РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Перник, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500374 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по жалба
ОТ: Е. И. Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
ЧРЕЗ адв. А.Ц. от АК ***,
със съдебен адрес за призоваване: ***
ПРОТИВ: Решение № 260352/24.03.2021г. на Районен Съд Перник, постановено по
гр.д. № 6355 по описа на съда за 2020г.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и некореспондиращо със събраните по делото доказателства, включително и в
частта за разноските.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че за да отхвърли, предявения
отрицателен установителен иск, в мотивите си към обжалваното решение
първоинстанционният съд формирал грешно вътрешно убеждение, че не е изтекла в полза
на ищеца предвидената от закона погасителна давност за процесното вземане на ответното
дружество. Това заключение на съда било неправилно. Макар правилно съдът да обследвал
и възприемал фактите и обстоятелствата по правния спор във връзка с исканите и
предприетите валидни изпълнителни действия, в хода на процесното изпълнително дело изп.
1
дело №703/2010г. по описа на ЧСИ- С. Д., възприел и отбелязал настъпването по силата на
правната норма - чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяването на изпълнителното дело към
11.03.2013г., но впоследствие изразените, от съда съображения, че с молбата си с вх.
№05288/10.06.2016г. взискателят е прекъснал давността и е започнала да тече нова давност,
били неправилни и неоснователно отхвърлил иска, защото погасителната давност не била
изтекла. Сочи, че трайна и безпротиворечива била практиката на съда, че само с валидни
изпълнителни действия можело да бъде прекъснат течащия давностен срок, а искането на
взискателя за предприемане на изпълнителни действия, както и предприемането на
изпълнителни действия от съдебния изпълнител по прекратено изпълнително производство
не били валидни такива и не можели да прекратят теченето на предвидения от закона
давностен срок, още повече, че това искане съдебният изпълнител не бил уважил и не бил
предприел исканото изпълнително действие, защото взискателят не бил внесъл
своевременно дължимата се такса за исканото изпълнително действие.
Съгласно посочените в жалбата решения на ВКС сочи, че в условията на прекратено
по право принудително изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по него се
считали обезсилени, с изключение на тези, въз основа на които трети лица са придобили
права, така че те също не прекъсвали давността, дори и да са били от вида на посочените в
чл.116 б.”в” ГПК.
Предвид на което жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло обжалваното
решение и бъде прието за установено, че не дължи на ответника процесните суми.
Моли за присъждане на разноски, сторени и пред двете инстанции.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна не е подала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли да
бъде уважена въззивната жалба по подробно изложените в нея съображения.
Моли за присъждане на направените разноски, по представения списък по чл.80 от
ГПК
В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалния си представител, с депозирана
преди дата на съдебното заседание молба, оспорва депозираната въззивна жалба и моли да
бъде потвърдено изцяло решението на Районен съд Перник.
Моли за присъждане на направените по делото разноски, по представения списък по
чл. 80 ГПК.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Е. И. Т. е депозирала пред първоинстанционния Пернишки районен
съд искова молба, с която е предявила иск за признаване на установено по отношение на
ответника „Топлофикация – Перник“ АД, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумата от 2 013,98 лв., представляваща неплатена стойност на доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от
24.11.2010 г. по ч. гр. дело № 6224/2009 г. по описа на Районен съд – Перник, поради
погасяване на вземането по давност.
В срок ответното дружество е подало писмен отговор на исковата молба, в който по
подробни съображения е изразило становище за неоснователност на иска.
2
Районният съд е отхвърлил така предявения иск, като е приел, че въз основа на
процесния изпълнителен лист срещу длъжника по него и по молба на ответника от
30.12.2010 г. е образувано изпълнително дело № 703/2010 г. по описа на ЧСИ С. Д., по което
изпълнително дело на 10.03.2011г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, получавано от ***, а на 10.06.2016г. взискателят е депозирал молба, с която е
възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е поискал налагането на запор върху
трудов или приравнен на трудов доход, както и пенсия, като действия в тази насока не са
предприети от ЧСИ, доколкото същият с постановление от 12.05.2017г. е прекратил
изпълнителното дело.
Съдът е приел, че с оглед липсата на постъпило възражение от длъжника за
недължимост, заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният
изпълнителен лист, е влязла в сила на 24.11.2010г., от която дата е започнала да тече нова 5-
годишна давност за вземанията. Според първоинстанционния съд първото действие по вече
образуваното изпълнително дело, годно да прекъсне течението на давността, е наложеният
запор на 10.03.2011г., независимо, че същият не е способствал за удовлетворяване на
вземането. Доколкото след тази дата, в рамките на две години, от страна на взискателя не е
поискано прилагане на нов изпълнителен способ, то считано от 11.03.2013г. на основание
чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК изпълнителното производство било прекратено по силата на
закона.
Според районния съд, съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от
18.11.1980 г. на Пленума на ВС, през време на висящо изпълнително производство не тече
погасителна давност по отношение на вземането, а с образуването на същото давността е
прекъсната, като нова давност е започнала да тече от момента на отмяната на тълкуването на
правната норма, дадено с това постановление на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
постановлението изрично било прието, че след образуване на изпълнителното дело при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира и същата не тече
докато трае процесът. Този акт на върховната съдебна инстанция е отменен с
тълкувателното решение от 26.06.2015 г., която отмяна има действие занапред, а новото
тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването
на новия тълкувателен акт и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Вземайки
предвид обстоятелството, че към датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното дело е било
прекратено по перемпция, то съдът е приел, че 5-годишната давност за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право е започнала да тече от следващия ден от датата на
прекратяването – 11.03.2013г. Същата била прекъсната с молбата на взикателя от
10.06.2016г., с която възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и поискал
налагането на запор върху трудов или приравнен на трудов доход, както и пенсия на
длъжника. Според районния съд настъпилата перемпция е без правно значение за давността
и щом взискателят е извършил действие, годно да прекъсне давността, то ЧСИ не може да
откаже да изпълни искания нов способ, като единствената правна последица от настъпилата
към този момент перемпция е, че ЧСИ е следвало да образува ново изпълнително дело.
Новото искане от взискателя е прекъснало давността, тъй като същото било направено
своевременно преди погасяването на вземането му по давност, независимо от това дали
ЧСИ е образувал ново дело или не, и дали ЧСИ е предприел изпълнителното действие преди
изтичането на давностния срок или не.
От фактическа страна по делото и пред настоящата въззивна инстанция се
установява, че по ч.гр.дело № 6224 / 2009 г. по описа на Районен съд Перник е издадена
3
заповед за изпълнение по чл. 410 на 20.11.2009г., с която е разпоредено на Е. И. Т., с ЕГН:
**********, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 2013,98 лв. /две хиляди
и тринадесет лева и 98 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., сумата от 334,10 лв. /триста тридесет и четири лева
и 10 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
01.07.2007 г. до 17.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2013,98 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението – 20.11.2009 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 140,44 лв. /сто и
четиридесет лева и 44 ст./ юрисконсултско възнаграждение и 65,28 лв. /шестдесет и пет лева
и 28 ст./ държавна такса.
На 24.11.2010г. е издаден изпълнителен лист въз основа влязлата в сила Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 20.11.2009г. по ч.гр.д. № 6224/2009г. по описа на РС
Перник.
От приложеното по делото копие на изп. дело № 703/2010 г. по описа на ЧСИ С. Д. се
установява, че е образувано изпълнително производство въз основа на молба от 30.12.2010г.
от кредитора „Топлофикация – Перник“ АД на основание горепосочения изпълнителен лист
срещу длъжника Е. И. Т., като в същата са посочени конкретни изпълнителни способи за
пристъпване към принудително изпълнение.
На 10.03.2011г. е изпратена покана за доброволно изпълнение по местоработата на
длъжника – ***, общ. ***, получена на 22.03.2011г.
На 10.03.2011г. до ***, общ. ***, като трето задължено лице, е изпратено запорно
съобщение за лицето Е. И. Т., в което е посочено, че е длъжник по образувано изп.д. №
703/2010г. и е наложен запор върху трудовото й възнаграждение, като съобщението е
връчено на 22.03.2011г.
С писмо вх. № 01456/24.03.2011г. ***, общ. ***, е уведомило ЧСИ С. Д., че лицето Е.
И. Т. не работи в *** от 17.01.2003г.
С постановление от 12.05.2017г. по изп.д. № 703/2010г. ЧСИ С. Д. е прекратила
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
С молба вх. №05288 от 10.06.2016г. по изп.д. № 703/2010г. „Топлофикация – Перник“
АД е възложил на ЧСИ С. Д. правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е поискал налагането на
запор върху трудов или приравнен на трудов доход, както и пенсия на длъжника.
Със съобщение изх. №02776 от 01.06.2017г. ЧСИ С. Д. е уведомила „Топлофикация –
Перник“ АД, че изп.д. № 703/2010г. е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, за
което е издадено постановление от 12.05.2017г.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
4
на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество
искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да
установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува
или че изпълняемостта му не е настъпила. Поради което, наличието на висящ изпълнителен
процес за събиране на вземане по изпълнителен лист, е достатъчно основание за пораждане
на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. Но макар и без наличието на висящ изпълнителен процес, правната сфера на
длъжника отново бива накърнена от самото съществуване в полза на кредитора на
изпълнителен титул, материализиращ вземане и възможността за започване на ново
изпълнително производство въз основа на него. Поради тази причина за длъжника се
поражда правен интерес да отрече по общия исков ред, предявявайки отрицателен
установителен иск по чл. 124 ГПК, вземането на кредитора спрямо него, въз основа на
фактите, настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание и предявеният иск се явява допустим.
Предявеният пред първоинстанционния съд иск е основан на твърдения, че ищецът
не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в
сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането му, а
именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от
разпоредбата на чл. 416 от ГПК, с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в
сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането се преклудират. Стабилитетът на заповедта за изпълнение и преклудирането на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се
обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което
настоящият състав намира, че не следва да ги обсъжда.
В настоящото производство подлежат на преценка единствено фактите, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.275 от
5
1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал
заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване
заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай, че
молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.
1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск
по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след
подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-
годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна
давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да
зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда
на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г.,
IV г. о. в състав Б. Б., Б. И. и Д. Д., съгласно което „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. В същия
смисъл са и Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013г. на ОСГТК
е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Исковото
производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът
е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от
това извършва ли ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не
може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
6
способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не
тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го
стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
С разрешението по т. 10 от цитираното тълкувателно решение се прие, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК - отм. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на
които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, като цитираното тълкувателно решение, в частта му, с която се
отменя предходното тълкуване на правната норма, дадено с ППВС № 3/1980 г., се прилага
от датата на обявяването му – 26.06.2015г. и то само по отношение заварените и
образуваните впоследствие изпълнителни производства, а не и към приключилите преди
тази дата.
Предвид изложеното, за да се произнесе съдът по направеното възражение за
настъпила погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД, взе предвид следното: Въз
основа на посочения изпълнителен лист, ответникът с молба от 30.12.2010г. е инициирал
образуването на изп. дело № 703/2010 г. по описа на ЧСИ С. Д. Съгласно действащото към
този момент Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, с образуването на
изпълнителното производство давността за процесното вземане е прекъсната на основание
чл. 116, б. “В“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване, давността
е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство.
В тази връзка следва да се отбележи, че макар и наложеният със запорно съобщение
от 10.03.2011г. до ***, общ. ***, като трето задължено лице, запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Е. И. Т., да не е довел до реално удовлетворяване на
взискателя по изпълнителното дело, това действие на съдебния изпълнител, възложено му
от взискателя, е годно да прекъсне погасителната давност по отношение на вземането и да
обуслови началото на нов 5-годишен давностен срок. В този смисъл е и т. 5 от Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017г. по тълкувателно дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което „Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните
разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът
поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането.
Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това,
7
дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за
удовлетворяване на взискателя или не.“
След налагането на запора върху трудовото възнаграждение на длъжника със запорно
съобщение от 10.03.2011г. на ЧСИ С. Д., в продължение на повече от две години
взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия, поради което
изпълнителното дело е перемирано към 11.03.2013 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
силата на закона, въпреки липсата на нарочно постановление за прекратяване (в този смисъл
и ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
След перемиране на изпълнителното дело взискателя „Топлофикация – Перник“ АД с
молбата с вх. №05288 от 10.06.2016г., е възложил на ЧСИ С. Д. правомощията по чл. 18 от
ЗЧСИ и е поискал налагането на запор върху трудов или приравнен на трудов доход, както
и пенсия на длъжника. С това си действие взискателя е прекъснал давността, тъй като
прекратяването на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не води до
погасяване на материалното правно на взискателя да иска принудително удовлетворяване на
вземането си с нов изпълнителен способ, въз основа на същия изпълнителен лист по срещу
същия длъжник.
Настоящият съдебен състав споделя становището, застъпено в решение № 37 от
24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., според което, когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Ако искането за нов способ е
направено, но изпълнителното действие не е предприето от СИ, по причина, което не зависи
от кредитора; давността се счита прекъсната с искането. Не е необходимо предприемането
на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителния способ да е
задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5
от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК /, за да се счита давността
прекъсната. Поради което в настоящия случай с подаването на молба вх. №05288 от
10.06.2016г. – с искане за налагане на запор, давността се счита за прекъсната, защото е от
вида на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД действия – прекъсващи давността, независимо че
искането е предприето в условията на прекратено изпълнително производство. Не може да
бъде споделено разбирането, че въпреки законово вмененото му задължение за извършване
на изпълнителни действия, поради бездействието на съдебния изпълнител, в периода на
погасителната давност, при активност на взискателя, вземането да може да се погаси по
давност, тъй като взискателят разполага с възможността да претендира обезщетение за вреди
от органа по изпълнението.
След първото прекъсване на давността – 10.03.2011г. до последното прекъсване на
10.06.2016г., както и от него до подаване на исковата молба на 01.12.2020 г. не е изтекъл 5 –
годишният давностен срок за погасяване на вземанията, поради което отрицателните
установителни искове по чл. 439 ГПК се явяват неоснователни.
Достигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, поради което подадената въззивна жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски в производството,
съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважаването на въззивната
жалба на осн. чл. 273, във вр. с чл.78 от ГПК, на въззиваемата страна се дължат, направените
8
в хода на въззивното производство разноски.
Въззиваемото дружество претендира разноски в общ размер на сумата от 200.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за които е представил и списък по чл. 80 от ГПК. На
основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, на въззиваемото дружество се определя сумата 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение предвид сложността на делото и неявяването в открито
съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемото дружество.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260352/24.03.2021г., постановено по гр.д.№ 6355 /
2020г. по описа на Районен съд - Перник,
ОСЪЖДА Е. И. Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, на сумата в размер на 100.00 лв. /сто лева/,
представляваща сторени в хода на въззивното производство – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9