№ 16838
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110112652 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е от ищеца . срещу ответника Ж. Д. Х. осъдителен иск за заплащане на
сумата от 1431,18 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия договор
на ответника поради налагане на наказание .
Ищецът . твърди, че сключил с ответника Ж. Д. Х. трудов договор .г., изменен с
допълнително споразумение от 10.03.2014г., като възникналото трудово правоотношение
било безсрочно, а трудовият договор – многократно изменян. Твърди, че със заповед № .г.
трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ поради извършено от ответницата нарушение на трудовата дисциплина. С оглед
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение претендира ответникът да му
заплати обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието, което било уговорено на един месец, в размер на 1431,18 лв.
Претендира законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ответникът Ж. Д. Х. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения
иск, като поддържа, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, както и че
претендираният размер на обезщетението е неправилно изчислен, тъй като е използвана база
за м.10.2020г., а заповедта за уволнение била от 15.06.2021г. Със становище от 16.05.2022г.
поддържа, че искът е неоснователен поради недоказаност на размера на претендираното
обезщетение. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 221, ал. 2 КТ.
Основателността на предявения иск произтича от установяване на следните факти:
съществуване на безсрочно трудово правоотношение между страните с уговорен срок на
предизвестие при прекратяване от един месец, което правоотношение е прекратено поради
налагане на дисциплинарно наказание . и размера на последното получено от
работника/служителя брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди
уволнението.
1
Между страните не е спорно, че са били обвързани от безсрочно трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор .г., изменен с допълнително
споразумение от 10.03.2014г. с твърдяното в исковата молба съдържание, включително
уговорката за едномесечно предизвестие при прекратяване.
Не е спорно между страните и се установява, че трудовото правоотношение между
тях е било прекратено със Заповед на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание
. № .г., връчена на ответника на 15.06.2021г.
Посочената заповед е била оспорена от ответника Ж. Х., която е предявила искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й и
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, по които е било образувано гр.д.
№ .г. по описа на СРС, 79 състав.
От приложените по делото преписи от съдебни решения става ясно, че
производството по делото е приключило с влязъл в сила на 26.04.2024г. съдебен акт, с който
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са отхвърлени. Решението по предявените
искове е формирало сила на пресъдено нещо, която е задължителна за настоящия състав на
основание чл. 297 ГПК и го задължава да приеме, че уволнението е извършено
законосъобразно.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ответника за пълен
отработен месец преди уволнението (м.10.2020г.) е в размер на 1431,18 лв. Съгласно чл. 228,
ал. 1 КТ вр. чл. 221, ал. 2 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по този раздел (в който попада и обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ) е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение,
доколкото друго не е предвидено. Установява се от приложените писмени доказателства –
справка за използван отпуск и отпуск поради временна неработоспособност от ответника Ж.
Д. Х., че именно м.10.2020г. е последният пълен отработен от последната месец, което се
потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като компетентно изготвено и даващо отговор на задачата, при използване на специалните
знания на експерта. Не може да се приеме тълкуването на ответника, че за база за
определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид размерът на
брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на трудовото
правоотношение, тъй като се установява, че през него ответницата не е отработила всички
дни, а съгласно константната съдебна практика разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ има
предвид последният пълен отработен месец (месецът, в който са отработени всички работни
дни) преди възникване на основанието за съответното обезщетение – в този смисъл Решение
№ 490 от 28.06.2010г. по гр.д. № 342/2009г. на ВКС, IV ГО, Определение № 1118 от
14.10.2015г. по гр.д. № 3981/2015г. на ВКС, IV ГО. Тъй като се установи, че това е бил
м.10.2020г. дължимото от ответника обезщетение се равнява на брутното й трудово
възнаграждение за този месец или на сумата от 1431,18 лв.
Установяват се следователно всички елементи от фактическия състав на спорното
вземане, с оглед на което предявеният иск по чл. 221, ал. 2 КТ е основателен за пълния
предявен размер от 1431,18 лв. и следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 25.11.2021г. до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е доказал
извършването на такива в размер на 57,25 лв. – платена дължима държавна такса. Ищецът е
бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на основание на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр.
8/2017г.) вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП в минимален размер от 100 лв. Или на ищеца
следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски по делото в размер на
общо 157,25 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. . да заплати на ., ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. . на основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата
от 1431,18 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия договор на
ответника поради налагане на наказание .със Заповед на работодателя № .г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 157,25 лв.,
представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3