Р Е Ш Е Н И Е
№ 260007
гр.Дряново, 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател
: Е. Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр. дело № 131 по описа
за 2020 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415 ГПК.
В исковата молба на
„***” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от Д.Б.Б., с пълномощник юрисконсулт М.С., съдебен
адрес ***, ***, против Д.Р.Х. ***, се излага, че на 24.04.2017 г. между „***и ответника е
сключен договор за потребителски паричен кредит № *********, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, кредитополучателят
удостоверил, че преди сключването на договора е получил Стандартен европейски
формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „***му е предоставен целия обем
преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността
на всички разходи по кредита, с които кредитополучателят се съгласил с факта на
подписване на договора за кредит.
С
подписването на договора кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 500 лв.
Сумата била предоставена в брой от кредитен консултант по местоживеенето на
кредитополучателя, който потвърдил, че е получил в пълен размер кредита с факта
на подписване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с
договорна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на
договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита. Договорната
лихва за срока на договора била в размер на 98,63 лв.
Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва била в размер на 598,63 лв., които се заплащали на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 9,98 лв. Първата погасителна
вноска била платима на 03.05.2017 г., а последната на 20.06.2018 г.
С подписването
на договора за кредит, кредитополучателят изразил съгласието си да заплати
такса за оценка на кредитно досие в размер на 25,00 лв., включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя, разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 0,42 лв., платими на падежните дати
на погасителните вноски.
Кредитодателят
се задължил да предостави на кредитополучателя допълнителна услуга „Кредит у
дома“, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой и събиране на вноските
по кредита по местоживеенето на кредитополучателя. Подписвайки договора,
кредитополучателят удостоверил, че разбира, че тази услуга е допълнителна и се предоставя по негово желание
срещу определена в договора такса в общ размер от 454 лв. 30% от таксата или 136,20 лв. била равна на разходите, свързани с
предоставянето на кредита в брой по местоживеенето му, а останалата част от таксата в размер на 317,80 лв., представлявала разходите на кредитодателя, направени за събиране на седмичните вноски по местоживеене на кредитополучателя. При подписване на договора
страните постигнали съгласие тази такса да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. Таксата за предоставяне на
кредита по местоживеене в размер на 136,20 лв.
била разделена на 60 бр. равни вноски, всяка
в размер на 2,27 лв., а таксата за събиране на седмичните вноски по местоживеене от 317,80 лв., разделена на 60 броя равни вноски, всяка
в размер на 5,30 лв., платими на падежните дати на
погасителните вноски.
Така общата сума, която
кредитополучателят дължал по договора за кредит била в размер на 1077,63 лв., включваща 500,00 лв. - главница,
98,63 лв. - договорна лихва, 25,00 лв. - такса
за оценка да досие, 136,20 лв. - такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене и 317,80 лв. - такса за услуга „Кредит у дома“ за
събиране на
седмичните вноски по
местоживеене, платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 17,96 лв.
Подписвайки
договора за кредит, кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси в сроковете, указани
в договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване
на пари на определен от кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на
кредитополучателя. Крайният срок за издължаване по кредита бил на 20.06.2018 г. -
датата на последната погасителна вноска, поради което вземанията, произтичащи
от договора за кредит не били обявявани за предсрочно изискуеми. На кредитополучателя било начислено обезщетение за
забава върху дължимите суми в размер на 97,13 лв., за периода от 31.05.2017 г. до 10.12.2019 г.
Кредитополучателят
не заплатил изцяло дължимия паричен заем. До момента била платена сума в размер
на 89,00 лв., с която били погасени, както следва: 11,35 лв. - такса за услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене; 26,50 лв. - такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на седмичните вноски по местоживеене; 2,10 лв. - такса за оценка на досие; 14,83 лв. - договорна лихва и 34,22 лв. - главница. Оставала дължима сума в общ размер от
1085,76 лв., от която 465,78 лв. – главница, 83,80 лв. - договорна лихва, 22,90
лв. - такса за оценка на досие, 124,85 лв. -
такса за услуга “Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, 291,30 лв.
- такса за услуга “Кредит у дома” за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя и 97,13 лв. - обезщетение за забава.
На
01.07.2017 г. между „***“ АД и „***“ ЕООД, с предишно
наименование „*** ***“ ООД, бил сключен Договор за цесия, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит № *********/24.04.2017
г., сключен
между „***и Д.Р.Х. е прехвърлено в полза на
„***" АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.08.2018 г. било подписано Приложение 1, представляващо
допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 31.01.2017 г., по силата на което „***“ АД е прехвърлило вземането в полза на “***“ ООД, ЕИК ***, сега “***“ ЕООД, което от своя страна е
прехвърлило вземането в полза на „***“ ЕАД с ЕИК *** по силата на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г.
На 29.05.2019 г. длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД за извършените продажби на вземането от името на „*** ***“ ООД, „***“ АД и “***“ ЕООД с
уведомителни писма с изх. №№ УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, №
ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* и № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* от 29.05.2019 г.,
изпратени с известия за доставяне от страна на „***“ ЕАД, в качеството на пълномощник
на цедентите. Писмата се върнали в цялост с отбелязване, че получателят
отсъства. На 14.05.2020 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до
ответника, съдържащо три уведомителни писма с изх. №№
УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, № ЛД-С-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* и №
ЛД-С-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* от 14.05.2020 г. за извършените цесии, но писмото
отново се върнало в цялост. Посочено е, че с получаване на исковата молба и приложените към нея
уведомителни писма, ответникът следва
да се счита за редовно уведомен за извършените цесии.
Ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Съдът уважил искането и по ч. гр. дело № 436/2019 г. била издадена заповед за
изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и след указания
на съда е предявен настоящият иск.
Направено е искане
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Д.Р.Х.
дължи на „***”
ЕАД следните суми по
договор за потребителски кредит № *********/ 24.04.2017 г.: 465,78 лв. - главница, ведно със законната лихва,
считано от 10.12.2019 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
изплащане на вземането; 83,80 лв.
- договорна лихва за периода от 31.05.2017 г. до 20.06.2018 г.; 22,90
лв. - такса за оценка на досие за периода от 07.06.2017 г. до 20.06.2018 г.; 124,85
лв. - такса за услуга “Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 07.06.2017
г. до 20.06.2018 г.; 291,30 лв. – такса
за услуга “Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на кредитополучателя за периода от 07.06.2017 г. до 20.06.2018 г. и 97,13
лв. -
обезщетение за забава за периода от 31.05.2017 г. до 10.12.2019 г. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото
производство разноски в размер на 350 лв.
Препис от
исковата молба и приложенията към нея са връчени на назначения особен
представител на ответника. В срок е постъпил отговор, с който искът се оспорва
като неоснователен. На първо място се излага, че приложените
към исковата молба уведомителни писма до длъжника не изхождали от първоначалния
цедент по процесното иземане „***и не
можело да се счете, че с връчването им длъжникът е уведомен за извършената
цесия, поради което прехвърлянето на вземането нямало действие спрямо
ответника, който имал правоотношение единствено с правоприемника на
кредитора.
На следващо място се твърди, че клаузата за заплащане на такса за
услугата “Кредит у дома” е неравноправна, тъй като удвоявала
задължението на ответника и не била включена в ГПР.
Моли съда да отчете оформлението па ОУ към ДПК, което счита за
противоречащо на закона. Дори да се приеме, че размерът на шрифта отговарял на
изискването на чл. 5, ал. 4 ЗПК, липсата на отстояния между буквите правила
текста труден за четене и още по-труден за осмисляне и информирано съгласие.
Същото касаело и текста на формуляра за кандидатстване за кредит. В този смисъл
счита, че в ДПК и в приложените към него документи е допуснато нарушение на чл.
5, ал. 4 ЗПК, общите условия да се предоставят на потребителя безвъзмездно, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт. Липсвал и Стандартен европейски формуляр по чл. 5,
ал. 2 ЗПК.
Искането е съдът да отхвърли изцяло или частично предявения иск.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори
между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че на 24.04.2017
г. между
„***и ответника е сключен договор за потребителски паричен кредит № *********, по силата на
който на ответника е предоставен заем в размер на 500 лв. при уговорена лихва в размер на 98,63 лв. или общо дължима сума 598,63 лв., която заемополучателят се е задължил да върне на 60 седмични вноски. С подписването на договора за кредит, ответникът се е
съгласил да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 25,00 лв.,
както и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 454 лв. По този начин общо дължимата сума е в размер на 1077,63 лв. която
следва да се върне на 60 броя седмични вноски, 59 броя от
които в размер на 17,97 лв., като последната шестдесета в размер на 17,40 лв., посочен в договора. Падежът на първата вноска, съгласно
подписания между страните погасителен план е на 03.05.2017 г.,а на последната на 20.06.2018 г.
От заключението на изслушаната
по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че по договора за заем
е отпусната сума в размер на 500 лв., при годишен лихвен процент 31,82 %, ГПР 48,10 %. Уговорена е дължима лихва в размер на 98,63 лв. или общо дължима сума 598,63 лв., която следва да се върне на 60 седмични вноски, всяка в размер
на 9,98 лв., като
падежът на първата е на 03.05.2017 г.,
а на последната на 20.06.2018 г.
Общата
сума, която кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя е в
размер на е 1077,63 лв., включваща: главница
в размер на 500 лв., договорна лихва в размер на 98,63 лв., такса оценка на досие в размер на 25,00 лв. и такса
услуга „Кредит у дома“ в размер на 454 лв. Сумата на двете такси е разделена на 60 броя равни седмични вноски, съответно 0,42 лв. за
първата и 7,57 лв. за втората, които са прибавени към седмичните вноски, като
по този начин са определени 60 седмични
вноски, всяка в размер на 17,97 лв.,
като единствено последната шестдесета вноска е в размер на 17,40 лв.
За периода от 08.05.2017 г. до 06.12.2017 г.
ответникът е направил 4
плащания на обща стойност 89,00 лв., с които, съгласно условията на договора,
са погасени, както следва: 17,22 лв. - главница, 14,83 лв. – договорна лихва, 2,10 лв. - такса оценка на
досие и 54,85 лв. - такса „Кредит у дома“. Остатъкът от задълженията са както следва: 482,78 лв. - главница, 83,80 лв.
- договорна лихва, 22,90
лв. - такса оценка на досие и 399,15 лв. - такса услуга “Кредит
у дома“. Дължимата лихва за забава върху неизплатената главница по договора е в размер на 97,35 лв. за
периода от 31.05.2017 г. до 10.12.2019 г.
Съгласно заключението
на вещото лице, ако се приеме, че не се дължи погасяване на такса за
услугата „Кредит у дома“, то с извършените плащания на обща стойност 89,00 лв. са
погасени, както следва: 48,60 лв. - главница, 26,96 лв.
– договорна лихва, 13,44 лв. - такса оценка на досие. Остатъкът от задълженията
са както следва: 451,40 лв. -
главница, 71,67 лв. - договорна лихва за периода от 13.06.2017 г. до 18.06.2018
г. и 11,56 лв. - такса оценка на досие. Дължимата
лихва за забава върху неизплатената главница е в размер на 89,34 лв. за периода от 13.06.2017
г. до 10.12.2019 г.
По делото е представен договор за цесия от 01.07.2017 г., сключен между
кредитодателя „***/продавач/ и “***” АД /купувач/, с който продавачът прехвърля на
купувача вземания, произхождащи от договори за заем, сключени от продавача,
като тези вземания се индивидуализират в Приложение № 1. По делото е представено
Потвърждение за сключена цесия, издадено от “***“ ЕООД, в което е посочено, че
на осн. чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, както и на основание Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.07.2017 г., сключен между „***и „***"
АД, потвърждава извършената цесия, включваща и вземането за главница в размер на 500 лв. и общо
дължима сума в размер на 1005,63 лв. по
договор за кредит № *********/ 24.04.2017 г., сключен с
ответника.
По силата на чл. 5.4.1 от договора, купувачът има право от името на предходния
кредитор да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за
цесия, за което съгласно чл 5.4.2 ще бъде упълномощен от продавача. Представено
е и пълномощно от 04.07.2017 г., с което цедентът упълномощава цесионера да
уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
негово име всички длъжници, чийто вземания са цедирани, за извършеното
прехвърляне на техните задължения.
По делото е представен рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
30.01.2017 г., сключен между „***“ АД и „***“ ООД, по силата на който първото
дружество се задължава да прехвърли на второто вземания, индивидуализирани в Приложение № 1. По
делото е представено извлечение от Приложение № 1/01.08.2018
г., допълнително споразумение към горепосочения рамков договор, от което е
видно, че е цедирано вземане към ответника, което фигурира под № 1820 и е
индивидуализирано с номер и дата на договора, имена и ЕГН на ответника, общ
размер на дължимата главница и лихва, както и лихва за забава.
По силата на чл. 4.5 от договора, купувачът ще изпраща за своя сметка писмени
уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия, за което изрично ще
бъде упълномощен от продавача.
От представеното нотариално заверено пълномощно от 14.02.2017 г., е видно,
че „***“ АД е упълномощило „***“ ООД да уведоми от негово
име длъжниците, чийто вземания са цедирани, за извършеното прехвърляне на
задълженията им с договора за цесия от 30.01.2017 г.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 03.05.2019 г., сключен между „***“ ООД и ищеца „***“ ЕАД, по силата
на който първото дружество прехвърля на второто вземания, индивидуализирани в Приложение № 1.
По делото е представено извлечение от Приложение № 1/03.05.2019
г. към горепосочения рамков договор, от което е видно, че е цедирано
вземане към ответника по сключения на 24.04.2017 г. договор за заем, което
фигурира под № 36933 и е индивидуализирано с имена и ЕГН на ответника, общ
размер на дължимата главница и лихва, както и лихва за забава.
По силата на чл. 4.5 от договора, купувачът се задължава от името на
продавача и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за
сключения договор за цесия, за което изрично ще бъде упълномощен от продавача. Представено
е и пълномощно от 03.05.2019 г., с което цедентът преупълномощава
цесионера да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името
на „***“ АД всички длъжници, чийто вземания са цедирани с договора
за цесия от 30.01.2017 г. Представено е и второ пълномощно от
03.05.2019 г., с което цедентът „***" ООД
упълномощава цесионера „***“ ЕАД да уведоми от
негово име длъжниците, чийто вземания са цедирани с договора
за цесия от 03.05.2019 г.
По делото са представени уведомителни писма с изх. № № УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********,
ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* и ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/ *********, всички от 29.05.2019
г., с които ответникът е уведомен за всички извършени цесии. Писмата са изпратени
на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника.
От приложената обратна разписка се установява, че писмата са върнати
в цялост, като е посочено, че получателят
отсъства от адреса и се намира в чужбина.
На 14.05.2020 г. са били изпратени нови уведомителни
писма с изх. № № УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* и
ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/ *********, всички от 14.05.2020 г. с които ответникът е бил
уведомен за всички извършени цесии. Писмата са изпратени
на посочения в договора за кредит настоящ адрес на ответника,
като са били върнати в цялост с отбелязване, че получателят не живее на този
адрес.
По ч. гр. дело № 436/2019 г. по описа на ДРС е
издадена заповед № 160/10.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с която ответникът Д.Р.Х. е
осъден да заплати на ищеца „***” ЕАД следните суми: 465,78 лв. - главница по договор за потребителски
кредит № *********, сключен на 24.04.2017 г., между “***и Д.Р.Х., като с цесия
от 03.05.2019 г. вземането е прехвърлено на „***” ЕАД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.12.2019 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането;
83,80 лв. - договорна лихва за периода от 31.05.2017 г. до 20.06.2018 г.; 22,90
лв. - такса за оценка на досие за периода от 07.06.2017 г. до 20.06.2018 г.;
124,85 лв. - такса за услуга “Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя за периода от 07.06.2017 г. до 20.06.2018
г.; 291,30 лв. - такса за услуга “Кредит у дома” за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 07.06.2017 г. до
20.06.2018 г.; 97,13 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.05.2017 г. до
10.12.2019 г., както и разноски в общ размер от 75 лв. С оглед връчването на
заповедта на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и след указания на съда, в срока по чл. 415 от ГПК е заведен настоящият установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Предявеният
иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото
е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.
47 ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на
установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената
заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на
дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно отношение
между кредитодателя и кредитополучателя по договора за кредит, че по него
ответникът е останал задължен за процесните суми, че тези вземания са били
изискуеми към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и че са
надлежно прехвърлени на ищеца от стария кредитор, за което ответникът е
надлежно уведомен.
Ищецът се
явява материалноправно легитимиран да търси установяване дължимостта на сумите
по заповедта за изпълнение, тъй като с цесия от 01.07.2017 г. вземането е прехвърлено от
първоначалния кредитор „***на „***“ АД, което от своя страна го е прехвърлило
на „***“ ООД с цесия от 01.08.2018 г., а то от своя страна е прехвърлило вземанията
по процесния договор за паричен заем на ищцовото дружество с договор за цесия
от 03.05.2019 г.,
като в
приложение № 1/03.05.2019
г. цедираното
право е индивидуализирано по обем и обхват. За да се прояви действието на
договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия
кредитор. От момента на постигне на съгласието страните по договора за
прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него и цесионерът се явява
носител на придобитите имуществени права. Приемането на цесията от длъжника и
неговото участие при сключването на договора не е необходимо, но за да има
действие спрямо него цесията следва му бъде съобщена от предишния кредитор –
чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора
за прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му. Изходящото от цедента уведомяване създава достатъчна сигурност
за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и гарантира
изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75
ал. 1 ЗЗД. В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99 ал. 3 ЗЗД
да бъде извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно
упълномощаване от цедента. В този смисъл е решение № 137/02.06.2015 г. по гр.
д. № 5759/2014 г. на ІІІ г.о., ВКС. В случая доказателствата по делото сочат,
че ищецът е упълномощен от предходните кредитори да уведоми ответника за
извършеното прехвърляне на процесното вземане. Изпратените до длъжника
уведомителни писма обаче, са се върнали невръчени, тъй като получателят не е
бил открит на двата, посочени в договора адреси. Препис от тези писма, както и от описаните
по-горе пълномощни са приложени към исковата молба, като според Решение №
3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, с достигане на същите до
длъжника е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД
и последната поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД.
Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК. По
делото следва да се приеме, че длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането
с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, въпреки че това
е станало по реда на чл. 47 ГПК. За уведомяването на длъжника законът не
изисква спазването на особена форма и нарочен ред за връчване на съобщенията до
него. В хода на висящ исков процес връчването на съобщения до ответника се
извършва по разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила. Когато ответникът не е
открит на постоянния и настоящия си адрес и не е установено да полага труд по
трудово правоотношение или да осъществява стопанска дейност като регистриран
търговец, са налице предпоставките за залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 ГПК, като с изтичането на двуседмичния срок по ал. 2, съобщението до него се
смята за редовно връчено. Това връчване на съдебните книжа не засяга
редовността на уведомяването, тъй като в случая е налице недобросъвестно поведение
от страна на длъжника, от което същият не може да черпи права. Още повече, че
длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване за прехвърляне на
вземането само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от него лице преди да е уведомен за цесията /Решение №
40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на I т. о. и Определение №
987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на IV г. о., ВКС/. По делото нито се
твърди, нито се доказва длъжникът да е платил, преди да му е връчен препис от
исковата молба, на лице различно от цесионера, поради което към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да се приеме, че
ищецът е титуляр на дълговете на кредита, както и че прехвърлянето на вземането
е противопоставимо на ответника и има действие спрямо него. В този смисъл съдът
приема, че ищецът е активно легитимиран да предяви установителните искове по
чл. 422 ГПК, които са допустими и следва
да бъдат разгледани по същество.
От така събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че на 24.04.2017 г. между „***и
ответника е сключен договор за потребителски паричен кредит № *********, по силата на който на ответника е предоставен заем
в размер на 500 лв. при уговорена лихва в размер на 98,63 лв. С подписването на
договора ответникът се е съгласил да заплати такса за оценка на кредитно досие
в размер на 25,00 лв., както и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на
454,00 лв. или обща сума в размер на 1077,63 лв., която ответникът
се задължил да върне в срок до 20.06.2018 г. на 60 броя седмични вноски, 59 броя от които в размер на 17,97 лв., като
последната шестдесета в размер на 17,40 лв.
При разглеждане на спорове съдът е длъжен служебно да следи за нищожността на сделките или
на клаузи от тях. В конкретния случай по отношение на уговорката за заплащане на услугата
„Кредит у дома“ съдът приема, че се касае за нищожна клауза. В чл. 25 от договора е посочено, че
услугата “Кредит у дома“
се изразява в предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и събиране на седмичните погасителни
вноски отново по неговото местоживеене, като за същата се дължи такса, 30 % от
която е равна на разходите, свързани с предоставяне на кредита, а останалата
част - с разходите за събиране на вноските по уговорения начин. Предвидено е,
че тази такса е дължима от клиента при подписване на договора, но е платима на
равни вноски през периода на кредита за негово улеснение. На първо място общо дължимата такса “Кредит у дома“ е в
размер на 454,00
лв., като същата не е включена при
изчисляване на посочения общ годишен размер на разходите от 48,10 %, макар да представлява разход за потребителя. На следващо място от анализа на тази клауза се установява, че
тя се състои от два компонента -
разходи на кредитора, свързани с предоставянето на заемната цена и разходите за
събиране на седмичните вноски по местоживеенето
на кредитополучателя. Съдът счита, че в първата си част клаузата противоречи
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като е
свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с
основното задължение на ответника по договора, да предостави заемната сума. По
отношение на втория компонент съдът счита, че клаузата също е нищожна, тъй като по същество
представлява печалба на кредитора. Уговореното възнаграждение касае
бъдещи възможни действия, без значение дали същите ще бъдат извършени по
време на действие на договора. Принципът за добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реално ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. В случая не е доказано,
че кредитът да е предоставен в брой по
местоживеенето на ответника, както и дали изобщо е ползвал услугата
събиране на погасителните вноски по местоживеенето си, като не е ясно и на
каква база и по какъв начин е определена цената на тези “услуги“.
В
заключение, съдът счита, че е недобросъвестно и противоречащо на добрите нрави,
при предоставен кредит от 500 лв. длъжникът да „се съгласи“ да заплати такси за
“услуги“ в общ размер от 454,00 лв., т. е. почти равен на номиналния размер на кредита. С
оглед на изложеното съдът счита за нищожна, поради противоречие на императивни
правни норми и накърняване на добрите нрави, уговорката по т. Д във вр. чл. 25 от
договора за заплащане на такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 454,00 лв.
С оглед на това ответникът не дължи заплащането на тази такса. Поради
изложеното и с оглед втория вариант на заключението на вещото лице, следва да
се приеме, че с плащанията на обща
стойност от 89,00 лв. ответникът е
погасил, както следва: 48,60 лв. - главница, 26,96 лв.
– договорна лихва, 13,44 лв. - такса оценка на досие, като остават дължими: 451,40 лв. -
главница, 71,67 лв. - договорна лихва за периода от 13.06.2017 г. до
18.06.2018 г. и 11,56 лв. - такса оценка на досие. Дължимата
лихва за забава върху неизплатената главница е в размер на 89,34 лв. за периода от
13.06.2017 г. до 10.12.2019 г.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че оформлението на договора, размерът на шрифта и липсата
на отстояния между буквите, правели текста труден за четене и още по-труден за
осмисляне и информирано съгласие, поради което бил нарушен чл. 5, ал. 4 ЗПК. На
първо място за установяване на тези твърдения не са направени доказателствени
искания, а освен това на базата на представените по делото заверени копия, а не
на оригиналните документи, не може да бъде направен такъв извод. Неоснователно
е и възражението, че липсвал и Стандартен европейски формуляр по чл. 5, ал. 2 ЗПК, тъй като същият е представен по делото.
Поради изложеното искът за установяване на вземане за главница по процесния
договор следва да бъде уважен в размер на 451,40 лв., а в
останалата част за разликата до пълния предявен размер от 465,78 лв. да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Искът за установяване на вземане за
договорна лихва в размер на 83,80 лв. за
периода от 31.05.2017 г. до 20.06.2018 г. следва да
бъде уважен в размер на 71,67 лв. за периода от 13.06.2017 г.
до 18.06.2018 г., като се отхвърли за разликата над 71,67 лв.
до пълния предявен размер от 83,80 лв., както и за
периода от 31.05.2017 г. до 13.06.2017
г., като
неоснователен и недоказан. Искът
за установяване на вземане за такса за оценка на досие следва да бъде уважен в размер на 11,56 лв.
за периода от 13.06.2017 г. до
18.06.2018 г., като се отхвърли за разликата над 11,56 лв. до пълния предявен размер от 22,90 лв., както и за периода от 31.05.2017 г. до 13.06.2017 г., като неоснователен и недоказан. Искът за обезщетение за забава върху
неизплатената главница следва да бъде
уважен в размер на 89,34 лв. за периода от 13.06.2017 г. до 10.12.2019 г., като
се отхвърли за разликата над 89,34 лв. до пълния предявен размер от 97,13 лв., както и за периода от 31.05.2017 г. до 13.06.2017 г., като неоснователен и недоказан. Исковете за установяване на вземане за такси
за услуга “Кредит у дома”, а именно 124,85 лв. - такса за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и 291,30 лв. - такса за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 07.06.2017 г. до 20.06.2018
г., следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни и недоказани.
Относно разноските:
Ищецът е
направил искане за присъждане на разноски. Съгласно дадените указания в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да се присъдят
направените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно с
уважената част от исковете възлизат общо на 43,10 лв.
В хода на настоящото
производство ищецът е сторил разноски, както следва: 25,00 лв. - заплатена държавна
такса, 200 лв. - възнаграждение
за вещо лице и 306
лв. - възнаграждение за особен представител. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с
чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ
(обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) съдът определя юрисконсултското възнаграждение
в размер на 100 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на „***” ЕАД разноски по настоящото
производство в общ размер от 362,63 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
Признава за
установено по отношение на Д.Р.Х.,
с ЕГН **********,***, че дължи на „***”
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.Б.Б.,
с пълномощник юрисконсулт М.С., съдебен адрес ***, ***, сумите, за които е издадена
заповед № 160/10.12.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. № 436/2019 г. по описа на ДРС, както следва: СУМАТА от 451,40 лв. (четиристотин петдесет и един лева и четиридесет
стотинки) - главница по договор за
потребителски кредит № *********, сключен на 24.04.2017 г., между “***и Д.Р.Х., като
с цесия от 03.05.2019 г. вземането е прехвърлено
на „***” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.12.2019 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на вземането; СУМАТА от 71,67 лв. (седемдесет
и един лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от за
периода от 13.06.2017 г. до 18.06.2018 г.; СУМАТА от 11,56
лв. (единадесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща такса
за оценка на досие за периода от 13.06.2017 г. до 18.06.2018 г., както
и СУМАТА от 89,34 лв. (осемдесет
и девет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 13.06.2017 г. до 10.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за главница за
разликата над 451,40 лв.
до пълния предявен размер от 465,78
лв.; иска за установяване на вземане за договорна лихва за
разликата над 71,67 лв. до пълния предявен размер от 83,80 лв. и за периода от
31.05.2017 г. до 13.06.2017 г.; иска за установяване на вземане за
такса за оценка на досие за разликата над 11,56 лв. до пълния предявен размер от 22,90 лв. и за
периода от 31.05.2017 г. до 13.06.2017 г.; иска за
установяване на вземане за обезщетение за забава за разликата над 89,34
лв. до
пълния предявен размер от 97,13 лв. и за периода от 31.05.2017 г. до
13.06.2017 г., изцяло иска за установяване на
вземане за такса за услуга “Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя в размер на 124,85
лв. за периода от 07.06.2017 г. до 20.06.2018 г., както и изцяло
иска за установяване на вземане за такса за услуга “Кредит у дома” за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в
размер на 291,30 лв. за периода от 07.06.2017
г. до 20.06.2018 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Д.Р.Х.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „***”
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.Б.Б.,
с пълномощник юрисконсулт М.С., съдебен адрес ***, ***, СУМАТА
от 43,10 лв. (четиридесет и три лева и десет стотинки)
направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 436/2019 г. по описа на ДРС,
както и СУМАТА от 362,63 лв. (триста шестдесет и два лева и шестдесет и три
стотинки) направени разноски по
гр. д. № 131/2020 г. по описа на ДРС, съразмерно с уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № 436/2019 г. по описа на
ДРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: