Решение по дело №6974/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 64
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 6 февруари 2020 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20141100906974
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………/09.01.2020г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

при секретаря Павлинка Славова, като разгледа т.д. № 6974 по описа за 2014г и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искове на „Е.“ АД /в несъстоятелност/, с които се иска осъждането на В.С.С. (ВСС) да заплати, както следва: на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 100 000,00 лева, част от общо задължение в размер на 23 100 000,00 лева – представляваща неустойка, дължима на основание чл. 11.1.2 от договор №93-00-301/29.12.2008г; на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 30 000,00 лева, част от обща претенция в размер на 12 320 000,00 лева – неустойка съгласно чл. 10.2 връзка с чл.11.1./2/ от договор №93-00-301/29.12.2008г.; на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 30 000,00 лева, част от общо задължение в размер на 282 017,88 лева с ДДС, незаплатен от възложителя остатък от дължимото се възнаграждение за изпълнените видове и количества СМР по договора, извън тези, за които е преведен началния аванс по договора съгласно чл. 11.2 от договор №93-00-301/29.12.2008г, ведно със законната лихва върху сумите и разноските за производството.

В исковата молба ищецът твърди, че на 29.12.2008г в качеството си на изпълнител, сключва с Министерство на правосъдието (МП) (правоприемник на което е ответника ВСС) в качеството му на възложител, Договор №93-00-301/29.12.2008г с предмет, „Предпроектни проучвания, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на сграда на Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура“. В изпълнение на договора и след предоставяне на банкова гаранция, МП заплаща аванс в размер на 5 250 000,00 лева за изпълнението на проекта. На 24.03.2009г. на заседание на работна група, съставена от представители на изпълнителя и възложителя, както и такива на СРП и СРС и на консултанта „А. 2000“ ООД е одобрена изготвената от изпълнителя функционална схема, която предвижда изграждането на сграда на 10 етажа с три подземни нива с разгъната застроена площ от 76 377,00 кв. м., което представлява увеличение на първоначално предвиденото в договора РЗП с 21 377,00 кв. м. На 31.03.2009г. изпълнителя предава на МП Концепция за изграждане на сграда на СРС и СРП, а на 29.04.2009г. с приемо-предавателен протокол на възложителя са предадени предпроектни проучвания за обекта. На 08.07.2009г. Постоянния експертен съвет към МП разглежда и приема предадения на 15.06.2009г. идеен проект с промени. А на 21.10.2009г. на възложителя е предаден и инвестиционен проект във фаза „Технически проект“, след която дата изпълнението на договора е преустановено от възложителя, който не изпълнява и задължението си да заплати втория аванс в размер на 10% от ориентировъчната цена на договора или сумата от 15 400 000,00 лева. Ищецът твърди, че за изпълнение на договора освен първоначалния аванс е изразходвал допълнителни средства в размер на 282 017,88 лева, които не са платени от възложителя. На 24.09.2012г до възложителя е отправена покана за пристъпване към преговори за сключване на споразумение за доброволно уреждане на отношенията в едномесечен срок от получаването му, евентуално за неговото разваляне, в случай на непостигане на такова, поради неизпълнението му от ответника. В посочения срок, споразумение не е постигнато, с оглед на което счита, че договорът е развален по вина на възложителя. Съгласно чл. 10.2 от договора възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,1% от ориентировъчната стойност на договора съгласно чл. 3.1, но не повече от 8% или сумата от 12 320 000,00 лева. А съгласно чл.11 от договора при едностранно прекратяване на договора от страна на изпълнителя с писмо изявление, възложителят дължи освен неустойката по чл. 10.2 и неустойка в размер на 15% от стойността на договора съгласно чл. 3.1. или сумата от 23 100 000,00 лева, която е изискуема от момента на прекратяване на договора. В чл.11.2 от договора е предвидено, че при прекратяване на същия по реда на чл.11.1./2/, възложителят заплаща на изпълнителя изпълнените и количества работи, до датата на искането за прекратяване, които възлизат на 282 017,88 лева. По изложените съображения се иска уважаването на предявените частични искове.

Ответникът В.С.С., като правоприемник на първоначалния ответник Министерство на правосъдието, оспорва исковете. Счита договора Договор №93-00-301/29.12.2008г за нищожен, тъй като е сключен при нарушение на Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки, тъй като ответникът като възложител по чл. 7 от ЗОП (отм.) не може да сключи договор по чл. 3 ЗОП без провеждане на процедура освен в предвидените в закона изключения. Договорът е сключен по реда на Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки, без да са били налице предпоставките, тъй като липса мотивирано писмено становище за това на служителя по сигурността на информацията към МП или друг орган, което да обосновава наличие на информация, подлежаща на класифициране като държавна тайна по реда на ЗЗКИ. Договорът е сключен без да е осигурен финансов ресурс за изпълнението му, тъй като за проекта не е включен в годишния закон за държавния бюджет, което съставлява нарушение на чл. 39, ал.1, т.3 и т.5 ЗОП (отм.). Договорът се счита за нищожен и поради обстоятелството, че в предмета му влиза разрушаване на сграда публична държавна собственост, за която не е взето решение на МС за промяна на статута й в частна държавна собственост, а съгласно чл.389 ЗСВ, предназначението на недвижими имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт, не може да се променя.

Третото лице помагач на страната на ответника Министерство на правосъдието, оспорва исковете по съображенията изложени в отговора на ВСС.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Между страните не е спорно, че между Министерство на правосъдието (МП) (правоприемник на което е ответника ВСС) в качеството му на възложител и „Е.“ АД /н/, в качеството на изпълнител е сключен Договор №93-00-301/29.12.2008г с предмет, „Предпроектни проучвания, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на сграда на Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура“.  Ориентировъчната стойност на възложеното възлиза на 154 млн.лева без ДДС при ориентировъчна РЗП 55 000,00 кв.м., като точната стойност на договорените за изпълнение СМР се определя след изготвяне и одобряване на техническите проекти и изработените количествено-стойностни сметки.

Спорно е дали договора е валиден. Нормата на чл. 41б (Нов - ДВ, бр. 52 от 2010 г.), ал.1 от ЗОП (изм. - ДВ, бр. ЗЗ от 2012 г.) прогласява недействителността спрямо лицата по чл. 122и, ал. 1 на договори или рамкови споразумения, сключени без процедура за възлагане на обществена поръчка, въпреки наличието на основания за провеждането (т.1- нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.), както и при незаконосъобразно прилагане на основанията на чл. 4, чл. 12, ал. 1, чл. 13, ал. 1, чл. 90, ал. 1, чл. 103, ал. 2 или чл. 119в, ал. 3 (т.2 - изм. - ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. ЗЗ от 2012 г.) .)- чрез конкурс по документи.

Съгласно чл. 1, ал. 1, б. "б" от НВСОП, тя регламентира условията и реда за възлагане на специални обществени поръчки по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП (отм.), изпълнението на които трябва да е придружено със специални мерки за сигурност в съответствие с действащото в страната законодателство. В отклонение от общия режим по ЗОП (отм., но в сила към сключване на договора), процедурата по глава втора от НВСОП съдържа редица ограничения преди всичко относно кръга на участниците, които се определят предварително въз основа на доклада на комисията по чл. 6, ал.1, т.9 от НВСОП, а след като заявят желание за участие в нея, биват проучвани, по реда на чл. 7, ал.3 от НВСОП от компетентната служба за сигурност по смисъла на ЗЗКИ и/или от компетентния орган за изпълнение на специалните мерки за сигурност. За разлика от забраната по чл. 39, ал.2 от ЗОП (отм.), процедурата за възлагане на специална обществена поръчка се провежда и когато е подадена само една оферта за участие (чл. 14, ал.2 от НВСОП). Затова, провеждането на процедура по възлагане на обществена поръчка по този специален ред, без да са налице законоустановените предпоставки за това, обуславя нищожност на административните актове по откриването й по този ред и на това за избор на изпълнител, като елементи от сложния смесен фактически състав, а оттам и на сключения въз основа на тях договор. Ето защо, преюдициален е въпросът за наличието на материалноправните предпоставки за провеждане на процедурата по възлагане на обществената поръчка по специалния ред на Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от НВСОП, решението за откриване на процедура за възлагане на специална обществена поръчка в случаите по чл. 1, ал. 1, т. 1, букви "а" и "б" се взема след мотивирано писмено становище от служителя по сигурността на информацията относно това, дали в предмета на поръчката е включена информация, подлежаща на класификация като държавна тайна съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), или от друг компетентен орган относно необходимостта от прилагането на специални мерки за сигурност. В становище рег.№ 92-21-268/31.07.2008г, служителят по сигурността на информацията е посочил изрично, че в предмета на планираната обществена поръчка не се съдържа класифицирана информация, а провеждането на специална процедура по реда на наредбата не е необходимо, тъй като не е налице обусловеност между мерките за сигурност, произтичащи от функционалното предназначение на сградата и реда за възлагане на нейното проектиране и изграждане. Становището на председателя на ДАНС рег. № 3643/23.06.2008г освен, че касае друг имот (съдебна палата в град Варна), е мотивирано с "нямам възражения", което по същество е липса на мотив за прилагане на реда на НВСОП за конкретната планирана обществена поръчка. При това положение вместо по реда на НВСОП, обществената поръчка е следвало да бъде проведена по общия реда на ЗОП (отм.) Въпреки това с решение № ЛС-07-177/10.11.2008г на Министъра на правосъдието е открита процедура за възлагане на специална обществена поръчка по реда на НВСОП. По горните съображения, съдът намира, че провеждането на процедурата по реда на НВСОП при липсата на материалноправните предпоставки за това, обуславя нищожност на сключения на 29.12.2008 г. договор. Нищожният договор изначално не поражда желаните от страните правни последици, в това число заплащане на неустойки за неизпълнението му.

С оглед изложеното исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските.

С оглед изхода на делото право на разноски има само ответника, които включват 700,00 лева депозит за СТЕ и 450,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

При тези мотиви, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Е.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:***, предявени срещу В.С.С., адрес: град София, ул. „*******да заплати, както следва: на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 100 000,00 лева, част от общо задължение в размер на 23 100 000,00 лева – представляваща неустойка, дължима на основание чл. 11.1.2 от договор №93-00-301/29.12.2008г; на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 30 000,00 лева, част от обща претенция в размер на 12 320 000,00 лева – неустойка съгласно чл. 10.2 връзка с чл.11.1./2/ от договор №93-00-301/29.12.2008г.; на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 30 000,00 лева, част от общо задължение в размер на 282 017,88 лева с ДДС, незаплатен от възложителя остатък от дължимото се възнаграждение за изпълнените видове и количества СМР по договора, извън тези, за които е преведен началния аванс по договора съгласно чл. 11.2 от договор №93-00-301/29.12.2008г.

ОСЪЖДА „Е.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:***, да заплати на В.С.С., адрес: град София, ул. „********, на основание, чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1100,00 лева – разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

СЪДИЯ: