Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 30.03.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 943 по описа за 2017 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.
517, ал. 4 от ГПК.
Ищецът
Л.П., ЕГН **********, твърди, че е взискател и има вземане срещу длъжника Д.Н.,
ЕГН **********, по изпълнително дело № 20118380408850 по описа на ЧСИ М.Б.,
вписан под peг. № 838 в КЧСИ. Сочи, че длъжникът бил съдружник и едноличен
собственик на капитала на ответното дружество „Е.К.ЗА И.Р.– Е.“ ЕООД, ЕИК ********.
Поддържа, че неудовлетвореното му вземане било в размер на 60 000 евро -
главница, 64 114,58 лв. - законна лихва, 2 346,82 лв. - разноски по
частно гражданско дело, 1 500 лв. - адвокатско възнаграждение по частно
гражданско дело, 8 390,46 лв. - адвокатско възнаграждение по
изпълнителното производство и 486 лв. - разноски по изпълнителното
производство. Твърди, че вземането му било породено от личен дълг на Д.Н. към
взискателя, за което бил издаден изпълнителен лист от 22.11.2011 г. от СРС, 123
състав, по ч. гр. д. № 42732/2011 г. Сочи, че със запорно съобщение до
Агенцията по вписванията бил наложен запор върху притежаваните от съдружника Д.Н.
дялове в „Е.К.ЗА И.Р.- Е.” ЕООД, като бил запориран 100 % от капитала на
дружеството. Поддържа, че по изп. дело № 20118380408850 не е постъпвала никаква
сума за погасяване на задължението. Сочи, че с постановление от 21.02.2017 г.,
взискателят бил овластен от ЧСИ М.Б. да предяви иск за прекратяване на
ответното търговско дружество. Поради това моли съда за прекратяване на
ответника „Е.К.ЗА И.Р.– Е.“ ЕООД.
Ответникът „Е.К.ЗА И.Р.– Е.“
ЕООД, ЕИК ********, е депозирал писмен отговор на исковата молба. Счита
предявения иск за недопустим. В условията на евентуалност оспорва иска като
неоснователен. Счита, че в хода на изпълнителното дело, по което бил наложен
запор върху дружествените дялове на Д.Н. от капитала на „Е.“ ЕООД, били
допуснати съществени нарушения, довели до материална и процесуална
незаконосъобразност на изпълнителните действия, вкл. и на наложения запор.
Твърди, че не бил уведомен за наложен запор върху дружествените дялове на Д.Н.
от капитала на „Е.“ ЕООД, както и че не е получавал съобщения от ЧСИ М.Б. във
връзка с дълга на Д.Н.. Твърди, че предявяването на иска било лишено от
интерес, след като би могло и с други изпълнителни действия да се пристъпи към
събиране на дължимите суми. Счита, че за ищеца не било налице правно основание
да претендира прекратяване на „Е.“ ЕООД за удовлетворяване на вземането му по
изпълнителното дело, като след получаване на препис от исковата молба Д.Н. бил
уведомен от ЧСИ за насрочена публична продан върху недвижимия му имот. Сочи, че
публичната продан приключила на 10.04.2017 г., като купувачът следвало да бъде
обявен на 11.04.2017 г. Счита, че продажната цена би удовлетворила дълга по
делото. Поддържа, че в случай, че недвижимият имот, собственост на Д.Н., бил
възложен на купувач по реда на чл. 496 от ГПК, то съдебният изпълнител следвало
да извърши разпределяне по чл. 460 от ГПК и едва след това да определи дали е
налице неудовлетворен остатък от дълга, за да се пристъпи към други
изпълнителни действия, в това число и иск по чл. 517 от ГПК. Оспорва
Постановление за овластяване на взискателя по чл. 517, ал. 4 от ГПК от
21.02.2017 г., постановено по изп. дело № 20118380408850 по описа на ЧСИ М.Б.,
като счита, че същото било недействително. Счита, че за ЧСИ не било налице
правно основание да постанови оспорения акт, тъй като изпълнителното
производство било прекратено на основание чл. 433 от ГПК. Намира, че запорът,
наложен върху дружествените дялове на Д.
Н. от капитала на „Е.“ ЕООД също бил недействителен, респ.
непротивопоставим на дружеството, тъй като след прекратяване на делото ЧСИ бил
длъжен служебно да вдигне всички запори и възбрани върху имуществото на
длъжника.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен изпълнителен лист от 22.11.2011 г. на СРС, 123 с-в, по ч.гр.д.№ 42732/11
г., издаден на осн. чл.418, ал.2, изр.1 ГПК, установява наличието на задължение
на Д.Н., към ищеца за сумите: 60 000 евро - главница, 64 114,58 лв.
- законна лихва, 2 346,82 лв. - разноски по частно гражданско дело, 1 500
лв. - адвокатско възнаграждение по частно гражданско дело, 8 390,46 лв. -
адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство и 486 лв. - разноски
по изпълнителното производство.
Съгласно вписванията в ТР Д.Н. е едноличен собственик на капитала на ответното
дружество.
Със запорно съобщение до Агенцията по вписванията бил
наложен запор върху притежаваните от съдружника Д.Н. дялове в „Е.К.ЗА И.Р.- Е.”
ЕООД, като бил запориран 100 % от капитала.
По делото е представено
удостоверение от ЧСИ М.Б., от което е видно, че сумите по изпълнителния лист не
са били платени. Съгласно
Депозирано е Постановление за
възлагане на трето лице на недвижими имущество от 18.08.2017 г., издадено по
процесното изпълнително дело, при отразена продажна цена от 66 700 лв. От
документа следва извода, че в хода на изпълнението е било реализирано имущество
на длъжника Н.. Липсват данни каква част от
задължението на длъжника е било погасено, предвид наличието на присъединен
кредитор „Б.П.Б.“АД(л.184 от изпълнителното дело). Извън това продажната цена е
недостатъчна да погаси задължението.
В изпълнителното дело(стр.135) се
намира молба с изписан на ръка вх.№ 64096/03.12.2014 г., изходяща от адв.И.Д. –
пълномощник на взискателя Л.П., с която е поискано налагане на възбрана на
недвижим имот, собственост на длъжника Н..
Предходният входиран документ е
молба от адв. Д. от 06.03.2013 г. с приложение – справка от електронен регистър
на СГС (лист от 124 до
лист 127). След тези
документи е приложена справка от служба по вписванията отпечатана на 08.01.2014
г. Електронна кореспонденция от 04.07.2016 г.(лист.131)с приложена справка от
деловодната система на СГС от 04.02.2013 г.(л.132-134)
Следващите молбата от 03.12.2014
г.документи – молба от 11.07.2016 г., справки от служба по вписванията от
12.07.2016 г. и удостоверение от НАП, са с коригирана номерация.
Ответникът основава твърдението
си за антидатиране на молбата от
03.12.2014 г и нейното вмъкване в материалните по делото с това, че: входящият
номер не е компютърно генериран, а
написан на ръка; извършена е корекция на номерацията, непосредствено преди и
след молбата, като самият номер на молбата не е бил корегиран. Счита, че
молбата е била „вмъкната“ с цел прекъсване на преклузивния срок по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
По делото са изслушани СТЕ –
основна и допълнителна, които са дали следното заключение: оспорената молба е
била въведена в деловодната система на ЧСИ М.Б. на 03.12.2014 г. под вх.№ 64096;
под вх.№ 64095/03.12.2014 г. е заведен документ „Отговор на запорно съобщение
от „ПИБ“АД“; потребителския интерфейс на деловодната система не позволява
въведените данни по редовете да бъдат модифицирани или да се извършат корекции
във веднъж въведените данни, като и зключение е единствено възможността да се
заменят сканирани файлове; В системата не е предвидено да се запазва
допълнителна информация за извършени корекции в записите, предвид липсата на
възможност редакция от страна на служител на кантората; по данни извлечени от
свойствата на сканирания файл прикачен по вх.№64096/03.12.2014 г., електронният
документ с изображение на процесната жалба е създаден чрез сканиране на
18.12.2014 г. в 16.56.38ч.; От таблиците на елекронната база данни на системата
се вижда, че вх.№ е генериран на 03.12.2014 г. в 16.00ч., а сканирания файл е
прикачен на 18.12.2014 г. в 16.06.41ч. В съдебно заседание ВЛ е уточнило, че
разликата в часовете може да се дължи на разлика в часовниците – на този на
сканиращото устройство, който е автономен, не е свързан с мрежата и се ъпдейтва
самостоятелно. Ако се изтрие сканиран файл и се прикачи нов, в таблицата на
базата данни ще се отрази нова дата на качване в системата, като ще се отрази
новия час на качването в системата. Поради това счита, че документа е прикачен
в системата на 18.12.2014 г. в 16.06.41ч.
Съдът намира, че от посочените
доказателства, при тяхната съвкупна
преценка, не може да се направи извод, че е опровергана материалната
доказателствената сила на датата на документа - вх.№64096/03.12.2014 г.
Всички предходните молби намиращи
се в изпълнителното дело: от 06.03.2013 г., 29.03.2012 г. и от 24.11.2011 г и
входящи документи са входирани ръчно, т.е. до молбата от 11.07.2016 г. номерата
не са били отпечатвани автоматично.
Ръкописното номериране на
страниците е техническа дейност, при която може да се допусне грешка, която в
последствие да се коригира. Листи от 132-134, предхождащи молбата, не са с променена номерация, т.е. обратното твърдение на ответника е невярно. Наистина документа на стр.131 (с
коригиран номер) е от по-късна дата спрямо останалите документи (04.07.2016
г.), но това е въпрос на подредба на делото и е очевидно една от причините за
промяната на номерацията.
Молбата от вх.№64096/03.12.2014 г
фигурира в деловодната система, като сканирания и прикачен файл отговаря на
документа. Възможност за прикачване на файла в последствие е хипотетична и такова действие не е установено по делото.
На л.286 от делото се намира
молба вх.№ 85906/21.12.2016 г. входирана в 14:04 ч. от адв.И.Д. – пълномощник на взискателя Л.П.,
с която се иска прекратяване на делото. На л.287 под същия вх. №, дата и част
се намира молба от същото лице, с което се иска да бъде насрочена нова публична
продан на имот собственост на длъжника.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Основателността на иска по чл.
517 ал.4 ГПК, явяващ се един от способите за принудително изпълнение, се обуславя
от наличието на следните предпоставки: изпълняемо право отразено в
изпълнителния лист, което се преценява само с оглед отрицателната предпоставка
– наличие на плащане преди приключване на първото по делото заседание, като
извън преценката на съда е основателността на вземането(ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 328 ОТ 24.03.2009 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 595/2009 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ); насочване на изпълнението,
чрез налагане на запор върху всички дяловете в търговското дружество, при липса
на необходимост от спазване на изискванията на чл.96, ал.1 ТЗ и без връчване на
изявление за прекратяване на дружеството или на участие на длъжниците в
дружеството; овластяване на взискателя от съдебния изпълнител ( ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 733
ОТ 11.12.2009 Г. по ч. т. д. № 811/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС).
Съдът намери, че в хода на настоящото производство по несъмнен начин се
установи наличието на посочените предпоставки.
Налице
е изпълняемо право срещу едноличния собственик на капитала на ответното
дружество, като в хода на съдебното дирене не се установи вземането на
взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото.
В хода на съдебното
изпълнение е вписан запор върху дяловете в капитала на търговското дружество,
като ЧСИ е овластил взискателя да предяви иск по чл.517, ал.4 от ГПК.
Неоснователно е
възражението, че липсва надлежно овластяване, тъй като изпълнителното дело е
било прекратено поради изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С молбата вх.№ 85906/21.12.2016 г. взискателят е поискал извършването
на изпълнителни действия преди изтичане на
2 г. срок, считано от предното искане направено с молбата от 06.03.2013 г.
Неоснователно е
възражението за липсва надлежно овластяване, тъй като изпълнителното дело е
било прекратено поради искане за прекратяване направено от взискателя. Наистина
с молба вх.№ 85906/21.12.2016
г. взискателят е направил такова изявление, но едновременно с това е заявил и искане за извършване на
изпълнителни действия, в какъвто смисъл са и последващите му изявления. Това
мотивира съда да приеме, дирейки действителната воля на страната, че тя не е
насочена към прекратяване на изпълнението.
Горното налага извода за
основателност на предявения иск.
В тежест на ответника следва да
се възложат направените от ищеца разноски - 80 лв. ДТ. Той е сторил и разноски
в размер на 3 000 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението. Съдът намери възражението за неоснователно с оглед
фактическата и правна сложност на делото и следователно тази сума се дължи.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на
осн. чл. 517, ал. 4 от ГПК „Е.К.ЗА И.Р.– Е.“ ЕООД, ЕИК ********, ж.к.“Х.“, бул.“*********ет.*****,
чрез адв.Р.Р. ***
ОСЪЖДА
„Е.К.ЗА И.Р.– Е.“ ЕООД, ЕИК ********, ж.к.“Х.“, бул.“*********ет……,
чрез адв.Р.Р. *** да заплати на Л.Й.П., ЕГН **********, чрез адв.И.Д.,*** сумата 3 080лв. разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК
След влизане в сила на решението, заверен препис да се изпрати за служебно вписване в търговския регистър на Агенция по вписванията.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: