РЕШЕНИЕ №
гр.
Павликени, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Павликенският
районен съд, наказателна колегия в публично заседание на 29.06.2020 година в
състав:
Председател:
Цветомил Горчев
при
секретаря Венка Миланова като разгледа докладваното от съдията АНД № 87 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят
- „Г. –
**“
ЕООД, БУЛСТАТ/ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. *** - обжалва Наказателно постановление № *** от 07.02.2019 г. издадено от Началник
отдел „***“
– ***
при ЦУ на **.
Оспорва установената фактическа обстановка и изведените правни изводи. Твърди
се, че намерената сума не се явява резултат от натрупан оборот за деня, а е за
стари продажби, които били платени в деня на продажбата. Моли съда да отмени
изцяло НП.
Въззиваемата страна - ГД „***“ при ЦУ на *** - подържа
издаденото НП, като правилно и законосъобразно. Намира, че е
реализиран съставът на нарушението и моли съда да остави жалбата без уважение.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,
намери за установено следното :
Административнонаказателното
производство е образувано на 15.01.2019 г., със съставянето на акт за административно нарушение № *** от
старши инспектор по приходите при ЦУ на ***, св. М.К. срещу „Г. – **“ ЕООД, БУЛСТАТ/ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр ***, за това, че при извършена проверка
на 09.01.2019 г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС - ***,
находящ се в гр. ***, експлоатиран
от търговеца е установено, че промяна на касовата наличност не се регистрира
във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени" или
„служебно изведени" суми в касата.
Отразено е също, че от ЕКАФП е установен дневен оборот в размер на 25 лв.
– видно от междинен финансов отчет, докато касовата наличност установена в
обекта, вписана в опис е в размер на 73.47 лв. Установена разлика между
разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на
проверката в размер на 48.47 лв., които не са отразени чрез ФУ, като „служебно
въведени" в касата суми.
Установеното
е квалифицирано, като нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр. 106 от 2006 год.).
Въз
основа на съставения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление № *** от 07.02.2019 г. издадено от Началник
отдел „***“
– ***
при ЦУ на ***,
с което на дружеството, за това, че при извършената проверка на 09.01.2019
година в търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС - книжарница,
находяща се в гр. П.,
ул. ***,
стопанисван от "Г.
**"ЕООД,
ЕИК *** е
установено, че промяна в касовата наличност в размер на 48.47 лева, представляваща
въвеждане на пари в касата не е била отразена на фискалното устройство в
момента на извършването и с точност до минута, с което „Г. - **” ЕООД с ЕИК *** не е изпълнило задължението си по чл.
33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, (обн. ДВ, бр.106 от
2006 год.), извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на
ФУ чрез операциите "служебно въведени" или „служебно изведени"
суми и установеното нарушение не водело до неотразяване на приходи и на осн.
чл.185, ал.2, изр. 2-ро, вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
От
показанията на св. К. и св. Б. - старши инспектори
***
към ***, се установи, че лично са извършили процесната,
в стопанисвания от търговеца обект - *** в гр.П ***.
В хода на проверката била направена
контролна покупка, за която бил издаден касов бон и изведен служебен фискален
отчет, от който се установило, че до началото на проверката от фискалното
устройство е отчетен оборот 25 лева. (приложения дневен финансов отчет). Свидетелите установили, че фактическата
наличност надвишава отчета на фискалното устройство със 48.47 лева. За
откритите в касата парични средства в общ размер от 73,47 лева, бил съставен опис от управителя на
дружеството – Р.Н., приложен към преписката. АУАН бил съставен в ТД на ***, в присъствие на представляващия.
В
хода на проверката били дадени обяснения, относно причината на установената разлика.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило задължението си
да отбележи във ФУ промяната на касовата наличност на 09.01.2019 г. в момента
на извършването й с точност до минута, а именно въвеждането в касата на горната
сума, търговецът е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.
Видно
от заповед № *** от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на
***, Началник
отдел „***“
– ***
при ЦУ на ***,
са оправомощени да издават НП, за нарушения по чл. 185 от ЗДДС - т.1. 1. Със същата заповед органите по
приходите са оправомощени да установяват административни нарушения, чрез
съставянето на АУАН.
С
оглед на установеното се налагат следните правни изводи: В хода на
административнонаказателното производство са допуснати груби процесуални
нарушения, водещи до съществено ограничаване правото на защита на санкционираното
лице и неправилно приложение на материалния закон.
На
първо място, липсва ясно и точно правно описание на нарушенията и
обстоятелствата въз основа, на които е
формиран изводът на актосъставителя. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС,
предвижда няколко състава на административни нарушения, като конкретната
хипотеза е следвало да се уточни от наказващия орган, както словесно, така и
правно технически. Липсва посочване на изпълнителното деяние на нарушението. В
нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, се предвиждат две форми - извършване на
нарушение или допускане да се извърши нарушение.
Наказващият
орган в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, не е проверил
обосноваността на АУАН и не е обсъдил възраженията на жалбоподателя –
обективирани в АУАН, както и спорните
обстоятелства, свързани са договора за влог. Констатациите на актосъставителя
са буквално възпроизведени в наказателното постановление, като липсва
аргументация и при индивидуализация на санкцията. Налице е само формално
отразяване на тази дейност, без да се обсъдени аргументите изложени във
възражението, доколко се отразяват върху съставомерността на деянието, като не
са обсъдени и релевантните за
индивидуализацията на санкцията обстоятелства.
Независимо
от изложеното, обаче съдът намира, че в настоящия случай са налице условията за
приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че действително разпоредбата на чл. 33 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства.
Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност
с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от
извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. От
друга страна обаче, доколкото не е възможно правната норма да обхване абсолютно
всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде
общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения.
Именно затова, като коректив е създадена нормата на чл. 28 от ЗАНН, даваща
възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след
като изследва конкретната фактическа обстановка, като този извод на наказващия
орган подлежи на съдебен контрол.
В
конкретния казус, при задълбочен анализ на събрания доказателствен материал
може да се направи единствено възможния правен извод, че описаното нарушение
попада в категорията на т. нар. „маловажни случаи“ по см. на чл. 28 от ЗАНН.
Понятието „маловажен случай“ не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му, съобразно
константното становище на доктрината и практиката се извежда от легалната
дефиниция на чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите
на административнонаказателното производство. В този смисъл маловажен е този
случай, при който извършеното административно нарушение „с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи“ на административни нарушения от съответния вид.
Конкретното нарушение е от категорията на простъпките на простото извършване,
при които не са предвидени вредни последици, различни от самото изпълнително
деяние, които трябва да настъпят, т.е. в настоящия казус преценката за
наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с оглед липсата на
настъпилите вреди, а следва да бъда направена след съобразяване с обществената
опасност на дееца, тежестта на нарушението и другите смекчаващи вината
обстоятелства.
В
контекста на изложеното дотук, настоящият състав счита, че както конкретното
деяние, така и нарушителят не се отличават със степен на обществена опасност,
налагащи ангажирането на административно-наказателна отговорност. Нарушителят
до момента, видно от приложените доказателства, не е санкциониран за
противоправни деяния от категорията на процесното, т.е. реализираното поведение
има инцидентен характер, а не носи белезите на тенденциозно несъблюдаване на
разпоредбите на данъчното законодателство. На следващо място, налице е формално
административно нарушение, касаещо невисок размер на невъведената сума, което
не е довело до загуби на държавата от неплатен данък – посочено и в НП. Следва
да се отчете и факта, че се касае за разлика от 48.47 лв., поради което санкция
от 500 лева очевидно не съответства на тежестта на извършеното нарушение и не може
да бъде възприета като справедлива.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че посочените в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, като
решението, с което се приложи институтът на малозначителността, ще окаже
предупредително въздействие върху дееца.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че издаденото НП, се явява необосновано и
незаконосъобразно.
По
изложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № *** от 07.02.2019 г. издадено от Началник отдел „***“ – *** при ЦУ на ***, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд, в 14 дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВМ