Решение по дело №683/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 406
Дата: 17 октомври 2022 г. (в сила от 17 октомври 2022 г.)
Съдия: Любка Милкова
Дело: 20224100500683
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Велико Търново, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станислав С.ски
Членове:Йордан Воденичаров

Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20224100500683 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.436 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от С. Б. Д., в качеството му на длъжник по ИД №726/2022г. по
описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС, чрез пълномощника му адв.П. Х. –
ВТАК, против Постановление от 12.07.2022г. на ПЧСИ Доротея Жекова при ЧСИ Силвия
Косева по ИД №726/2022г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, с което е оставено без
уважение възражение с вх.№17103/22.06.2022г. от длъжника С. Д., в частта му по т.2, с
която е отказано да бъде намалено присъденото в полза на взискателя адвокатско
възнаграждение до 200лв. за образуване на делото и по т.3, с която е отказано да бъде
намален размера на разноските по ИД с пълния размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ,
начислена върху адвокатското възнаграждение по ИД. Развити са оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания акт на ПЧСИ. Сочи се, че в настоящия случай е налице
възлагане по чл.18 ал.1 ЗЧСИ, поради което и взискателя, чрез процесуалния си
представител, няма да извършва действия, явяващи се основание за заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл.10 т.2 от НМРАВ. Твърди се, че в случая взискателя не е предприел
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което не може да претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.10 т.2 от НМРАВ. Твърди, че
определеното адвокатско възнаграждение, платено на взискателя, е прекомерно, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на ИД, като се вземе предвид депозираното от
взискателя изявление за прихващане на основание чл.103 и чл.104 от ЗЗД. Твърди, че
1
неправилно е определен размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, с довод, че заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение не се включва в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т.26 от Тарифата. Моли съда, да постанови съдебно решение, с
което да отмени постановлението на ПЧСИ в обжалваните му части, вместо което:1/намали
възнаграждението за адвокат на взискателя, възложено в тежест на длъжника, до размера,
предвиден за образуване на ИД по чл.10 т.1 НМРАВ, 2/да бъде преизчислен размера на
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за
защитата в изпълнителното производство не се включва в базата при изчисляването на
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, и 3/в условията на алтернативност, да бъде преизчислен
размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, начислена върху намаления размер на адвокатското
възнаграждение по ИД /200лв./. Претендира осъждане на взискателя М. А. Й. да му заплати
заплатените от него такси и разноски за администриране на жалбата.
В срока по чл.436 ал.3 ГПК не са постъпили възражения от взискателя М. А. Й..
С изложени съгласно чл.436 ал.3 ГПК мотиви, ПЧСИ Р. Широкова при ЧСИ Силвия
Косева заема становище за неоснователност на жалбата по развити съображения.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по
обжалваните действия, и въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от
страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
ИД №20228090400726 по описа на ЧСИ С. Косева с район на действие ВТОС е
образувано на 26.05.2022г. по молба от взискателя М. А. Й., чрез пълномощника й адв.Н.
Недялкова – ВТАК, против длъжника С. Б. Д., въз основа на ИЛ №178/16.05.2022г., изд. по
Гр.д.№1110/2021г. по описа на ВТРС, за събиране на присъдената с ИЛ непогасена законна
лихва върху главницата от 2410лв. от датата на ИМ -12.04.2021г. до окончателното й
изплащане. В молбата по чл.426 ал.1 ГПК се съдържа и овластяване от взискателя на ЧСИ, в
това число и да определя начина на изпълнението.
Както в молбата по чл.426 ал.1 ГПК на взискателя, така и в негова нарочна молба, е
инкорпорирано и изявлението му за прихващане на основание чл.103 и чл.104 ЗЗД на
вземането му по ИД срещу задължението му спрямо длъжника в размер на 100,88лв.,
предмет на събиране по ИД №717/22г., до размера на по-малкото от тях.
С Разпореждане от 26.05.2022г. на ПЧСИ са присъдени в полза на взискателя
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., съгласно представен
Договор за правна защита и съдействие от 18.05.2022г., сключен между взискателя М. А. Й.
и адв.Н. Недялкова – ВТАК, с който последната е упълномощена от взискателя в оказване
на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на молба за образуване на ИД и
процесуално представителство по образуваното ИД, при договорено адвокатско
възнаграждение от 400лв., заплатено в брой.
На 08.06.2022г. на длъжника С. Б. Д. е връчена ПДИ, видно от която задължението му
по ИД №726/2022г. по описа на ЧСИ С. Косева възлиза на 816,65лв., от които: 269,79лв.
/присъдена законна лихва от дата 12.04.2021г. – до дата 20.05.2022г./, 400лв. адвокатски
2
хоН.р по ИД, 146,86лв. такси по ТЗЧСИ, дължими към 26.05.2022г.
С ПДИ длъжникът е уведомен, че на основание чл.103 и чл.104 ЗЗД, взискателя по
ИД М. А. Й. е направила прихващане за вземанията по ИД №717/2022г. по описа на ЧСИ С.
Косева до размера на по-малкото от тях, а именно – 533,38 лв. /от които 100,88лв. – разноски
по ИЛ, 370лв. – адвокатски хоН.р по ИД и 62,50лв. - платени авансови такси на ЧСИ/, в
резултат на което задължението на длъжника С. Б. Д. по настоящото ИД №726/2022г. по
описа на ЧСИ С. Косева възлиза на 282,79лв., от които 140,42лв. разноски по ИД, 146,38лв.
такси по ТЗЧСИ, дължими към 26.05.2022г.
С ПДИ на длъжника е връчено и изявление на взискателя за прихващане със
вземания по ИД №717/2022г. по описа на ЧСИ Силвия Косева.
На 09.06.2022г. длъжникът заплаща на взискателя сумата от 284,52лв. с основание за
плащане: законна лихва Р.981 от 16.8.21. ВТРС, Р.161 от 4.5.22 ВТОС.
По повод подадено по ИД възражение от длъжника с вх.№17103/22.06.2022г. във
връзка с разноските по изпълнението, с Постановление от 12.07.2022г. Д. Жекова – ПЧСИ
при ЧСИ С. Косева оставя без уважение възражение с вх.№17103/22.06.2022г. от длъжника
С. Д., като: 1/отказва да намали размера на разноските по ИД с пълния размер на
присъденото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение, 2/отказва да намали
присъденото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение до 200лв. за образуване на
делото, 3/ отказва да намали размера на разноските по ИД с пълния размер на таксата по т.26
ТТРЗЧСИ, начислена върху адвокатското възнаграждение по ИД.
Обжалваното Постановление от 12.07.2022г. на ПЧСИ е връчено на длъжника на
29.07.2022г., като настоящата жалба е подадена на 12.08.2022г., т.е. в рамките на
двуседмичният преклузивен срок по чл.436 ал.1 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подадената жалба с правно основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК е подадена от активно –
процесуално легитимирана страна - длъжник, в рамките на преклузивният срок по чл.436
ал.1 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване акт на ПЧСИ по смисъла на чл.435 ал.2 т.7 ГПК
във връзка с разноските по изпълнението, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна и недоказана и като такава следва
да бъде отхвърлена, като съображенията за това са следните:
На основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението, какъвто е и предмет на настоящата жалба. На основание разпоредбата на
чл.79 ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен, ако са налице
изключенията, предвидени в чл.79 ал.1 т.1,2,3 от ГПК. В настоящият случай, не са налице
изключенията по чл.79 ал.1 т.1,2,3 ГПК, поради което и разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника.
На първо място, не са налице основания за редуциране на определените от ЧСИ в
полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от 400лв. до размер от 200лв. за
образуване на изпълнително дело, предвиден в чл.10 т.1 НМРАВ. Съгласно чл.10 от
3
НМРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело – 200лв.
2. процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в
настоящия случай до 1000лв. – 200лв.
Съобразно сключения между взискателя М. А. Й. и адв.Н.Недялкова – ВТАК договор
за правна защита и съдействие от 18.05.2022г. предмет на оказаната правна защита и
съдействие е изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело и процесуално
представителство по образуваното изпълнително дело. Следователно, възложената на
адвоката от взискателя правна защита и съдействие по ИД е, както за образуване на
изпълнително дело, в който случай е дължимо адвокатско възнаграждение от 200лв. по чл.10
т.1 от НМРАВ, така и за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя
по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1000лв., в който случай е дължимо адвокатско възнаграждение от 200лв. по
чл.10 т.2 от НМРАВ. Договореното със сключения договор за правна защита и съдействие от
18.05.2022г. и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е общо в размер на 400лв., като
сбор от минималното такова от 200лв. по чл.10 т.1 НМРАВ и 200лв. по чл.10 т.2 НМРАВ,
поради което и не се явява прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна
сложност на изпълнителното дело и съответно не подлежи на редукция на това основание.
Доводът на жалбоподателя за недължимост в случая като разноски по изпълнението
на адвокатско възнаграждение по чл.10 т.2 НМРАВ от 200лв., поради възлагане от
взискателя на ЧСИ по реда на чл.18 ал.1 ЗЧСИ да определя способа на изпълнение и поради
непредприемане от взискателя, чрез процесуалния му представител, на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане, не може да бъде споделен. Това е така, доколкото
дължимостта на направените от взискателя разходи за адвокат като разноски по
изпълнението не е в зависимост от извършената работа от процесуалния му представител по
изпълнителното дело. Последното е от значение за вътрешните отношения „клиент –
адвокат“ в рамките на учреденото мандатно правоотношение по договора за правна защита.
Решаващо за отговорността за разноски по изпълнението е, че разходите за адвокатско
възнаграждение са направени по повод изпълнителния процес. Фактически въпрос – по
какъв начин ще протече изпълнителното производство и как ще приключи – е дали
представителната власт на адвоката ще се наложи да бъде реализирана или не, а също и по
какъв начин. Възлагането на ЧСИ на правомощията по чл.18 ал.1 ЗЧСИ и погасяването на
дълга след образуване на ИД в срока за доброволно изпълнение, не са основание за
недължимост на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по ИД.
Следователно, на взискателя се дължи заплащане, освен на адв. възнаграждение по чл.10 т.1
НМРАВ, и на това по чл.10 т.2 НМРАВ и оплакванията в жалбата в противна насока са
неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата за неправилно определяне на размера на
4
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Разпоредбата на т.26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в
нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.
78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването
на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението,
които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират
наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.
Поради това, противно на твърдяното в жалбата, направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. в изпълнителното производство, се
включват, както в понятието "материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така
и в понятието "събрана сума" по смисъла на т.26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез
извършването на съответното изпълнително действие - чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ), т.е.
същите се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, поради което и размера на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ в
настоящият случай не е определен от ЧСИ неправилно и не са налице основания да бъде
преизчисляван по поискания от жалбоподателя начин, в т.ч., съобразно основното и
евентуалното му искане. /Така Решение №278/25.06.2012г. по гр.д.№414/2012г., Г.К., IV г.о.
на ВКС/.
По изложените съображения, жалбата на длъжника с правно основание чл.435 ал.2 т.7
ГПК се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Претенцията на жалбоподателя за разноски е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, не само с оглед изхода по жалбата, а доколкото предмет на проверка в
настоящото производство е законосъобразността на постановление на ПЧСИ, поради което
и не са налице основания за ангажиране отговорността на взискателя за разноски.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С. Б. Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.П. Х.
– ВТАК, против Постановление от 12.07.2022г. на ПЧСИ Доротея Жекова при ЧСИ
Силвия Косева, постановено по ИД №726/2022г. по описа на ЧСИ Силвия Косева , с
което е оставено без уважение възражение с вх.№17103/22.06.2022г. от длъжника С. Д., в
частта му по т.2, с която е отказано да бъде намалено присъденото в полза на взискателя
адвокатско възнаграждение до 200лв. за образуване на делото и по т.3, с която е отказано да
бъде намален размера на разноските по изпълнителното дело с пълния размер на таксата по
т.26 ТТРЗЧСИ, начислена върху адвокатското възнаграждение по ИД, като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
На основание чл.437 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
5
Заверен препис от влязлото в сила съдебно решение да се изпрати на ЧСИ Силвия
Косева с район на действие ВТОС за прилагане по изп. дело №20228090400726 по нейния
опис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6