Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 20.06.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на
двадесет и четвърти март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Евгени Г.
при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 10
893 по описа за 2015 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД да заплати на Б.Х.Б. следните
суми:
- 130 000,00
лева на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), получени от „П.И.Б.“ АД по неосъществено основание, заедно със законната
лихва от 24.08.2015 г. до окончателното изплащане;
-
217,10 лева на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забава върху
130 000,00 лева от 19.08.2015 г. до 24.08.2015 г.;
- 5 199,89
лева разноски по делото и 4 491,26 лева възнаграждение за един адвокат на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Б.Х.Б. е със съдебен адрес - адвокат С.,*** - а „П.И.Б.“ АД е с адрес - гр. С., бул. „*********” № **.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на Б.Б.
срещу „П.И.Б.“ АД за обезщетение за забава над 217,10 лева до пълния предявен
размер от 470,38 лева.
[3] ОСЪЖДА Б.Б. да заплати следните суми:
-
50,00 лева по сметка на СГС държавна такса на основание
чл. 77 от ГПК;
-
1,00 лев на „П.И.Б.“ АД юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок
от съобщението за изготвяне на решението.
[5] Ако ответникът подаде въззивна жалба срещу решението, с нея той следва
да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 625,00 лева
държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде
върната.
[6] Решението е постановено при участието на трето привлечено лице –
помагач на ответника – Р.Г.П..
[7] ДА СЕ ИЗПРАТИ НА СРП препис
от протокола от съдебно заседание на 24.03.2017 г. за
преценка дали в него се съдържат данни за извършено престъпление.
МОТИВИ
НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На
ищеца
[8] В исковата молба от 24.08.2015 г. Б.Б. заявява, че с ответника „П.И.Б.“ АД
(ПИБ) е водил преговори за закупуването на недвижим имот. Двамата са постигнали
неформално съгласие Б.Б. да закупи от ПИБ имота
срещу цена от 170 000,00 лева, като 130 000,00 лева Б.Б. е следвало да заплати
преди нотариалното изповядване на сделката, а 40 000,00 лева в деня на
нотариалното прехвърляне.
[9] Б.Б. е превел на ПИБ 130 000,00
лева, но впоследствие е разбрал, че ПИБ е продал апартамента на Р.П.. Затова Б.Б.
е поканил ПИБ да му върне преведените 130 000,00 лева, но тя не го е направила.
Ето защо Б.Б. моли съда
да осъди ПИБ да му заплати 130 000,00 лева,
както и обезщетение за забава върху 130 000,00 лева от 12.08.2015 г. до
окончателното изплащане (исковата молба, л. 3-7).
2. На ответника
[10] Ответникът ПИБ е оспорила предявения иск. Тя не спори, че Б.Б. ѝ
е превел 130 000,00 лева, но твърди, че уговорката е била Б.Б. и Ч.П.да закупят
този апартамент за Р.П.. Затова Б.Б. е превел 130 000,00 лева на ПИБ, а Ч.П.е
превел на ПИБ 40 000,00 лева. От своя страна ответникът е прехвърлил собствеността на имота
на Р.П.. Ето защо ПИБ моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 17-19).
3. На третото лице-помагач
[11] Третото лице Р.П.
е заявил, че неговото задължение по договора за покупко-продажба е било изпълнено
от ищеца, който е заплатил цената на закупения имот. Той също твърди, че това
плащане е било в изпълнение на уговорка между него и Б.Б.. Затова Р.П. моли съда да отхвърли иска (становището, л. 87-88).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ
СРЕДСТВА
[12] На 26.03.2015 г.
Б.Б. е превел на ПИБ 130 000,00 лева. В платежното нареждане като
основание за плащането е било вписано: „покупка на апартамент на ул. „*****А,
гр. С.“ (платежното нареждане, л. 8).
[13] На 27.03.2015
г. Ч.Б.П.е превел 40 000,00 лева на ПИБ. В платежното нареждане като основание
за плащане е било записано: „покупка на имот гр. С., ул. ******“ (преводно
нареждане, л. 20). На същата дата Ч.П.е декларирал, че е превел сумата с цел Р.П.
да закупи недвижим имот (декларацията, л. 21).
[14] На 14.04.2015 г.
ПИБ е продал на Р.П. апартамент № 32, находящ се в гр. С., ул. „******ет. 4,
срещу цена от 170 000 лева. В нотариалния акт е било описано, че цената е била
изцяло платена от купувача преди подписването на нотариалния акт (нотариалния
акт, л. 9-10).
[15] На 12.08.2015 г.
Б.Б. е връчил нотариална покана на ПИБ. С нея той е поканил банката в
седемдневен срок да му върне платените 130 000,00 лева (нотариалната
покана, л. 11-12). Не се спори, че ПИБ не е върнал тези пари.
[16] Б.Б. е заплатил
5 200,00 лева държавна такса (л. 2), 10,00 лева за съдебни удостоверения
(л. 2 и л. 45-46), както и 4 500,00 лева адвокатско възнаграждение на
адвокат Б. (л. 80) и 5 600,00 лева адвокатско възнаграждение на адвокат С. (л. 149-151).
ПИБ не е направил разноски по делото, но е бил представляван от юрисконсулт.
[17] Съдът не обсъжда
обясненията, дадени от Б.Б. и Р.П.. Чрез тях всеки от тях е заявил изгодни за
него факти. Затова доказателствената стойност на обясненията е изключително малка,
за да възприеме съдът за осъществени фактите, изнесени в тях. За малката
доказателствена стойност на обясненията на Р.П. допринася и осъжданията му за
извършване на умишлени престъпления, едното от които е за участие в престъпна
група.
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[18] Б.Б. е предявил няколко иска. Първият иск е по чл.
55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за връщане на дадено с оглед на неосъществено основание.
Спрямо него ищецът е предявил два евентуални иска: първият е по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД – за връщане на дадено без основание; вторият е по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД – за връщане на дадено на отпаднало основание. Предявен е и иск по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
1. По иска по по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД
[19] Съгласно чл.
55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, който е получил нещо с оглед на неосъществено
основание е длъжен да го върне. Следователно предпоставките за уважаване на
иска са: 1. ПИБ да е получил от Б.Б. 130 000,00 лева; 2. те да са били получени с оглед на
неосъществено основание (неосъществено правоотношение); 3. ПИБ да не е върнал
на Б.Б. тези пари.
[20] Съдът
установи, че Б.Б. е превел на ПИБ 130 000,00 лева. Б.Б. е посочил като
основание за превода: „покупка
на имот гр. С., ул. ******“. Това не се оспорва от ответника и третото лице.
При такова основание за превод на такава голяма сума, е нормално покупката да
бъде за този, който превежда сумата. Ако се твърди нещо различно, този, който го
твърди, следва да го докаже. В случая ПИБ е следвало да докаже, че Б.Б. е
превел сумата, за да заплати цената по покупка на Р.П. от ПИБ. Банката не е
направила това. Затова съдът приема, че Б.Б. е превел на ПИБ 130 000,00
лева, за да закупи от ПИБ процесния апартамент. Съдът установи, че Б.Б. не е
закупил апартамента от ПИБ, тъй като тя го е продала на Р.П.. Следователно не
се е осъществило целеното правоотношение между Б.Б. и ПИБ – Б.Б. да закупи от
ПИБ апартамента. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска.
[21] Съдът
установи, че ПИБ не е върнала на Б.Б. 130 000,00 лева. Налице е и третата
предпоставка за уважаването на иска. Ето защо съдът осъжда ПИБ да заплати на Б.Б.
130 000,00 лева.
2. По иска по по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
[22] Съгласно чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ако няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен (чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът
да има вземане към ответника; 2. ответникът да е изпаднал в забава относно
изпълнението на това вземане; 3. ответникът да не е заплатил обезщетение за
забава на ищеца.
[23] Съдът
установи, че ищецът има вземане към ответника за 130 000,00 лева. На 12.08.2015
г. Б.Б. е поканил ПИБ да му възстанови тази сума в срок от седем дни, а банката
не го е направила. Следователно с изтичане на срока на 19.08.2015 г. ПИБ е
изпаднала в забава. Дължащата се законна лихва върху 130 000,00 лева от
19.08.2015 г. до 24.08.2015 г. е 217,10 лева. Ищецът е търсил обезщетение за
забава от 12.08.2015 г. до 24.08.2015 г., което е в размер на 479,38 лева. ПИБ
не е заплатил на Б.Б. обезщетение за забава.
[24] Налице са
предпоставките за уважаването на иска за 217,10 лева. Затова съдът осъжда ПИБ
да заплати на Б.Б. 217,10 лева обезщетение за забава, като отхвърля иска за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 479,38 лева.
3. По разноските
[25] Б.Б. търси разноски. Той е направил такива за 5 210,00
лева. Ищецът е заплатил 4 500,00 лева на един адвокат и 5 600,00 лева
на втори адвокат.
[26] Съгласно чл.
78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от
иска. Съдът уважава исковете за 130 217,10 лева при предявен размер от
130 470,38 лева. Затова съдът осъжда ПИБ да заплати на Б.Б. 5 199,89
лева разноски по делото и 4 491,26 лева възнаграждение за един адвокат
(130 217,10/130 470,38х4 500,00). Ответникът е възразил, че е
прекомерно адвокатското възнаграждение, платено от ищеца. Съдът приема, че
възнаграждението от 4 500,00 лева, което ищецът е заплатил на адвокат Б.,
не е прекомерно предвид цената на иска, правната и фактическа сложност на
делото. Тъй като Б.Б. не е заплатил държавна такса по иска за обезщетение за
забава, съдът го осъжда да заплати 50,00 лева по сметка на СГС на основание чл.
77 от ГПК.
[27] Ответникът търси
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете
на ищеца за 253,28 лева при предявен размер от 130 470,38 лева. Затова съдът
осъжда Б.Б. да заплати на ПИБ един лев юрисконсултско възнаграждение (130 470,38-130 217,10/130
470,38х300,00).
Съдия: