МОТИВИ към НОХД №1167/2014 г.:

Обвинението е против подсъдимия С.С.Н. от гр.Пещера за престъпление по чл.316 във връзка с чл.309, ал.1 във връзка от НК.

Подсъдимият се обвинява за това, че на 21.02.2011 г. в гр.Пазарджик, пред Районен съд гр.Пазарджик по гр.дело №5089/2010 г., съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - Разходен касов ордер №037/18.02.2010 г. за сумата от 10 000 лева, употребил го е, за да докаже, че е извършена вноска по Договор за покупко-продажба на МПС - л.а.„Фолксваген Туарег” с ДК№ РА1800ВВ от 17.02.2010 г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

В хода на съдебното следствие е допъснато изменение на обвинението, като подсъдимият се обвинянава в това, че на 21.02.2011 г. в гр.Пазарджик, пред Районен съд гр.Пазарджик по гр.дело №5089/2010 г., използвайки накателно неотговорно лице – адвокат И.Ц. от ПАК, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - Разходен касов ордер №037/18.02.2010 г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

В съдебното заседие подсъдимият С.Н. не се признава за виновен. Дава обяснения.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

От 2009 г. до 2011 г. свидетелката Е.А. била собственик на ЕТ ”Катя А.”, като след това я заличила. Дейнстта на търговеца била свързана с търговия с дрехи, обувки, строителни материали и други дейности. През месец февруари 2010 г. свидетелката А., закупила от племенника си свидетеля Я.Ф. джип „Фолксваген Туарег” с ДК №РА 1800 ВВ за сумата от 60 000 лева.Скоро след това се оказало, че джипа бил много голям и затова решила да го продаде.

Племенникът й свидетелят Я.Ф. се познавал с подсъдимия С.Н., който проявил интерес към автомобила и поискал да го купи за сумата от 65 000 лева. С всичко около продажбата се занимавал свидетелят Ф. от името на леля си, но при подписването на договора пред нотариус тя присъствала лично., в качеството си на ЕТ и продавач.

Подсъдимият С.Н. закупил джипа, като пълномощник на „Мулти Медия Плюс” ООД, управлявано от дъщеря му К.Н. с Договор за покупко продажба на МПС заверен нотариално от нотариус Софка Тумбева –район на действие гр.Пещера на 17.02.2010 г. Преди сделката по сметка на ЕТ ”Катя А.” били преведени 35 000 лева за автомобила. За останалите 30 000 лева страните се спрозумели и записали в договора, че ще бъдат преведене на три вноски по 10 000 лева в следващите три месеца.

След като до последния уговорен в договора срок - 31.05.2010 г. свидетелката А. не получила нито една от трите вноски от по 10 000 лв., всяка упълномощила адв.Кирил Шутев да заведе съдебно дело от нейно име.

При извършена справка в търговския регистър е установено, че „Мулти Медия Плюс” ООД с ЕИК 1754628330010 гр.Пазарджик ул.”Криволак” №7 ет.2 ап.29 е клон на „Мулти Медия Плюс” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Оборище” №78 ет.6 ап.12.

На 09.03.2010 г. и на 10.03.2010 г. двамата съдружници К.С.Н. и Димитрийка С.Н. са прехвърлили изцяло дяловете си на „Мулти Медия Плюс ММ” АД, което е станало едноличен собственик на капитала и от този момент дружеството вече станало еднолично - „Мулти Медия Плюс” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Оборище” №78 ет.6 ап.12, с управител  К.Н. – дъщеря на подсъдимия С.Н..

На 25.10.2010 г. с Договор за продажба на МПС „Мулти Медия Плюс”ООД, представлвано от управителя К.Н. продало на подсъдимия С.Н. лекия автомобил „Фолксваген Туарег” с Рег.№РА 2232 ВК на цвят черен металик.

Автомобилът бил регистриран на името на подсъдимия С.Н. с Рег. №СА 6766 РС, като регистрацията била извършена в КАТ гр.София, за което е  приложено Удостоверение издадено на свидетелката А. от СДВР на МВР на 05.01.2011 г. /л.60 номерация долу вдясно на листа  в делото/.

На 21.04.2011 г. „Мулти Медия Плюс ММ” АД продавало „Мулти Медия Плюс” ЕООД ЕИК ********* на „Дани Импорт-Еспорт 86” ЕООД с ЕИК *********, като за управител на дружеството бил вписан Михаил Щерев Лепаров.

На 23.11.2010 г. свидетелката Е.А. *** съдебен иск против подсъдимия С.Н. и „Мулти Медия Плюс” ЕООД с управител К.Н. за обявяване недействителността на договора за покупко-продажба на л.а.”Фолксваген Туарег” от 25.10.2010 г. на основание чл.135 от ЗЗД. Въз основа на исковата малба било образувано гр.д. №5089/2010 г. по описа на Районен съд Пазарджик

Като процесуален представител по делото на юридическото лице ”Мултимедия  плюс”ООД гр.София и на подсъдимия С.Н. като физическо лице бил упълномощен свидетелят И.Ц.. С отговор на исковата молба на 21.02.2011 г. адв.И.Ц., като пълномощник на ответниците подсъдимия С.Н. и „Мулти Медия Плюс” ЕООД с управител К.Н., представил пред Районен съд Пазарджик копия на документи, които подсъдимият С.Н. му дал, а именно извлечения от банкова сметка *** „Мулти медия плюс ММ” АД, Приемо предавателен протокол от 18.02.2010 г. към Договор от 17.02.2010 г. за покупко-продажба на МПС и копие от Разходен касов ордер №037/18.02.2010 г. за сумата от 10 000 лева, с получател свидетеля Я.Ф., като доказателство за извършена вноска по договора за покупко-продажба на автомобила.

Върху копието на Разходния касов ордер /л.68 в делото/ било написано ръкописно „Вярно с оригинала”, син печат „Вярно с оригинала” с поставен подпис, поставен бил печат на „Мулти медия плюс”ООД София и имало съкратен подпис. Всички документи, които свидетеля адв.Ц. представил на съда по това дело  му били дадени лично подсъдимия С.Н., с цел представяне пред Пазарджишкия районен съд по гражданско дело №5089/2010 г.

По делото било образувано производство по оспорването на въпросния разходен ордер №037/18.02.2010 г. В тази бил представен оригинал на ордера. По делото била назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза, която установила, че подписа на „получил сумата” в РКО не е положен от свидетеля Я.Ф..

С Решение №823 от 10.10.2011 г. по гр.дело №5089/2010 г. Пазарджишкия Районен съд е отхвърлил иска за обявяване на основание чл.135 от ЗЗД на относителна недействителност по отношение на ищцата Е.А.А. *** на Договора сключен на 25.10.2010 год. с който ответника продава на втория ответник подсъдимия С.Н. за сумата от 1000 лв. лек автомобил „Фолксваген Туарег” с ДК №РА 22 32 ВК. Решението на Пазарджишкия Районен съд било обжалвано пред Окръжен съд гр.Пазарджик.

С решение №603/22.12.2011 г. по Въззивно гражданско дело №1036/2011 г. Пазарджишкият окръжен съд е отменил Решение №823/10.10.2011 год., постановено по гражданско дело №5089/2010 год. на Районен съд гр.Пазарджик, като е прогласил  недействителността по отношение на ЕТ ”Катя А.” на Договора за покупко-продажба на л.а.”Фолксваген Туарег” от 25.10.2010 г. между подсъдимия С.Н. и „Мулти Медия Плюс” ЕООД.

В хода на досъдебното производство е назначена, изготвена и приета по делото съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която видно, че подписът на „получил сумата” в разходен касов ордер №037/08.02.2010 г. не е положен от лицето Я.Ф., подписите в графи „съставил” и „ръководител” са положени от К.Н., а подписът в графата „броил сумата” е положен от подсъдимия С.Н.. В заключението е посочено, че не е установено от кого е положен подписът в графа „гл.счетоводител”.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Я.Ф., А.В., Е.А., И.Ц., заключението на почерковата експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

Инкриминираният документ – разходен ордер №037/18.02.2010 г. не представлява официален документ, като понятието „официален документ“ е дефинирано в разпоредбата на чл.93, т.5 от НК. В този текст законодателят е свързал понятието с две негови същностни характеристики-изискването авторът на документа да е длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1 от НК и той да е издаден в кръга на службата му.

По делото не е спорно, че К.Н., поставила подписа си в графи „съставил” и „ръководител” е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“, тъй като той е подписал инкриминираните документи в качеството си на управител на Мулти Медия Плюс” ЕООД. Не е спорно и това, че тези документи са съставени в рамките на неговата компетеност. Въпреки това, настоящият съдебен състав, намира че инкриминирания документ не е официален предвид характера му. Разходният касов ордер е счетоводен документ, удостоверяващ стопанска операция или иначе казано изляза сума от касата на фирмата, но за да е заършена операцията, суматата следва да е броена на съконтрахента по договора за заплащане, което се достоверява с неговия подпис. 

Ето защо при преценката на правната природа на документа трябва да бъдат отчитани особеностите не само на един от неговите автори, а на всички съконтрахенти по съответното двустранно или многостранно правоотношение и само когато те отговарят на изискването да бъдат длъжностни лица може да бъде преценено, че и документа е съставен от длъжностни лица. В случаите когато един (или повече от авторите на документа) не са длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1 от НК следва извод, че не са изпълнени изискванията на чл.93, т.5 от НК и съответния документ не е официален.

Следователно, ако документа е съставен от недлъжностно лице, той е частен. Безспорно съставител на ордера е всяко едно от подписалите го лица и ако едно от тях не е длъжностно лице, то и документа не е официален.

В конкретния казус свидетелят Я.Ф. не е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК, в този смисъл разходният ордер не е съставен само от длъжностни лица, което и основание той да бъде преценен като частен документ.

Ноторно е, че документът представлява писмено изявление на определено лице, което се явява негов автор и което го изготвя, като саморъчно го написва или подписва предварително съставения му текст.

Подписите за „съставил” и „ръководител”, а подписът в графата „броил сумата” върху инкриминирания разходен касов ордер, както се установи от заключението на почерковата експетиза, изготвена на досъдебното производство и приета в хода на съдебното производство без вързражения, са положени са положени съответно от К.Н. и от подсъдимия Н., което определя документите в тази си част инстински, тъй като удостоверяват изявление на действителния им автор.

Предмет на изследване и анализ в настоящото производство е подписа от името на подписът срещу „получил сумата”.

Според заключението на почеркова експетиза подписът в графата „получил сумата” в разходен касов ордер №037/08.02.2010 г. не е положен от лицето Я.Ф., който е посочен като негов автор.

Това заключение навежда съда до котегоричния и несъмнен извод, че инкриминираният документ е неистински, тъй като като не изхожда от лицето посочен, като негов автор.

Престъплението по чл.316 от НК е формално и за осъществяване на състава се изисква деецът да се ползва от документа, в случая частен такъв, за които знае, че е неистински.

В тази връзка версията на подсъдимият Н. е, че със свидетеля Ф. имали уговорка след сключването на договора за покупка на автомобила да се заплатят на Ф. в брой сума от 10 000 лв., които били неговия дял от сделката. Разбрали се  подсъдимият да остави парите в гр.Пловдив в Къща-клуб „Ламартин”, тъй като Н. трябвало да пътува за гр.Котел На 18.02.2010 г., в присъствието на свидетеля А.В. подсъдимият Н. оставил 10 000 лв. и Разходен касов ордер за тази сума  издаден от „Мулти Медия Плюс” ООД в Клуба на писателите и журналистите „Ламартин”,  намиращ се в Стария град на гр.Пловдив на лица с имена С. и В., които били управители на този клуб. На 19.02.2010 год. на връщане от гр.Котел посъдимият Н. отишъл в Клуб „Ламартин” в гр.Пловдив с един неговия познат – свидетелят А.В., като в клуба били В. и С..Те му казали, че са дошли двама мъже, подписали са ордера и Протокола взели са парите и са си тръгнали. Приемо-предавателният протокол, който взел от клуба бил копие. След известно време се чул по телефона със свидетеля Ф., който му заявил, че не подписвал никакви документи и не е получавал пари.

В подкрепа на тази защитна версия, обективирана в обясненията на подсъдимия, са показанията на свидедетеля В.. Същият в показанията си обяснява, че присъствал в деня кгато подсъдимият оставил парите и документите, които билипоставени в плик на „С. и В.“, както и на следващия ден, когато подсъдимият взел документите с уверението, че парите са предадни на дошлите в клуба две лица.

Съдът не дава вяра на обеснениятанаподсъдимия и показанията на свидетеля В., тъй като са крайно житейски нелогични и освен че са в противоречие с показанията на свидетеля Ф., са взаимно противоречиви.

На първо място тази защитна версия на подсъдмия не може да бъде проверена, тъй като от представените по делото данните от информационната система на МВР за български документи за самоличност „БДС”, лицата на които подсъдимия Н. твърди, че е оставил инкримининирания ордер, хприемо-предавателен протоколи и сума от 10 000 лв., наистина съществуват и са лицата В. Тодорова Примова, родена на *** *** и Александър Костадинов Примов, роден на *** ***. Носъщите са починали, за което има издадени съответно  актове за смърт № 224/24.02.2012 год.от Община гр.Пловдив, район Централен, от които е видн, че В. Тодорова Примова е починала на 23.02.2012 г. в гр.Пловдив и №152/06.02.2012 год. от Община гр.Пловдив, Район Централен, от които се установява, че Александър Костадинов Примов е починал на 06.02.2012 г.

Разбира се, както гласи и разпоредбата на чл.103, ал.3 от НПК не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, респективно подсъдимия поради това, че не е доказал възраженията си. Но е крайно нелогично, до недостоверност твърдението да се остави такава значителна сума, колкото и подсъдимят да имал доверие на тези лица, които до момнта не са били виждали свидетеля Ф., без да се посочи от него конкретно кой трябва да я получи. Не само това, след като, както твърди подсъдимия, а и сведетля В., сумата е била предадена от „С. и В.“, последните съобщили наподсъдимия, че сумата е предадена и документите подписани от „две лица, дошли с червен френски автомобил“, без да се споменяват имена или дори описание на лицата.

Тук идва ред да се споменат вътрешните противоречия, които се констатираха в обясненията на пдсъдимия и показанията на свидетеля В. относно тези обстоятелства.

От една страна подсъдимият заяви в обясненията си в съд.азаседание на от 27.05.2015 г., че когато на 19.02.2010 г. се върнал клуб „Ламартин“, „С.“ му казал, че са идвали две момчета и не му е казал „нищо повече“.

Докато свидетелят В. заяви, че „В.“ е казала, че „парите са предадни на Ф.“.

Съмнение, което кара съдът да не кредитира показанията на свидетеля В., внася и обстоятелството, че според свидетеля документите и парите са били предадени от подсъдимия в плик и за съда е недостоверно твърдението, че В. е бил наясно със съдържането на плика. Още повече, същият заяви, че документите, цитирайки конкретно разходен касов ордер и приемо-предавателен протокол са били оставени и върнати на подсъдимия в оригинал.

От своя страна подсъдимият даде обяснения, че ордерът бил подпсан в оргинал и копие, докато приемо-предавателния протокол бил оставен само в един екзепляр и то фотокопие.

Освен, че това влиза в противоречие с показанията на свидетеля В., е неразбираемо, как въпросния протокол е подписан на място, а от него е оставено фотокопие и то след подписването му.

Така и оригинала на този приемо-предавателен протокол не бе представен по делото. Относно подписа поставен на „Предал“ в протокола, свидетелят Ф. призна, че същият е негов, но заяви категорично, че не е виждал въпросния документ и не подставял подписа си под съдържанието му.

В този връзка, за да се установи дали е извършвана подправка на въпросиня документ бе назначена по делото техническа експертиза на документ. В зключение вещото лице е отговорило, че поради отпечатването на документа чрез елекро-фотографско ксерографиране на черно-бяла копирна машина и поради липсата на опигинала не може дасе даде категоричен отговор дли има извършена допълнителна манипулация, наслагване или промяна в документа след неговото съставяне.

Още по-драстично нелогични са показанията на свидетеля В., че при предаването на документите от страна на “В.“ на подсъдмия /за която от своя страна подсъдимият твърди, че тези дни е била болна, и не тя а „С.“ е изпълнил поставеното му задача/, последната заявила, че двата документа били подписани от двете различни лица, дошли да получат парите – Ф. и негов приятел, който в случая обаче не стана ясно какво отношение е имал към сделката с автомобила и отношенията с подсъдимия и чията самоличност  не бе установена от нито един участник в делото.

На следващо място обясненията на подсъдимия са в пълно противоречие с показанията на свидетеля Ф..

Последният дава категорични показания, че не имал пълномощно от леля си – свидетелката А. или от фирмата й на ЕТ, нито е участвал при сключване на сделката за продажба на автомобила, освен че е осъществил възката между нея и подсъдимия. В този връзка не имал угорки с подсъдимия за заплащане на „комисонна“ за осъществената сделка.

Това се подкрепя от показанията на свидетелката А., както и договора за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен на 17.02.2010 г.

Това дава основание съдът да кредитира показанията на свидетеля Ф. и в другата им част, които пряко касаят инкриминирания документ – разходен касов ордер.

Свидетелят Ф. е атегоричен, че не подписвал въпросния ордер и не получавал записаните в него 10 000 лв.

В тази част показанията на свидетеля Ф. несъмнено се потвърждават от приетата и неоспорена почеркова експертиза, спроред заключенето на която подписът на „получил сумата” в разходен касов ордер №037/08.02.2010 г. не е положен от лицето Я.Ф..

Освен това самият подсъдим в обясненията си сочи, че при разговор по телефона със свидетеля Ф., последният му е заявил, че не подписмвал въпросния документ и не получавал пари.

Несъответствията с формалната логика, подсъдимият опосредено да е предал паричните средства на свидетеля Ф. се допълват от уговореното в договора за продажба на МПС. В същия освен, че се касае за сделка сключена между два търговски субекта, е посочена клауза – т.2.2, че останалата сума от 30 000 лв. ще бъде изплатена на продвача ЕТ „Катя А.“ на равни месечни вноски от по 10 000 лв. по банков път, по негова конкретна банкова сметка, ***.

Като се насложат обстоятелствата за мястото на предаване на паричната сума и подписването на инкминирания документ, което според твърденията на подсъдимия е станало в гр.Пловдив, след като свидетелят Ф. е с местожителство *** и е имал към онзи момент магазин в гр.Асеновград, както и факта, че ордерът не е представен от подсъдимия в счетоводството на „Мулти Медия Плюс” ООД, от сметката на което са предоставени паричните средства и не е осчедоводен, съдът стигна до катгоричния извод, че подсъдимият Н. е бил наясно, че процесния ордер не е подписан от Я.Ф., чието име е посочено, като негов автор за получил сумата.

Освен това на същия е било известно, както че тази сума не е предоставяна на Ф., така и че същата не е отишла за погасяване на задължението по договора за покупка на МПС. Въпреки, че това фигурира, като основание за плащането в разходия ордер, подсъдимият сам заяви, че сумата е следвало да бъде дадена на Ф., като премия за последничеството му в сделката.

Следващият елемент от състава на престъплението по чл.316 от НК е изпълзването от страна на дееца на неистинския инкриминиран документ, с чиято неистинност подсъдимият е бил наясно.

Ползването на неистинския документ от страна на подсъдимия в случая се изразява в представянето му по гражданско дело №5089/2010 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

Самото представяне на документа е опосредено, тъй като същият е представен от свидетеля Ц., в качеството му на пълномощник на ответниците по делото – подсъдимия Н., като физическо лице и „Мулти Медия Плюс” ООД.

В случая свидетелят Ц. е наказателно неотговорен, тъй като не е съзнавал фактите от състава на документното престъпление, а именно нестинността на разходния касов ордер.

 В този смисъл ползвател на документа е именно подсъдимия Н., която при условията на посредствено извършителство, въвеждайки своя процесуален представител го е мотивирал да представи неистинския частен документ за уодостоваряване на обстоятелството за извършено плащане по сделка.

Възраженията на защитата, че подсъдимият не се е ползвал от документа са неоснователни.

Несъмнено адв.Ц. е действал по гр.д. №5089/2010 г. на Пазарджишкия районен съд, едновременно като пълномощник на „Мулти Медия Плюс” ООД и на подсъдимия Н., като ответници по делото.

За доказване на възражението на представляваното от свидетеля Църаров дружество по делото са представени платежни документи, в т.ч. Разходен касов ордер №037/18.02.2010 г., но подсъдимият се е ползвал от представните доказателства.

Това е видно от отговора на адв.Ц., даден, като пълномощник на подсъдимия Н., ответник по гражданското дело вх.№2623/21.02.2011 г. /л.67 от ДП/, както и от протокола за проведеното по гр.д №5089/2010 г. по описа на Пазарджишкия районен съд открито съдебно заседание от 13.05.2011 г.

На следващо място, както се установи от показанията на свидетеля Ц., потвърдени от обясненията на подсъдимия, че въпросният документ му е бил предаден само и единствено от подсъдимия Н., именно за представяне и доказване по делото, че има извършено плащане на посочената в ордера сума по договора за продажба на лекия автомобил.  Първоначално на свидетеля Ц. е било предоставено от подсъдимия копие от инкриминирания документ със заверка „вярно с оригинала“, поставена от подсъдимия. В последствие във връзка с откриването на производство по оспорването истиносста на документа е представен и оригинала на ордера, също предоставен му от подсъдимия.

Следователно подсъдимят се е ползвал от обсъждания документ, сам предоставяйки го за представяне по делото и като страна по същото, за доказване на обстоятелствата визирани в съдържанието на документа.

Несъстоятелни са възраженията, че след като документът не е бил от значение за изхода на делото, с оглед мотивите на решението по в.гр.д. №1036/2011 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, то деянието е съставомерно, тъй като липсва елементът на ползване.

Фактът е, тъй като е установено безспорно, че документът е бил представен по делото от подсъдимия, макар и опосредено-чрез неговия пълномощник. Същият е бил използван за доказване на определени обстоятелства с правно значение и в тази връзка е бил подложен на изследване чрез назначена по делото графологична експертиза, чието заключение е доказало неговата неистинност, установена и в настоящото съдебно следствие.

Тези обстоятелства несъмнено показват осъществяване от страна на подсъдимия и този елемент от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно използване на неистински частен документ.

Въпросният докумет е бил коментиран и от девете съдебни инстанции, дори не е изключен му от даказателствения материал, а напротив.

Обстоятелството, че същият е бил игнориран, като релевантен за спора предмет на гр.дело по чл.135 от ЗЗД, може да се коментира единсвено,като смекчаващо вината обстоятелство, но не води до несъставомерност на деянието.

При тези установени данни от анализа на събраните доказателства, съдът прие, че подсъдимият С.С.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.316 във връзка с чл.309, ал.1 от НК, като на 21.02.2011 г. в гр.Пазарджик, пред Районен съд гр.Пазарджик по гр.дело №5089/2010 г., използвайки накателно неотговорно лице – адвокат И.Ц. от ПАК, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - Разходен касов ордер №037/18.02.2010 г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Безспорно е, че инкриминираният докумет представлява частен такъв, тъй като не са съставени от длъжностно лице в кръга на службата му и в определена форма. Но същият е неистински, тъй като представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. С представянето на документа по предназначение пред Пазарджишкия районен съд, същият е бил ползван от подсъдимия, за да удостовери наличието на обстоятелствата визирани в съдържанието им.

При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективи и субективни признаци на състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия С.Н. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при индивидуализацията им.

Съдът отчете обществената опасност на деянието, която е висока. Това престъпления, засягащи обществените отношения свързани правилното функциониране на държавния и обществения апарат.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са положителни.

Разпоредбата на чл.316 във връзка с чл.309, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до две години.

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият С.Н. е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

При тези данни съдът счете, че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание глоба.

Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени чистото им съдебно минало, добрите характеристични данни.

Във връзка с  изложеното съдът на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи подсъдимия С.С.Н. от наказателна отговорност за извършено престъпление, като му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лева, платима в полза на Държавата, по сметка на Районен съд Пазарджик.

При определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия, както и значителната обществена опасност на деянието.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия С.Н. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 179,20 лева, от които 119,20  лв., платими в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Пазарджик и 60 лв., платими по сметка на Районен съд Пазарджик, както и по 5 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителни листове при принудително събиране в полза на посочените институции, последните платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.          

 

 

                                               

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: