О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
03.05.2023г.,гр..Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на ……………………………………….две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ива
Байнова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Димитрова
Павлина
Господинова
като разгледа докладваното от
съдия Димитрова АНД (К) № 15 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Съдебното производство е образувано по
подадена молба от адв. Д.А., процесуален представител на касатора В.Г.И. от гр.
Харманли, с която се иска изменение на
Решение № 237/31.03.2023г. на АдмС-Хасково постановено по а.н.д.(К) № 15/2023г.
по описа на АдмС-Хасково, в частта на разноските, като се увеличи присъденото
на адв. А. по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение с още
300.00 лева.
В молбата се твърди, че съгласно чл. 38 от
Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от ЕС може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: лица, които нямат право на издръжка,
материално затруднени лица, роднини, близки или друг юрист. В тези случаи
адвокатът имал право на адвокатско възнаграждение, като същото следвало да се определя от съда в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 като бъде осъдена другата страна да го
заплати.
Възнаграждението
следвало да се определя не към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие , а към датата на приключване на устните състезания и
даване ход на делото по същество. При положение, че се договаряло оказването на
безплатна правна помощ, а съдът определял възнаграждението на помощта, се прилагали
нормативните разпоредби, действащи към момента на издаване на съдебното
решение. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение и за двете
инстанции следвало да намери приложение чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. и тъй като в случая от значение бил момента на определяне на
възнаграждението по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.- приключване на устните състезания
пред касационната инстанция, която определяла възнаграждението. Разпоредбата
препращала към възнаграждението уредено в чл. 7, ал.2, т.1 от наредбата, в
редакцията й ДВ бр. 88 от 04.11.2022г., според която минималният размер на
възнаграждението дължимо за защита по дела с материален интерес до 1000 лева е 400 лева за всяка инстанция,
съответно в общ размер на 800.00 лева за две съдебни инстанции, като в молбата
се изразява становище, че административният съд е могъл да определи и по-голям
размер от минималния за възнаграждението. Свен това, когато адвокатът
оказал правна помощ бил изготвил и подал
жалба против ЕФ/НП, на същия се дължало и адвокатско възнаграждение по
чл. 18, ал.1 от Наредба № 1/2004г., предвид което ответникът следвало да бъде
осъден и за тази сума.
Ответната
страна не ангажира становище по
искането.
Съдът като
взе предвид становищата на страните, намира следното:
Производството
пред въззивния съд е образувано по жалба на В.Г.И. от гр. Харманли, чрез пълномощника й
адв. Д.А. против Електронен фиш сер. К № 5295299 на ОДМВР-Хасково.
В хода на
въззивното производство, жалбоподателката е била представлявана от процесуалния
си представител адв. А., като в кориците на а.н.д. № 319/2022г. на РС-
Димитровград са налични пълномощно(л.21) и договор за правна защита и
съдействие(л.28).
С Решение №
152 от 10.11.2022г. постановено по а.н.д. № 319/2022г. РС-Димитровград е
потвърдил оспорения електронен фиш.
В законоустановения срок решението е оспорено
от В.Г.И. чрез процесуалния й представител пред АдмС-Хасково, където е
образувано АНД(К) № 15/2023г.
В касационната жалба е сторено искане за присъждане на разноски в полза на адв.
А. за осъщественото представителство на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. За две
съдебни инстанции , като е представен и списък на разноските.
С Решение № 237/31.03.2023г. постановено по
АНД(К) № 15/2023г.
АдмС-Хасково е отменил въззивното решение, като вместо това е отменил оспорения
електронен фиш и е осъдил Областна Дирекция на МВР-Хасково да заплати на адв. А.
разноски за две съдебни инстанции в общ
размер на 700 лева. В мотивите на решението е прието, че размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/2004г. в относимите им редакции в производството пред
въззивния съд и пред касационната инстанция - 400.00 лева за касационна
инстанция и 300 лева за въззивна инстанция.
Молбата
за изменение на касационното решение, в
частта на разноските е подадена от лице разполагащо с правен интерес, депозирана
е на 03.04.2023г. и заведена с вх. № 2511 при АдмС-Хасково, т.е. същата е
депозирана в законоустановения в чл.248, ал.1 от ГПК, приложим съобразно чл.228
от АПК, вр. с чл.144 от АПК, вр. чл. 63д, ал.1 от ЗАНН едномесечен срок от постановяване
на съдебният акт, като по делото е
представен списък на разноските. Предвид
това молбата се явява допустима.
Разгледана по същество, молбата
е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Разноските са направените от страните разходи по водене на делото – държавна такса
и разноски в производството. В производствата по ЗАНН, съобразно препращащата
норма на чл. 63д, ал.1 от с.н.а., в съдебните
производства пред районният и административният съд както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
По силата на специалната разпоредба на чл. 38,
ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на:1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени
лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал.2 на същата норма, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
За
да бъдат присъдени разноски, в полза на адвокат
съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следователно, са необходими няколко
кумулативни предпоставки: 1 съдебният акт да е благоприятен за лицето, спрямо
което е осъществена безплатната адвокатска помощ; 2. Да е направено изрично и своевременно искане
за присъждане на направени по делото от адвоката разноски
и 3. Да е доказано
осъществяването на правната помощ по реда на чл. 38, ал.1 от ЗАдв. По отношение
третата кумулативно необходима предпоставка и за да упражни съответният акт
правото си по чл.38, ал.2 от ЗАдв. е достатъчно да се представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
договореното възнаграждение: „е безплатно“ на основание чл.38, ал.1, т.1, т.2
или т.3 от ЗАдв., като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът попада
сред лицата посочени в тези разпореди. В
представения договор за правна защита и съдействие по а.н.д.№ 319/2022г. е
посочено че защитата е по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв., т.е. наличието на
третата предпоставка е доказано. Безспорно е че е налице и първата
предпоставка, тъй като постановеното по делото касационно решение е благоприятно за клиента на адв. А..
Искането за присъждането на разноски в полза на адвоката е своевременно заявено,
както пред въззивния съд , така и пред
настоящата инстанция.
Ето
защо безспорно са налице предпоставките
за присъждане разноски по реда на чл. 38а, ал.2 от ЗАдв. на адв. А..
По
отношение спорния в настоящото производство въпрос, касателно техния размер:
Предвид,
че с оспорения пред въззивния съд електронен фиш на неговия адресат е била
наложена глоба в размер на 400.00 лева, то както е посочено и в решението,
чието изменение в частта на разноските се иска, възнаграждението следва да
определено по реда на чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Релевантния
момент към който следва да се прецени в какъв размер да бъде определено размера
на възнаграждението на съответния адвокат е момента на приключване на устните
състезания, при които е било осъществявано процесуалното представителство пред
всяка съответна инстанция. Към момента на осъществяване процесуалното представителство
пред районен съд чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, в редакцията й към ДВ бр. 68 от 2020г. е предвиждала минимално възнаграждение в размер на 300 лева. Към момента на
осъществяване на процесуалното представителство пред АдмС-Хасково същата норма,
в редакцията й ДВ бр.88/2022г. предвижда минимално възнаграждение в размер на
400.00 лева. Именно в тези размери е и
определеното на адвоката възнаграждение за всяка една от двете съдебни
инстанции. Делото не се характеризира
нито с фактическа, нито с правна сложност, поради което не е налице
необходимост от присъждане на възнаграждение над минимално определения в
наредбата.
Неоснователни са доводите за необходимост от
присъждане на възнаграждение на адвоката и по реда на чл. 18, ал.1 от Наредба № 1/2004г. – процесната разпоредба е
специална и обхваща само случаите, в които адвоката е изготвил жалба срещу
съда, но не е осъществявал процесуално представителство по делото. В случай, че
такова е осъществявано, както е и в настоящата
хипотеза, тази норма е неприложима.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната молба от адв. Д.А., процесуален представител на касатора В.Г.И.
от гр. Харманли, с която се иска
изменение на Решение № 237/31.03.2023г. на АдмС-Хасково постановено по а.н.д.(К) № 15 по
описа на АдмС-Хасково за 2023г., в частта на разноските.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните.
Председател:
Членове:1.
2.