Р Е Ш Е Н И Е  № 67

 

гр.Тополовград, 26.11.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на шести ноември през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

при секретаря: А.А.

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 109  по описа за 2019 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Стара Загора  против  Н.Д.С. с настоящ адрес:*** за сумата 228,15 лв., представляваща главница произтичаща от предоставени ВиК услуги за периода от 23.08.2017 г. до 08.11.2018 г., за която са издадени квитанции, ведно  със  законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и лихва за забава в размер на 25,12 лева за период от 01.10.2017 г. до 18.12.2018 г. Претендират се и направените разноски по заповедното производство и по исковото такова. Процесуалния представител на ищцовото дружество поддържа исковете в с.з. и претендира за тяхното уважаване.

         Ответникът  не е подал писмен отговор в установения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, но в съдебно заседание се явява пълномощникът му, който оспорва исковете изцяло, както по основание, така и по размер, като се твърди, че ответникът реално не е ползвал имота и практически не е възможно употребата на такова количество вода.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:  

         Между страните са възникнали договорни отношения с ползването на съответните услуги между предприятието и потребителя и откриването на партида с № 305 в ЕООД“Водоснабдяване и канализация“ на адрес в с.*****, общ.Тополовград на името на Н.Д.С.. По силата на тези договорни отношения ищецът в качествата си на оператор е изпълнил задълженията си по пречистване и доставка на вода за питейни, битови и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води до и от имота на потребителя, като консумацията е редовно отчитана, а потребителя не е изпълнил задължението си да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца следващ този на засичането. Отчитането на количествата доставена и отведена вода е обективирано чрез запис в карнета през текущия месец, като платежния документ – квитанция  за отчетеното количество се издава в края на месеца и срока за заплащане е 30 дни от датата на издаване на документа. В процесния случай за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя са издадени 7 броя квитанции, сумите по които не са заплатени. Общата сума на неизплатените квитанции/фактури възлиза на 228,15 лв. Фактурите и квитанциите са по партида № 000305, водомер № ********** и абонат с абонатен номер № 314527 на адрес: село Срем, общ.Тополовград, с получател Н.Д.С..

         По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява фактът на неизплатените  към ищцовото дружество от ответника суми по квитанции и фактури, лихвата за забава върху задължението, както и партидата, водомера и абонатния номер на получателя по фактурите. Назначена е и изслушана и допълнителна съдебно счетоводна експертиза, с оглед установен спорен момент, относно притежаваните и ползвани имоти от ответника в село *****. От заключението по тази експертиза и от разпита в съдебно заседание на вещото лице се установява, че  като физическо лице ответникът има един имот в село *****, на ул.“*******“ № *, с абонатен номер № 322537, а номера на партидата е 305. Но като съдружник в търговско дружество „**********“ със седалище:*** ответникът притежава и друг имот, за който има открит друг абонатен номер за отчитането на вода – 291082. Изрично вещото лице посочва, че за двата имота са две отделни партиди, с два отделни водомера и при проверка на място е установил, че ответникът живее на адреса на търговското дружество, на ул.“*********“ № **, а задълженията които се претендират и са предмет на делото са на ул.“*******“ № *, където вещото лице е установил, че водомера е повреден и има теч, без да може да се установи от кой момент е тази повреда. Течът е установен от вещото лице по време на проверката на 27-28.10.2019 г. В допълнителното заключение е посочено също в т.2, че абонатният номер 314527, който е посочен във фактурите и квитанциите се е водил на Д.М.Но в последствие при разговор на място в дружеството между Я.К. – инспектор реализация и ответникът С., в присъствието на адвокат е уточнено, след представяне на нотариален акт за имота на ул.“*******“ № *, върху който е отразено, че номера на партидата е 305, за абонатен номер 322537, тази партида 305 за този имот е била грешно прехвърлена на Д.М. на 12.05.2017 г. и след това отново тази партида, заедно със задълженията е била прехвърлена на ответника С..

         По делото са представени два нотариални акта за собственост от 2008 г. и от 2013 г., като върху нотариален акт от 2013 г. е посочена партида 305 и съответно абонатен номер 322537, както посочва и вещото лице в заключението си.

         По делото е разпитан и един свидетел Й.Г. – съсед на ответника, който посочва обстоятелства, касаещи притежаваните от ответника два имота, като уточнява състоянието на имотите и съответно адресите им и начина на обитаването им. Свидетелят Г., така както и вещото лице в заключението си, посочва че ответникът постоянно живее на ул.“*-******“, а на ул.“******“ къщата е за гости, които я посещават, но собственик е именно ответникът С..       

         Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС – Тополовград, по което е образувано ч.гр.д. № 29/2019 г. и е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение в срок. Поради което се предявява и настоящият иск в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните, както и от свидетелските показания на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, логични, непротиворечиви в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира и експертните заключения, които са напълно мотивирани и в съответствие с другите събрани по делото доказателства.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”, във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК.

 От материалите по ч.гр.д. № 29/2019 г. се установява, че с разпореждане № 60/08.02.2019 г. по повод на молбата на ищеца по чл.411 ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение и е издадена заповед със същият номер и дата.

  В законния двуседмичен срок от ответника е постъпило писмено възражение, като съдът на основание чл.415 ал.1 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок,   поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание, така и по размер.  

За да бъде уважен предявеният иск по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи при условия на пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга, доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода,  изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период в твърдяното количество или наличие на предпоставките за служебно начисляване по тарифа на потребените ВиК услуги за процесния период /неизправност на измервателното устройство, респ. липса на водомер/ с цена възлизаща на претендираната стойност.

По делото безспорно е установено между страните и това обстоятелство не е оспорено, че ищеца има качеството на ВиК оператор по смисъла на чл.198 ал.1 от ЗВ и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на Община Тополовград. Установи се по безспорен начин и че ответникът С. е собственик на процесния имот в с.Срем, ул.“Македония“ № 5, за който имот се води настоящото производство, последният е водоснабден и като собственик на водоснабден имот същия се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и параграф 1, ал.1, т.2, буква „а“ от ДР на ЗРВиКУ. С оглед на което следва да се приеме, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, като за възникването му не е необходими сключване на индивидуален договор.

          Безспорно е установено по делото и наличието на другата предпоставка, че ищецът в качествата си на оператор е изпълнил задълженията си по пречистване и доставка на вода за питейни, битови и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води до и от имота на потребителя, като консумацията е редовно отчитана, а потребителя не е изпълнил задължението си да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца следващ този на засичането.

         Безспорно е установен и от приложените писмени доказателства – квитанции и фактури, и от заключението на вещото лице и размера на претендираното вземане от ищцовото дружество.  

         С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да се уважи главния иск, както и обуславящия такъв за начислената лихва за забава, чийто размер също е безспорно установен и доказан, тъй като от заключението на вещото лице се установя, че ответникът е изпаднал в забава, неизплащайки в установения срок дължимата сума.

Възраженията на ответника, относно спорния момент, че той не ползва процесния имот, че няма практически как да бъде консумирано такова количество вода в него не се установиха и доказаха в хода на съдебното дирене. Със събирането на допълнителните писмени доказателства безспорно се установи, че действително е допусната техническа грешка относно абонатния номер, записан във фактурите и квитанциите, но в действителност ответникът е собственик точно на този имот, за който е неизплатеното и отчетено количество вода. Установи се и факта, че количеството вода е правилно отчетено, по съответната партида № 305, въпреки че този имот не се ползва постоянно от ответника, той като собственик на водоснабден имот е задължен да заплаща отчетеното количество вода. Изрично в съдебно заседание се установява от разпита на вещото лице, че той на място, при проверка в имота е установил повреда на водомера и съответен теч, което логично обяснява и по-голямото отчетено количество вода през един от месеците, за който се навяват възражения от страна на пълномощника на ответника.

         При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски в хода на настоящото съдебно производство които са в размер на 485,00 лева включващи: държавна такса, адвокатски хонорар и внесен депозит за вещо лице, както и разноските от заповедното производство, които са в размер на 25,00 лева внесена държавна такса.

          Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р  Е   Ш   И :

 

         УВАЖАВА  предявените искове от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Стара Загора, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Т.Р., чрез процесуалния представител адв.А.С. *** ПРОТИВ  Н.Д.С. ***, ИН16021949, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на сумите: 228,15 лв. /двеста двадесет и осем лева и 15 стотинки/, произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за периода 23.08.2017 до 08.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 25.01.2019 г.  до окончателното изплащане на сумата; 25,12 лв./двадесет и пет лева и 12 стотинки/ - лихва за забавено плащане за периода от 01.10.2017 г. до 18.12.2018 г. претендирана на основание чл.40, ал.1 от Наредба № 4/2004 г.

ОСЪЖДА Н.Д.С. да заплати на „ВиК“ ЕООД Стара Загора разноски по делото от настоящото съдебно производство в размер на 485,00 лева /четиристотин осемдесет и пет лева/, както и разноските от заповедното производство в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лв./.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: