Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 22.07.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3 603
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 2 б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът –
З.Х.Т.
твърди, че е наследник на един от пряко пострадА.те от деянията – съпругът й А.Р.Т.,
които са предмет на разследване по сл. дело №1/1991г. по описа на П.на
въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780 – 11/1998г. по
описа на ВОП – София, а сега ДП №11 – 048. И поддържа, че тя в лично качество е
пострадала от престъпленията, които са обект на разследване. Твърди, че
съпругът й:
- от 15.02.1985г. до 05.08.1986г. бил
задържан и лишен от свобода в затвора и
лагера на остров Белене,
- от 05.08.1986г. до 29.05.1987г. бил
задържан и лишен от свобода в затвора в гр. Бобов дол,
- от 29.05.1987г. до 13.09.1988г. е бил
лишен от свобода в с. Замфирово, окръг Михайловград,
- от 25.09.1989г. до 24.11.1989г.
е бил лишен от свобода в затвора в гр. Варна. В документите от тези години той
съществувал с различни принудително му дадени имена – А.Р.Т.и А.Р.Т.. Заявява,
че с изключение на лишаването от свобода в затвора в град Варна, той не бил
извършил престъпление или друго провинение, които по закон да допускат
задържането и лишаването ми от свобода. Нямало е постановена присъда, с която
да му е наложено наказание
лишаване
от свобода. По отношение на лишаването му от свобода в затвора в гр. Варна
твърди, че е имало издадена присъда по чл. 273 от НК за твърдения, които могат
да създадат недоверие във властта и нейните мероприятия. Посочва, че съпругът й
починал на 22.02.2017г. и не е доживял приключването на сл. дело 1/1991г. по
описа на Прокуратура на Въоръжените сили, в последствие преобразувано в сл.
дело №780-П/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №11-048/1999 по описа на
ВОП-София, по което бил разпитван като свидетел и му били разяснение правата
като пострадал преди близо 20 години. След неговата смърт - неговите наследници
/една от които е ищцата/ го заместили в делото и са включени в списъците на
пострадА.лица. Ищцата твърди, че тя също е пострадала от престъпленията,
предмет на разследването, на лично основание, защото в резултат на задържането
на нейния съпруг, години наред били засегнати правата им на личен и семеен
живот. Тя е била сама с две малки деца, за които да се грижи. През този период
всички техни близки са странели от тях от страх да не пострадат по същия или
подобен начин като тяхното семейство. Относно престой на съпруга й на остров
Белене и в затвора в град Бобов дол описва, че там били поставени в лоши
условия – мръсотия, лоша храна, невъзможност за поддържане на хигиена, тежък
физически труд, като за първи път се е свързал с близките си след 6 месеца,
през какъвто периода са били разрешените свиждания. В с. Замфирово не бил заключен в килия, но
бил под постоянно наблюдение на милицията и държавна сигурност, не можел да напуска
селото, не можел да контактува с близките си, всяка сутрин и вечер трябвало да
се подписва в кметството и нямал документи за самоличност - властите му ги били
взели още при отвеждането му на остров Белене. В последствие той бил
амнистиран. След всички тези изтезания над семейството им в периода 1985г. -
1989г., избягА.от България от страх целият ужас да не продължи или да не се
повтори, и се установили да живеят в Турция. Част от пострадА.те, които били
изгонени и се установили в Турция, учредили Сдружение „За справедливост, права,
култура и солидарност на Балканите“ с цел – да подпомага усилията им за
комуникация с властите относно посоченото по-горе следствено дело. В периода
2001г. – 2002г. съпругът й е разпитан по това дело в качеството на свидетел,
като са му разяснени правата на пострадало лице. Сочи, че след смъртта на
съпруга й, през 2018г., подала заявление по чл. 368 от НПК за определяне на
мерки за ускоряване на производството и приключването на досъдебното
производство, по което с определение №3730 от 03.09.2018г. по ч.н.д.№3650
/2018г. по описа на СГС бил даден нов едномесечен срок на П.за приключване на
делото. В отговор на това определение било издадено постановлението от
04.10.2018г. на ВОП за спиране на наказателното производство на основание чл.
244, ал.1, т. 1, във връзка с чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 242, ал. 1 от НПК.
Ищцата заявява, че в резултат на нарушаване на разумната продължителност на
наказателното производство са й причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения, очакване и безпокойства за резултата от това производство;
фрустрация от бавенето
му;
тревоги и страх, че същото се води формално; разочарование и загуба на доверие
в институциите, правосъдието и справедливостта. Ищцата посочва, че в резултат
на това не са се оправдА.очакванията й за справедливост, което създава в нея
чувство на отчаяние, безсилие и безпомощност. Счита, че поради забавянето на
делото са лишени от възможността да потърсят справедливо репариране на
причинените им значителни имуществени и неимуществени вреди от престъпното
деяние като граждански ищец, тъй като тази процесуална фигура се конституира
едва на фазата на съдебното производство, до което не може да се достигне
поради бездействието от страна на Прокуратурата. По същите причини няма
възможността да бъде конституирана като частен обвинител по делото. Твърди, че
по обвиненията, за които се води разследването вече е изтекла давността и на
нея се е позовал единствения жив обвиняем. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което се осъди ответникът да й заплати:
- 120 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени й от нарушаване на
правото за разглеждане и решаване на посоченото дело в разумен срок, заедно със
законната лихва от 24.04.2017г. – три години преди датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът – П.на Република България
в законоустановения едномесечен срок по
реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. В него е посочено, че
доколкото увреденото лице –съпругът на ищцата е починал на основание чл. 6, ал.
1 от ЗОДОВ искът е недопустим. На следващо място посочва, че чл. 2б от ЗОДОВ е
в сила от 15.12.2012г. и тази норма няма обратно действие, поради което не може
да се приложи за забавени действия преди влизането й в сила. Поддържа, че
посоченото наказателно производство е с изключителна фактическа и правна
сложност, обусловена от няколко обвиняеми лица, стотици пострадА./чието
процесуално поведение също е допринесло за забавяне на производството/.
Необходимо е било разследващите органи да извършат множество процесуални
действия /вкл. и съдебните поръчки до Република Турция/. В периода, в който
делото е било внасяно с обвинителен акт до неговото прекратяване от съда и
връщане на прокуратурата, се поддържа, че причината за забавата не може да бъде
вменена във вина на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
представеното удостоверение изх. №280 от 29.04.2020г. издадено от с. Кирково,
община Кирково лицето А.Р.Т., освен това име има и имена – А.Р.Т.и А.Р.Т..
На страница 25
от делото е представено удостоверение издадено от директора на ГД „ИН” към
Министерство на правосъдието, от което се установява, че А.Р.Т.е пребивавал в
затворите на страната както следва:
- от 17.01.1984г. – 13.09.1984г. в
затвора гр. Варна за изтърпяване на наложеното му наказание с присъда нохд
№356/83г. по описа на ОС – Варна в размер на 2 г. лишаване от свобода за
извършено престъпление по чл. 343 от НК,
- от
29.05.1987г. до 24.11.1989г. в затвора в гр. Варна за изтърпяване на наказание
наложено с присъда по нохд №1244/89г. по описа на РС – Вана в размер на 6
месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 273 от НК.
Съгласно
приложените документи на страница 26 от делото А.Р.Т.е настанен за три година в
Белене на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за Народната милиция, като в
заповедта от 15.02.1985г. е вписано „Противопоставя се на подмяната на имената
от турско – арабски произход като оказва отрицателно влияние на лицата, с които
контактува”. Със заповед издадена на 13.09.1988г. /л. 110/ е прекратена
посочената мярка.
Съгласно
приложените документи на страница 111 от делото А.Р.Т.е настанен за три година
в с. Замфирово, Михайловградска област, на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от
Закона за Народната милиция, като в заповедта от 06.08.1986г. е вписано „Протурски
национА.ст, по време на провежданите мероприятия по възродителния процес оказва
сериозна съпротива, влияе отрицателно на средите, в които контактува,
продължава да стои на твърди национА.стични позиции”.
С решение на НС,
публикувано в Държавен вестник бр. 44/01.06.1990г. е обявена политическа и
гражданска реабилитация на неоснователно лишените от свобода и въдворени в
Белене общо 517 лица във връзка с
насилствената промяна на имената на една част от българите и са изброените тези
лица, сред които е и А.А.Р.Т..
Съгласно
приложените две писма на страници 43 – 47 от делото се установява, че сл. д.
№1/1991г. по описа на П.на въоръжените сили с постановление от 29.09.1998г. сл.
д. №1/1991г. по описа на ПВС е преобразувано в в сл. д. №780 – II/1998г. по описа на СВОП, а по-късно №II – 048/1999г. по описа на СВОП, като по това дело
446 са пострадА.те лица.
Съгласно
представеното определение №3730 от 03.09.2018г. постановено по н. ч. д.
№3650/2018г. по описа на СГС, Н. О., 22 състав ищцата е конституирана като
пострадала по досъдебно производство №П – 048/1999г. по описа на ВОП – София и
в това й качество е депозирала молба по чл. 368 и чл. 369 от НК за определяне
на подходящи мерки за ускоряване на наказателното производство.
С постановление
от 04.10.2018г. издадено от прокурор при Военно – окръжна прокуратура – София
на основание чл. 199 и чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 2, вр. с чл.
242, ал. 1, предл. 2 от НК е спряно наказателното производство по досъдебно
производство №II – 048/1999г. по описа на ВОПС, което се води срещу
един извършител на извършено престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК.
Съгласно представеното
на л. 83 от делото удостоверение за наследници изх. №157 от 21.02.2020г.
издадено от с. Кирково, община Кирково наследници по закон на А.Р.Т., починал
на 22.02.2017г., са: ищцата – негова съпруга, дъщеря и син.
Съгласно
представеното удостоверение за сключен граждански брак на 22.02.1976г. А.Р.Т. и
ищцата са сключили граждански брак.
От представените
документи от досъдебно производство №II – 048/1999г. по
описа на ВОПС /стр. 163 от делото/ се установява:
- на
14.11.2001г. ищецът е разпитан в
качеството на свидетел в гр. София, в който е заявил, че е получил обезщетение
еднократно от общината в гр. Кирково по ЗПГРРЛ в размер на 50 000лв.
/стари/ и
- на
09.07.1993г. е изготвен обвинителен акт срещу три лица за престъпления по чл.
387, ал. 2, вр. с ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 за обвиняемия С.и престъпление по чл. 387, ал.
2, във вр. с ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 3 от НК за обвиняемите Ж.и А./л.
192 - 213.
По искане на
ищеца пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите: Ф.М.М., който
посочва, че също има дело с ответника на същото правно основание и Ш.А.Т.,
който посочва, че е син на ищеца. Първият свидетел посочва, че познава съпруга
на ищеца – А., с когото са били заедно на остров Белене от м. април 1985г. до
1986г. Посочва, че след 1990г. отново е влязъл във връзка с А., за да могат да
разберат какво става с тяхното положение и разследването за възродителния
процес. Описва, че А.и съпругата му са живеели с надежда за това дело, очаквА.са
да разберат за какво е бил обвинен А.и лежал в Белене, както и да получи
обезщетение от това дело. Вторият свидетел описва периода от м. 11 – 12.1984г.
задържането на баща му, престоя в Белене, Бобов дол и с. Бокеловци,
заминаването на семейството за Турция.
На л. 187 е
представено справка за съдимост на А.Р.Т., от която се установява, че лицето е
осъждано два пъти, като относно първото престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”
от НК във вр. с чл. 54 от НК е реабилитиран по право, а относно второто по чл.
273 вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 54 от НК – е амнистиран със Закона за амнистията -
ДВ бр. 1/1989г.
Въз основа на
така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Относно иска с правно
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ (Нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията”.
В чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ са
посочени обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при определяне на
размеран а обезщетението:
- общата продължителност и предмета на производството,
- неговата фактическа и правна сложност,
- поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители,
- поведението на останА.те участници в процеса и на
компетентните органи.
Съгласно
направения на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК доклад от съда в тежест на ищеца
е да установи:
• на коя дата е образувано посоченото
наказателно дело и какъв е неговия предмет,
• сключване на граждански брак между
ищцата и посоченото лице,
- в какви и
колко процесуални действия е участвал съпруга на ищцата в наказателното
производство,
- на коя дата е
починал съпруга на ищцата и какви наследници е оставил,
- конституиране
на ищцата в качеството на пострадало лице по наказателното производство,
- упражняване на
предоставената възможност от ищцата по чл. 369 от НК,
• извършването на описаното в исковата
молба по отношение на съпруга на ищеца – задържане и лишаване от свобода /къде
и за какъв период/,
- съдържание на
постановената присъда по отношение на съпруга на ищцата по чл. 273 от НК,
• условията, при които на различни места съпругът
на ищцата е изтърпял лишаването от свобода,
- постановяване
на амнистия по отношение на съпруга на ищцата за постановената срещу него
присъда по чл. 273 от НК,
• претърпяване от ищеца на описаните в
исковата молба неимуществени вреди,
• причинноследствената връзка между
наказателното производство и настъпилите неимуществени вреди за ищеца.
В тежест на
ответника е да докаже в настоящото производство:
- предмет и дата
на образуване на наказателното производство,
- броя на
обвиняемите лица,
- броя на
пострадА.те лица и техните адреси,
- извършване на
действия от някои от пострадА.те, които са довели до забавяне на
производството,
- необходимост
от извършване на множество процесуални действия от разследващите органи,
- необходимост от извършване на международни
поръчки и
- периодите от
време, в които делото е било в съда /дата на внасяне на същото в съда с
обвинителен акт, дата на прекратяването му и връщането му за доразследване,
както и периода, поради упражняване от пострадА.те на правото им по чл. 386 от НПК/.
В
разглеждания случай ищцата претендира обезщетение в качеството й на наследник
на съпруга й и на собствено основание, в качеството й на пострадало лице. Съгласно
чл.
6, ал. 1 от ЗОДОВ „При смърт на увредения неговото право на обезщетение за
имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било
предявено пред съд от увредения”. От представеното удостоверение за наследници се
установява, че съпруга на ищцата е починал на 22.02.2017г., а исковата молба е
предявена на 24.04.2020г. Предвид така установеното настоящият съдебен състав
приема, че първото
възражение на ответника е основателно и ищцата няма право да претендира
присъждане на обезщетение за претърпените от съпруга й неимуществени вреди в
резултат на посоченото в исковата молба наказателно производство.
Относно
претърпените вреди от „възродителния процес” е предвиден специален начин за
обезщетение по Закона за гражданската и политическата реабилитация на
репресираните лица /ЗГПРРЛ/, поради което ЗОДОВ не се прилага. С посочения
закон чл. 1, т. 7 /ЗГПРРЛ/ се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които
са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или
религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944г. до 10 ноември 1989г. репресирани във връзка с
насилствената промяна на имената. Този закон предвижда възможността за
еднократно обезщетение на имуществените и неимуществените вреди на тези лица, в
случай, че същите са били в затвори, принудително заселвани, въдворени в
лагери, както и тези периоди им се признават за трудов стаж /чл. 7/ и в случай,
че получават пенсия към нея се определя и
включва добавка /чл. 9/. С оглед на така изложената правна уредба
настоящият съдебен състав приема, че видът на вредите, които са предмет на
обезщетяване по ЗГПРРЛ е различен от тези, които са предмет на настоящото
производство. В първият случай се обезщетяват вреди, претърпени от изтърпените
репресии от лицата, които са били незаконно задържани, настанявани в лагери и
съответно принудително заселвани във връзка с осъществяване на процеса по
насилствена промяна на имената, а предмет на предявеният иск са вредите, които
са претърпени в резултат на продължилото извън разумен срок наказателно
производство с предмет – реА.зиране на наказателна отговорност на лицата, които
са организирА.тези репресии.
От
описаните по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт доказателства се
установява, че ищцата е конституирана като пострадало лице, в качеството й на
наследник на първоначално конституираното пострадало лице – нейния съпруг, по
процесното наказателно производство през 2018г., а исковата молба е предявена
на 24.04.2020г.
От събраните по
делото доказателства се установява, че процесното наказателно дело е започнало
през м. септември 1991г. и към настоящия момент не е приключило. Предмет на
разследване за престъпления по чл. 387, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК, съгласно който:
„Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни
задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни
последици, се наказва с лишаване от свобода до три години, а съгласно ал. 2 „Ако от
деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник
към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години”.
Съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи „Всяко лице при определянето на неговите
граждански права и задължения или при нА.чието на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото
дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона”. Решаващият фактор за
определяне приложимостта на чл. 6 § 1 ЕКЗПЧ в гражданскоправният му аспект, по
отношение на наказателно дело, е дА.висящото наказателно производство е от
значение за съдебната защита на съответното гражданско право, принадлежащо на
жертвата на престъплението. Изисква се връзка между правото, което се твърди че
е нарушено и наказателно правния спор, който предстои да бъде решен. Преценката
за това дА.правото е гражданско се прави в зависимост от неговото материално
съдържание и последици, определени съобразно приложимото вътрешно право и целта
на ЕКЗПЧ. Значение има характера на конкретното право и дА.изходът на
производството ще засегне /ще се отрази/ на това право /вж. §§ 38-44 Baraona v.
В своите решения ЕСПЧ приема, че е нА.це оборима прозумция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин работата, така че резултатът от престъпното деяние да бъде овъзмезден. В случая обаче, извън тези обичайни вреди са нА.це и допълнително установени произтичащи от следното: 1. Конкретната продължителност на производството по отношение на ищцата е над 2 години, 2. Обстоятелството, че разследването е било значително забавено е довело още през 2000 г. до изтичане на абсолютната давност за деянията, предмет на обвинителния акт, 3. видът на засегнатите права на ищеца – правото на семеен живот и 4. Конкретното отражение на забавеното производството върху по пострадА.ят, установено въз основа на ангажирани гласни доказателства по делото – ищецът се е чувствал без надежда, че делото ще приключи. Съобразявайки изложеното, според настоящият съдебен състав, следва да се присъди обезщетение за конкретно установеното нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок в размер на 5 000 лв., като в останалата част заявената претенция е неоснователна. Ищецът претендира присъждане на законна лихва върху така определеното обезщетение с начална дата – три години преди завеждане на исковата молба. Съдът счита, че това искане на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като към така посочената дата ответникът не е изпаднал в забава по отношение на задължението за обезщетение, доколкото такова искане не е било предявено пред него преди подаване на настоящата искова молба. Предвид изложеното следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 10 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Относно направените по делото разноски
Ищецът е
направил искане в тежест на ответника да бъдат присъдени направените от него
разноски, които са в размер на 10 лв. – заплатена държавна такса за настоящото
производство.
С оглед изхода
на делото, направеното искане на ищеца следва да бъде уважено и се осъди
ответникът на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 10 лв.
По делото не са
представени доказателства от ищеца относно разноски направени за защитата от
процесуалния му представител.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.на Р. Б., с адрес: гр.
София, бул. ****** да заплати на З.Х.Т., ЕГН – **********
със съдебен адрес: ***, офис 10 – чрез адвокат Е.Ф. на основание чл.
2б, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на сл. д. №1/1991г.
по описа на П.на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. д. №780 – II/1998г. по описа
на ВОП – София и към настоящия момент ДП №II – 048/1999 по описа на ВОП
- София, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2020г. до окончателното й
заплащане и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 10 лв., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 5 000 лв. до пълния претендиран размер от 120 000
лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: