Решение по дело №1164/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на И. Г. П., [ЕГН] от [населено място], ***, подадена чрез адв. М. от САК против Решение № 1012-12-237#1 от 07.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1268-5 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено разпореждане № 122-00-1268-3 от 01.09.2020 за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а ал.1 от КСО и разпореждане№ 122-001268-7 от 19.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на г- жа П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 08.05.2020-07.09.2020 г. в размер на 9 лв. месечно.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Моли се да бъде отменено оспореното решение и преписката върната на ТП на НОИ – Пазарджик за ново разглеждане и произнасяне по искането за присъждане на обезщетение за безработица по КСО, със задължително указание по правилното тълкуване и прилагане на приложимите нормативни актове.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Б., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба като отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски по представен списък на разноските.

Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М., която по изложени съображения в писмени бележки моли съда да остави без уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-237#1 от 07.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1268-5 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено разпореждане № 122-00-1268-3 от 01.09.2020 за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а ал.1 от КСО и разпореждане№ 122-001268-7 от 19.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на г- жа П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 08.05.2020-07.09.2020 г. в размер на 9 лв. месечно.

Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателката, която в законоустановения 14-дневен срок е упражнила и правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Установи се по делото, че И. П. е подала заявление с вх. № Ф-01-340 от 21.05.2020 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр., Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 05.05.2020 г. По подаденото заявление с peг. № 122-00-1268/22.05.2020 г. в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на жалбоподателя е изпратено уведомително писмо изх. № У-122-00-1268-1 от 22.05.2020 г., с което на основание, чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на заетостта в Ирландия и документи от Ирландия и фишове за изплатени заплати.

В изпълнение на цитираното по-горе писмо И. П. е представила следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност - „изтичане срока на договора”, осигурителен номер, копия от фишове за заплата - 3 броя, които са приети в ТП на НОИ – Пазарджик. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

С подаденото заявление П. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирала, че последното правоотношение е прекратено на 05.05.2020 г. и е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009. Същата е поискала удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 24.01.2020-05.05.2020 г.

В тази връзка на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001CB и U003 е изискано предоставяне на информация за горепосоченият период. Съобразно това с разпореждане № 121-00-1268-1 от 08.06.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно прозводството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 20.08.2020 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за П. са получени структурирани електронни документи U002 и U004 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 24.01.2020 г. до 06.05.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“; доход за периода от 24.01.2020 г. до 06.05.2020 г.в размер на 2105 евро месечно.

Предвид това с разпореждане № 122-00-1268-3 от 01.09.2020 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 24.01.2020 г. до 06.05.2020 г. в размер на 74,29 лв. дневно.

Във връзка с извършван последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. № 1029-12-943 от 27.06.2023 г., и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал, 2 от Административнопроцесуалния кодекс жалбоподателката е уведомена, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност считано от 07.05.2020 г. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо с изх. № 1030-12-1363 от 27.06.2023 г. от работодателя „Keelings Retail” е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

На 01.08.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик е получен документ, с който работодателя „Keelings Retail UC” уведомява: „Искам да потвърдя, че И. П. от горния адрес е бил нает в Keelings Retail като главен оперативен работник на постоянен договор. И. беше нает от Keelings между 10/01/2022 и 22/08/2022. И. е работила в Keelings между 24.01.20 и 06.05.20 г. И. подаде оставка от поста при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си.

Предвид данните в новополучения от работодателя на жалбоподателката документ чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001№707509 от 07.08.2023 г. и Н001 № 707801 от 08.08.23 г. е изискано удостоверение за периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето, е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 24.01.20 г. и 06.05.20 г.

На 10.08.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за г-жа П. са получени структурирани електронни документи U002 №711732 и Н002 №711734 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост: от 24.01.20 г. и 07.05.20 г.; причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

Административният орган е приел, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. В Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран редът за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, като към което се прилагат: т. 1 за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО — акт за прекратяване на правоотношението.

В мотивите е посочено, че предвид новоузнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО длъжностното лице е извършило нова преценка въз основа на данните от последно получения структуриран електронен документ (СЕД) U002 №711732 от 10.08.2023 г. в резултат на което с разпореждане №122-00-1268-5 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждането. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на И. П..

Административният орган е посочил, че съгласно чл, 54ж, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. По силата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

В съдебно заседание е надлежно приобщен като доказателство по делото трудовия договор на И. П. с „Keelings Retail UC”в надлежен превод от английски език.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

В чл. 54а, ал.1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на Заявлението жалбоподателката е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал.1 от КСО. Не е спорна регистрацията  в Агенцията по заетостта на 21.05.2020 г., както и, че последната  трудова заетост преди прекратяване на осигуряването е за времето от 24.01.20 г. и 07.05.20 г. в Ирландия.

Доколкото жалбоподателката е български гражданин, то тя попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.

В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателката съгласно издаден от друга държава официален свидетелстващ документ.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за безработица, съобразно националното законодателство.

Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 3 на същата норма обаче, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда , чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител , чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Съгласно мотивите на Разпореждане № 122-00-1286-7 от 19.09.2023 г., паричното обезщетение на жалбоподателката е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2020 г. от 9,00 лева, поради това, че последното прекратяване на осигуряването е от 07.05.2020 г., с причина „напускане на служителя“.

Правилото, установено в чл.54б, ал.3 от КСО представлява изключение от общото правило по ал.1 на чл.54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм.дело №1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава, с която се прилага международен договор, но с оглед текста „или по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл.54б, ал.3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при които правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.

От тук следва, че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с ПМС №32 от 11.02.2002 г., обн. ДВ бр.19 от 2002 г., Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл.1, ал.1 (приложима редакция ДВ, бр. 73 от 2020 г., в сила от 18.08.2020 г.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1. за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението. (В същия смисъл и редакцията ДВ, бр. 39 от 14.05.2019 г.).

В процесния случай жалбоподателката не е приложила акт за прекратяване на правоотношението си. Съгласно представения и приет по делото договор за полагане на труд от страна на жалбоподателката в Ирландия, изрично е посочено, че: „в случай че Дружеството желае да прекрати трудовия Ви договор след успешното приключване на изпитателния срок, Дружеството ще Ви изпрати предизвестиe съгласно изискването на Закона за минималното предизвестие и условията на труд 1973-2001“. Жалбоподателката може също да прекрати трудовия си договор с едноседмично предизвестие. Освен това е уговорен механизъм за прекратяване на трудовото правоотношение и без предизвестие, съобразно който е предвидено, че: „Дружеството може да прекрати незабавно трудовия Ви договор с писмено известие, без да се изисква предизвестие или обезщетение, (с изключение на дължимите, но неизплатени заплата и обезщетения за отпуск), при някое от следните обстоятелства:…“. Т.е. и в двата случая е предвидено писмено известяване за намерението на работодателя за прекратяване на договора. Такова не се установява да е направено. Не се установява от съдържанието на договора същият да е срочен, доколкото в него липсва фиксиран срок на продължителност. Не е уговорен и определяем срок. От това следва, че договорът е бил с постоянен характер, като уговореният срок на изпитване не може да се бъде приет за срок на договора. Дори и да беше такъв, то тогава шестмесечният срок на изпитване започва от датата на сключване на договора – 24.01.2020 г. и приключва на 24.07.2020 г., а по делото е безспорно установено, че лицето е напуснало работа още на 07.05.2020 г.

От горните следва, че не се установява договорът да е прекратен поради изтичане срока му или по инициатива на работодателя. Предвид това обосновано следва да се приеме, че договорът е прекратен поради напускане на служителя на работата му. Това обстоятелство е посочено и в получените от Ирландия официални свидетелстващи документи, които не са оспорени.

Административният орган е спазил разписаната в чл.1, ал.6 от Наредбата процедура, според която при прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението, като му дава необходимите указания за отстраняване на нередностите, като уведомлението е връчено чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес , съобразно изискванията на същата норма. В хипотезата на чл.1, ал. 8 от Наредбата, след като липсващите документи не са представени в териториалното поделение на НОИ в указания срок, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.

По реда на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В представените пред осигурителните органи документи, а именно СЕД Н002, се посочва, че договорът с ирландския работодател е прекратен поради напускане на служителя.

Доколкото липсват данни за иницииране на прекратяването от страна на работодателя и след като от лицето не са представени изисканите необходими документи за удостоверяване на причината за прекратяване, което според сключения договор следва да е или предизвестие или писмено известие, следва да се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото правоотношение е напускане на служителя, поради което размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл. 54б, ал. 3 от КСО. В настоящата хипотеза същите са определени въз основа на наличните официални, неоспорени и редовни документи, а възраженията на жалбоподателя за неправилното им определяне са неоснователни.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че СЕД U002 и СЕД H002 са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и същите съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Като официални документи същите не са оспорени от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство и притежават формална доказателствена сила.

За изчерпателност следва да се посочи, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 от КСО може да стане и извън сроковете по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК. Кодексът за социално осигуряване е специален по отношение на АПК, което води до извода, че следва да се съобразяват сроковете посочени в първия. Установения в КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица/НОИПОБ/ ред за преразглеждане на влезли в сила разпореждания се явява специален спрямо общия, установен в АПК. Няма и изискване разпореждането за отмяна на отпуснато парично обезщетение за безработица да е влязло в сила, за да бъде извършена нова преценка на правото по подаденото заявление за отпускане на такова обезщетение. В този смисъл Решение № 3288 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2022 г., VI отд. на ВАС.

Процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и съобразно чл.143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Г. П., [ЕГН] от [населено място], ***, подадена чрез адв. М. от САК против Решение № 1012-12-237#1 от 07.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1268-5 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено разпореждане № 122-00-1268-3 от 01.09.2020 за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а ал.1 от КСО и разпореждане№ 122-001268-7 от 19.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на г- жа П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 08.05.2020-07.09.2020 г. в размер на 9 лв. дневно.

ОСЪЖДА И. Г. П., [ЕГН] от [населено място], *** да заплати на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно, съгл. чл. 119 от КСО.