Решение по дело №11944/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 655
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20211110211944
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 655
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110211944 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Алвер Строй СМ” ЕООД срещу наказателно
постановление/НП/ № 23-003690/05.08.2021г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда”- Софийска област, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
3000 лв. на основание чл. 413, ал. 2 КТ за нарушение на чл. 60, ал. 1 от
Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд и строително-монтажни работи/наричана по-долу
Наредбата/.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, а АУАН и НП не
отговарят на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, тъй
като не е надлежно описано нарушението. Поддържа се, че не са обсъдени
представените пред административнонаказващия орган доказателства с
възражението. Счита се, че неправилно е приложен и материалният закон,
като наложената санкция е завишена. Поддържа се, че случаят е маловажен и
следва да се приложи чл. 415в, ал. 1 КТ или следва да се намали санкцията до
законоустановения минимум.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., която
поддържа съображенията в жалбата. Счита, че нарушението не е установено
по безспорен начин, както и че са допуснати съществени процесуални
нарушения. Със съставянето на протокола не можело да се разбере в какво се
обвинява дружеството. В АУАН според адв. П. липсват индивидуализиращи
белези на нарушението. Поддържа, че в НП се сочат други обвинения, което
нарушава правото на защита на жалбоподателя. Счита, че отговорното лице в
случая е техническият ръководител. Моли НП да бъде отменено.
Алтернативно моли да бъде приложена привилегированата норма или
имуществената санкция да бъде намалена на 1500 лева. Моли за присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Х, която моли жалбата да
бъде оставена без уважение и НП да бъде потвърдено. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.06.2021г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“-
Софийска област извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на „Алвер Строй СМ“ ЕООД на място в обект на контрол –
общественообслужваща сграда с магазин, офиси и подземен паркинг, УПИ
XLVII - 787, кв. 50, кв. „Бояна“, ул. „Кумата“ № 25, гр. София. На кота + 9.80
м в обекта на контрол около 10.00 часа проверяващите заварили да полага
труд кофражиста Г. Е. К. – строителен работник. Последният полагал труд,
като извършвал кофражни работи на колона № 63 на ръба на плочата на
височина 9.80 м. при пълно отсъствие на мерки срещу падане от височина.
Проверката продължила по документи на 05.07.2021г., когато св. А. Г.
съставил АУАН № 23-003690/5.07.21г. на „Алвер Строй СМ“ ЕООД за
нарушение на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и строително-
монтажни работи. АУАН е предявен на управителя на дружеството.
Срещу АУАН е депозирано възражение с вх. № 21068487/07.07.21г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
2
постановление, с което на жалбоподателя при същото словесно описание и
правна квалификация на нарушението е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв.
Със заповед № З-0058/11.02.2014г. изпълнителният директор на
ИА”ГИТ” е възложил на директорите на дирекции „Инспекция по труда” да
издават наказателни постановления по актове, съставени от инспектори от
Д”ИТ”.
Със заповед № З-0025/08.01.19г. изпълнителният директор на ИА“ГИТ“
е разширил териториалния обхват на контролна дейност, определен за
служителите в Д“ИТ“ гр. София и служителите в Д“ИТСО“.
Със заповед № З-0024/08.01.19г. изпълнителният директор на ИА“ГИТ“
е определил териториалния обхват на контролната дейност на служителите в
Д“ИТ“ гр. София и служителите в Д“ИТСО“
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпита на
свидетелите А. Г. и Г. К..
Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и
несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост,
като не се налага обстоен доказателствен анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно съдебната практика на АССГ, както и на ВАС, а именно
Решение № 5447/24.09.21г. по адм.д. № 2/21г. по описа на АССГ и Решение
№ 3624/15.04.22г. по адм.д. № 11698/21г. по описа на ВАС по силата на чл.
16, ал. 2 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ дирекциите „Инспекция
по труда“ осъществяват дейността си на територията на съответната област,
като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейност, упражняват специализирания контрол по
3
спазване на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за
насърчаване на заетостта, законодателството, свързано с изпълнението на
държавната служба и правата и задълженията на страните по служебното
правоотношение и на други нормативни актове, когато това е възложено със
закон, както и други правомощия, обективирани подробно в разпоредбата. С
този подзаконов акт се уреждат дейността, съставът, структурата, функциите
и организацията на работа на ИА “ГИТ“, в това число и на главна дирекция
„Инспектиране по труда“, разположени в 28 поделения – дирекции
„Инспекции по труда“, разположени в административните центрове на
областите. Според правната доктрина компетентността е
материална/предметна/, компетентност по степен и компетентност по
място/териториална/. Компетентността на административния орган е
едновременно правомощие и служебно задължение на органа да действа в
дадена област и по определен начин. Териториалната компетентност на
отделните териториални поделения на ИА“ГИТ“ е императивно опредЕ. в чл.
16, ал. 2 от Устройствения правилни и не е налице делегиране от страна на
изпълнителния директор на права да определя или изменя тази
компетентност. При делегирането има прехвърляне на правомощия от един
орган на друг орган, като за да е възможно и правно допустимо това, винаги е
необходимо нормативно овластяване. В настоящия случай такова овластяване
няма. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник на
ИА“ГИТ“ предвижда, че изпълнителният директор ръководи агенцията, като
определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. Това
е признатата му от подзаконовия нормативен акт възможност да определя
материалната им компетентност, което означава, че те могат да издават
валидни административни актове само в кръга на материята, която им е
предоставена като правомощия. Това обаче не касае пространствените
граници, в които те могат да действат редовно, т.е. териториалната им
компетентност. Нито в ЗЗБУТ, нито в Устройствения правилник на ИА“ГИТ“
е изрично възложено правомощие на изпълнителния директор да определя и
променя териториалната компетентност на инспекторите по труда. При тази
законова регламентация АССГ и ВАС са стигнали до заключението, че
протокол от проверка на Дирекция „Инспекция по труда-София област“ за
извършена проверка на територията на Столична община е нищожен като
издаден от териториално некомпетентен орган, действал извън териториалния
4
обхват по чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилник. По аналогия и след като
няма изрично възложено правомощие на изпълнителния директор да определя
и променя териториалната компетентност на инспекторите по труда, то
следва да се приеме, че АУАН е съставен от териториално некомпетентен
орган, а издаденото НП също е съставено от орган без териториална
компетентност. Съставянето на АУАН и издаването на НП от некомпетентни
органи води до незаконосъобразност на тези актове и е основание за отмяна
на атакуваното НП.
В процесния случай инспектори от дирекция „Инспекция по труда-
Софийска област“ са извършили проверка на територията на Столична
община, а със заповед на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ е била
разширена териториалната им компетентност да извършват проверки на
територията на Столична община. При тази проверка е констатирано
процесното нарушение, за което е издадено обжалваното НП. След като
изпълнителният директор няма изрично възложено правомощие да определя
и променя териториалната компетентност на инспекторите по труда, то
инспекторите от ДИТСО, проверяващи в процесния случай, нямат
териториална компетентност да извършват проверки на територията на
Столична община/където е извършена проверката/, поради което АУАН и НП
са издадени от органи, които са териториално некомпетентни.
С оглед изложеното НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Останалите доводи в жалбата за отмяна на НП съдът намира за
неоснователни. Съдът счита, че в АУАН и НП съдържат изискуемите
реквизити и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, включително
е описано словесно и цифрово нарушението, по начин че нарушителят да
разбере административнонаказателното обвинение. Посочена е и датата на
извършване на нарушението.
С оглед отмяна на НП на формално основание не следва да се обсъждат
доводите на жалбоподателя за недоказаност на нарушението и за наличие на
основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на присъждане на
разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
5
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съобразно чл. 143, ал. 1
АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
В процесния случай жалбоподателят е представляван в съдебното
производство от адв. П., надлежно упълномощен процесуален представител,
като са приложени доказателства – договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските, за заплатена сума за адвокатско възнаграждение в
размер на 640 лева. С оглед на това въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 640 лева, което е с 40 лева над минималното
адвокатско възнаграждение/което е 600 лева/ съобразно чл. 36 ЗА, вр. чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради това че заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер, изключително близък до минималния размер, не са
налице основания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение
поради прекомерност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-003690/05.08.2021г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Софийска област, с което на
„Алвер Строй СМ“ ЕООД е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 413, ал. 2 КТ за
нарушение на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и строително-
монтажни работи.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на „Алвер Строй СМ“ ЕООД 640 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за съдебното производство.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7