Р Е Ш Е Н И Е
№…........../05.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шести юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15009 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от П.Л.П., ЕГН **********,***,
срещу „ДСК – Т.с.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, р-н Илинден, ж.к. ***, обективно съединени
искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр за приемане
за установено в отношенията между страните, че по отношение на ищеца в
периода 16.07.2019 г. -22.08.2019 г. е осъществена дискриминация от
работодателя „ДСК – Т.с.“ ЕАД по признака лично положение и
увреждане, изразяваща се в натиск да напусне работа, изискване на обяснения за
неявяване на работа при законно право на отпуск по болест, грубо отношение от
прекия ръководител и извършване на уволнение единствено поради заболяването на
ищеца;
- иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 KT за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със заповед
№ ЛС-392/19.08.2019 г. на изпълнителния директор на „ДСК Т.с.“ ЕАД, и неговата
отмяна;
- иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „охранител“;
- иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2800 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението,
считано от 22.08.2019 г. до 06.01.2020
г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 24.09.2019
г., до окончателното изплащане на задължението;
- иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване
на достойнството на ищеца, унижение, обида, притеснения за бъдещето, ведно със
законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 24.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения на ищеца, между страните било
налице трудово правоотношение, възникнало по силата на договор № 534/28.07.2011
г., по което ищецът заемал длъжността „охранител“ при ответното дружество
първоначално в офис в гр. Шумен, а впоследствие – в гр. Варна. Правоотношението
било едностранно прекратено от работодателя със заповед № ЛС-392/19.08.2019 г.
на изпълнителния директор на „ДСК Т.с.“ ЕАД, на основание чл. 328, ал. 1 , т.
10б КТ. Ищецът счита уволнението му за дискриминационно и незаконосъобразно. В
тази връзка излага, че повечето работници, наети на същата длъжност при
работодателя, били с придобито право на пенсия, и уволнението му формално било
оформено на посоченото основание, но в действителност било проява на неравно
третиране и осъществена дискриминация въз основа на признака „лично положение и
увреждане“, от който е част правото на труд, вкл. и правото на отпуск поради
временна неработоспособност.
Твърди, че през м.
ноември 2018 г. претърпял спешна операция, което наложило да ползва болничен.
При операцията било открито друго негово заболяване - карцином на дебелото черво,
довело
до временната му неработоспособност за дълъг период от време и необходимостта
от покой и щадяща среда, както и от продължително лечение. По повод туморното
заболяване на 14.05.2019 г. ищецът претърпял една операция и му предстояла
втора такава, поради което ползвал отпуск по болест, за което уведомил надлежно
работодателя и му представил всички издадени болнични листове.
Вместо да прояви разбиране към здравословния проблем на ищеца, прекият му ръководител
започнал да упражнява спрямо него натиск и тормоз да напусне работа и да
прекрати използването на болничния. След изтичане на отпуска, разрешен от ЛКК,
ищецът следвало да се яви пред ТЕЛК за удължаването му, но комисията била в
отпуск, поради което ищецът уведомил работодателя за това и поискал да му бъде
предоставена производствена характеристика, която била необходима за явяването
му пред ТЕЛК на насрочената дата през юли 2019 г. Такава обаче
умишлено не била издадена своевременно, а била връчена на ищеца след
заседанието на комисията, на 22.07.2019 г., заедно с предизвестието за
прекратяване на трудовия му договор, което ищецът отказал да подпише. В отговор
на настояването на ищеца да се изчака решението на ТЕЛК с писмо с изх. №
ЧР-1551/29.07.2019 г. работодателят изискал от него обяснения по каква причина
не се е явявал на работа по график в периода 16.07.2019 г. - 23.07.2019 г.,
какъвто график изобщо не бил изготвен, нито съобщен на ищеца. Последният счита,
че това писмо представлявало форма на натиск по отношение на него и опит да
бъде уволнен дисциплинарно, въпреки че надлежно бил съобщил за здравословното
му състояние и затрудненията при получаване на болничен от ТЕЛК, като прекият
му ръководител бил наясно, че болничният ще бъде удължен, докато не се извърши
необходимата втора операция, до когато състоянието на ищеца не му позволявало
да се яви на работа.
Ищецът
поддържа, че отношението на работодателя към него, изразяващо се в изискване на
обяснения за
неявяване
на работа в период на законно разрешен отпуск по болест, забавяне на
снабдяването му с необходими документи за явяване пред ТЕЛК и връчване на
предизвестие за уволнение в дома му поради това, че ползва отпуск по болест,
представлява тормоз и е израз на пряка дискриминация по отношение на него.
Счита, че единствената причина за уволнението му било неговото заболяване,
изискващо дълъг период на лечение, доказателство в която насока било
обстоятелството, че след неговото уволнение на работа останали негови колеги с
упражнено право на пенсия, които са на възраст над 65 години. По тези причини
счита уволнението за незаконно.
В
резултат от отношението на работодателя и незаконното уволнение ищецът твърди
да е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от трудово
възнаграждение или поне обезщетение за отпуск по болест, както и неимуществени
вреди, изразяващи се в обида и притеснения за бъдещето и оздравителния процес,
както и в накърняване на достойнството му от осъществения по отношение на него
тормоз.
По изложените
съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния му
представител адв. П.Х., поддържа исковата молба и
обективираното в нея искане. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. В представена писмена защита излага правни аргументи
по същество на спора, съобразно събраните доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на
исковата молба, в който излага становище за неоснователност на
предявените искове. Не оспорва възникването на трудово правоотношение между
страните на соченото основание, както и неговото прекратяване с оспорената
уволнителна заповед. Не оспорва също наведените твърдения, че ищецът е
претърпял операция на 14.05.2019 г. и е ползвал отпуск по болест. Поддържа, че
ищецът имал заболявания, датиращи от края на 2018 г., когато за първи път
претърпял операция и ползвал болничен за около месец. След като се завърнал на
работа, той бил информиран устно, че във фирмата предстоят съкращения както на
лица, които са пенсионери, така и на други служители. Общо за град Варна и региона
през 2019 г. работодателят уволнил 23-ма служители, без оглед на тяхното
здравословно състояние или други обстоятелства, свързани с личното им
положение. По повод заболяването на ищеца последният получил пълното и
необходимо разбиране на работодателя, но след като научил за предстоящите
съкращения, ищецът започнал да излиза непрекъснато в болнични. В този период
той не бил разговарял с изпълнителния директор на „ДСК Т.с.“ ЕАД, нито с негови преки подчинени, на които да са
били делегирани съответните правомощия, вкл. по повод исканата производствена
характеристика, поради което работодателят не бил упражнил твърдения тормоз и
дискриминационно отношение. Изискването за писмени обяснения за неявяването на
ищеца на работа в периода 16.07.2019 г. - 23.07.2019 г. се наложило, защото не
бил предоставен болничен лист или друг документ, освобождаващ работника от това
негово задължение, като такъв бил представен на работодателя два месеца
по-късно.
Поддържа, че
извършеното уволнение на основание чл. 328, т. 1, т. 10б КТ било
законосъобразно, както и че работодателят не бил търсил други начини за
освобождаване на ищеца, въпреки че той не се явявал на работа пет поредни дни
без обяснение и отсъствал през цялата календарна година до момента на
уволнението му.
По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Идентични възражения ответникът, чрез процесуалния му представител адв. П.Н., поддържа и в открито съдебно заседание.
Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита
излага правни аргументи за неоснователност на предявените искове.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
С изготвения доклад по делото като безспорно и ненуждаещо
се от доказване е прието обстоятелството, че между страните е сключен трудов
договор № 534/28.07.2011 г., по силата на който ищецът П.Л.П. е заемал
длъжността „охранител“ при ответното дружество „ДСК – Т.с.“ ЕАД. Същото се
потвърждава и от представения трудов договор (л. 11) и допълнителни
споразумения към него от 20.12.2017 г. (л. 150), 25.01.2018 г. (л. 148) и от
19.06.2018 г. (л. 146).
Страните не спорят още, че ищецът е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.05.1999 г. (л. 223-гръб).
От представената епикриза от 13.11.2018 г., издадената от
МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, Отделение по хирургия (л.
213) се изяснява, че на 08.11.2018 г. ищецът е постъпил по спешност в лечебното
заведение с поставена окончателна диагноза „илеус“,
извършена му е оперативна интервенция и е изписан на 13.11.2018 г. с
подобрение. От специализираната ЛКК към същата болница му е издаден и болничен
лист от 13.11.2018 г. за временна неработоспособност за периода от 08.11.2018
г. до 13.12.2018 г. (л. 23 и 86). Същият е продължен до 02.01.2019 г. с
болничен лист от 13.12.2018 г., издаден от Специализирана ЛКК към МЦ „Младост
Варна“ ООД (л. 24).
От страна на ищеца са ангажирани и болнични листове,
издадени от МЦ „Младост Варна“ ООД, удостоверяващи ползването на отпуск поради
временна неработоспособност за следващ период от 17.01.2019 г. до 26.04.2019 г.
с режим на лечение „домашен-амбулаторен“, в които е отразена същата диагноза –
„илеус, неуточнен“ (л. 25-29).
Приобщен е и болничен лист от 03.05.2019 г., издаден от
СБАЛОЗ „Д-р Марко Антонов Марков-Варна“ ЕООД (л. 30), за временна
неработоспособност в периода от 30.04.2019 г. до 02.06.2019 г. при режим на
лечение „болничен“ и „домашен-амбулаторен“ и посочена диагноза „възходяща част
(асценденс) на колона“.
Видно от представената епикриза от 22.05.2019 г.,
издадена от СБАЛОЗ „Д-р Марко Антонов Марков-Варна“ ЕООД (л. 16), в периода от
13.05.2019 г. до 22.05.2019 г. ищецът е бил хоспитализиран с диагноза „умерено
диференциран аденокарцином на дебело черво“,
извършена му е операция и е изписан с подобрение и препоръки за ограничение по
отношение на физически натоварвания. По този повод му е издаден нов болничен
лист от лечебното заведение за отпуск поради временна неработоспособност за
времето от 13.05.2019 г. до 21.06.2019 г. (л. 31), продължен до 15.07.2019 г. с
болничен лист от 24.06.2019 г., издаден от Обща ЛКК към ДКЦ „Св. Иван Рилски“
ЕООД (л. 32).
От приобщеното копие от входящ № 3735/09.07.2019 г. в
РЗИ-Варна (л. 34) и писмо от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД до П.П. (л. 33) се изяснява, че ищецът се е явил на 09.07.2019
г. в РЗИ – Варна, когато му е нарочена дата за явяване в ТЕЛК на 18.07.2019 г.
(коригирана на 09.09.2019 г.), ведно с описани в
писмото документи, сред които и производствена характеристика, попълнена от
„Личен състав“ на предприятието, в което подлежащото на освидетелстване лице работи.
Такъв документ е издаден в полза на ищеца от „ДСК –Т.с.“
ЕАД на 17.07.2019 г. (л. 19), като не е отразено кога му е връчен.
Видно от приобщеното предизвестие с изх. № ЧР-1518 от
19.07.2019 г., работодателят е уведомил ищеца, че след изтичане на уговорения
30-дневен срок на предизвестието трудовото му правоотношение ще бъде прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ - поради придобито и упражнено право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Документът е представен и от двете страни
по делото, като в представеното от ищеца копие е налице отбелязване, че
предизвестието е връчено на 22.07.2019 (л. 12), а в ангажираното от ответника
копие – че на 22.07.2019 г. П.П. е отказал да получи
предизвестието, който отказ е удостоверен с подписа на двама свидетели (л.
122).
Предизвестие с идентично съдържание и изх. №
ЧР-122/15.01.2019 г. е представено от ответната страна, като няма данни същото
да е било връчено на ищеца (л. 126). Ответникът е ангажирал и предхождащо
предизвестието предложение с изх. № ЧР-85/11.01.2019 г. от И.М.– регионален
мениджър на РО Варна до изпълнителния директор на „ДСК –Т.с.“ ЕАД, с което е
предложено трудовото правоотношение на П.П. да бъде
прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (по взаимно съгласие на
страните), предвид намаляване броя на физическата охрана на територията,
обслужвана от Регионален офис Варна, и фактът, че служителят е с упражнено
право на пенсия за осигурителен стаж. Достоверността на датите на тези документи
е своевременно оспорена от ищеца.
Приобщени към
доказателствения материал по делото са и констативни протоколи за извършено
дисциплинарно нарушение от 16.07.2019 г., 17.07.2019 г., 18.07.2019 г.,
19.07.2019 г., 22.07.2019 г. и 23.07.2019 г. (л. 131-136), според които на
посочените дати ищецът не се е явил на работа. Протоколите са подписани от
двама служители на ответното дружество – М. П. на длъжност „организатор“ и Л. П.
- „старши охранител“.
Ангажирана от ответника е
още докладна записка с вх. № ЧР-1539/24.07.2019 г. (л. 129) от регионалния
мениджър на Регионален офис Варна до изпълнителния директор на „ДСК –Т.с.“ ЕАД,
според която поради промени в числения състав на физическата охрана на
територията на региона е изготвено предизвестие № 122/15.01.2019 г. до П.П. за прекратяване на трудовото му правоотношение, но на
17.01.2019 г. същият е излязъл в отпуск за временна неработоспособност, с което
е осуетил връчването на предизвестието. Отразено е, че в продължение на 6 месеца
служителят е представял болнични листове от различни лечебни заведения, като
при представяне на последния болничен лист е заявил на Л. П. – старши охранител
в регионалния офис, че ще продължава с домашното си лечение, като ще потърси
друг начин за удължаване на периода за ползване на отпуск за временна
нетрудоспособност. Според записката на 15.07.2019 г., когато е изтекъл
последният ден от отпуска му и 6-месечният срок за ползване на този вид отпуск,
старши охранителят Л. П. се е свързал по телефона с П.П.,
за да се снабди с информация дали последният ще се връща на работа, при което
бил уведомен от служителя, че е подал заявление пред ТЕЛК за издаване на
експертно решение и продължаване на отпуска му по болест, като устно е заявил желанието
си да му бъде издадена производствена характеристика за представяне пред
комисията, каквато молба е отправил по телефон и до експерт в дирекция „Човешки
ресурси“ с уточнение, че документът му е нужен до 18.07.2019 г. В докладната
записка се съдържа предложение за дисциплинарно уволнение на ищеца, тъй като в
периода 16.07 – 22.07.2019 г. не се е явил на работа.
След съгласуването на заповедта с резолюция на
изпълнителния директор от 26.07.2019 г., на 29.07.2019 г. до ищеца е изпратено
писмо, с което са изискани писмените му обяснения за неявяване на работа в
периода от 16.07.2019 г. до 23.07.2019 г. (л. 128). Писмото е получено от П.П. на 06.08.2019 г. и в отговор от същата дата (л. 127)
служителят е обяснил, че на 14 май е претърпял операция от рак на дебелото
черво, за което е представил болничен лист, но за издаване на следващ такъв е
било необходимо да се яви пред ТЕЛК, където да представи производствена
характеристика, изискана изрично от отдел „Човешки ресурси“ в телефонен
разговор, като такава му е била връчена едва на 22.07.2019 г., наред с
предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение. С писмото ищецът
уведомява работодателя, че очаква да му бъде определена дата за явяване пред
ТЕЛК, както и че не е нарушил трудовата дисциплина, тъй като неявяването му на
работа е по независещи от него причини, известни на преките му ръководители.
Безспорно по делото е, че ответникът е издал заповед №
ЛС-392/19.08.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на
основание чл. 328, ал. 1 , т. 10б КТ, която му е връчена на 23.08.2019 г. (л.
13).
От приложеното експертно решение № 2023/09.09.2019 г., издадено от Първи състав на ТЕЛК Общи
заболявания към МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД (л. 36) се установява, че П.Л.П. се е
явил пред комисията на 09.09.2019 г. и след преглед
на същия е определена 96 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ,
считано от 22.08.2019 г., за срок от 2 години – до 01.09.2021 г. В решението е
отразено, че лицето е било временно неработоспособно до 15.07.2019 г., вкл., че
ЛКК следва да уреди пропуските във временната му неработоспособност до
21.08.2019 г., както и че прегледът му пред ТЕЛК е насрочен с обратна разписка
за 09.09.2019 г., забавен поради редовен годишен
отпуск на комисията.
За времето от 16.07.2019 г. до 21.08.2019 г. на ищеца е
издаден болничен лист за временна неработоспособност от Обща ЛКК към ДКЦ „Св.
Иван Рилски“ ЕООД на дата 12.09.2019 г., в който е отразено и решението на ТЕЛК
(л. 35).
Видно от приложената епикриза от 15.10.2019 г. (л. 215),
издадена от СБАЛОЗ „Д-р Марко Антонов Марков – Варна“ ЕООД, в периода
08.10.2019 г. – 15.10.2019 г. ищецът е хоспитализиран и на 08.11.2019 г. му е
извършена оперативна интервенция под обща анестезия за сваляне илеостомата с листовиден кожен разрез около нея.
От приложения трудов договор № 1053/06.01.2020 г. (л.
217) се изяснява, че ищецът е започнал работа като охранител при работодателя
„ТИМ“ ЕАД с отразена датата на постъпване на работа 07.01.2020 г.
От страна на ответника са ангажирани 15 бр. предизвестия
от дата 01.07.2019 г. до служители на дружеството, назначени на длъжност
„охранител“ в „Д.С.“ ЕАД, Регионален офис Варна, за прекратяване на трудовото им
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 и/или т. 10б КТ във връзка с
взето решение на УС на „Банка ДСК“ ЕАД за оптимизиране броя на физическата
охрана в офисите на банката по протокол № 29 от 11.06.2019 г. (л. 71-85).
Представени са и 22 броя заповеди за уволнение (л.
49-70), издадени от изпълнителния директор на „Д.С.“ ЕАД в периода от 14.01.2019
г. до 19.08.2019 г., с които е прекратено трудовото правоотношение на
охранители при ответното дружество, Регионален офис Варна, 13 от които съвпадат
с лицата, на които са връчени посочените по-горе предизвестия. В заповедите са
посочени следните основания за прекратяване на правоотношенията: чл. 328, ал.
1, т. 10б КТ (14 бр. заповеди), чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ (6 бр. заповеди), чл.
71, ал. 1 КТ (1 бр. заповед) и чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (1 бр. заповед).
По реда на чл. 190 ГПК от ответника са изискани намиращи
се у него документи, сред които и личното трудово досие на ищеца. Същото е
представено по делото (л. 117 и сл.), като в него фигурират всички медицински
документи, издадени на ищеца - болнични листове, епикризи, решение на ТЕЛК,
описани по-горе.
От приетото и неоспорено
от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л.
201 и сл.) се установява, че по данни от Дирекция „Човешки ресурси” към „ДСК - Т.с.“
ЕАД 85% от служителите на дружеството са с придобито право на пенсия, като
същите са назначени на различни длъжности, в т.ч. стационарен „охранител“, „охранител инкасо екип“, специалисти „обслужване на ATM“,
„СОТ системи“, „видео наблюдение“, „мониторинг център“, „безжични системи за
сигурност и наблюдение“ и др. Установява се, че в периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. са назначени нови 18 бр.
служители на длъжност „охранител“ с придобито право на пенсия, а в периода 01.01.2019 г. - 31.10.2019 г. - още 19 такива служители на същата
длъжност. Според заключението през 2018 г. са прекратени трудовите
правоотношения на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ на 22-ма служители на
длъжност „охранител“, а през 2019 г. – на 171 служители, от които 132-ма през
м. юли 2019 г. и 2-ма през м. август 2019 г., единият от които е ищецът. Експертизата определя дължимото на ищеца обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ за период от шест месеца в размер на 3 619,20 лв. При
изслушването по реда на чл. 200 ГПК вещото лице К.К.
пояснява, че за периода от
22.08.2019 г. до 05.01.2020 г,. включително, обезщетението възлиза на 2671.28
лв. (л. 224-гръб).
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажирания от
ответника свидетел И.М.– регионален мениджър при „ДСК - Т.с.“ ЕАД (л. 225 и
сл.). От неговите показания се установява, че сред служебните му задължения е организирането на физическата охрана в офисите на „Банка ДСК“ АД, изразяващо
се в съдействие при изготвяне на графиците за работа и тяхното утвърждаване,
както и извършване на проверки на охранителите. Свидетелят излага, че е бил
уведомен за здравословното състояние на ищеца от представените от него болнични
листове, като в края на 2018 г. същият претърпял оперативно лечение и ползвал
болничен един месец, след което се върнал на работа и заявил, че се чувства
добре и ще продължи да работи. По данни на свидетеля старши охранителят и пряк
отговорник за физическата охрана г-н Л. П. е разговарял с ищеца във връзка с освобождаването му от работа,
като му е обяснил, че предстоят и други уволнения на служители. След този
разговор ищецът започнал да излиза отново в болнични, въпреки заявеното му по-рано
желание да се върне на работа, като ръководителят му се съобразявал с
представените болнични листове при изготвянето на графиците за работа и по
никакъв начин не препятствал ищеца да ползва разрешения му отпуск поради
временна неработоспособност. Свидетелят си спомня за случай на неявяване на
ищеца работа в продължение на няколко дни (три или пет) след изтичане на
болничния му, за което са му искани обяснения. По този повод излага, че лично е
написал уведомление до работодателя с предложение за дисциплинарно уволнение,
но въпреки законовите предпоставки за това, прекратил процедурата и такава
заповед не била издадена. Твърди, че в този именно период (началото на м.
август 2019 г.) голяма част от охранителния състав (около 60 %) бил уволнен
поради намаляването на физическата охрана във всички офиси на „Банка ДСК“ АД по
решение на самата банка. По тази причина твърди да е прекратено и трудовото
правоотношение на ищеца, като правното основание било, че той е с придобито и
упражнено право на пенсия. Излага, че е изготвил няколко предложения за
освобождаването на ищеца от работа – едно през м. януари или февруари 2019 г.,
когато започнали съкращаванията на служителите (но същото не било връчено),
едно в периода на ползвания от ищеца болничен и едно предложение за
дисциплинарно уволнение поради неявяването му на работа след изтичане на
болничния. Счита, че не е бил длъжен да се запознава с цялостното съдържание на
представените от ищеца болнични листове и в частност посочената в тях диагноза,
както и че е обвързан единствено от посочения в документа период на отпуск, с
който в случая се е съобразил. Твърди, че е бил запознат с изтичането на
разрешения болничен на ищеца, както и че бил уведомен от старши охранителя, че
той вероятно ще се яви на ТЕЛК, но не били представени документи, които да
потвърдят продължаването на болничния, поради което предприел процедура по
дисциплинарното му уволнение при неявяването на работа след изтичането на
удостоверения в последния болничен лист отпуск. Свидетелят излага, че този последен
болничен ищецът му занесъл лично и тогава бил проведен разговор с него в
присъствието на г-н Л. П., като ищецът попитал дали може да бъде освободен след
приключване на болничния, ако подаде молба за това, и в отговор свидетелят
заявил, че няма да има проблем от негова страна.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр, чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл.
71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр за приемане за установено в отношенията
между страните, че по отношение на ищеца в периода 16.07.2019 г. - 22.08.2019
г. е осъществена дискриминация от работодателя „ДСК – Т.с.“ ЕАД по признака
лично положение и увреждане, за признаване за незаконно
(дискриминационно) на уволнението на ищеца, неговата отмяна и възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и за осъждане на ответника
да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди за времето, през което е
останал без работа поради уволнението, както и обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тях.
В чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр се съдържа императивна забрана за всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Според ал. 2 от същата разпоредба пряката
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а непряката
дискриминация съгласно чл. 4, ал. 3 е поставянето на лице, носител на признак
по ал. 1, в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални
разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или
практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими.
В разглеждания случай ищецът твърди
работодателят му (ответник) да е упражнил по отношение на него форма на непряка
дискриминация на признаците „лично положение“ и „увреждане“ с предприетите
действия по повод уволнението му, както и чрез самото уволнение в период, когато
е ползвал отпуск поради временна неработоспособност.
Безспорно по делото е, че страните са били в
трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „охранител“ при
ответното дружество, че същото е възникнало, след като ищецът е придобил и упражнил
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че
правоотношението е прекратено едностранно от работодателя именно на това
основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ.
Безспорно е също, а се установява и от
приобщените медицински документи, че здравословното състояние на ищеца се е
влошило сериозно в края на 2018 г. и в продължение на повече от половин година
същият е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, в който период е
претърпял няколко оперативни интервенции, вкл. за отстраняване на злокачествено
образувание на дебелото черво (карцином).
От установената по-горе фактическа обстановка
е видно, че такъв отпуск е ползван от ищеца в периода 08.11.2018 г. –
02.01.2019 г., като след изтичането му и преди да бъде издаден следващ болничен
лист (за периода 17.01.2019 г. – 05.02.2019 г.) работодателят е изготвил
предизвестие от 15.01.2019 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. Достоверността на датата на този частен
документ е оспорена от ищцовата страна, като същата е доказана от ответното
дружество чрез други писмени и гласни доказателствени средства, чиято съвкупна
преценка води до извод, че такъв документ действително е съставен на посочената
дата. В тази насока е приложената докладна записка от 24.07.2019 г., в която е
упоменато въпросното предизвестие (наред с други, безспорно осъществили се
обстоятелства в обхванатия в записката период), свидетелските показания по
делото, според които предизвестието е изготвено поради посочените в същото
причини – намаляване броя на физическата охрана на територията, обслужвана от
Регионален офис Варна, за което ищецът бил предупреден от прекия му ръководител
именно след завръщането му на работа от първия отпуск, както и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, от което се потвърждава, че в този период (края
на 2018 г. - 2019 г.) е извършено уволнение на значителен брой охранители,
наети при ответното дружество (общо 193-ма). Съдът кредитира напълно експертното заключение
като правилно и обосновано, на основание чл. 202 ГПК. Отчитайки възможността
заинтересованост на свидетеля Илко Марев, при
условията на чл. 172 ГПК, цени като достоверни и неговите показания, доколкото
същите са ясни, конкретни, последователни, непротиворечиви и съответни на
останалия доказателствен материал по делото. Обсъжданото предизвестие не е
връчено на ищеца (безспорен по делото факт), поради което същото не е породило
правни последици, но съставянето му е индикация за действителното намерение на
работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение на ищеца по
обективно оправдан критерий, преди служителят да бъде диагностициран
с онкологично заболяване, респ. да стане ясно необходимото негово дългосрочно
отсъствие от работа.
Доказано е, че следващ отпуск поради временна
неработоспособност ищецът е ползвал непрекъснато в периода 17.01.2019 г. –
15.07.2019 г. и за същия е представил болнични листове на работодателя, като за
продължаването на последния болничен е следвало да се яви на комисия пред ТЕЛК
на дата 18.07.2019 г., впоследствие отсрочена за 09.09.2019
г. В тази връзка ищецът поддържа да е осъществена спрямо него непряка
дискриминация, изразяваща се в неиздаването своевременно на необходимата за
явяване пред комисията производствена характеристика и връчване на предизвестие
за уволнение, наред с изискания документ, както и в предприемане на процедура
по дисциплинарно негово уволнение. Настоящият съдебен състав намира, че тези доводи
са неоснователни, като съображенията за това са следните:
Според чл. 128а КТ по
писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и
предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение, в 14-дневен срок от искането. Безспорно по делото е, че
искането на ищеца за издаване на производствена характеристика не е оправено
писмено, а по телефон. Няма преки доказателства кога се е случило това, като
най-ранната възможна дата е 09.07.2019
г., когато ищецът е узнал за насрочената дата за явяването му пред ТЕЛК и
необходимостта от този документ. От 09.07.2019 г. до датата, на която е
издадена характеристиката от работодателя – 17.07.2019 г., са изминали пет
работни дни, който срок нито е необичайно дълъг, нито надхвърля
законоустановения такъв, в който работодателят следва да изпълни задължението
си. Следователно ответникът е оказал на ищеца необходимото му съдействие за
снабдяване с изисканите (ненадлежно) документи и е обезпечил връчването им, а
фактът, че междувременно насроченото заседание на ТЕЛК се е отложило поради ползване
на платения годишен отпуск на членовете на комисията, не може да бъде вменено в
негова вина, респ. да обуслови твърдяното неравно третиране.
Връченото
в този период предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
от 19.07.2019 г. също не води до такова заключение, предвид предходното
намерение на работодателя да уволни служителя на соченото в документа основание
по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ и поради обективни причини, за които служителят е
бил уведомен половин година преди получаване на предизвестието.
Доколкото
след изтичането на последния болничен на 15.07.2019 г. работодателят не е
получил следващ болничен лист, нито е уведомен да е издаден такъв в срока по
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, и ищецът не се е явил на
работа в периода 16.07.2019 г. – 23.07.2019 г., формално е било налице
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1, предл.
трето КТ и законен повод за започване на процедура по дисциплинарно уволнение.
Макар принципната законосъобразност на предприетите от работодателя действия да
не изключва проявата на дискриминация, поведението на ответника в случая не
може да бъде квалифицирано като „тормоз“ по смисъла на пар.
1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Към момента на изискване на
писмените обяснения (29.07.2019 г.) вече е било връчено предизвестие на ищеца
за прекратяване на трудовото му правоотношение (на 22.07.2019 г.), което оборва
аргументите на ищеца работодателя да е целял накърняване на неговото
достойнството и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда, която да го принуди да напусне работа. От друга страна,
евентуално създаденото у работодателя убеждение, че ищецът злоупотребява с
ползването на болничен (според изказа в докладната записка, на който се
позовава ищецът), не води извод за неравно третиране, нито до предположение за
това.
С
оглед на гореизложеното и установеното от експертното заключение по делото
уволнение на значителен брой от охранителите при ответното дружество на същото
основание, на което е уволнен ищецът, съдът приема, че принципът на равно
третиране не е нарушен и предявените искове с правно основание чл. 71, ал. 1,
т. 1 и т. 3 ЗЗДискр за установяване на
дискриминацията и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат от същата, са неоснователни.
При
извода за липса на проявено дискриминационно поведение от страна на
работодателя и доказано наличие на законоустановените предпоставки за
уволнението на ищеца на посоченото в уволнителната заповед основание,
неоснователен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и обусловените
от него обективно кумулативно съединени искови претенции по чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ
за възстановяване на ищеца на работа и присъждане на обезщетение за времето,
през което е останал без работа.
По разноските:
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество следва да присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв., доказателства за заплащането на което са представени по делото –
договор за правна помощ от 01.11.2019 г. и платежно нареждане от 11.12.2019 г.
(л. 208-209).
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение,
предвид фактическата и правна сложност на делото и минималния размер на
адвокатските възнаграждения по всеки иск, определени по реда на чл. 7, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. в ред., изм. ДВ бр. 7 от 22.01.2019 г.,
действаща към момента на сключване на договора.
Разноски на ответника за депозит за вещо лице не се следват, доколкото
ищецът е освободен от такси и разноски по производството, на основание чл. 83,
ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Л.П., ЕГН **********,***, срещу „ДСК – Т.с.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Илинден, ж.к. ***, обективно
съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр,
чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр, както следва: за приемане за установено в
отношенията между страните, че по отношение на ищеца в периода 16.07.2019 г.
-22.08.2019 г. е осъществена
дискриминация от работодателя „ДСК – Т.с.“ ЕАД по признака лично положение
и увреждане; за признаване за незаконно
на уволнението на ищеца, извършено със заповед № ЛС-392/19.08.2019 г. на
изпълнителния директор на „ДСК Т.с.“ ЕАД, и неговата отмяна; за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „охранител“; за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 2800 лв.
(две хиляди и осемстотин лева), представляваща обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, считано от 22.08.2019 г. до 06.01.2020 г., както и сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от датата на исковата молба – 24.09.2019 г.,
до окончателното изплащане на задълженията;
ОСЪЖДА П.Л.П., ЕГН **********,***, да
заплати на „ДСК – Т.с.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Илинден, ж.к. ***, сумата от 800 лв.
(осемстотин лева), представляваща сторени в производството разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: