Р Е Ш Е Н И Е №
2677
гр. Пловдив, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в,
в открито съдебно заседание на 05.06.2019 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар:
Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 16586 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на настоящото производство е
предявен от Л.А.Б., ЕГН ***********,***
против К.Щ.Х. с адрес: ***
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1000 лв.- главница, представляваща причинени на ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в засягане на чувствата му на чест и достойнство,
вследствие на отправени на от ответника клеветнически изрази пред свои гости –
трети лица „Те (Б. и Е.) *** за което ищецът е получил информация на 17.12.2017
г. от Е.Е., а тя от М.А.. Претендира се
и законна лихва, считано от 17.2017 г. до окончателното изплащане на
главницата, както и разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че ищецът работи
като ***, като на 19.12.2017 г. около 14,00 часа му позвънила Е.Е. и го
поканила на кафе. Видели се в кафе „***“ срещу училище „***, като Е.Е. казала,
че е била на делото, което се води срещу нея – НОХД № 90/201.. г. по описа на
ОС – ***. По това дело свидетел бил М.Б.А., с който ищецът е подсъдим по друго
дело на ОС – *** – НОХД № 539/2016 г. В разговор преди съдебно заседания М.А.
споделил пред Е.Е., че наскоро се състояла среща по покана на *** на гр.*** – К.Х.
в хотела му, находящ се в ***, на която среща присъствали ***, М., адв. С.П. и
още няколко неизвестни за ищеца лица. На тази среща ответникът Х. заявил, че
„Те (Б. и Е. ***“, но той (Х.) на подсъдимия А. щял да помогне с връзките си,
но „Б. щял да ***““. Ответникът споменавал и близки отношения с магистрати и
други лица, като се заканил, че ще „оправи“ ищеца, а ще помогне на М.А. да бъде
оправдан. Твърди се, че така описаните факти и обстоятелства представляват
клеветнически твърдения, с които предварително се приписва виновност в
извършването на престъпление от ищеца и
осъществяват състава на деликт по реда на чл. 45 ЗЗД. Ищецът твърди, че в резултат на тези
клеветнически твърдения, той е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на чувствата му на чест и
достойнство, които оценява на 1000 лв. С оглед изложеното се моли предявеният
иск да се уважи. Претендират се разноски.
В
законоустановения месечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че изложеното в
исковата молба не отговаря на истината, като цитираните изрази не са отправяни
нито устно, нито писмено от него. Оспорва да е била провеждана твърдяната среща
в хотел, находящ се в ***“, както и да е било коментирано някога с посочените в
исковата молба хора делото против адв. Б..
Цитира се практика, касаеща деликтната отговорност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
За да се уважи предявеният иск ищецът следва да докаже положителните
факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, изразяващо
се в отправени клеветнически твърдения, вреда /посочените в ИМ неимуществени
вреди/, пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също
и размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които изключват
твърденията в исковата молба, като докаже и възраженията си в отговора, а при
установяване на сочените като клеветнически твърдения от ищеца, изложени в
исковата молба, да докаже, че същите са верни, предвид действащата по отношение
на ищеца оборима презумпция за невярност. (В този смисъл Решение № 253 от
29.01.2014 г. по гр.д. № 1251/2012 г. по описа на ВКС, ІІІ-то г.о.). Респективно - при установяване на всички
елементи от деликтната отговорност от ищеца – да докаже, че е погасил търсената
сума.
От
разпита на св. Е.Е. се установява, че същата познава страните по делото, като
ищецът го познава от 2009 г., когато той е бил адвокат на община *** и тя е
била ***. Господин Х. посочва, че го познава от много години, тъй като са от един
град и са били приятели с баща й. Посочва, че през 2017 г. – зимата, на едно от
нейните дела в ***, в който е подсъдима и докато чакала пред залата се видяла с
А.- *** по времето, през което тя е била кмет на Община ***. Свидетелката посочва, че А. споделил с нея,
че са били на среща в хотела на г-н Х. в *** той, г-н Х., г-н П. и още няколко
човека, като коментирали за делото, по което ищеца и г-н А. са подсъдими и по
което съдия е И.П. – съпруга на адв. П.. Свидетелката посочва, че г-н А. й
споделил, че коментирали, че г-н П. и г-н Х. имали много връзки с г-н М.- *** и г-н Х. бил казал, че ще бъде оправдан М.т.е.
г-н А., а ищеца – г-н Б. ще бъде осъден. Г-н Х. бил казал, че ще съдейства да
се случат така нещата. Веднага след този разговор св. Е. се обадила на ищеца и
го уведомила за съдържанието на разговора с г-н А.. Посочва, че Х. винаги е
парадирал с връзките си, като в момента е кмет на община ***. Б. много
„вътрешно“ ги приел нещата за разговора с А. и се изнервил, много се притеснил,
като не бил добре и със здравето. От
него знае, че „вдигнал кръвно и кръвна захар“. Свидетелката посочва, че е
подсъдима по дело на Окръжен съд ***, по което ответникът Х. е свидетел, като
заявява, че тя самата води дела срещу ответника Х., като едно от тях е от
частен характер дело от 2017 г. , като посочва, че това не опорочава показанията
й. Делото сочи, че е за побой срещу нея от г-н Х.. По нейното дело свидетелката посочва, че
общината е граждански ищец, а ответникът е свидетел, като г-н П. е адвокат на
община ***. Свидетелката посочва, че през 2017 г. е виждала г-н П. и г-н Х. в
хотела на Х. в ***.
Разпитаният по делото свидетел М.А.
отрича да е споделял със св. Е. посочените от нея обстоятелства. Посочва, че
познава както св. Е., така и ищеца Б.,*** от 2009 г. . Посочва, че в периода от
2007 г. до 211 г. е бил ***. Относно ответникът Х. сочи, че той е бизнесмен на
територията на общината, като след това станал кмет. Не оспорва, че са
подсъдими с ищеца Б. по дело № 539/2016 г. на Окръжен съд – ***. Отрича
категорично да е присъствал на среща на територията на *** за обсъждане на
връзките на Х. и за хода на делото пред Окръжен съд – ***. Отрича да е коментирал със св. Е. каквото и
да е било, като посочва, че отдавна не я е виждал. Когато се видели с нея на
една среща в съда, на другия ден разбрал, че бил казал еди какво си и имал
жалба в тази връзка. Твърди, че изпаднал в шок, когато Б. донесъл жалбата. За
св. Е. посочва, че тя е свидетелка по делото, по което той и Б. са подсъдими.
Посочва, че се е запознал с исковата молба предмет на настоящото производство
по делото на Окръжен съд – *** по повод искане за отвод на съдия П.. Съдия П.
не си дала отвод и изгледала делото докрай. Отрича да е присъствал на срещи с
адв. П., с г-н Б., с г-н Х., както и на
каквито и да е срещи, на които да са говорили за това дело на Окръжен съд –***.
Посочва, че са се събирали с Х. в неговия хотел в ***. Дори тази година по
Гергьовден е ходил в хотела, както и други общински съветници, като синът на
г-н Х., с който са приятели го поканил. Ходил е на рожден ден там, но не и на
служебни срещи. За адв. П. е разбрал, че е адвокат на община *** в течение на
делото на св. Е. В качеството си на общински съветник не е бил уведомяван кой
ще представлява общината по това дело, като познава визуално адвокат П. от
залата по делото. Посочва, че съпругата му има регистрирана фирма – ***, което
се помещава в ***. Свидетелят сочи, че с кмета обсъждат проблеми, касаещи
развитието на общината, но не си правят срещи преди общинския съвет. Посочва,
че решенията на общинския съвет се вземат повечето пъти единодушно, освен ако
някой не отсъства или не гласува въздържал се. Не си спомня дали е гласувал
някога въздържал се или против решение на *** на Община ***.
От отговорите на въпросите по чл.
176 ГПК от страна на ответника Х. се установява, че И.П. не я познава, а С.П.
го познава, като адвокат по едно от неговите дела т.е. на Община *** против Е..
Отрича С.П. да е идвал в хотела му в *** в негово присъствие, като счита, че
ако е ходил в хотела е следвало да му се обади. Посочва, че познава М.А., който
е общински съветник. Отрича да е обещавал на М.А. да ходатайства пред съдия И.П.,
като още веднъж отрича да я познава.
След анализ на събраните по
делото гласни доказателства, съдът счита, че предявеният иск се явява
недоказан. Показанията на св. Е., не само, че представляват косвени
доказателства, доколкото се сочи, че възпроизвеждат дадените от друго лице
изявления, но и се опровергават от свидетелските показания на това друго лице.
Освен това самите показания не са конкретни, налице са вътрешни противоречия и
непоследователност. Св. Е. посочва, че на среща в *** в хотела на Х. (която не се доказва действително
да е осъществена) са говорили за делото на ищеца и М.А., като „коментирали, че
П. и Х. имат много връзки с г- н М. – *** и Х. казал, че ще бъде оправдан М. и
ще бъде осъден Б.“ „Х. казал, че ще съдейства, за да се случат така нещата“,
като по своята същност така възпроизведеното от
свидетелката не представлява клеветнически твърдения и не се установява
с категоричност да е изречено. В
показанията си св. Е. не сочи да й е било предадено при разговора с М.А., че
ответникът Х. е изразявал мнение за виновността на ищеца Б., нито да е заявявал, че Б. ***“, което по
своята същност представляват клеветнически твърдения, които биха могли да се
квалифицират като противоправно деяние. Не се установиха при разпределената
доказателствена тежест за това и твърденията на ищеца, че ответникът Х. е
отправял „жлъчни коментари “ по отношение на ищеца.
Показанията на св. Е.
представляват косвени доказателства, доколкото възпроизвеждат чуто от нея, а не
личните й възприятия. В съдебната практика се приема, че изводите на съда биха
могли да почиват и само на косвени доказателства, но
това е допустимо само ако косвените доказателства, преценени във взаимната им
връзка и логическа обвързаност, формират система / верига /, при съществуването
на която може да бъде направен единствено възможен правен извод. В настоящия случай показанията на св. Е. дори
и да се кредитират, като се приеме, че същата е интерпретирала пречупено през
призмата на нейните възприятия казаното от св. А., то липсва логическа верига от косвени факти, която
недвусмислено и категорично да очертава наличието на соченото от ищеца противоправно
деяние, изразяващо се в отправени от
ответника клеветнически изрази пред свои гости – трети лица „Те (Б. и Е.)
източиха общината“, но той (Х.) на подсъдимия А. щял да помогне с връзките си, но
„Б. щял да ***. Освен това изложеното от нея напълно се опровергава от
останалите събрани гласни доказателства, които представляват преки
доказателства, доколкото се сочи св. А. да е присъствал на процесната среща и
да е изрекъл възпроизведени от св. Е.
думи, а ответникът Х. да е изрекъл описаните в исковата молба клеветнически
твърдения.
За да се уважи предявения пред
съда иска за неимуществени вреди вследствие на отправени клеветнически
твърдения и коментари, то същият следва да е доказан по основание и размер,
като крайният извод на съда не може да се основава на предположения, а на
доказани факти по делото.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпитите на допуснатите на ищеца и ответника свидетели не
се установява реализирането на описаната в исковата молба фактическа
обстановка, която се сочи, че представлява противоправно деяние, изразяващо се
в отправени клеветнически твърдения.
С оглед липсата на достатъчно
убедителни доказателства, установяващи изложените в исковата и уточнителната
молба отправени от ответника изявления и коментари по отношение на ищеца, които
се сочи да представляват противоправно деяние, то не следва да се разглеждат
останалите елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 700 лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Л.А.Б., ЕГН ***********,***
против К.Щ.Х. с адрес: ***
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1000 лв.- главница,
представляваща причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в засягане
на чувствата му на чест и достойнство, вследствие на отправени от
ответника клеветнически изрази пред свои гости – трети лица „Те (Б. и Е.) ***
за което ищецът е получил информация на 17.12.2017 г. от Е.Е., а тя от М.А., ведно със законна лихва, считано от 17.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата, както и разноски по делото.
ОСЪЖДА Л.А.Б.,
ЕГН ***********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА К.Щ.Х. с адрес: *** сумата от 700 лв.- разноски по делото в размер на
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ