№ 10149
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110142075 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „БТВ Медиа Груп“
ЕАД (ищец) срещу „Агромедия Груп“ ЕООД (ответник) за вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 13797/2021г. на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
13080.00 лева – неплатена главница по договор за излъчване на телевизионно предаване от
2016г., ведно със законната лихва от 09.03.2021г. (датата на депозиране на заявление по
чл.410 ГПК) до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 7207.53 лева – мораторна неустойка за периода
11.05.2018г. – 01.03.2021г.
Ищецът твърди, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по
Договор от 2016г. за излъчване на телевизионно предаване с предмет – създаване и използване на
аудио-визуално произведение – телевизионно предаване „Агрофорум“. Пояснява, че по силата на
договора продуцентът имал право да включи в предаването продуктово позициониране и услуги
към рекламодатели, за което заплащал на медията възнаграждение, както и такова за предоставено
от медията телевизионно време за излъчване на търговски съобщения и за техническо
обезпечаване на излъчването чрез осигуряван от медията контрол на нивото на звука и качествен
технически контрол на предаването. Поддържа, че е изпълнил задължението си по договора,
осигурявайки телевизионно време и техническа поддръжка, но ответникът не е изпълнил
насрещното си задължение да заплати договореното възнаграждение. Предвид изложеното
предявява посочените по-горе искове, като обоснована правен интерес от заявяване на
установителни искове с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед за
1
изпълнение по ч.гр.д.№ 13797/2021г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение.
Представя доказателства и прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията като недопустима и неоснователна. Не оспорва сключения
договор, но оспорва реалното изпълнение на задълженията на ищеца по него. Навежда евентуално
възражение за погасяване на вземанията по давност, като поддържа приложимост на кратката
тригодишна давност с твърдение, че вземането за главница е периодичен платеж. С аргумент за
погасяване на сумите по давност, прави искане за прекратяване на делото, като образувано по
недопустим иск. Претендира разноски.
В с.з. представителят на ищеца моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. В срок
предоставя писмена защита. В нея излага, че от двете приети експертни заключения се установява
извършване на услугите от него. Релевира, че вземането няма периодичен характер, защото в
договора няма падежи на задълженията, услугите не са с фиксиран период от време, ерго не
известен на страните този момент.
В съдебната реч процесуалния представител на ответника моли исковете да бъдат отхвърлени.
Счита, че вземанията са погасени по давност. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Договор за излъчване на телевизионно предаване с предмет създаване и
използване на аудио-визуално произведение – телевизионно предаване „Агрофорум“, по силата на
който „продуцентът“ „Агромедия Груп“ ЕООД се задължава да създаде и предостави на „медията“
- „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, не по-малко от 53 издания на предаването, освен ако страните не се
споразумеят друго, за използване от нея /има се предвид „медията"/ при условията и срещу
заплащане на сумите, уговорени в договора. В чл. 3 от договора страните са описали
съдържанието на предаването, както и че то се състои от отделни издания, всяко от които с
продължителност от 21 до 22 минути чисто програмно време. Посочено е къде и кога следва да се
излъчва предаването – по телевизионна програма БТВ всяка събота от 06:30 до 7:00 часа, със
запазено право на медията да променя периодичността на излъчване на изданията, като е
уговорено, че първото планирано излъчване е на 02.01.2026г. В чл. 11, ал. 1 е договорено, че за
всяко едно издание на предаването, чието съдържание включва позициониране на продукти и/или
услуги на рекламодатели и за предоставеното от медията телевизионно време за излъчване на
телевизионни търговски съобщения на рекламодатели на продуцента в размер до 6 минути общо
по време на рекламен блок на дадено издание на предаването, продуцентът заплаща на медията
фиксирана сума в размер на 1200.00 лева без ДДС. В ал. 4 е договореното възнаграждение за
„медията“ – 100.00 лева без ДДС за всяко отделно издание на предаването, като тази сума се
дължи за извършван от технически екип на медията контрол на нивото на звука на предоставените
рекламни клипове и за качествен технически контрол на изданието на предаването. В чл. 11 на
договора са уговорени и други суми, които продуцентът се задължава да плащан на медията /така
ал. 3 и ал. 2 от договора/ - за търговски съобщения, в това число на „специфични рекламодатели“,
при заплащане на 180.00 лева без ДДС. Според ал. 5 – дължимите от продуцента на медията суми
за даден месец от действието на договора се заплащат до 10-то число на месеца, за който се
отнасят, по банков път и по посочена в договора банкова сметка. Договорена между страните /чл.
11, ал. 6/ е неустойка в случай на неспазване на сроковете за плащане, продуцентът дължи на
2
медията неустойка в размер на 1/360 част от основния годишен лихвен процент на БНБ за периода,
увеличен с 20 пункта за всеки ден на забавата, считано от датата на падежа на дължимата сума.
Посочено е, че договорът влиза в сила на 01.01.2016г.
Приложена е фактура № **********/31.05.2016г. с издател „БТВ Медиа Груп“ ЕАД и
получател „Агромедия Груп“ ЕООД на стойност 4800.00 лв. без ДДС, съответно 5750.00 лв.
с ДДС, с предмет: „продуктово позициониране btv-Agromedia Group, м.май, търговски
съобщения btv-Agromedia Group, м.май“.
Приложена е фактура № **********/29.07.2016г. с издател „БТВ Медиа Груп“ ЕАД и
получател „Агромедия Груп“ ЕООД на стойност 6000.00 лв. без ДДС, съответно 7200.00 лв.
с ДДС, с предмет „технически услуги – технически разходи за излъчване на Агрофорум,
месец юли – подмяна“.
Приложена е фактура № **********/29.07.2016г. с издател „ БТВ Медиа Груп“ ЕАД и
получател „Агромедия Груп“ ЕООД на стойност 100.00 лв. без ДДС, съответно 120.00 лв. с
ДДС, със същия предмет като предходната, но с посочване, че предмета касае м. юли.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 13797/2021г. на СРС, 55-състав,
доказващо наличието на връзка между двете производства и спазването на срока по чл.415,
ал.4 ГПК за подаване на исковата молба.
Спори се относно реалното изпълнение на договора от страна на ищеца, както и за
изискуемостта на вземането.
За изясняване на спора по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
по която, след справка в НАП, е установило, че процесните фактури са осчетоводени от
ищеца, но няма осчетоводяване на плащания по тях, включени са в дневниците продажби
към подаваните справки за декларации към съответния данъчен период и същите са дали
резултат при формиране на данъчния резултат; издадените фактури са включени в
дневниците покупки на Агромедия груп ЕООД към подаваните справки за декларации за
съответния данъчен период и същите са дали отражение при формиране на данъчния
резултат. Задължението е посочено в общ размер на 21051.60 лева, от които 13080 лева –
обща сума по фактури и 7 971.60 лева. обща сума неустойка за забава.
За изясняване на спора по делото е приета и съдебна компютърно – техническа
експертиза, вещото лице по която, след справка на установените метаданни и данни в
системата на пийпълметричната агенция ГАРБ е установило, че в периода от м. май – м.
юли 2016г. в ефира на БТВ са излъчени тринадесет предавания Агрофорум.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
Както е указано от съда още с проекта на доклад, уважаването на иска зависи от провеждането
на пълно и главно доказване от ищеца на валидно облигационно отношение, по което е изпълнил
задълженията си, изискуемост на вземането за главница, размер на вземанията.
3
Материалите по делото дават основание да се приеме, че първата предпоставка е изпълнена –
страните са валидно облигационно обвързани съгласно Договор за излъчване на телевизионно
предаване в сила от 01.01.2016г., по силата на който продуцентът /ответникът/ е възложил, а
медията /ищецът/ е приела да излъчи аудио-визуално произведение – телевизионно предаване
„Агрофорум“, след изработването му и предоставянето му от възложителя /продуцента/ при
условията и срещу заплащане на сумите, уговорени в договора.
Установява се от договора, че възнаграждението на Медията е обусловено от различни
дейности, а не само от излъчване на предоставеното предаване. Възнаграждението е определено за
всяко едно издание на предаването /чл. 11, ал. 1 от договора/ в размер на 1200.00 лева без ДДС, за
извършван от технически екип на медията контрол на нивото на звука на предоставените рекламни
клипове и за качествен технически контрол на изданието на предаването /чл. 11, ал. 4 от договора/
в размер на 100.00 лева без ДДС. Извършване на предмета по чл. 11, ал. 1 от договора се
установява от изслушаната и приета съдебно-компютърна експертиза. От нея е видно, че
търсеното на това основание възнаграждение се отнася за излъчване на предаването през месец
май 2016г., когато е излъчвано четири пъти, поради което възнаграждението възлиза на 5760.00
лева. От предмета на фактурата става ясно, че претенцията съдържа и вземане за „търговски
съобщения“. Останалите фактури имат за предмет „технически услуги – технически разходи за
излъчване. Досежно тези две услуги, извършването им не се доказва от съдебно-компютърната
експертиза, тъй като такива въпроси не са поставени от страните. Извършването им обаче съдът
приема за доказано, позовавайки се на заключението по съдебно-счетоводната експертиза. От него
е видно, че процесните фактури са осчетоводени от ищеца, включени са в дневниците продажби
към подаваните справки за декларации към съответния данъчен период и същите са дали резултат
при формиране на данъчния резултат; издадените фактури са включени в дневниците покупки на
Агромедия груп ЕООД към подаваните справки за декларации за съответния данъчен период и
същите са дали отражение при формиране на данъчния резултат. При това поведение на страните,
съдът намира, че са предоставили, респ. приели, услугите. По изложените мотиви остава
несподелено възражението, че услугите не са извършени.
Заключението по съдебно-счетоводната експертиза установява, редом с другите доказателства
по делото, че стойността на извършените услуги възлиза на в общ размер на 21051.60 лева, от
които 13080 лева – обща сума по фактури и 7 971.60 лева. обща сума неустойка за забава.
При доказаност на извършените услуги и тяхната стойност, в тежест на ответника е било да
докаже погасяване на задължението. Твърдение за плащане не е изразено от ответника, а липсата
на такова се установява от съдебно-счетоводната експертиза. При все това, ответникът е релевирал
възражение за погасяване на вземането по давност с изтичането на три години от датата на
падежна на фактурите.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по т.д. № 3/ 2011г., понятието „периодично
плащане” по смисъла на чл.111, буква „в” от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. След като разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД се отнася за изключение, то тя не следва да
се тълкува разширително. Тя трябва да се прилага само за такива периодични плащания, които са
4
подобни на наемите и лихвите. Последните са по правило парични задължения. Под "плащане" по
смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД следва да се разбира задължение за предаване на пари или други
заместими вещи. Характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на това
по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо -
годишен, месечен, седмичен или дневен. "Периодично" е това плащане, което не е еднократно и
не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат
отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е
предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация
настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен
правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или сложен в
зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната разлика на
периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в
който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Повтарящите се
задължения за плащане обаче са периодични само тогава, когато падежът е предварително
определен, а не и в случаите когото те случайно са се оказали изискуеми през определени
периоди.
В решение № 147/31.10.2019 г. по т. д. № 50178/2018 г. на I г. о. и решение № 113/23.06.2016
г. по т. д. № 1922/2015 г. на II т. о. на ВКС е прието, че характерът на задължението, което поема
изпълнителят по договор за предоставяне на услуга, обуславя и характера на задължението на
възложителя. Когато първото е за трайно периодично изпълнение, то плащането на
възнаграждение също е с трайно изпълнение. Следователно, в казуалната практика, доразвиваща
ТР № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, е акцентирано, че, за да се приеме едно
плащане за периодично, то трябва да е дължимо за изпълнението на насрещна престация с трайно
изпълнение – продължително /през определен срок от време да се дължи едно и също действие
или бездействие/ или периодично /през определени периоди от време да се дължат еднакви по
предмет престации/. Само при осъществяването на тези факти е приложима разпоредбата на чл.
111, б. "в" ЗЗД. Когато липсва един от кумулативно изискуемите признаци, не може да бъде
определено едно вземане/плащане като периодично.
Договорът за предоставяне на определен вид услуги, какъвто е настоящия, може да бъде
определен като такъв за продължително или периодично изпълнение само ако изпълнителят е поел
задължението да извършва една и съща по вид дейност през целия срок на договора. В
продължение, вземането за възнаграждение по договор за предоставяне на услуга, към който са
приложими правилата за изработката, представлява периодично плащане, когато има за предмет
трайно предоставяне на услугите в течение на срока на действието и възнаграждението е дължимо
през определени или определяеми в договора периоди.
Изложените принципни разбирания дават основание на този съдебен състав да приеме, че
процесния договор е такъв за продължително изпълнение, поради което към възнаграждението на
изпълнителя е приложима кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Безспорно
задълженията на ответника имат единен правопораждащ факт – договор за излъчване на
телевизионно предаване в сила от 01.01.2016г. От уговорките, постигнати в договора, става ясно,
5
че същият е за период до 31.12.2016г., в рамките на който ищецът е приел да извърши една и съща
по вид дейност – да излъчи предадени от ответника 53 издания на предаването „Агрофорум“ в
посочен в договора ден и час – всяка събота от 06:30часа до 07:00 часа. Прието е да се осъществява
за всяко издание на предаването контрол на нивото на звука на предоставените рекламни клипове
и за качествен технически контрол на издаването /виж чл. 11, ал. 4 от договора/, както и да се
излъчват търговски съобщения до 6 минути в рекламен блок на едно издание /чл. 11, ал. 2 и ал. 3
от договора/. Начина на уговаряне на престациите обуславя налице са повтарящи се еднородни
задължения през определени периоди от време.
На това задължение съответства правото на медията да получи договореното възнаграждение.
Падежа на задължението в случая е определен от страните – чл. 11, ал. 5 от договора, т.е. падежът
настъпва през предварително определен период от време и размерите на плащанията са изначално
определени. Плащане се дължи, според договора до 10-то число на месеца, за който се отнасят. По
делото се претендира възнаграждения за м.май и м.юли 2016г. като във фактурата е посочен
падежа – 31.05.2016г. и 29.07.2016г. Считано от тези дати до датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 09.03.2021г., е изтекъл предвидения в закона 3-годишен давностен срок за
търсене на вземането. Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени по
давност. Като акцесорна на тях следва да се отхвърли и претенцията за законна лихва.
По отношение на иска по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
Законовият текст на чл.92, ал.1 от ЗЗД дава възможността на кредитора да иска обезпечаване
на задължението и обезщетение за вредите от неизпълнението на своя длъжник. Както е посочено
в доклада, вземането за неустойка зависи от провеждането на пълно и главно доказване на наличие
на облигационно отношение между страните, съдържащо валидна неустоечна клауза, изпълнение
на задължението на ищеца да престира дължимата по договора услуга, размера на неустойката.
В хода на производството беше доказано валидно облигационно обвързване между страните,
съдържащо неустоечна клауза, изпълнение на ищеца на услугите по договора, както и
неизпълнението от страна на длъжника да плати за доставените услуги, което дава възможността
на ищеца да търси от ответника уговорената неустойка за забавено плащане. Както се посочи,
такава неустойка е уговорена между страните, валидно ги обвързва и при липса на възражения,
съдът я зачита като съществуваща в този вид. Вземането за неустойка е самостоятелно, ерго не
се влия от обстоятелството, че главното вземане е погасено по давност. Основателността на
вземането за неустойка зависи само от наличието на фактите, които я пораждат – в случая те са
валидна неустоечна клауза, изпълнение на ищеца, неизпълнение на ответника да плати в срок
доставените услуги и размера на вземането за неустойка. Посочените факти са установени в
процеса. Изрично е посочено в закона, че това вземане се погасява с кратката 3-годишна давност,
която в случая не е изтекла. Съобразявайки периода на неустойката, съдът намира, че вземането не
е погасено по давност. При все това, сам ищецът е предявил претенцията си съобразявайки се с
тази давност. Ето защо, предявеният иск следва да се уважи в цялост – за сума в размер 7207.53
лева – мораторна неустойка за периода 11.05.2018г. – 01.03.2021г.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция за
законна лихва.
6
По разноските
Разноските по делото се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
При този изход на спора право на разноски има ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и
съобразно уважената част от иска. Търсените от ищеца разноски възлизат в общ размер на
4761.00 лева, от които 1406.92 лева в ч.гр.д. №13797/2021г. по описа на СРС, 55 състав, за
държавна такса и адвокатско възнаграждение с ДДС, и 3354.08 лева в настоящото
производство, от които 850.00 лева депозит за вещи лица, 405.75 лева държавна такса и
2098.33 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. От тях, съобразно уважената част от иска, в
тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 1691.43 лева, от
които 499.83 лева в ч.гр.д. №13797/2021г. по описа на СРС, 55 състав, за държавна такса и
адвокатско възнаграждение с ДДС, и 1191.60 лева в настоящото производство.
Ответникът също има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно
отхвърлената част от иска. Направените и поискани разноски възлизат в общ размер на
2936.50 лева, от които в настоящото производство 1935.32 лева с ДДС за адвокатско
възнаграждение и 1001.18 лева за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 13797/2021г. по
описа на СРС, 55 състав. При липса на възражение за прекомерност, включително на
разноските в заповедното производство, и съобразявайки размера на отхвърлената част от
иска, в тежест на ищеца следва да се възложат разноски в общ размер на 1893.23 лева, от
които 645.49 лева с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 13797/2021г.
по описа на СРС, 55 състав, и 1247.76 лева с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото исково производство.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.
92, ал. 1 ЗЗД, че „Агромедия Груп“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец“, ул. „Червена стена“ № 46, дължи на „БТВ Медиа
Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Триадица“, ж.к. Административна сграда на НДК, пл. „България“ № 1, сумата 7207.53 лева
– мораторна неустойка по договор за излъчване на телевизионно предаване от 2016г. за
периода 11.05.2018г. – 01.03.2021г., ведно със законната лихва от 09.03.2021г. (датата на
депозиране на заявление по чл.410 ГПК) до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.04.2021г. по
ч.гр.д. № 13797/2021г. по описа на СРС, 55 състав.
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявеният от „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ж.к.
Административна сграда на НДК, пл. „България“ № 1, срещу „Агромедия Груп“ЕООД, ЕИК
7
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул. „Червена
стена“ № 46, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите за установяване съществуване на вземане за сумата
13080.00 лева – неплатена главница по договор за излъчване на телевизионно предаване от
2016г., ведно със законната лихва от 09.03.2021г. (датата на депозиране на заявление по
чл.410 ГПК) до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.04.2021г. по ч.гр.д. № 13797/2021г. по описа на
СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Агромедия Груп“ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, ЕИК *********, сума в общ размер на 1691.43 лева –
разноски съобразно уважената част от иска, от които 499.83 лева в ч.гр.д. №13797/2021г. по
описа на СРС, 55 състав, за държавна такса и адвокатско възнаграждение с ДДС, и 1191.60
лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „„БТВ Медиа Груп“ ЕАД, ЕИК *********,
да заплати на Агромедия Груп“ЕООД, ЕИК *********, сума в общ размер на 1893.23 лева –
разноски съобразно отхвърлената част от иска, от които 645.49 лева с ДДС разноски за
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 13797/2021г. по описа на СРС, 55 състав, и 1247.76
лева с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на обявяването му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8