Решение по дело №15015/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262742
Дата: 2 ноември 2021 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20203110115015
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№….........../02.11.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                            

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 15015 по описа на съда за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Е.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** *****, срещу Х.Н.И., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 726,93 лв., представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия за периода от 22.01.2019 г. до 21.06.2019 г. за обект на потребление с клиентски № ***** и абонатен № *****, находящ се в гр. *****, за която сума е издадена фактура № ФП0283235502 от 05.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.09.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 70,68 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.08.2019 до 26.08.2020 г.,  за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 11540/2020 г. по описа на Районен съд - Варна.

По твърдения в исковата молба, ответникът Х.И. е клиент на ищеца по договор за продажба на електрическа енергия за процесния обект на потребление. Ищецът поддържа, че отношенията на страните са регламентирани в публично известни Общи условия, съгласно които потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, поради което същият изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура. Съгласно чл. 38 от Общите условия за незаплатените в срок суми потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. 

Излага, че при извършена на 29.07.2019 г. проверка на място от служители на „Е.С.“ АД била констатирана размяна на изходящия проводник на електромера в процесния обект с този на електромера в съседния обект с абонатен № *****, като въпросната размяна била извършена на 13.02.2019 г. при регулярна подмяна на СТИ. При проверката била отстранена размяната на проводниците, респ. измервателните уреди започнали да отчитат коректно. До тогава обаче - за периода от 13.02.2019 г. до 29.07.2019 г., реално потребената електроенергия в процесния обект се отчитала от монтирания в съседния обект измервателен уред. Затова ищцовото дружество издало корекционна фактура № **********/05.08.2019 г. на стойност 1011,78 лв., с която били остойностени натрупаните количества ел. енергия в съседния електромер за времето от 22.01.2019 г. до 21.06.2019 г. и от същата били сторнирани заплатените вече от ответника суми по издадени фактури за ел. енергия за периода 21.01.2019 г. – 21.03.2019 г. на обща стойност  284,85 лв., съответно неизплатеният остатък по корекционната фактура възлизал на 726,93 лв. Същият не бил заплатен в установения срок, поради което ответникът дължал и законна лихва в размер на 70,68 лв. за периода от 15.08.2019 до 26.08.2020 г. За тези суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът възразил.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявените установителни искове и претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. Н. И., поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че е абонат на ищцовото дружество за процесния обект на потребление. Твърди, че на 13.02.2019 г. бил монтиран нов електромер в обекта от служители на „Е.С.“ АД, както и че ежемесечно заплащал фактурираните суми за потребена ел.енергия, вкл. и в процесния период на потребление. Оспорва издадената корекционна фактура с твърдения, че остойностените със същата количества ел.енергия не съответстват на измерените такива от електромера, монтиран в обекта му, или повторно се начисляват суми за ел. енергия по издадени вече фактури, които били заплатени. Оспорва също съдържанието на съставения констативен протокол от 23.07.2019 г.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв. Юлиян Гюров, поддържа отговора и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. Счита, че не е доказано реалното потребление на остойностените с процесната фактура количества ел.енергия, че същите не са отчетени по предвидения в ОУ и ПИКЕЕ ред, както и че начисляването им е служебно, а не след реален отчет. Намира за недоказана и твърдяната размяна на изходящите проводници на двата електромера, като поддържа, че съставеният в тази връзка констативен протокол му е непротивопоставим и отделно събраните свидетелски показания не установяват оспореното от него съдържание на документа.

 

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по повод доставката на електроенергия в процесния обект на потребление с клиентски № ***** и абонатен № *****, находящ се в гр. *****.

От представените протоколи за монтаж № 1366707/13.02.2019 г. (л. 11) и № 1366706/13.02.2019 г. (л. 12) се установява, че на 13.02.2019 г. служители на „Е.С.“ АД са извършили подмяна на електромерите на два съседни обекта на потребление в гр. *******, като са монтирани нови СТИ с еднакви характеристики и нулеви показания по дневна и нощна тарифа, а именно: СТИ с фабричен № *******191 е монтирано в процесния обект с абонатен № *****, а СТИ с фабричен №  *******201 – в съседния обект с абонатен № *****. И двата протокола са подписани от служителите Н.С. и М.Г., извършили монтажа, и от един свидетел.

Видно от представените констативни протоколи № 1038623/23.07.2019 г. (л. 13) и № 1038625/29.07.2019 г. (л. 14), на 29.07.2019 г. служители на „Е.С.“ АД са извършили проверка на подменените СТИ, при която е констатирано, че при монтажа им са разменени изходящите кабели на двата електромера, след което схемата на свързване е коригирана. В протоколите е посочено още, че електромерите са монтирани на стълб, като са отразени и техните показания, както следва: на електромер с фабричен № *******191 - 582 по нощна тарифа и 1047 по дневна тарифа и на  електромер с фабричен № *******201 – 1600 по нощна тарифа и 3159 по дневна тарифа. Констативният протокол, касаещ процесния обект на потребление с абонатен № *****, е подписан от двамата служители, извършили проверката, и от двама свидетели, а протоколът за съседния обект с абонатен № *****– от клиента Иван Костов.

Ангажирани от ищеца са и издадени месечни фактури за дължимите суми за потребена електроенергия в обекта на ответника в периода 22.01.2019 г. – 21.06.2019 г., а именно: фактура № ********** от 13.03.2019 г. за период на потребление от 22.01.2019 г. до 21.02.2019 г. на стойност 194,63 лв. (л. 16), фактура № ********** от 15.04.2019 г. за период на потребление от 22.02.2019 г. до 21.03.2019 г. на стойност 90,22 лв. (л. 18), фактура № ********** от 14.05.2019 г. за период на потребление от 22.03.2019 г. до 21.04.2019 г. на стойност 90,06 лв. (л. 20),  фактура № ********** от 13.06.2019 г. за период на потребление от 22.04.2019 г. до 21.05.2019 г. на стойност 32,78 лв. (л. 85) и фактура № ********** от 15.07.2019 г. за период на потребление от 22.05.2019 г. до 21.06.2019 г. на стойност 36,64 лв. (л. 87). От съдържанието им се изяснява още, че за периода на потребление от 14.02.2019 г. до 21.06.2019 г. с фактурите са остойностени измерените количества ел. енергия от монтирания в процесния обект електромер с фабричен № *******191 от общо 939 кВтч по дневна тарифа и 491 кВтч по нощна тарифа за целия период.

Така начислените стойности по описаните фактури са коригирани с издадени на 01.08.2019 г. кредитни известия към всяка от тях за пълната фактурирана тяхна стойност (л. 17,19, 21, 86 и 88).

От приложената справка за потребление през последните 12/24/36 месеца към дата 26.10.2020 г. (л. 7) се изяснява, че за периода от 14.02.2019 г. до 21.06.2019 г. по партидата на ищеца са начислени 4337 кВтч ел. енергия, от които 2895 кВтч по дневна тарифа и 1442 кВтч по нощна тарифа, на обща стойност 1011,78 лв., за която сума е издадена корекционна фактура № ********** от 05.08.2019 г. (л. 8). Във фактурата е отразено, че остойностените 2895 кВтч дневна енергия включват 939 кВтч отчетена от СТИ ел. енергия (формирана като разлика между показанията по стар и нов отчет, старите показания отразени като нулеви) и 1956 кВчт служебно начислена, а остойностените 1442 кВтч нощна енергия - 491 кВтч отчетена от СТИ ел. енергия и 951 кВтч служебно начислена. Посочен в документа е и срок за плащане до 15.08.2019 г. Видно от справката е още, че за следващия период на консумация от 22.06.2019 г. до 21.07.2019 г. по партидата на ищеца са начислени 237 кВтч дневна енергия и 140 кВтч нощна енергия, а за периода от 22.07.2019 г. до 21.08.2019 г. – 28 кВтч дневна енергия и 19 кВтч нощна енергия, след което не е начислено никакво потребление до 21.10.2019 г.

От представеното извлечение за фактури и плащания към дата 23.10.2020 г. по партидата на ответника Х.И. (л. 9) се установява, че същият е заплатил сумата от 194,63 лв. по фактура № ********** от 13.03.2019 г. и сумата от 90,22 лв. по фактура № ********** от 15.04.2019 г., като общо платената сума по тези фактури в размер на 284,85 лв. е приспадната от фактура № ********** от 05.08.2019 г. на стойност 1011,78 лв. и в извлечението е отразен като дължим полученият остатък от 726,93 лв.

За извършената корекция по издадените фактури и дължимостта на така изчисления остатък от 726,93 лв. с падеж на 15.08.2019 г. ищцовото дружество е изпратило до ответника писмо с изх. № 5188342/09.08.2019 г. (л. 31).

 От представените документи, обективиращи извънсъдебна кореспонденция между ответника и „Е.С.“ АД, водена в периода 10.10.2019 г. – 26.02.2020 г. (л. 22 и сл.), се изяснява, че през м. септември 2019 г. ответникът е оспорил извършената корекция на сметката му за ел.енергия с твърдения за извършена кражба на ток, за която той няма вина. Изяснява се също, че въз основа на подадени от ответника на 10.10.2019 г. и на 14.10.2019 г. последващи жалби и искания, на 15.10.2019 г. служители на електроразпределителното дружество са извършили проверка на СТИ с фабричен № *******191, при която е констатирано, че електромерът е с вграден точен тарифен превключвател, в добро техническо състояние и с показания 583 кВчт по нощна тарифа и 1048 кВтч по дневна. Отразено е също, че изходът към имота е прозвънен. Тези обстоятелства за обективирани в съставения за целта констативен протокол № 1037508/15.10.2019 г., който е подписан лично от ответника, присъствал на проверката (л. 15).

От приобщените справки за отчет на ел. енергия с мобилни устройства (л. 138 и л. 144) се изяснява, че за отчетен период м. 02.2019 г. – м. 06.2019 г. потребената ел. енергия в обекта на ответника е отчитана от електромер с фабричен № *******191, чийто показания към 21.06.2019 г. са 491 кВтч по нощнта тарифа и 939 кВтч по дневна тарифа, а към 29.07.2019 г. - 582 кВтч по нощна тарифа и 1047 кВтч по дневна.

От приетото заключение на назначената съдебно-електротехническа експертиза (л. 119 и сл.) се установява, че на 13.02.2019 г. електромерите с фабрични номера *******191 и *******201 са монтирани нови, като същите са от одобрен тип и метрологично годни. Изяснява се, че за периода от 21.01.2019 г. до 21.06.2019 г. (150 дни) потреблението в процесния обект би могло да достигне до 100800кВтч, съобразно допустимата мощност, респ. че е възможно да бъдат реално потребени начислените общо 4337 кВтч ел. енергия за този период.

От приетото и неоспорено от страните заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 125 и сл.) се установява, че начислените количества ел.енергия в справката за потребление на ответника за периода 21.01.2019 г. – 21.06.2019 г. съответстват на остойностените такива с процесната фактура от 05.08.2019 г., както и че фактурираната цена на ел.енергията за този период от 1011,78 лв. е съобразена с утвърдената от КЕВР цена. Изяснява се също, че претендираният неизплатен остатък по фактурата в размер на 726,93 лв. се равнява на разликата между цялата фактурираната стойност от 1011,78 лв. и заплатената такава в размер на 284,85 лв. по сторнираните фактури от 13.03.2019 г. и 15.04.2019 г.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажираните от ищеца свидетели Н.С. и М.Г. – без дела и родство със страните, служители на „Е.С.“ АД, които са извършили монтажа на двата електромера в съседните обекти на 13.02.2019 г., а първият от тях е участвал и в последващата проверка на 29.07.2019 г.

От техните свидетелски показания (л. 97 и сл.) се потвърждава съставянето на въпросните протоколи, както и извършваната дейност по монтажа на измервателните уреди.  И двамата свидетели разказват, че електромерите се намират в едно общо табло, разположено на стълб на улицата, както и че на 13.02.2019 г. съвместно са извършили едновременна подмяна на два от тях, при която са свалени старите измервателни уреди и са монтирани нови такива, обозначени с лепенки с баркод, залепени на съответните протоколи. От показания на св. Н.С. се установява още, че при монтажа той неправилно е разменил изходящите проводници на двата електромера, отчитащи потреблението в два съседни обекта, което обстоятелство е констатирано при последваща проверка. По негови данни при проверката схемата на свързване е била възстановена и точното отчитане от измервателните уреди е проверено чрез преустановяване на захранването в съответния обект и прозвъняване на потребителя. Св. С. излага още, че таблото, в което са монтирани електромерите, е заключено и разменените проводници на уредите се намират във вътрешността на това табло, респ. абонатите нямат достъп до тях.

Видно от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 11540/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на подадено на 17.09.2020 г. заявление от „Е.П.“ АД срещу Х.И. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми за главница от 726,93 лв. и мораторна лихва от 70,68 лв. Същите са оспорени от длъжника чрез своевременно подадено възражение по чл. 414 ГПК и в указания му едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил положителните установителни искове, предмет на настоящото производство.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело №  4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.

Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за неизплатен остатък от главница за консумирана електроенергия за отчетен период от 22.01.2019 г. до 21.06.2019 г. по издадена от „Е.П.“ АД фактура, както и начислена лихва за забава върху просрочената сума. Следователно основателността на исковете е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по повод доставка на електроенергия за процесния обект на потребление, 2.) реално доставяне и потребление в посочения период на начисленото с процесната фактура количество ел. енергия и неговото отчитане по предвидения ред в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.” АД, 3.) настъпила изискуемост на задължението за заплащане на цената на потребената ел. енергия, както и 4.) неизпълнението му. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания, и техния размер. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точното изпълнение.

Между страните не е спорно обстоятелството, че са обвързани от договорно правоотношение по повод доставката на електроенергия в процесния обект на потребление, за който при ищцовото дружество е разкрита партида с клиентски № ***** и абонатен № *****, по която титуляр е ответникът Х.И.. Следователно последният се явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и потребител на ел. енергия за битови нужди по чл. 4, ал. 1 от ОУ на „Е.П.“ АД, респ. задължено към ищцовото дружество лице за стойността на реално доставената и потребена от него електроенергия в имота през заявения отчетен период.

Безспорно е също, а се установява и от приложения протокол за монтаж, че на 13.02.2019 г. е подменен електромерът, отчитащ потреблението в имота на ответника, с ново СТИ с фабричен номер *******191 и нулеви показания по дневна и нощна тарифи. Няма спор още, че за периода на потребление от 13.02.2019 г. до 21.06.2019 г. ищецът е издал 5 броя месечни фактури за стойността на отчетените от посочения електромер количества електроенергия - 939 кВтч по дневна тарифа и 491 кВтч по нощна тарифа, както и че първите две от тези фактури в общ размер на 284,85 лв. са заплатени от ответника.

От ангажираните от ищеца и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателствени средства се доказва, че при монтажа на този електромер е допусната грешка от служителите на „Е.С.“ АД, извършили тази дейност, като са разменили изходящите кабели на електромера с фабричен № *******191 и друг електромер с фабричен № *******201, монтиран на същата дата и намиращ се в същото общо ел. табло, при което реалното потребление на ответника се е отчитало от СТИ № *******201, а това на негов съсед – от СТИ № *******191. Тези обстоятелства са констатирани при извършена на 29.07.2019 г. техническа проверка на измервателните уреди и обективирани в съставени за целта констативни протоколи, които отговарят на изискванията на чл. 49, ал. 1-3 от  Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от председателя на КЕВР, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и действащи към датата на проверката. Протоколът от проверката, касаеща обекта на ответника, е подписан от служителите на „Е.С.“ АД и двама независими свидетели, съобразно изискванията на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ, при което отсъствието на абоната и липсата на положен от него подпис върху документа не разколебава доказателствената му стойност. Освен това оспореното от ответника съдържание на протокола се потвърждава от събраните свидетелски показания, които съдът кредитира напълно като последователни, непротиворечиви и достоверни, основани на преки лични впечатления на разпитаните лица. Изложените от свидетелите обстоятелства кореспондират и на останалия доказателствен материал, вкл. протоколи на монтаж и констативен протокол за проверка на съседния обект.

От същите доказателства се установява още, че след констатираната размяна на изходящи проводници на двата електромера при проверката на 29.07.2019 г. схемата им на свързване е възстановена. В този смисъл е съдържанието на констативните протоколи от 29.07.2019 г., свидетелските показания на св. Н.С., участвал в проверките, а също и съставеният при последваща проверка на 15.10.2019 г. констативен протокол от същата дата, подписан лично от ответника, в който е отразено, че схемата на свързване на електромера с фабричен № *******191 е правилна, както и че изходът към имота с абонатен № ***** е прозвънен, тоест че именно този измервателен уред отчита потреблението в имота на ответника.

Въз основа на данните от извършените проверки от 29.07.2019 г. и съставени констативни протоколи за тях, на 01.08.2019 г. ищцовото дружество е издало 5 бр. кредитни известия, с които е сторнирало издадените до тази дата 5 бр. фактури за периода на потребление от 22.01.2019 г. до 21.06.2019 г. и на 05.08.2019 г. е издало процесната фактура на стойност 1011,78 лв., с която е коригирало сметката на ответника за електроенергия, включвайки в същата начислените по предходните (сторнирани) фактури количества ел.енергия - 939 кВтч дневна и 491 кВтч нощна енергия, както и допълнително начислени служебни количества за периода от датата на монтажа на 14.02.2019 г. до 21.06.2019 г. – 1956 кВтч дневна и 951 кВтч нощна енергия.

Основният спорен по делото въпрос се свежда до това дали фактурираното по този начин количество електроенергия е реално доставено и потребено от ответника в рамките на посочения отчетен период. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се даде положителен отговор на въпроса по следните съображения:

От обсъдените доказателства се установява, че за периода на потребление от 13.02.2019 г. до 21.06.2019 г., обхванат от корекцията, електроенергията в обекта на ищеца е отчитана погрешно от електромер с фабричен № *******191, като за този период са натрупани 491 кВтч нощна енергия и 939 кВтч дневна енергия, които са отразени в отчетната справка за дистанционен отчет на СТИ и посочени в издадената корекционна фактура като реално потребление в обекта. Размяната на изходящите проводници на двата електромера е установена на 29.07.2019 г., респ. реално потребеното до тогава количество ел.енергия в обекта на ответника е отчитано по електромер с фабричен № *******201 и към този момент възлиза на 1600 кВтч нощна енергия и 3159 кВтч дневна енергия (съобразно отразените в констативния протокол показания на този електромер). Ищецът не е ангажирал доказателства за показанията на измервателния уред с фабричен № *******201  към крайната дата на исковия период на потребление (21.06.2019 г.), от които би могло да се направи извод за точното количество ел.енергия, което е реално потребено от ответника, но не е отчетено правилно, съответно подлежи на допълнително начисляване и доплащане (като разлика между показанията към 21.06.2019 г. на СТИ № *******201 и на СТИ № *******191).

Този извод обаче може да бъде изведен от наличния доказателствен материал по делото, доколкото отчетеното от двата електромера потребление съответства на начислените количества електроенергия, консумирани в обекта на ответника в периода от монтажа на измервателните уреди (13.02.2019 г.) до последния доказан отчет, извършен в негово присъствие (15.10.2019 г.). Така към 29.07.2019 г. показанията на електромера с фабричен № *******191, който до тогава е отчитал потребената в съседния обект ел.енергия, са 1047 кВтч дневна енергия и 582 кВтч нощна енергия, а след тази дата същият електромер вече е започнал да отчита потреблението в обекта на ответника и към 15.10.2019 г. показанията му са 1048 кВтч по дневна тарифа и 583 кВтч по нощна тарифа (съобразно констативния протокол от 15.10.2019 г.). Следователно за периода от 29.07.2019 г. до 15.10.2019 г. ответникът е потребил 1 кВтч дневна енергия и 1 кВтч нощна енергия, а за целия отчетен период от 13.02.2019 г. до 15.10.2019 г. реалното негово потребление е 3160 кВчт дневна енергия и 1601 кВтч нощна енергия (като сбор от показанията на СТИ № *******201 към 29.07.2019 г. и натрупаната в периода  29.07.2019 г. – 15.10.2019 г. ел.енергия в паметта на СТИ №  *******191). Тези именно количества напълно съответстват на начислените такива по партидата на ищеца, формирани като сбор от следното реално потребление и за следните отчетни периоди, включени в рамките на разглеждания общ период от 13.02.2019 г. до 15.10.2019 г., а именно:

-  939 кВтч дневна енергия и 491 кВтч нощна енергия, начислени за периода от 13.02.2019 г. до 21.06.2019 г. (погрешно отчетени по СТИ № *******191);

- 1956 кВтч дневна енергия и 951 кВтч нощна енергия, начислени служебно за същия период от 13.02.2019 г. до 21.06.2019 г. (реално отчетени от СТИ № *******201);

- 237 кВтч дневна енергия и 140 кВтч нощна енергия, начислени за периода от 22.06.2019 г. до 21.07.2019 г. (реално отчетени от СТИ № *******201) и

- 28 кВтч дневна енергия и 19 кВтч нощна енергия, начислени за периода от 22.07.2019 г. до 15.10.2019 г. (погрешно отчетени до 29.07.2019 г. от СТИ № *******201, а след тази дата – реално отчетени от  СТИ № *******191).

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно, при условията на чл. 202 ГПК, като компетентно изготвено, правилно и обосновано, и представените протоколи за монтаж се доказва, че и двата електромера са били в срок на метрологична годност, монтирани са нови, с нулеви показания по дневна и нощни тарифи и през целия обсъждан период да отчитали точно електроенергията.

При това положение и при констатираното съответствие между измерените от тях количества електроенергия и начислените с процесната фактура такива, може да се направи обоснован извод, че фактурираната стойност е за реално потребена от ответника ел.енергия в периода от 22.01.2019 г. до 21.06.2019 г., която е измерена коректно, а възраженията на ответника в обратна насока са неоснователни. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че във фактурата е отразено като „служебно“ начисленото количество ел.енергия, измерено от погрешния електромер с фабричен номер *******201, тъй като в случая е налице промяна в схемата на свързване по смисъла на чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ, която не влияе на изправността на СТИ и не води до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електроенергия, за да обуславя необходимостта от извършването на служебна корекция по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ и допълнително начисляване на фингирани количества ел.енергия според пропускателната способност на присъединителните съоръжения. В разглежданата хипотеза точното количество на потребената енергия в периода, в който схемата на свързване е била променена, е известно, като същото е правилно и точно измерено от изправния електромер с фабричен номер *******201 за периода от монтажа му на 13.02.2019 г. (с нулеви показания по Т1 и Т2) до възстановяването на правилната схема на свързване на 29.07.2019 г. и съответства на показанията на уреда към края на отчетния исков период на дата 21.06.2019 г.

Изискуемостта на задължението на ответника за заплащане на цената на така отчетената реално потребената ел.енергия е настъпил на указания във фактурата падеж на 15.08.2019 г., която дата предхожда сезирането на заповедния съд, поради което предявеният главен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е доказан по основание.

Същият е доказан и по размер както от представеното извлечение за фактури и плащания по партидата на ответника, така и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което дължимият неизплатен остатък по фактурата възлиза на претендираната сума от 726,93 лв. Следователно искът следва да бъде уважен изцяло, като се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.09.2020 г., до окончателното й изплащане.

Доколкото падежът на паричното задължение по издадената фактура е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима нарочна покана  (арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД), и дължи заплащането на мораторна лихва върху просрочената главница, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За периода от забавата, настъпила на 16.08.2019 г., до заявения краен момент на начисляване на лихвата – 26.08.2019 г., законната лихва върху главницата от 726,93 лв. възлиза на сумата от 76,13 лв., изчислена посредством програмен продукт „Апис финанси“. Същата надвишава претендираното обезщетение в размер на  70,68 лв., поради което и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в пълен размер.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане и представения списък, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в общ размер на 485 лв., от които 75 лв. за заплатена държавна такса (л. 5), 310 лв. за заплатени депозити за вещи лица (л. 83 и 133) и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в размер на 75 лв. (25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение), като тази сума също следва да бъде възложена в тежест на ответника.

С оглед изхода на делото, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът Х.Н.И., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, дължи на ищеца „Е.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** *****, следните суми: сумата от 726,93 лв. (седемстотин двадесет и шест лева и деветдесет и три стотинки), представляваща неизплатен остатък от главница за стойността на потребена в периода от 22.01.2019 г. до 21.06.2019 г. електроенергия в обект на потребление с клиентски № ***** и абонатен № *****, находящ се в гр. *****, която сума е включена в издадена фактура № ФП0283235502 от 05.08.2019 г. на обща стойност 1011,78 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.09.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 70,68 лв. (седемдесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.08.2019 до 26.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 11540/2020 г. по описа на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА Х.Н.И., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „Е.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** *******, сумата от 485 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева) за сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

ОСЪЖДА Х.Н.И., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „Е.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** *******, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) за сторените в заповедното производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: