РЕШЕНИЕ
№ 1009
гр. Пловдив, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева - Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело
№ 20225330108601 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание член 500 ал.1 т.3 от Кодекса за застраховането.
Съдът е сезиран с искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул.“Граф Игнатиев“
№2, ет.4, представляван заедно от ....М...к.... и С..... С.... със съдебен адрес: гр. П...., бул.“Ш...
с........... С. М., против Р. А. О. ЕГН **********, с адрес: гр. П...., ул.“К............, с която се
иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
5 030,50 лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щети
№..................... ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на настоящата
искова молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на основание чл. 557, ал. 1, т.2 б. А КЗ, изплатил по щети № ..............,
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 5 030,50 лева. Сочи
се, че по щета №.............., било изплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на 2
600,50 лева за повреден лек автомобил „Ф... С.....“ с рег. №......... собственост на Н....
Р....А...........в следствие на ПТП настъпило на ........... По щета № ............. било заплатено
обезщетение в размер на 2 430,00 лева за неимуществени вреди и свързаните с тях
имуществените на Н... Р... А... пострадала като водач на лек автомобил „Ф... С....“ с рег.
№................
Посочва се, че виновен за процесното ПТП, съгласно споразумение по НОХД № ............. бил
Р. А. О., който управлявал собствения си автомобил „М....“ с рег. № .............., без сключена
задължителна застраховка „ГО“, към датата и часа на ПТП, съгласно служебна справка от
ИЦ ГФ. Твърди се, че ПТП-то било настъпило на ........ около.......в с. Й....Г........ обл. П..... по
1
ул. „.........“, като неправоспособния Р. А. О. управлявал собствения си автомобил „М............“
с рег. №.........с несъобразена с пътните условия скорост, навлязъл изцяло в платното за
насрещно движение и ударил челно движещият се правомерно в същото пътно платно лек
автомобил „Ф..... С............., управляван от Н.... А................. След удара О. напуснал
местопроизшествието.
Твърди се, че Н.... Р.....А..............се обърнала към Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени такива на основание
чл. 557 КЗ – без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила управляван от ответника „М.....“ с рег. № ....... и по образувана щета №
....................... определил обезщетение в размер на 2 430,00 лева за причинените
неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, като сумата била изплатена с платежно
нареждане от........... на молителката. Сочи се също така, че Н... А... се обърнала към
Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение на имуществени вреди на основание чл.
557 КЗ – без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила
управляван от ответника „М.............. с рег. № ........ и по образувана щета №...............
определило обезщетение в размер на 2600.50 лева за причинени имуществени вреди във
връзка с процесното ПТП и увредения автомобил „Ф... С.............с рег. №..............
Обезщетението било изплатено с платежно нареждане от ............... Ответникът бил поканен
да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение, но той така и не погасил
задължението си.
ОТВЕТНИКЪТ Р. А. О. в открито съдебно заседание на ............. заявява, че признава
предявеният иск.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да
постанови решение, с което предявения иск, следва да бъде уважен. Предявеният иск е
допустими, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от
търсената с иска защита.
Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално
действие на ответника, с което същия се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за
основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на
действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право
съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете
страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен
ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, изключващи го, то съдът следва да го
зачете, уважавайки на това основание предявената искова претенция.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца възниква правото
на разноски.
Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото
разноски. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото
2
разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. А. О. ЕГН **********, с адрес: гр. П......... ул.“К..........., да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван заедно
от....... М... К......... и С.... С............ със съдебен адрес: гр. П........., бул.“Ш... с............... сумата
в размер на 5 030,50(пет хиляди и тридесет лева и 50 ст.)лева, представляваща изплатено
от Гаранционен фонд обезщетение по щети №......................, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба -10.06.2022 г. в съда до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р. А. О. ЕГН **********, с адрес: гр. П........, ул.“К....................., да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван заедно от
.... М.... К.... и С.... С..........., със съдебен адрес: гр. П............. бул.“Ш... с............. С. М.,
направените по делото разноски в размер на 50,00(петдесет)лева.
РЕШЕНИЕТО, постановено при условията на чл.237 от ГПК, може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
3