Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми април
през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като
разгледа докладваното от мл. съдия
Ивелина Симеонова в. гр. д. № 13123 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 165450 от 15.07.2019 г. по гр.
д. № 18125/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 162 състав, е
осъден С.Д.С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** по искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 4301,07
лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2015 г. – 30.04.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. ********“,
бл. ********, с абонатен № 007177, сумата от
80,93 лв., такса за дялово разпределение за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018
г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба – 28.03.2019 г., до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 550,32 лв., разноски в производството, като са отхвърлени
исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 557,43 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 14.09.2016 г. - 05.12.2018 г., и за
сумата от 13,63 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за
периода 30.12.2015 г. - 05.12.2018 г.
Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на страната на ищеца - „Т.с.“
ЕООД.
В
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника С.Д.С.
срещу решението в частите, с които са уважени предявените искове,
с оплаквания
за неправилност. Сочи се, че ответникът не е собственик на имота, а има
само запазено право на ползване на същия. Титуляр на
партидата и собственик на имота е съпругата му Ц.П.,
която е плащала сметките към „Т.С.“ ЕАД и
която следва да отговаря за задълженията към дружеството.
Въззивникът заявява, че не е обитавал имота през процесния период май 2015 г. –
април 2018 г., живял е на други места, включително в затвора, в лечебни
заведения, и не е ползвал доставяната до имота топлинна енергия. Твърди, че
с Ц.П. е в процес на развод, поради което не е
солидарно задължен да заплаща задълженията към ищеца. През
процесния период жилището е обитавано изключително от съпругата на ответника
и двете им деца. Съдът неправилно е възприел фактическата
обстановка, като е приел, че въззивникът е задължено лице към
ищеца. По тези съображения се моли за отмяна на
решението в обжалваната част и за отхвърляне на
исковете.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД, както и
третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД не вземат становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционното решение в частите, с
които са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД до посочените по - горе размери не е обжалвано от ищеца „Т.С.“
ЕАД, поради което е влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му -
в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното
решение
е валидно и допустимо - в обжалваната част. Същото обаче е неправилно в
обжалваната част, като с оглед доводите, ангажирани с въззивната жалба,
въззивният съд приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба от „Т.С.“ ЕАД против С.Д.С., с която ищецът е
предявил осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
както следва: за сумата от 4301,97 лв. – главница за топлинна енергия
за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г., доставена до имот в гр. София, община
„Сердика“, ж. к. ********“, бл. ********, с абонатен № 007177, сумата от 557,43
лв. – лихва за забава за периода 14.09.2016 г. – 05.12.2018 г. върху главницата
за топлинна енергия, сумата от 80,93 лв.
– цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.11.2015 г. – 30.04.2018 г. и сумата от 13,63 лв. – лихва за забава за
периода 30.12.2015 г. – 05.12.2018 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главниците
от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2019 г. до окончателното
плащане. Ищецът излага твърдения, че ответникът има качеството на битов
клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот през процесния период,
като лице със запазено вещно право на ползване върху имота през процесния
период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва
предявените
искове с твърдения, че страните не са в облигационни отношения по доставка на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и
период.
За да се уважи главният иск за присъждане
в полза на ищеца на стойността на
доставената топлинна енергия по делото следва да се установи, че
за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия
срещу задължение на последния да заплаща стойността ѝ, както и че ищецът
е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия,
начислил е суми за него съобразно с действащите към съответния момент
разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34
от 24.04.2007 г., отм.), поради което за
ответника е възникнало задължение за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия, по иска за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение на топлинна енергия - че е била извършвана услугата дялово
разпределение на топлинната енергия в полза на ответника; че ответникът е поел
задължение да заплати тази сума на ищеца; договорения размер на
възнаграждението. По отношение на акцесорните искове за присъждане
в полза на ищеца на вземане за обезщетение за забава в плащането на главниците
ищецът следва да установи, че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза
именно на спорните суми. Ответникът следва да докаже своите възражения,
наведени в отговора на исковата молба.
По делото не е спорно, че процесният имот е бил топлофициран през процесния
период и че сградата – етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Спорно е обстоятелството дали
през процесния период страните са били обвързани от облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, тъй като с
исковата молба ищецът твърди, че ответникът има качеството на потребител, респ.
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с отговора на
исковата молба и с въззивната жалба ответникът е оспорил да е
налице валидно облигационно правоотношение, породено от договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот. В
тази връзка въззивният съд приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено
в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г.,
се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно Тълкувателно
решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот) и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане
на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за същия имот, през времетраенето на който договор ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената
ѝ на топлопреносното предприятие. Правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Следователно договорът за доставка на
топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на
етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на
съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или
презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен
или презюмиран).
В процесния случай в хода на
съдебното дирене пред първата инстанция е представен и
приет Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 186, том III, рег. № 7053,
дело № 503/2011 г., по силата на който на 12.09.2011 г. С.Д.С.
е дарил на съпругата си Ц.И.П.процесния апартамент № 52, находящ се в гр.
София, район „Сердика“, ж. к. ********“, бл. № ********ведно със зимнично
помещение и съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като дарителят С.С. си е
запазил безвъзмездно правото на ползване върху дарявания имот, докато е жив.
На следващо място по делото е прието
Заявление – декларация за откриване на партида от 29.03.2013 г. от Ц.И.П.до „Т.С.“
ЕАД, с искане за откриване на партида на нейно име на адреса на процесния
топлоснабден имот. В декларацията е заявено, че имотът ще бъде ползван
за жилищни нужди от членовете на семейството на молителката, с посочване, че
домакинството ѝ се състои от 4 членове. Декларацията носи подпис за Ц.И.П..
Видно е от представените и приети като
доказателства по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки за
имота, че през процесния период титуляр на партидата, разкрита за процесния
имот при ищеца, е била Ц.И.П..
При така изложеното, въззивният съд не
споделя решаващите изводи на СРС, че именно ответникът е
пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. Както се посочи, в
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният неформален
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия. Тази презумпция не изключва възможността облигационното
правоотношение да възникне и при постигнато изрично съгласие между доставчика и
неговия клиент. По делото е установено, че ответникът е вещен ползвател на
имота, който би отговарял за заплащане на задълженията, ако впоследствие
не
беше подадена молба – декларация за откриване на партида от собственика на
процесния имот – Ц.И.П.. Подаденото заявление –
декларация за откриване на партида на нейно име в качеството на собственик на
имота представлява по своето правно естество предложение за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия, отправено от собственик до
топлофикационното дружество – по аргумент от чл. 13 ЗЗД.
По делото е установено, че през процесния период партидата вече е
била на името на съпругата на ответника – Ц.П., с оглед което следва да се
приеме, че ищецът е приел предложението за сключване на договор, продължавайки
да доставя топлинна енергия до процесния апартамент и от
29.03.2013 г. между Ц.И.П.и ищцовото дружество е възникнало правоотношение по
договор за покупко - продажба (доставка) на топлинна енергия,
поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през
релевантния период е била Ц.П. и тя е носител на всички
задължения за заплащане на доставената топлинна енергия до процесния имот след
29.03.2013 г., включително за исковия период, в който смисъл са
правните съображения в т. 1 на ТР № 2/2017 г. по описа на ОСГК на
ВКС. С оглед на обстоятелството, че възникването на това
облигациоонно правоотношение следва във времето дарението на
процесния имот и учредяване на вещното право на ползване в полза
на ответника, то и съществуващият до този момент презумиран договор с ответника
С.С. като вещен ползвател е преустановил
действието си. В случая откриването на партидата на името на П., по
изрична нейна молба, води до възникване на ново облигационно правоотношение, а
няма единствено вътрешно – счетоводно значение, както и не може да се възприеме
като задължение на новия собственик, доколкото общите условия на ищеца
предвиждат възможност партидата да бъда открита и на името на ползвателя на
имота, какъвто не е настоящият случай. Ищецът не е установил
по делото при условията на пълно и главно доказване след подаването на
молба – декларация за откриване на партида от Ц.П. да са настъпили други
релевантни за правоотношението юридически факти, които да обуславят възникването
на ново договорно правоотношение с ответника, което да е действащо към исковия
период.
Действително, по делото няма данни през
исковия период бракът между ответника и П. да е бил прекратен с влязло в сила
решение, но само въз основа на този факт не може да се приеме, че ответникът е
солидарно отговорен за заплащане на задълженията за топлинна енергия, доставена
до имота – на основание чл. 32, ал. 2 СК, според която разпоредба за задължения, които
единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване на нужди на семейството,
те отговарят солидарно, съответно следва да бъде осъден да
заплати исковите суми. Дори да се приеме, че се касае за суми, за
заплащането на които съпрузите са солидарно отговорни, то при липсата на подобни
твърдения в исковата молба, както и в хода на цялото
производство от страна на „Т.С.“ ЕАД, осъждането на ответника с позоваване на
чл. 32, ал. 2 СК излиза извън рамките на
диспозитивното начало – чл. 6 ГПК и търсената от ищеца съдебна защита, което е
недопустимо. Ищецът е поискал ангажиране на отговорността на ответника като
вещен ползвател на имота, което очертава основанието на предявения иск и в чиито рамки
е
ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес, без да е изложил твърдения, че имотът е семейно жилище,
че се ползва за задоволяване на нуждите на семейството на ответника, или че
същият е солидарно задължен по исковите претенции, заедно със
съпругата си, на основаие чл. 32, ал. 2 СК. Ето
защо, доколкото след дарението на имота е възникнало ново облигационно правоотношение
между топлофикационното дружество и Ц.И.П., то настоящият съдебен
състав приема, че именно последната е отговорна за заплащане на задълженията,
а не ответникът (при липсата на твърдения от страна на ищеца за солидарна
отговорност между П. и С. като съпрузи за задълженията, поети за задоволяване нуждите
на семейството). В този смисъл е
ирелевантно кой фактически е обитавал имота и ползвал доставената
в същия топлинна енергия.
Предвид изложените от
въззивния съд съображения, следва да се приеме, че ответникът не е материално
легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове с оглед заявеното от
ищеца фактическо основание на същите – в качеството му на вещен ползвател на
процесния топлоснабден недвижим имот, доколкото за процесния период е налице
договор за същия, сключен между ищеца и Ц.П.. Следователно предявените искове
за потребена и незаплатена топлинна енергия и за цена на услуга
за дялово разпределение на топлинна енергия, включени в предмета
на въззивното обжалване, са неоснователни и подлежат на
отхвърляне. Предвид неоснователността на главните искове, неоснователна е и акцесорната
претенция за
присъждане на лихва за забава върху главниците от датата
на подаване на исковата молба - 28.03.2019 г., до окончателното
плащане.
Като е достигнал до различни правни изводи,
районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК в обжалваната част, включително и в частта за
разноските, и да бъде постановено ново такова, с които предявените осъдителни
искове да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Независимо от изхода на делото, за
първоинстанционното производство разноски на ответника не се дължат, по
изложените от СРС съображения за липса на представени
доказателства за сторени разноски.
За въззивното производство, предвид
основателността на въззивната жалба, право на разноски има единствено
въззивникът, който обаче не е направил изрично искане за присъждане на такива,
поради което с решението си въззивният съд не
присъжда разноски.
С оглед цената на предявените искове и чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 165450 от
15.07.2019 г. по гр. д. № 18125/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 162 състав, в обжалваната част, с която е осъден С.Д.С.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 4301,07 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2015
г. – 30.04.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. ********“, бл. ********,
с абонатен № 007177; сумата от 80,93 лв., такса за дялово
разпределение за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2019 г., до
окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
550,32 лв., разноски в производството, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** срещу С.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: ***
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане на С.Д.С.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД както следва: сумата от 4301,07 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2015 г.
– 30.04.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. ********“, бл. ********,
с абонатен № 007177, както и сумата от
80,93 лв., такса за дялово разпределение за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018
г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба – 28.03.2019 г., до окончателното им изплащане,
като неоснователни и недоказани.
Първоинстанционното решение в частите, с
които са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата
от 557,43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. - 05.12.2018
г., и за сумата от 13,63 лв., лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 30.12.2015 г. - 05.12.2018 г.,
е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД - „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване –
по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.