О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 198
гр. Шумен, 01.04.2019г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Карагьозян
2. Р. Хаджииванова
като разгледа докладваното от окръжния
съдия М. Маринов, в.ч.гр.д. № 91 по описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
по частна жалба с вх. № 16717/26.10.2018г. депозирана от С.Г.Ц. *** против определение
№ 2823/17.10.2018г. по гр. д. № 1425/2017г. на РС – Ш., с което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателката с пр. основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за
освобождаването и от внасяне на държавни такси и разноски. Жалбоподателката,
счита определението за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени,
като постанови друго, с което да бъде освободена от внасяне на държавни такси и
разноски. Излага, че не притежава никакви земеделски земи, тъй като се е
разпоредила с тях преди повече от 10 години, видно от представените нотариални
актове и след разпоредителните сделки, разчитала единствено на пенсията си в размер
на 313,99 лева и помощ от близки, още повече, че е и с влошено здравословно
състояние, за което също е представила доказателства. Твърди, че единственият и
имот е процесната ½ ид. част от апартамента, предмет на делбеното
производство.
Ответната страна по жалбата, редовно уведомена не
взема становище по същата.
Съдът след като се запозна с жалбата и материалите по
делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, поради
следните съображения:
С определение №
2823/17.10.2018г. по гр. д. № 1425/2017г. на РС – Ш., е оставена без уважение
молбата на жалбоподателката с пр. основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за
освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски, в случая за
освобождаване от довнасяне на държавна такса за въззивно обжалване на
първоинстанционното съдебно решение в размер на 368,44 лева. За да остави
молбата без уважение, първоинстанционния съд е приел, че от материалите по
делото и от представените към молбата доказателства, не се установявало
жалбоподателката да няма достатъчно средства да плати сумата представляваща
държавна такса, във връзка с подадената от нея въззивна жалба в размер на 368,44
лева, доколкото пазарната оценка на притежавания от нея дял в допуснатия до
делба, с влязлото в сила Решение № 61/26.01.2018 г., постановено по делото,
съсобствен имот възлизала на 18422 лева, а от издаденото от Служба по вписвания
гр. Н. П. удостоверение, се установявало, че същата притежава земеделски земи.
Настоящата
съдебна инстанция намира определението за неправилно, поради следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът
взема предвид изчерпателно изброени в законовата разпоредба предпоставки, които
молителят, за да бъде освободен, следва по категоричен и несъмнен начин да
установи. В настоящия случай, видно от представените към молбата доказателства
е, че молителката е на 71 години, вдовица, не притежава към настоящия момент
други недвижими имоти, освен процесната ½ ид. част от имота предмет на
делбата, не притежава МПС, нито получава доходи от наеми, рента или аренда, както
и дивиденти от дялови участия в търговски дружества. Единственият и месечен
доход е в размер на 336,49 лева, от които 313,99лева – пенсия и 22,50 лева – месечни добавки за
социална интеграция по чл. 25 и чл. 29 от ППЗИХУ, поради което съда счита, че
същата не разполага с достатъчно средства да заплати изцяло посочената от първоинстанционния
съд държавна такса.
На следващо
место е необходимо да се отбележи, че така определената от съда държавна такса
за въззивната жалба е неправилно изчислена на база определената по
първоинстанционно решение д.т. в размер на 736.88лева – съобразно признатия дял
на жалбоподателката в прекратената общност, а не съобразно обжалваемият
материален интерес, каквото е изискването на чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК. С подадената
въззивна жалба от 02.08.2018г. жалбоподателката изрично, с оглед спазване на
срока за депозирането ѝ, е уточнила, че след завръщането на адвоката и от
отпуск, същия ще представи документи относно възраженията си. Въпреки, че
първоинстанционния съд е следвало да остави жалбата без движение, поради липса
на петитум на същата, с оглед очертаване на предмета ѝ, последващата
депозирана от жалбоподателката въззивна жалба от 18.10.2018г. – върната от
съда, като просрочена с разпореждане № 4065/19.10.2018г., фактически съдържа
уточнение на първоначално подадената в срок въззивна жалба. От направеното в
нея уточнение е видно, че жалбоподателката атакува първоинстанционното решение,
само в частта, в която е отхвърлена претенцията ѝ по сметки с правно
основание чл. 12, ал. 1 от ЗН - в размер на 7920,55лева, както и в частта, с
която е осъдена да заплати обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗН - в размер на 810
лева или в случая обжалваемия интерес по чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК е в размер на 8730,55 лева,
и следващата се държавна такса за въззивно обжалване в размер на 2% е следвало
да се изчисли върху тази сума, а не както първоинстанционния съд е приел върху сбора
на сумата от 18 422 лева и 810 лева, стойността на признатия дял на
жалбоподателката в прекратената общност и уважената претенция по чл. 31, ал. 2
от ЗС, тъй като жалбоподателката не обжалва решението, в тези части.
Въпреки пропуска
на съда да събере дължимите държавни такси за отхвърлените части от претенциите
по сметките /което може да стори и след постановяване на решението/, дължимата
от жалбоподателката държавна такса за обжалване на атакуваната част от
съдебното решение е в размер на 174,61 лева, като съдът намира, че за внесената
от жалбоподателката част от таксата в размер на 25 лева, същата притежава
достатъчно средства за заплащането ѝ, а за разликата до пълния дължим
размер - 149,61 лева, тя следва да се освободи от заплащане.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че обжалваното определение, като неправилно следва да бъде
отменено, а молителката да бъде частично освободена от заплащането на държавна
такса за въззивното обжалване за размера над 25 лева до пълния ѝ дължим
такъв от 174,61 лева или за сумата от 149,61 лева.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2823/17.10.2018г. по гр. д. №
1425/2017г. на РС – Шумен, В ЧАСТТА с която е оставена без уважение молбата на
жалбоподателката С.Г.Ц. с ЕГН **********, с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски, за разликата над
25 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА жалбоподателката С.Г.Ц. ЕГН ********** *** от задължението
за заплащане на държавна такса по подадената от нея въззивна жалба срещу
решение №741/25.07.2018г. по гр.д.№1425/2017г. на РС – Ш., за разликата над 25
лева до пълния дължим размер от 174,61 лева, а именно в размер на 149,61 лева /сто четиридесет и девет лева и шестдесет и
една стотинки/.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.