МОТИВИ: НОХД
№- 1765/14г. на ПОС.
Срещу подсъдимият В.Г.М. е повдигнато обвинение по чл.195 ал.1
т.4,пр.2 и т.7,вр. чл.194 ал.1,вр. чл. 28. ал.1 от НК, понеже на 30.09.2014г в
гр.Пловдив,повторно, в немаловажен случай,след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление, чрез използване на техническо
средство – устройство за деактивиране на алармата на автомобил е отнел чужди движими вещи- мъжки портфейл на
стойност 28лв, пари на сума от 1 000 лева, 35 евро на стойност 68.45лева и
20 щатски долара на стойност 28.90 лева , общо за 1 125.35 лева, от
владението на И.Д., без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои.
Срещу подсъдимият М. е
повдигнато и обвинение по чл.249 ал.1,вр. чл. 26,вр. чл. 18 ал.1 от НК, понеже
на 30.09.2013г в гр.П., при условията на продължавано престъпление е направил опит да използва платежни инструменти- кредитна карта №-*** и
дебитна карта №- ***, издадени от „***” АД – без съгласието на титуляра И.Д.,***
** №-** от АТМ №-01053108 е направил опит да изтегли пари от кредитна карта №-***,
издадена от „***” АД и на 30.09.2013г на бул.
** №-** от АТМ №-01053108 е направил опит да изтегли пари от
кредитна карта №-№- 4**, издадена от „***” АД,като деянието
не съставлява по-тежко престъпление и е останало недовършено по независещи от
волята на дееца причини.
Прокурорът поддържа
обвинението и счита, че следва да бъде
наложено наказание при условията на чл. 23 ал.1 от НК, като на подс. М. бъде
наложено едно общо най-тежко наказание в размер от три години и шест месеца лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Навежда
основанието на чл. 68 от НК за постановяване подсъдимият да изтърпи
отделно и наказанието в размер от шест месеца лишаване от свобода,
което е било отложено с изпитателен срок
от три години по сключено споразумение от 18.05.2013г в СРС по НОХД №- 8520/13г.
Подсъдимият не признава вината
си и моли за оправдателна присъда.
Граждански иск не е предявен за съвместно разглеждане в
наказателния процес.
Съдът възоснова на събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема са установено следното:
Подсъдимият М. е роден на ***г***,
живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, осъждан
с ЕГН **********.
Съгласно протоколно определение от 18.05.2013г по НОХД
8520/13г по описа на Софийски Районен съд е одобрено споразумение по което подс. М. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.4,вр. чл.20. ал.2 от НК и му е
наложено наказание от 6 м. лишаване от свобода, което на
основание чл. 66 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години.
Това деяние и постановеното осъждане
определя квалификацията по чл.28 ал.1 от НК по
обвинението,
което е било повдигнато и предявено на
подс. М. в настоящото съдебно производство.
На 30.09.2014г подс. М. към 07.30 часа
напуснал гр.С. с лек автомобил марка БМВ Х3 с дкн. №- ***, регистриран на името
на неговата съпруга Е. М.. Заедно с него пътувал и св. П.И., негов познат и
приятел и с когото съвместно, като съизвършители осъществили деянието по
цитираното по горе НОХД №- 8520/13г по описа на
СРС. Двамата се отправили за гр.П., като
подс. М. носел със себе си техническо устройство, с големината на
мобилен телефон, което позволявало да се деактивират от разстояние
различни заключващи системи – тип
централно заключване на моторни превозни
средства. След навлизането на
управлявания от подс. М. автомобил в гр.П., той започнал да търси подходящо МПС, което да отключи. Към 15.00 часа подсъдимият установил движението на лек автомобил – джип
Тойота „ Ланд крузър” с дкн ***,
собственост и управляван от св. И.Д..
Последният се движил по бул. „***”, в
посока кръговото кръстовище с бул. „***” . На това кръстовище - известно като
кръстовището на „Панаира” св. Д. завил надясно по „***”,като бил последван от автомобила на подсъдимия. Това движение на
двата автомобила било заснето
от монтираните на колелото камери
на 3-то РУ на Полицията и било записано
от тях. След това посоката на движение
на св. Д. била към х-л Тримонциум, след
който завил надясно по ул. ***, след това по ул. *** и излязъл на ул. ***, при
което движение бил следван от
автомобилът на подс. М..*** Вазов св. Д., движейки се в посока запад, към
Централна гара, намерил свободно место и паркирал автомобила си срещу №-31 с намерението да посети офиса
на „ ***”,който се намирал на отсрещния тротоар. Подсъдимият М. подминал в същата западна посока паркирания вече автомобил на св Д. и
също паркирал в дясно по посоката си на движение. Свидетелят Д.
взел със себе си личната си карта, като прибрал портмонето си в
подлакътника на автомобила, в което имало сумата от 1 000 лева 35
евро, 20 щатски долара, лични вещи без
стойност, както и няколко броя
платежни инструменти - карти издадени от
две банки, които свидетелят решил да не носи със себе си. Напуснал
автомобила и с дистнационното устройство
задействал механизма на заключване на автомобила си, което установил
с видяното от него еднократно премигване
на мигачите на автомобила. Насочил се пеша в посока офиса на
банката, за чиято цел пресякъл ул. ***
отдалечавайки се от автомобила си в посока югоизток на приблизително 20 метра.
През това време подсъдимият М. и св. И.
слезли от техния автомобил, при
което св. И. преминал пръв покрай автомобила на св. Д., напуснал уличния тротоар и пресякъл ул. *** в посоката на движение на св. Д.. Подсъдимият
М. след него се приближил до автомобила на св. Д., като в този момент бил
облечен със светла блуза, тъмен
панталон, тъмно яке и бели маратонки. Останал на уличния тротоар обърнат за кратко време в
посоката на движение на св. Д. и св. И. и
след това се насочил към автомобила на
Д., при което се виждало, че
държи нещо в едната си ръка, наподобяващо
големината на мобилен телефон,
След това се приближил до автомобила и с
техническо устройство, позволяващо да се преодолее защитата на автомобила
деактивирал алармата и заключващия механизъм, в следствие
на което мигачите на автомобила
премигнали два пъти. Веднага след това
отворил предна дясна врата на автомобила, навел се напред, полягайки на
предна дясна седалка и без да влиза вътре в купето, повдигнал подлакътника
между двете предни седалки и взел от там портфейла на св. Д.. Затворил вратата на автомобила и
отново с техническото устройство активирал заключващия механизъм. След това се
насочил в обратна посока – запад към своя автомобил, а малко след това в същото
посока и покрай автомобила на св. Д.
преминал и св. И., който се присъединил към подс. М.. Предвид описаната
интервенция върху автомобила, мигачите
му започнали да премигват в продължение на около минута. Така описаните
действия от страна на подс. М., св. И. и
св. Д. били документирани от охранителна
камера, поставена на оградата на частен дом на ул. *** №-***. След това подсъдимият потеглил в посока бул. ***,
където спрял до намиращото се на №-***от
булеварда АТМ с №-01053108, принадлежащо
на „ ***” АД. За да прикрие чертите на
лицето си и знаейки, че на или до устройството има монтирана камера,
подс. М. сложил черна шапка с козирка
върху главата си и се приближил към
банкомата. В него въвел намиращата се в портфейла на св. Д. кредитна
карта №-*** – издадена от „***” АД и избрал произволен код, който се оказал грешен и му
било отказано извършването на транзакция. Подсъдимят прибрал картата и се
отдалечил. Постоял наблизо около минута, две и
като не установил нищо подозрително отново се върнал до банкоматното устройство. Там отново въвел друга карта от портфейла на св. Д.-
дебитна карта №-***, също издадена от „***
АД и избрал произволен код, който като грешен също бил отказан, за да се
извърши транзакция. След втория опит подс. М. се отказал от опитите си да тегли парични средства с картите. Тези негови действия при АТМ били
записани като дата, час, минути и
секунди от поставената охранителна
камера в банкоматното устройство.
На този ден
към 15.50 часа св. Д. се върнал до автомобила си, отворил го с
дистанционното си устройство и седнал в купето.След като вдигнал
подлакътника на автомобила установил липсата на портфейла си. Незабавно съобщил за случая на тел. 112 и се свързал
с офиса на „***” АД, от където го уведомили, че вече са направени два опита за изтегляне на
парични средства от неговите две карти. Предвид установеното проишествие и
постъпилото оплакване на св. Д. служителят от
сектор „ Криминална полиция” при ІІ-ро
РУ Полиция в гр.Пловдив – св. И. посетил проишествието на ул. *** и
установил наличието на
охранителни камери в частен дом на
№- ** от тази улица. С постановление за възлагане на действия по разследването от разследващ полицай при Второ РУП при ОД МВР гр. Пловдив от 01.10.2013г
било постановено да се извърши визуален преглед на камерите, които са били монтирани по маршрута на движение на пострадалия в деня
на проишествието и евентуално се
установят данни за извършителите на престъплението. Преди това св. И. се бил срещнал със собственика на
жилищен дом №-** на ул. ***, прегледал
записите и знаел какво е съдържанието на тяхната памет.Предвид разпореждането на
разследващия полицай записите от паметта на двете камери били прехвърлени
на компактдиск. Същото било осъществено от св. И. и по отношение камерите
на Трето РУП на ОД МВР гр.Пловдив,
заснемащи колелото на Панаира. При
извършения визуален преглед на записите било установено, че едно и също
МПС БМВ-Х3 с дкн *** се придвижва
след автомобила на пострадалия Д.. Записът от охранителната
камера на ул. *** №-*** показал в какво се изразили действията на св. Д. при напускане на автомобила, появяващия се след него
неизвестен към онзи момент св. И., а след тях и действията на неизвестния към този момент за органите на
разследването подсъдим, след което деактивирането алармата на автомобила, отварянето на предна дясна врата и
проникването му вътре в купето на автомобила.
В рамките на разследването от „ ***
„АД са били изпратени справки за
извършените две неуспешни транзакции от картите, чийто титуляр
е бил св. Д., както и запис върху
оптичен диск от камерата монтирана в
АТМ,от който запис се установили
действията на мъжа оперирал с банкомата и за което обстоятелство св. И., след като прегледала записа
установил,че лицето извършило двата опита за транзакции прилича на лицето, което е било заснето от
камерите на ул. *** №-***. Същата констатация направил и св. М., който в качеството си на началник на св. И. също разгледал записите.
Наред с това при полицейското мероприятие
се отпочнало установяване собствеността на
лекия автомобил БМВ Х със софийска регистрация, който се появявал на част
от камерите след автомобила на св. Д.. По регистрацията на прочетения от записите номер освен марката и модела, се установила
регистрацията на автомобила. Той бил регистриран на името на Е. М., чийто съпруг бил криминално проявен и
осъждан- подс. В.М.. Магнитните носители
със записите от посочените камери на
колелото на Панаира, на ул. *** и тази
от АТМ били приобщени като доказателства
по делото.
По хода на досъдебното производство била назначена
еднолична лицевоидентификационна техническа експертиза, която отчела,че
качеството на представените за
изследване видеозаписи не позволява разграничаване на частни признаци,
характеризиращи заснетите лица. Според вещото лице заснетите кадри не са годни
за целите на лицева идентификация, но са
годни за провеждане на разпознаване на
заснетите лица.
По хода на досъдебното производство била назначена разширена техническа експертиза, с
включването на две нови вещи лица за
изследване на записите и извършване на
лицевоидентификационно изследване. Заключението по тази експертиза
повторило по същество изводите от
първата такава, че изображенията извлечени от видеозаписите са с
недостатъчно качество, не съдържат достатъчно устойчиво различими частни
признаци и не отговарят на изискванията
за идентификация, но са годни да се извърши разпознаване по общите идентификационни признаци от очевидци.
По реда на чл. 170 и следващите от НПК било извършено разпознаване на заснетите
на записите оперативно интересни лица и свидетелите И. и М.
разпознали подс. М., како
лицето което проникнало в автомобила на
св. Д. на 30.09.2013г и че той е лицето
направил двата опита за транзакция от
посоченото АТМ малко след проникването в автомобила.
Предвид установяване на обективната страна на деянието по хода
на ДП
била назначена техническа експертиза, по която било дадено заключение, че централното заключване на автомобила на св. Д. е било активирано от дистанционно управление,
като след това е било деактивирано /отключено/ от разстояние - дистанционно.
Била назначена допълнителна
техническа експертиза,която дала
теоретичен отговор относно типа устройство деактивирало заключващите
системи на инкриминирания лек
автомобил, което устройство според вещото лице можело да прихване, в момента на използването му твърдия
код на алармената система, който винаги
бил един и същ, да бъде записан и след това да бъде многократно използван.
Такова устройство можело да се закупи на свободния пазар и с негова помощ инкриминирания автомобил може
да бъде отключен и заключен отново. Вещото лице
обвързва становището си с обстоятелството, че в интернет съществуват
сайтове за продажбата на устройства за
деактивиране аларма на автомобилите,
като част от тях са серийно производство, а други единични бройки. Видимо тези устройства са с
размерите на мобилен телефон и някои
изглеждат на външен вид като мобилен
телефон.
Предвид установените обстоятелства органът на полицейско разследване извършил оглед на приетите от него веществени
доказателства: записите от камерите на
ул. *** №-***, които са заснели автомобилът
на св. Д. и преминаващия покрай
него автомобил със софийска регистрация. След това и появяващите се на записите в описания
по-горе ред св. Д., св. И. и подс. М. – все още не привлечен като обвиняемо
лице, наред с извършените от тях
действия. Бил извършен такъв оглед и на
записа от охранителната камера наблюдаваща АТМ на бул. ***, който съдържал обстоятелствата от
описаните по-горе действия на подс. М. относно направените два неуспешни опита за транзакция с платежните
инструменти на св. Д..
В изпълнение на провеждащото се
разследване били извършени разпознавания
от разпознаващите лица – свидетелите и полицейски служители: Р.И., като
служебно лице, което по разпореждането на
разследващия полицай по делото
посетил и извършил наблюдение върху камерите на инкриминираните места в гр.Пловдив и св. К.М., който се запознал с тяхното
съдържание в РУП, след тяхното предоставяне. И двамата свидетели разпознали подс.М. като лицето заснето на
тези камери при проникването на автомобила на св. Д. и при опита за теглене на пари от
инкриминирания банкомат.
В присъствие на упълномощения от
подс. М. защитник му било повдигнато и
предявено обвинение, като при извършения разпит
той заявил, че на инкриминираната дата
сам бил в гр. Пловдив, пристигнал до Новотела, където пил кафе, не ходил
до Панаира и продължил с автомобила си „БМВ Х3” с дкн *** да се движи в града, като пристигнал
до тиха непозната му павирана уличка в ранния следобед.Там
забелязал отворен джип, на когото отворил предна дясна врата, навел се вътре и видял
между предните седалки портфейл. Взел го и затворил вратата, като се върнал до
своя автомобил и там проверил съдържанието
на портфейла. Малко по-късно на
непозната за него главна улица
отишъл до банкомат и се опитал два или
три пъти да изтегли пари с произволен
код, но не успял.
Така описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен
начин от обясненията дадени от подс. М. на досъдебното производство при извършения му разпит на 16.04.2014г,
частично от неговите обяснения, дадени по хода на съдебното следствие по
отношение обстоятелствата, че на инкриминираната дата посетил гр.Пловдив и че
пил кафе в Новотела, от показанията на свидетелите Д., И., М., на св. П.И. – дадени на
досъдебното производство на 23.04.2014г, частично от показанията на същия свидетел дадени по
хода на съдебното следствие по отношение
на обстоятелството,че се е явил за разпит пред разследващ полицай на
23.04.2014г. и частично от показанията на св. С., в частта относно познанството й с подс. М., а така също и
от приложените по делото: протокол за
оглед на местопроишествие –л.5-6, фотоалбум-л.7-9,23удостоверения –л.15-16,
справка за транзакции и писмо от *** –л.
18-20,протокол за доброволно предаване-л. 22,протоколи за оглед на ВД за
съхранен видеозапис-л.39,електронна
справка за извършени транзакции –л. 41, ВД за съхранен видеозапис –л. 42, ВД за
съхранен видеозапис-л. 44, протокол за оглед на ВД –л. 45-47, СТЕ –л. 50-55,
Тройна лицево-идентификационна експертиза-л. 60.69, карта за наложена принудителна
мярка за процесуална принуда –л. 101,протоколи за разпознаване на лица и
предмети – л. 86,87,89,90, СОЕ-л. 111, ТЕ-л. 115-122, Допълнителна ТЕ-л.
127-130, писма-л. 135-138, св. съдимост-л. 141-142,св.съдимост-л.
151-154,характеристична справка-л.168 от Том 1 на ДП, справка от мобилен
оператор-л. 3-12, л. 15-25, 26-38, 40-52,л.64-75, и л.77-89 от Том 2 на ДП, както и уведомително писмо –л. 53, Тройна СТЕ- л.96-99
и фактура-л.108-109 по хода на съдебното
следствие.
От заключението
на вещото лице Ст. Г. по
назначената СТЕ се установява,
че качеството на видеозаписите в изследваните ВД - компактдискове не позволява разграничаване на частни
признаци,характеризиращи заснетите лица и
заснетите кадри са негодни за
целите на лицевата идентификация,
но са годни за провеждане на разпознаване.
От заключението на вещите
лица Й.Д.,М. Й. и Ст.Г. по назначената тройна
лицево-идентификационнна експертиза е установено,че означеното като ВД №- 05292.1
съдържа папка с три броя видеофайлове със съответните
технически обозначения, което съдържа цветни
изображения - експортирани кадри от трите файла.Видеозаписите съдържат
таймкод и номер на заснемащата камера.Изображенията във файловете са
регистрирани от три стационарни камери, насочени към участъци от тротоар и
улично платно в интервала 15:21-15:32ч на 30.09.2013г. Прегледът на установява действията на лице от мъжки пол файла за този отрязък от
време, част от разпознатото облекло, което
носи и посоката му на движение. ВД означено под №-05292.2 съдържа 2 бр.
папки с файлове,папка със снимков файл и плеър за възпроизвеждане на записаните
видеофайлове.Видеофайловете представляват цифров презапис от оригиналните
файлове,записани върху твърдия диск на съответните видеоохранителни
системи.Файловете са регистрирани от 2 статични камери, насочени към участък
пред банкоматно устройство. Записаните изображения съдържат таймкод и номер на
заснемащата камера. Записаните изображения са черно-бели и цветни,като отразяват данни за
дата, час, година и номер на камерата. Прегледът на файловете установява лице
от мъжки пол, с пълно телосложение,облечено с установени по вид връхни дрехи и шапка. Според
вещите лица изображенията от видеозаписа са с недостатъчно качество, не
съдържат достатъчно устойчиво различими частни признаци и не отговарят на
изискванията за идентификация, но са годни за разпознаване по общи
идентификационни признаци от очевидци и свидетели.
От заключението на вещото
лице Ст. М. по СТЕ се установява,че механизмът на заключващото устройство-централно заключване
на л.к. Тойота Ланд Крузер с дкн *** е
било активирано от дистанционно управление в часа на видеозаписа- 15 25.41 часа на 30.09.2013г на
ул. *** в гр.Пловдив. Това заключващо устройство е било деактивирано-отключено от разстояние в
15.30.22ч – според часовника на видеозаписа. Алармената система на автомобила
вероятно не е била деактивирана, тъй като
4 секунди,след отваряне на предна
дясната врата на автомобила / това обстоятелство е установено по хода на
съдебното следствие с назначаването на
Допълнителна СТЕ /, мигачите започват да мигат, което показва
задействане на алармената система.
От заключението на вещото лице
Ст. М. по назначената Допълнителна СТЕ се установява,че най-уязвимото място за атака на алармата на
автомобил е кодът,който тя излъчва при
всяко натискане на бутона на дистанционното. То излъчва определена честота, с
който алармата разбира кой бутон е натиснат
и каква команда да се изпълни. Алармите с „твърд” код са по евтини кодът
е един и същ винаги и направата на устройство, с помощта на което може да бъде
прихванат кода в мига на използването му
и след това многократно използван са на минимални цени и не представляват проблем за тяхното произвеждане
от ел.инжинери. С такова устройство може да бъде отворен автомобил с „твърд”
код. По сигурните са аларми с постоянно променящ се код, при
всяко натискане на дистанционното на
автомобила. Броя на комбинациите на тези
динамични кодове е в милярди и записването на кода, така както се прави при
аларма с твърд код е безмислено. Но при
алармите със динамичен код съществува също слабо место-алгоритъм на
смяна на кодовете, който е записан и
съществуват технически способи да са разбере алгоритъма и външно устройство да управлява алармата, а с това да се обезвреди тази система. Според вещото лице при
наличието и на новото поколение „скачащи” кодове защитата осигурява повишена
сигурност,която представлява
псевдослучайна последователност на
кодовете и което определя възможността
един и същи код да се повтори веднъж на 20 години при средно натискане на дистанционното 80 пъти на ден. Практически
съществува възможност за въздействие на такава аларма, чрез така нареченото „
забиване на радио ефира”, с което се пречи
да се включи алармата, тъй като тя не може да приеме код за включване
на охрана. При включена аларма за охрана от собственика има
устройства с техническата способност да
попречат на алармата да приеме кода от дистанционното, и този код остава
активен в паметта и е възможно ако кодът
бъде записан външни лица да изпълнят
командата с него към алармата.
От заключението на вещите лица Й.,Д.
и Г. по назначената в хода на съдебното следствие Тройна СТЕ се установява, че прегледът от записите на
оптичния диск- представляващ ВД по делото констатира, че заснетото от камера №-2 на
30.09.2013г в 15.30.39ч лице отваря предна дясна врата- вратата на пътника до
водача на инкриминирания автомобил.
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица, понеже са изготвени професионално и с необходимите познания от
съответната област.
С оглед на така установената
безспорна фактическа обстановка съдът намира, че подс. В.М.
е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните
признаци на чл.195 ал.1 т.4,пр.2 и т.7, вр. чл.194 ал.1,вр. чл.28. ал.1 от НК,
понеже на 30.09.2014г в гр.Пловдив, повторно, в немаловажен случай, след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, чрез
използване на техническо средство – устройство за деактивиране на алармата на
автомобил е отнел чужди движими вещи-
мъжки портфейл на стойност 28лв, пари на сума от 1 000/хиляда/ лева, 35 евро на стойност 68.45лева и 20
щатски долара на стойност 28.90 лева, или общо за сумата
от 1 125.35 лева, от владението на
И.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият В.М. е осъществил от
обективна и от субективна страна
съставомерните признаци и на чл. 249
ал.1,вр. чл. 26,вр. чл.18 ал.1 от НК, понеже на 30.09.2013г в гр.П., при
условията на продължавано престъпление е
направил опит да използва платежни
инструменти - кредитна карта №-*** и дебитна карта №- ***, издадени от „***” АД – без съгласието на титуляра И.Д.,***
** №-** от АТМ №-01053108 е направил опит да изтегли пари от кредитна карта
№-***, издадена от „***” АД и на 30.09.2013г на бул. *** №-** от АТМ №-01053108 е направил опит да
изтегли пари от дебитна карта №-- 4***,
издадена от „***” АД и деянието не съставлява по-тежко престъпление и е
останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.
От субективна страна престъпленията са извършени с пряк умисъл.
Съдът не възприема
изложените от подс. М. факти,
изложени по хода на съдебното следствие, където в обясненията си излага различна от
описаната от него на досъдебното производство фактическа обстановка при
проведения му разпит на 16.04.2013г в
присъствието на упълномощен от него
защитник. Съдът не кредитира обясненията на подс. М., в които твърди, че
на инкриминираната дата пристигнал в гр.
Пловдив със св. С., че поводът за идването му в гр. Пловдив било само за бизнесинтерес към организирания
търговски Панаир в града, наред с интереса на С. да посети и се прегледа при лекар за
евентуално извършването на козметична операция. Извън кредита на доверие
остават обстоятелствата изложени от подсъдимия, че на инкриминираната дата спрял на ул.Иван Вазов единствено за
да търсят със св. С. лекаря, където не е
осъществил престъплението кражба, както и предвид направеното отрицание
на фактите изложени в обвинителния акт, че е направил опит за транзакция с
чужди платежни инструменти. Съдът е констатирал наличието на съществени
противоречия между обясненията дадени от подсъдимия на съдебното следствие с тези дадени на ДП и
които на осн. чл. 279 ал.1 т.3 от НПК са били прочетени. В тази връзка съдът е приел за достоверни обясненията на подс. М. дадени на ДП, в които
обяснява проникването в автомобила на
св. Д. и вземането на чуждия портфейл, наред с последвалите
по-късно два неуспешни опита да изтегли
от АТМ пари с чужди платежни
инструменти. Тези неговия обяснения на досъдебното производство се намират в
обща логическа и фактическа връзка с останалите и кредитирани от съда гласни и писмени доказателства по делото. Същите
пряко сочат придвижването на автомобила БМВ Х3 с дкн *** ползван от подс. М. на инкриминираната датата в съпровождането на автомобила на пострадалия св. Д. ***, където
подс. М. и неговия познат св. И. се
появяват на охранителните камери, при
което последващите действия на подс. М. категорично установяват
деактивиране на алармата на
автомобила на св. Д. и незабавното след това проникване в него от страна на
подсъдимия. Доказателствата категорично
подкрепят кредитираните от съда обяснения на подсъдимия на ДП и по отношение деянието
осъществяващо изпълнителния състав на чл. 249 от НК. Установената престъпна
дейност на подсъдимия е доказана освен това и чрез гласните доказателства представени в показанията на свидетелите И. и М., Д. и кредитираните от съда показания
на св. И. дадени на ДП на 23.04.2014г, който е разпознал подс. М. на предявения му снимков материал по изследваните с протоколите за оглед ВД от 07.10.2013г и 09.10.2013г – л. 36 и л. 47 от том 1 на ДП.
Приложените по делото протоколи за
разпознаване на лица и предмети - л. 89, л..90, л. 104,л.105 от том 1 на ДП се явяват
доказателствени средства по
отношение на обстоятелствата, в които са удостоверени в тях, а именно, че
свидетелите И. и М. са разпознали подс. М. и св. П.И., като
лицата заснети от охранителните камери
на частен дом ул. ***№- **, наред с представените от св. И. и св. М. в
протоколите им за разпит, факти за престъпни
действия на подс. М., които те са
разчели от видеозаписите на двете камери на ул. ** и охранителната камера на АТМ на бул. *** №-***.
Посочените разпознавания и свидетелски показания на двамата свидетели са подкрепени пряко и с
необходимата правна сила с кредитираните от съда показания на св.П.И. на ДП,
където недвусмислено е посочил че
разпознава подс. М. на една от снимките на тротоара на
ул. *** и на снимката пред АТМ. В тази връзка съдът не кредитира останалата част от обясненията
на подсъдимия относно представената
теза, че обясненията му на ДП, в които е признал участието си в отнемането на портфейл, но от автомобил, който не е бил заключен и направените два опита да
изтегли парични средства с чужди платежни инструменти са били
желание от негова страна да признае вина, с цел да не бъде задържан в гр. Пловдив. Според
съда липсва житейско основание подс. М., който се е явил на разпит с
упълномощен от него адвокат да прави
самопризнания за факти, които са му станали известни непосредствено преди повдигане на обвинението
срещу него на 16.04.2013г. Изложената пред съда теза на подсъдимия
представя напълно превратно излагане на фактите относно проведения му
разпит на тази дата. Подсъдимият твърди, че
се явил в РУП на 15.04.2013г,
където на този ден започнали да го развеждат из сградата, първо му било извършено разпознаване, а след това
го разпитали полицейски служители, след което бил задържан за 24 часа. След
като част от тези обстоятелства на
15.04.2013г са установени като
достоверни, на следващия ден
в присъствието на
упълномощения от него защитник
подс. М. сочи че бил „принуден” да признае
вината си, дори и без да прави опити да
изяви своята самозащита или провокира защитника му да охрани неговите права,
което според съда се явява нелогично поведение от интелигентен човек и бивш полицейски служител.
Представената последна теза на подсъдимия, че на 30.09.2013г
пребивавал в гр.Пловдив със св. С. и
предвид взаимоотношенията му със
своята съпруга е криел това обстоятелство
също не се възприема от съда за
правдива. От разпита на
свидетелката се установи, че
нейното семейство подържа добри приятелски взаимоотношения с подсъдимия
и с неговата съпруга, което съществено
противоречи на тезата на подс. М. че не е представял факта за тяхното съвместно пребиваване в гр.Пловдив
поради опасността от семейни проблеми.
В хода на съдебните прения
защитата изложи съображенията си за постановяването на оправдателна присъда, предвид липсата на
достатъчно доказателствата, тъй като обвинението се гради върху предположения. Според защитата с
повдигане и предявяване на обвинението срещу подс. М. са допуснати
съществени нарушения на неговите процесуални права свързани от една
страна с правото му да осигури действена
защитата, както и предвид извършването
на процесуални действия в нарушение на
НПК. Според защитата хипотезата на чл.
55 от НПК относно правото на обвиняемия да участва в наказателното
производство не е била изпълнена от
органите на ДП, тъй като не му е било
осигурена възможност да вземе участие в
извършените действия по разследване. Според защитата тази правна
възможност не му е била разяснена и предоставена на подс. М. и неговите защитници. Това твърдение
на защитата не намира подкрепа от
писмените доказателства приложени
по делото. Подсъдимият е бил разпитван
два пъти по хода на ДП, като предхождащо
всеки път му е било повдигано и предявявано обвинение в присъствието на
защитник или защитници, които нито с нарочна молба, нито в тези два протокола са отразели желанието си да
участват в наказателното производство, като
обв.М. също не е изявил такова искане, още повече, че са му била
разяснени всички права на обвиняемо лице.
Защита сочи като налично
нарушение на процесуалните правила в чл. 118 от НПК, като твърди, че допуснатите като свидетели по делото двама полицейски служители И. и М. са
извършвали действия по разследването, което определя липсата на законова възможност да бъдат
обсъждани техните показания. Според съда никой от посочените свидетели не е извършвал действие по разследването, тъй
като св. И. е проверил съдържанието на посочените по-горе
охранителни камери, убедил се е че
съдържат записи от оперативен
интерес и е докладвал на своя началник св.
М.. Свидетелят И. е продължил
извършването на оперативни мероприятия
свързани с установяване на оперативно
интересните лица. Той е предал на разследващия полицай дисковете съдържащи файловете с
инкриминираните записи. Свидетелят М. е взел пряко участие единствено в проверка на съдържанието на тези записи.
Именно във връзка с осъществената от двамата свидетели оперативна работа, те са били включени като разпознаващи лица в част от извършените от разследващия полицай множество разпознавания
на ДП.
На следващо место защитата
излага доводи и за липсата на законово основание да бъдат приети извършените
разпознавания като годни доказателствени средства, тъй като са извършени в
нарушение на процесуалните правила. Представено е виждането, че според
съставените протоколи за това действие
по разследването не е спазено изискването на чл. 171 НПК непосредствено преди разпознаването да е
проведен разпит на свидетелите. Съдът намира това твърдение за защитата за
неправилно, тъй като свидетелите
разпознали подс. М. – св. И. и св. М. са били разпитани на 5.04.2014г,
съответно в 14.24ч. до 14.35ч. и от
14.40ч.до 14.50ч.,след което съответно в 15.00ч. и в 15.10.ч,16.20ч и в.16.30ч.
на този ден са участвали в проведените разпознавания /л.83,л.84,л.86,л.87,л.89 и л.90/ в том 1 от
ДП. На същото основание според съда следва да се оставят без уважение твърденията на
защитата,че част от предмета на обвинение относно вмененото противозаконно
отнемане на 1 000 лева от владението на св. Д. не е доказан по
несъмнен начин. Според съда изразеното за това колебание у пострадалия при първоначалния му разпит
е изразявало липсата на 600 лева, за което обстоятелство по-късно
свидетеля уточнява, че на друго место в откраднатия му портфейл е имал още пари и
изяснява така предявената с
обвинението сума в български лева от 1 000 лева.
Извън предмета за обсъждане според съда следва да останат съображенията
на защитата досежно участието на св. П.И. в това процесуално качество, като защитата приема, че наведеното определение от прокурора за „отцепка” осъществено от този свидетел е следвало да послужи като основание да му бъде
повдигнато обвинение за съучастие. Обема
за разглеждане на наказателното производство в съдебната му фаза е определен
от прокурора или частния тъжител и само
при изрично предвидени условия и основания този обем може да бъде увеличаван, каквото обвинение не е било
предявено от прокурора по делото.
При така посочената правна
квалификация и след като се съобрази с
целите на специалната и на генералната
превенция и на обстоятелствата на чл.54 от НК съдът намира,че наказанието на
подсъдимия за извършеното престъпление по чл. 195 ал.1 т.4,пр.2 и т.7,вр.
чл.194 ал.1,вр. чл. 28. ал.1 от НК и по чл. 249 ал.1,вр. чл. 26,вр. чл. 18 ал.1
от НК следва да се определи при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, като с оглед недовършеността си второто
престъпление се определи при значим
превес. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат предвид семейното положение,
трудовата ангажираност и оказано съдействие на досъдебното
производство към разкриване на обективната истина. Отегчаващи отговорността
обстоятелства се явяват обремененото съдебно минало и извършителство на престъпления в изпитателния срок на предишно
осъждане.
Най-справедливо е за престъплението по чл.195 ал.1 т.4,пр.2 и
т.7,вр. чл.194 ал.1,вр. чл. 28. ал.1 от НК да се наложи наказание от четири години лишаване от свобода.
Най-справедливо е за престъплението по чл. 249 ал.1,вр. чл.
26,вр. чл.18 ал.1 от НК да се наложи
наказание от две години лишаване от
свобода, наред с предвиденото наказание Глоба, което предвид основанията на чл.
57 ал.2, вр. чл. 18. ал.1 от НК следва
да бъде определено на минимално предвиденото в закона в размер
от 100/сто/ лева.
Налице са основанията на чл. 23
ал.1 и ал.3 от НК да се определи едно общо най-тежко наказание в размер от
четири години лишаване от свобода с присъединяването на наказанието Глоба в размер от 100/сто/ лева.
На осн. чл.61 т.2 вр. чл. 60
ал.1 от ЗИНЗС наложеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На осн. чл. 59 ал.2,вр. ал.1 от НК следва да се приспадне времето, през
което подс. М. е бил задържан по ЗМВР,считано от 15.04.2014г до 16.04.2014г от
така наложеното му общо най-тежко
наказание четири години лишаване от свобода.
Не са налице основанията на чл.
24 от НК за увеличаване размер на наложеното наказание лишаване от свобода,тъй
като тази правна възможност в случая ще
се яви несправедлива и незаконосъобразна репресия, защото целите по чл. 36 от НК могат да се
постигнат и без нейното приложение.
На осн. чл. 68 ал.1 от НК подс. М.
ще следва да изтърпи отделно и
изцяло наказанието от шест месеца лишаване от свобода,което му е
наложено по НОХД №- 8520/2013г на СРС, в
сила от 18.05.2013г което е било
отложено с изпитателен срок от три
години, тъй като в този срок е извършил умишлено престъпление по настоящото
наказателно производство.
На осн. чл.61 т.2 вр. чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС
наложеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода следва да се изтърпи
при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип.
На осн. чл. 59 ал1 т.1 и ал.2,вр. ал.1 от НК следва да се приспадне от
така присъединеното на подс. М. наказание по чл. 68 ал.1 от НК от шест месеца
лишаване от свобода, времето, през което
е бил задържан считано от 04.06.2012г до 07.06. 2012г.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА- три броя компакдискове следва да бъдат
унищожени, като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
На осн. чл. 189 ал.3 НПК подс.М.
следва да заплати разноските по делото възлизащи на 386.14лв от ДП по сметка на ОД МВР гр.Пловдив и сумата от 750.44 лева разноски по делото
по сметка на Окръжен съд Пловдив.
Причини за извършване на
престъпленията- стремеж за противозаконно облагодетелстване.
Предвид на изложеното съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: