№ 418
гр. Дупница, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510201064 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0332-000498/24.08.2023 г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП, на Б. Г. Г. , с адрес: с. Б, общ.Б., обл. К., ул.****, с
ЕГН **********, е наложено административно наказание - „глоба“, в размер на 1000,00
лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок, като неправилно и незаконосъобразно, от санкционирания
водач, чрез жалба подадена от упълномощен от него процесуален представител - адв. В..
Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Не се
представлява и от редовно упълномощения от него процесуален представител – адв. В.,
който също е бил редовно призован, лично, но не се явява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание. В съпроводително писмо взема становище за неоснователност на
жалбата и прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 31.07.2023 г., около 23:50 часа, в с. Боровец, обл. Кюстендил жалбоподателят
управлявал четириколесно МПС тип АТВ, без рег. номер и с номер на рама
1
L9NACMY32L1500520, като се движел от път KNL 2081 към центъра на селото. В близост
до кметството на селото управляваното от жалбоподателя МПС било чуто и след това
забелязано да се движи от полицейските служители свидетелите Р. и Й.. Свидетелите
спрели водача за проверка и установили неговата самоличност, както и че същият е
неправоспособен като водач на МПС. Направили справка с ОДЧ, от която се потвърдило, че
МПС не е регистрирано по надлежния ред, а водачът няма издадено СУМПС. На
жалбоподателя била извършена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.
№ ARDM-0267, който отчел резултат от 0,90 промила на хиляда алкохол в издишания от
водача въздух. На същия бил издаден и ТМИ с № 116133, който му бил връчен, но водачът
отказал да бъде съпроводен и да се яви за даване на кръвна проба в посоченото в ТМИ
медицинско заведение и срок, което е отбелязано в талона, подписан от жалбоподателя. На
водача били съставени общо 3 броя АУАН за установените нарушения при проверката.
Във връзка с констатираното нарушение управление на МПС след употреба на алкохол
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда св. С. Р., в
присъствието на жалбоподателя и на свидетеля-очевидец при установяване на нарушението
Д. Й. съставил АУАН, който на място бил връчен на водача срещу подпис, без последния да
изложи възражения в акта. АУАН е подписан също от актосъставителя Р. и от свидетеля Й..
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-0332-000498/24.08.2023
г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и по чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП, на Б. Г. Г. , с адрес: с. Б, общ.Б., обл. К., ул.****, с
ЕГН **********, е наложено административно наказание - „глоба“, в размер на 1000,00
лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели Р. и Й., както и въз основа на събраните по
делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл.
служебно изисканите от съда. Писмените доказателства са еднопосочни и непротиворечиви
помежду си, както и съпоставени със събраните гласни доказателства за процесните
събития.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се
подкрепят от приложените по делото документи, не съдържат противоречия и са логични,
последователни, достатъчно подробни и ясни. Наличната частична и несъществена липса на
спомен за някои обстоятелства при полицейските служители съдът отдава изключително и
само на ежедневната им професионална заетост с нарушения от посочения тип и на
индивидуалните им субективни паметови способности за сходни събития. Не са налице
каквито и да е данни за някаква преднамереност или предубеденост на същите спрямо
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
2
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен
служебно да провери цялостно и служебно, дали същото е издадено при спазване на
изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз
основа на дължимата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в предвидената от закона писмена форма. Същите
съдържат абсолютно всички изискуеми от закона реквизити, като в тях е посочено както
цифрово, така и словесно приетото от АНО нарушение на ЗДвП.
Без съмнение е установено управление на МПС по смисъла на пар. 6, т. 11 от ДР на
ЗДвП, доколкото свидетелите са възприели непосредствено, чули са шума от двигателя при
движението на същото, както и неговите характеристики на нерегистрирано по надлежния
ред четириколесно МПС със съответния посочен номер на рама, тип АТВ.
В процесния случай управлението на МПС под въздействието на алкохол не
представлява престъпление, а административно нарушение, тъй като алкохолната
концентрация в кръвта на водача не надвишава 1,2 на хиляда. Съдът намира, че безспорно е
установено извършването на това нарушение, тъй като няма основание да не се кредитират
показанията на техническото средство. Техническото средство е било технически годно и
изправно към момента на измерването, което е видно от представените от въззиваемата
страна и служебно изисканите: 1. списък на успешно преминали последваща периодична
проверка в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар
скоростомери, в който списък като едно от проверените средства за измерване на алкохол в
дъха е посочено и процесното - „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № 0267, ведно с писмото
към списъка, 2. Заповед за определяне на техническите средства с № 8121з-329/22.03.2022 г.
на МВР; 3. Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812 и Допълнение
№ 18.10.4812.1 към него е видно, че техническото средство е и от т.нар. одобрен тип за
подобни измервания, от което следва, че същото е годно като модел и тип да обоснове
наличието на концентрация на алкохол.
В тази насока е приета и служебно изисканата разпечатка от паметта на техническото
средство „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № 0267, според която резултата от пробата
извършена под номер 1812 в 23:44:03 часа е положителен – 0,90 на хиляда. Тази
информация съвпада абсолютно с отразеното от актосъставителя в съставения и връчен на
нарушителя АУАН и ТМИ, където също е посочено, че на дата 31.07.2023 г. около 23:44
часа при пробата за алкохол с процесния „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № 0267 е
установено от техническото средство наличието на алкохол с концентрация 0,90 на хиляда.
Представено е и удостоверение от Академията на МВР за проведено обучение за работа с
технически средства, вкл. с процесното на актосъставителя - св. С. Р..
Отразено е в талона за медицинско изследване, който е подписан и връчен срещу
подпис на водача, че същият отказва даване на проба за медицинско и химическо изследване
в посоченото му медицинско заведение и време. В жалбата също не се твърди противното от
жалбоподателя, който обективно не се е явил и дал кръвна проба за изследване.
Съгласно текста на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП – „ На водача на пътно превозно средство е
3
забранено: т. 1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда…“
Съдът намира, че при липса на дадена кръвна проба от страна на жалбоподателя-водач,
съгласно нормите на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, регулираща надлежния ред за установяване на алкохолна концентрация се взема
предвид като меродавен, именно резултатът от дрегера.
Всичко това обосновава съставомерност на деянието от обективна страна, тъй като
жалбоподателят безспорно е управлявал посоченото четириколесно МПС, тип АТВ с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно с 0,90 на хиляда,
надлежно установена, чрез качествена проба /анализ/ на издишания от водача въздух, която
му е била извършена с посоченото годно, проверено и одобрено като тип и номер
техническо средство, което е било използвано от специално обучен служител на РУ-Рила.
Важно е да се отбележи още и че с отказа и неявяването си да даде кръвна проба
жалбоподателят сам се е лишил от възможността дадена му от законодателя насрещно да
обори показанията на дрегера по надлежния ред посочен в Наредбата. Не е съществено в
случая какъв период от време за даване на кръвна проба му е указан в издадения ТМИ, след
като сам е заявил собственоръчно, че отказва медицинско и химическо изследване с подписа
си респ. по този начин лицето приема показанията на дрегера и изобщо не се е явил във
ФСМП-Рила. Единствено, ако водачът все пак се беше явил, макар и по-късно и беше
направил някакъв опит сам да даде такава проба, само тогава би могъл да се ползва от
некоректно указаното му в ТМИ време за явяване в лечебното заведение.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при пряк умисъл, тъй като е управлявал съзнателно, по свое
желание МПС след като е употребил преди това алкохол, с което виновно е нарушил чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП. Същият е бил наясно, че като неправоспособен водач не е следвало изобщо
да управлява каквото и да е МПС, доколкото не притежава необходимата квалификация за
това, а още по-малко да си позволява да управлява процесното четириколесно МПС след
употреба на алкохол.
Съдът намира, че размерът на наложеното наказание „глоба“ на жалбоподателя за
нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е в законоустановения размер (към датата на
нарушението нормата на чл. 174, ал. 1 гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух … т. 2. над
0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“) Съдът
намира, че размерът на наказанието глоба е точно фиксиран и не подлежи на корекция,
респ. намаляване от съдебния състав. Правилно не му е било наложено кумулативно и
4
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, доколкото
жалбоподателят не разполага с такова право, като неправоспособен водач, видно от
представената справка за нарушител/водач, в която са отбелязани и множество предишни
нарушения на същия по реда на чл. 150а от ЗДвП.
Липсват каквито и да е основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не може
да се определи като маловажен, още повече че се касае за неправоспособен водач с няколко
предходни нарушения по ЗДвП, който е добре да осъзнае сега противоправността на
поведението си и сам да го коригира в бъдеще, след изтърпяване на наложеното му
наказание, вместо противоправното му поведение да доведе до бъдещи по-сериозни
последици за него самия, а и за обществото като цяло.
Като намери за неоснователни възраженията в жалбата, съдът намери, че не са налице
основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, поради което същото
следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0332-000498/24.08.2023 г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП, на Б. Г. Г. , с адрес: с. Б, общ.Б., обл. К., ул.****, с
ЕГН **********, е наложено административно наказание - „глоба“, в размер на 1000,00
лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5