Р Е Ш Е Н И Е
София, 06.03.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6236/2020 г., за да се произнесе
взе пред вид:
Предявен е иск от „Б.Д.“ АД,
ЕИК *******, чрез юрк. М.К., съдебен адрес:*** против
М.Х.Д., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че М.Х.Д. дължи
на „Б.Д.“ АД по Договор за ипотечен
кредит от 20.12.2007 г. следните суми: - 278 079,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.11.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението,
- 164 026,88 евро договорна лихва
за периода 20.01.2012 г. - 18.11.2019 г., - 14
988,20 евро - санкционираща лихва за периода 19.10.2012 г. - 18.11.2019 г.,
231,73 евро - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за
периода 19.11.2019 г. - 22.11.2019 г., 2
139,26 евро - заемни такси и разноски, както следва: държавна такса 17 972,72
лв.и ю.к. възнаграждение 150 лв.
Претендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че, съгласно
Договор за ипотечен кредит от 20.12.2007 г., „Б.Д." АД е предоставила на М.Х.Д.
банков кредит в размер 324 000 евро, със срок за издължаване от 180 месеца,
считано от датата на разрешаването му - 08.01.2008 г. Към датата на сключване,
кредитополучателят заплаща лихва от 7%. Кредитът е усвоен на 08.01.2008 г. по
сметката на продавача на недвижимия имот С.И.Д..
За
обезпечаване на кредита е учредена законна ипотека върху следния недвижим имот:
Апартамент № 1 в груб строеж, находящ се в София, ж.к. Иван Вазов, бул. „******,
състоящ се от входно антре, коридор, дневна - трапезария с кухненски бокс, две
спални, детска стая, две бани с тоалетни, склад, две гардеробни помещения и три
тераси, със застроена площ от 190,74 кв.м., заедно с 17,14% ид.
ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от
дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ 437 кв.м. УПИ-154
от кв. 31 по плана на София, обективирана като Законна ипотека, вписана в
служба по вписвания - София с вх. peг. № 622449 от
21.12.2007 г., том 11, акт № 57 от 21.12.2007 г., подновена със законна
ипотека, вписана в Службата по вписванията - София с вх. peг.
№ 87875 от 19.12.2017 г., том 78, акт № 150 от 19.12.2017 г.
По – нататък
ищецът цитира нормата на. 20а ЗЗД, според която сключеният между страните
договор има силата на закон, за тези които са го сключили.
Счита, че невнасянето
в срок на договорените месечни погасителни вноски, от страна на
кредитополучателя, съставлява неточно и непълно изпълнение на поетите от него
договорни задължения, а именно: кредитът да се погасява с месечни вноски,
съгласно предоставения Погасителен план.
В разпоредбата
на т. 19.2. и т. 19.4 от Договора за кредит от 21.12.2007 г. се съдържа
правило, че, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събиране на кредита по съдебен ред,
остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент /7%/ увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл. 19.3 от
Договора за кредит, след изтичане на гратисния период, при неплащане на падежна
дата на дължимата или част от месечна лихва, остатъкът от кредита се олихвява с
прилагания лихвен процент по т. 7.1 /7%/, увеличен с наказателна надбавка от 3
процентни пункта, считано от падежната дата.
Ищецът
заявява, че, поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски е
допусната забава в плащанията над 90 дни, с оглед на което и на основание
раздел VI „Отговорност и санкции", т. 19.2 и т. 19.4 от Договора за кредит
от 20.12.2007 г., вр.чл. 60, ал. 2 ЗКИ, за Банката е
възникнало договореното потестативно право да обяви
вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо.
Банката е
упражнила надлежно правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем. За
уведомяване на кредитополучателя от ищцовото дружество
изпратили Покана-Уведомление, изх. № 01-20-05625/27.08.2019 г. чрез ЧСИ И.Х.,***
действие ОС Ямбол, която е била връчена лично на ответника на 14.11.2019 г.
Пред вид
гореизложеното, към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем -
19.11.2019 г. не са погасени общо 85 броя погасителни вноски.
На
22.11.2019 г. е ищецът подал до районния съд заявление по чл. 417 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, като към тази дата
кредитното задължение, което е отразено и в представеното Извлечение от
счетоводните книги, е било както следва: главница - 278 079,25 евро, законна
лихва, считано от 22.11.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.;
договорна лихва 164 026,88 евро за периода 20.01.2012 г. - 18.11.2019 г.; санкционираща
лихва 14 988,20 евро за периода 19.10.2012 г. - 18.11.2019 г., обезщетение за
забава след датата на настъпване на изискуемост 231,73 евро за периода
19.11.2019 г. - 22.11.2019 г.; заемни такси в размер 2 139,26 евро и разноски -
17 972, 72 лв. държавна такса и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Във връзка с
евентуални възражения на ответната страна, допълнително уточнява, че между Б.Д.
АД и ответника е налице друго приключило производство по иск с правно основание
чл. 415 вр. чл. 422 ГПК. На 09.05.2013 г., след издаване
в полза на ищеца на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е образувано
изпълнително дело № 3946/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б., Рeг.
№ 838 на КЧСИ. На ответницата – длъжник е била връчена ПДИ, тя е подала
възражение и в предвидения в чл. 415 ГПК срок е предявен иск за установяване на
вземането на „Б.Д." АД по издадената заповед за изпълнение, по който е
образувано гр.д. № 10378/2013 г. на СГС, 1-8 с-в. С решение от 04.07.2017 г.,
СГС, ГО, 1-8 с-в, гр.д. № 10378/2013 г., съдът е признал за установено частично
вземането на „Б.Д." АД по предявените установителни
искове срещу М.Х.Д.. Съдът е приел, че кредиторът не е обявил предсрочната
изискуемост на кредита на длъжниците и не е упражнил правото си по надлежен
ред, изискващ уведомяването им преди подаване на заявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост на дълга - т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г.
от 18.08.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК. Решението е обжалвано от длъжника и настояща ответница и е образувано
т.д. № 6156/2017 г. по описа на САС, 11 - ти с-в, приключило с решение от
09.03.2018 г., с което е отменено първоинстанционното решение, в частта за
лихвите. Признато е за установено: съществуването на парично вземане за сумата
12 882,50 евро, представляваща редовна /падежирала/
главница към 19.10.2012 и за законната лихва от тази дата, договорна лихва в
размер 28 383,49 евро за периода 08.11.2011 г. - 18.10.2012 и санкционираща лихва 1 099 евро за
периода 08.09.2011 -18.10.2012 г., както и присъдени разноски 599,82 лв.
Второинстанционното решение е
обжалвано от М.Д.. На 25.04.2019 г. с определение ВКС се е произнесъл по
казуса, приемайки че предявеният установителен иск може да бъде уважен само по
отношение на падежиралите вноски към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението и не е допуснал касационно обжалване на решението на САС. В тази
връзка ищецът заявява, че кредитът е преизчислен по първоначален лихвен
процент, като не е отразена изискуемостта от 09.08.2011 г. и 12.09.2011 г.
Кредитът е върнат в статут „редовен", но, поради непогасяване в срок на
месечните погасителни вноски и, съгласно раздел VI „Отговорност и
санкции", т. 19.2. от Общите условия на Договор за кредит, вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ, Банката е упражнила правото си да
превърне кредита в предсрочно изискуем.
На
22.11.2019 г., в качеството си на кредитор, „Б.Д." АД, на основание чл.
60, ал.2 ЗКИ е подала до Районен съд - гр. Ямбол заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни документи - извлечение
счетоводни книги, по което е образувано ч. гр. дело № 4091/2019 г., по описа на
PC - Ямбол, ГО, 4- ти с-в. Заявлението е уважено и е издаден изпълнителен лист
срещу М.Х.Д. за заплащане на дължимите към Банката по Договора за кредит суми. Въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.
д. № 81/2020 г. по описа на ЧСИ Р.А., peг. № 848 на
КЧСИ.
На
05.06.2020 г. ищецът е уведомен, че по ч.гр.дело № 4091/2019 г. ответницата М.Д.
е подала възражение срещу издадената заповед за парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК от длъжника.
В тази
връзка ищецът е предявил настоящия иск и моли съда да постанови решение, с
което да се признае за установено по отношение на него, че длъжникът и ответник
М.Д., му дължи посочените подробно описани по – горе суми – главница, лихви,
такси и разноски, по силата на Договор за ипотечен кредит от 20.12.2007 г., с
всички законни последици.
Ищецът е
представил писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
Поискал е прилагане на ч.гр.д. № 4091/2019 г., по
описа на PC - Ямбол, ГО, 4 - ти с-в.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск,
като основателен и доказан. Претендира разноски. Възразил е против размера на
адвокатското възнаграждение на адвоката на противната страна.
Ответницата М.Х.Д. чрез адв.
Ч.Д., оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Претендира разноски.
На
първо място заявява, че претендираното вземане не се дължи, тъй като, във
връзка с образувано и приключило предходно съдебно производство по реда на чл.
417 вр. чл. 422 ГПК заявителят се е снабдил със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. 49411/12 на СРС, като е
протекло исково производство по реда на чл. 422 ГПК, по което с необжалваем
съдебен акт на ВКС по т.д.1649/18 г., е оставено в сила постановеното съдебно
решение на САС, 11 - ти с-в по т.д. 6156/17, отменящо първоинстанционното
решение на СГС, 1-8 с-в по гр.д. 10378/13, и предявеният установителен иск е
уважен частично за сумите 28 383,49 евро - непогасена договорна лихва и
12 882,50 евро - непогасена главница.
По – нататък
в отговора ответницата заявява, че, отчитайки крайния резултат от постановените
съдебни актове и обстоятелството, че е настъпила погасителна давност на
претендираните вземания на заявителя за разликата над установените дължими
вземания, тя е предявила отрицателен установителен иск за недължимост
на вземанията пред Софийски градски съд по реда на чл. 124, вр.
чл. 439 ГПК и е образувано гр.д. 6723/19 на I отд., В
тази връзка моли съда да прекрати производството по настоящото дело като
недопустимо, като по - късно заведено, както и да постанови обезсилване на
издадените заповед за незабавно изпълнение от 20.12.2019 г. и изпълнителен лист
по реда на чл. 417 и чл. 418 ГПК по ч. гр.д. 4091/19 г. на PC гр. Ямбол, въз
основа на които е предявен настоящият иск.
Според нея,
към датата на образуване на новото изпълнително дело № 20198380400494, за което
е била уведомена със съобщение, изх. № 25892/18.03.2019 г., изпълняемото
право на взискателя по издадения изпълнителен лист по гр.д. 49411/12 г. на СГС
е погасено по давност с изтичане на 5 години от последното изпълнително
действие.
На следващо
място счита, че в Договора и Общите условия за банков кредит е налице
неравноправна клауза. В чл. 22.3 е предвидено Банката да променя едностранно
лихвения процент, което е сторено без съгласието на кредитополучателя и това е
видно от приложеното Извлечение от счетоводните книги на банката, посочващо, че
месечните погасителни вноски са на стойност 3 023,79 евро, а в приложения
Погасителен план месечните вноски възлизат на 2 912,20 евро. Очевидно, е
че Банката е направила изменение на лихвите по кредита, без за това да е налице
индивидуално уговорено такова изменение, съобразно разпоредбата на чл. 146 ал.
2 ЗЗП, като уговорената клауза в чл. 22.3 от Договора се явява нищожна, според
многобройната и непротиворечива съдебна практика на ВКС и задължителната за
съдилищата практика на Съда на ЕС, както и съобразно приложението на Директива
93/13/ЕИО. В резултат на прилагането на неравноправната клауза, посочена в чл.
22.3 от Договора за банков кредит, Банката неправилно е изчислила
претендираните суми за главница и лихва, посочени в Извлечението от
счетоводните книги, поради което то е нередовно, още повече, че е видно че
посочените суми са погасени по давност, съобразно представената като
доказателство искова молба.
По тези
съображения ответницата моли клаузата на чл. 22.3 от Договора за банков кредит
да бъде обявена за нищожна, като се преизчислят
действително дължимите суми за лихви, в съответствие с първоначално договорения
лихвен процент.
Представила е
писмени доказателства. Поискала е назначаване на ССЕ. Поискала е прилагане на изп. дело № 20198380400494, образувано при ЧСИ М.Б., район
на действие СГС, изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Р.А.,
район на действие СГС, peг. № 848 на КЧСИ под нов № 20208480400126
и изп. д. № 20208480400081, образувано при ЧСИ Р.А..
В хода по
същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не
се спори, а и това се доказва от събраните по делото доказателства, че, по
силата на Договор за ипотечен кредит от 20.12.2007 г., сключен между ищеца „Б.Д."
АД, от една страна, и ответницата М.Х.Д., от друга, Банката й е предоставила
кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот в размер 324 000 евро,
с краен срок на връщане след 180 месеца, считано от датата на разрешаването му
- 08.01.2008 г.
В чл. 7.1 от Договора за кредит страните са уговорили
също и размера на годишна лихва за редовна главница ще бъде 7 % при ежемесечно
олихвяване, като, след изтичане на гратисния период, кредитът се издължава на
равни месечни вноски, включващи дължимите плащания за лихва и за главница,
съобразно Погасителния план.
Договорено е още /в чл. 7.2/, че, при промяна на
лихвения процент при условията на чл. 22.3 от Договора, кредиторът определя нов
размер на погасителната месечна вноска, за което представя на кредитополучателя
и нов Погасителен план.
Отпуснатият
кредит е изцяло усвоен на 08.01.2008 г. по сметката на продавача на недвижимия
имот С.И.Д..
В
разпоредбата на т. 19.2. и т. 19.4 от процесния договор за кредит страните са
се уговорили, че, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събиране на кредита по съдебен ред,
остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент /7%/ увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта., а нормата на т. 19.3 предвижда,
че след изтичане на гратисния период, при неплащане на падежна дата на
дължимата или част от месечна лихва, остатъкът от кредита се олихвява с
прилагания лихвен процент по т. 7.1 /7%/, увеличен с наказателна надбавка от 3
процентни пункта, считано от падежната дата.
Доказа се,
че, поради неплащане от страна на ответницата на задълженията й по кредита, в
съответствие с т. 19.2 и т. 19., вр. чл. 60, ал. 2
ЗКИ, Банката е упражнила надлежно правото си да превърне кредита в предсрочно
изискуем, смитано от 19.11.2019 г., за което тя е уведомена чрез ЧСИ И.Х.,***
действие ОС Ямбол с покана - уведомление, изх. № 01-20-05625/27.08.2019 г.
връчена й лично на 14.11.2019 г. Предсрочната
изискуемост по кредита е обявена на 19.11.2019 г.
Не
се спори също така, че, във връзка с подадено от Банката Заявление
по чл. 417 ГПК, е било образувано ч.гр.д. № 4091/2019 г. на Ямболски районен
съд, 4-ти с-в, по което в нейна полза на
20.12.2019 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение, а на 23.12.2019 г. - изпълнителен
лист, като длъжницата М.Х.Д. е осъдена да заплати на Банката парично вземане,
произтичащо от Договор за кредит от 20.12.2117 г., формирано от следните суми: главница
- 278 079,25 евро, законна лихва, считано от 22.11.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението.; договорна лихва 164 026,88 евро за периода
20.01.2012 г. - 18.11.2019 г.; санкционираща лихва 14 988,20 евро за периода
19.10.2012 г. - 18.11.2019 г., обезщетение за забава след датата на настъпване
на изискуемост 231,73 евро за периода 19.11.2019 г. - 22.11.2019 г.; заемни
такси в размер 2 139,26 евро и разноски - 17 972, 72 лв. държавна такса и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.
За събиране на посочените
суми основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. №
81/2020 г. по описа на ЧСИ Р.А., peг. № 848 на КЧСИ.
След
уведомяване в законовия срок, длъжникът и настоящ ответник М.Д. е подала
възражение срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение, като заявила, че
не дължи сумите по него и, съобразно дадената му възможност, ищецът е предявил
настоящия иск за установяване на вземането си.
По делото от
събраните писмени доказателства се доказаха твърденията в исковата молба, че,
във връзка с издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на
ищеца по Договор за кредит от 20.12.2007 г.,, е образувано изпълнително дело №
3946/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б., Рeг. № 838 на
КЧСИ. След подаване от страна на ответницата на възражение в предвидения в
закона срок, ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение на основание чл. 422 ГПК и е образувано гр.д.
№ 10378/2013 г. на СГС, 1- 8 с-в. С решение от 04.07.2017 г., съдът е признал
за установено частично вземането на „Б.Д." АД по предявените установителни искове срещу М.Х.Д.. В мотивите си съдът е
приел, че кредиторът не е обявил предсрочната изискуемост на кредита на
длъжниците преди подаване на заявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост на дълга, съобразно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.08.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението на първоинстанционния съд е
отменено с решение от 09.03.2018 г. по т.д. № 6156/2017 г. по описа на САС, 11
- ти с-в в частта за лихвите, като е признато е за установено съществуването на
парично вземане за сумата 12 882,50 евро, представляваща редовна /падежирала/ главница към 19.10.2012 г., ведно със законната
лихва от тази дата, договорна лихва в размер 28 383,49 евро за периода
08.11.2011 г. - 18.10.2012 и санкционираща лихва 1 099 евро за периода
08.09.2011 -18.10.2012 г., както и присъдени разноски 599,82 лв.
След
касационно обжалване от страна на ответницата на 25.04.2019 г. с определение
ВКС е приел, че предявеният установителен иск може да бъде уважен само по
отношение на падежиралите вноски към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението и не е допуснал касационно обжалване на решението на САС.
Във връзка с
това кредитът е преизчислен от Банката по първоначален лихвен процент, като не
е отразена изискуемостта от 09.08.2011 г. и 12.09.2011 г. Кредитът е върнат в
статут „редовен", но, поради непогасяване в срок на месечните погасителни
вноски ищцовото банково дружество е упражнило правото
си да го превърне в предсрочно изискуем, уведомило е ищцата и е образувано дело
по заповедно производство за удовлетворяване на вземането по Договора от
20.12.2007 г. В резултат на това, след възражение от ищцовата
страна за дължимостта на вземането, е образувано и
настоящото дело.
По искане на страните бе назначена съдебно –
икономически експертизи, която съдът възприема като обективно и безпристрастно
изготвена въз основа на доказателствения материал по делото и базира решението
си на нея.
Според
вещото лице, от Извлечение по банкова сметка № 14978963 в евро за периода от
01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. е видно, че на 08.01.2008 г. от сметката е
наредена сума от М.Х.Д. по сметка ******, в размер 324 000 евро с
основание „Покупка на имот”. От извлечение на банкова сметка ***а И.Д., за
периода от 08.01.2008 г. до 08.01.2008 г., се констатира, че на 08.01.2008 г.
от сметка ******е постъпила сумата 324 000 евро, с основание „Покупка на имот”.
Експертът
заявява, че кредит в размер на 324 000 евро е усвоен по сметка 14978963,
след което е заплатен имот по сметка ******, с което са изпълнени условията на
т. 4 и т. 5 от процесния договор от 20.1.2.2007 г., т.е. кредитополучателят е
усвоил кредит в размер на 324 000 евро.
За обслужване на задължения по кредита по посочени
банкови сметки са постъпили суми в общ размер 122 217,57
евро. В специално Приложение 1 експертизата е представила паричен поток, в
който са съпоставени задълженията по погасителен план и извършените погасявания
на съответната дата. Констатирано е, че са допускани просрочия при обслужване
задълженията по кредита, които са подробно разгледани в заключението.
На
08.02.2008 г. дължимата вноска за главница е 1 022,20 евро, като същата е
отнесена в просрочие. До 08.03.2008 г. тази вноска не е погасена. Дните на
забава са 29, а дължимата лихва за забава е 780,39 евро. До 08.04.2008 г. не е погасявана главница и тя
е отнасяна в просрочие. Към същата дата просрочените вноски по главница са 3
броя, на обща стойност 3 084,52 евро.
С направена вноска на 24.04.2008 г. просрочените вноски по главница са
погасени.
Дължимите
вноски по главница на 08.05.2008 г. и на 08.06.2008 г. са просрочени. Те са
погасени на 19.06.2008 г.
Дължимите
вноски по главница след 08.07.2008 г. трайно остават просрочени и частично
погасявани.
За
периода от 08.03.2009 г. до 08.07.2009 г. има трайно непогасяване на просрочена
главница – четири просрочени вноски по главница и натрупано просрочие за вноски
по главница към 08.07.2009 г. от 7 471,82 евро.
За
периода от 08.01.2010 г. до 08.03.2011 г. има трайно непогасяване на вноски по
главница и отнасяне на същите като просрочена главница.
За
период от 08.09.2011 г. до 08.11.2011 г. има трайно непогасяване на вноски по
главница и отнасяне на същите като просрочена главница.
На
23.11.2011 г. е извършена последната вноска за погасяване на задълженията по
процесния договор в размер 2 042,90 евро, като след тази дата погашения
липсват.
По
– нататък вещото лице е констатирало, че на 15.05.2014 г. е извършено частична
погасяване на присъдено вземане по падежирала
главница, в размер на 10 998,02 евро.
Предсрочната
изискуемост по кредита е обявена на 19.11.2019 г.
Вещото
лице е изчислило размера на неиздължената сума /главница/ към кредитора „Банка
ДСК” ЕАД по договора за ипотечен кредит към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист.
Посочило е, че Банка ДСК” ЕАД е подала Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК до Районен съд Ямбол на 22.11.2019 г. Задълженията
по кредита към 19.11.2019 г. – датата на обявяване на предсрочна изискуемост са
следните:
Общо
задължение по главница – 290 931,75 евро в т.ч.:
-
Редовна главница - 149 181,64
евро;
-
Просрочени вноски по главница –
141 750,11 евро;
Признати вземания за
просрочени вноски по главница с Решение от 09.03.2018 г. по т.д. № 6156/2017 г.
на САС – 12 882,50 евро.
Дължим остатък по
главница - 278 049,25 евро в това число:
-
149 181,64 евро - редовна главница;
-
128 867,61 евро – просрочени вноски
по главница, представляващи разлика между 141 750,11 евро - общо
просрочени вноски по главница и 12 882,50 евро признати вземания по
просрочени вноски по главница.
Посочен
е и следният размер на дължимите възнаградителна лихва и обезщетение за забава към датата
на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417, т.
2 от ГПК и Изпълнителен лист:
Общо задължение за
просрочена възнаградителна лихва – 192 335,04
евро;
Признати вземания за
просрочени възнаградителна лихва с Решение от
09.03.2018 г. по т.д. № 6156/2017 г. на САС – 28 383,49 евро;
Дължим остатък за
просрочена възнаградителна лихва – 163 951,55
евро, представляваща разлика между 192 335,04 евро – общо дължима възнаградителна лихва и 28 383,49 евро – признато вземане
за възнаградителна лихва.
Размерът
на начисленото от кредитора и дължимо обезщетение
за забава възлиза, както следва:
Общо задължение за просрочена санкционираща лихва –
16 087,20 евро.
Признати вземания за просрочени санкционираща лихва с Решение от 09.03.2018
г. по т.д. № 6156/2017 г. на САС – 1 099,00 евро.
Дължим остатък за просрочена санкционираща лихва –
14 988,20 евро, представляваща между от 16 087,20 евро – общо дължима
санкционираща лихва и 1 099,00 евро – признато вземане за санкционираща лихва.
Дължимите заемни такси са в общ размер 2 139,26 евро.
Изложеното се доказва от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника М.Х.Д., че тя
дължи на Банката - ищец сумите, визирини в издадената заповед за незабавно изпълнение, респ.
изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на процесния Договор за
банков кредит.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, а, съобразно характера на
предявения иск - положителен установителен, и правилото, че на пълно доказване
в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищецът следваше
да докаже в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната
сума. Ищецът, като кредитор,
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, респ. наличието на
неизпълнение, а ответниците -длъжници - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и размерът
на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за провеждане
на заповедно производство.
Настоящият съдебен състав счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на
валидно сключен Договор за кредит между ищеца „Банка ДСК", АД от една страна, и М.Х.Д. – кредитополучател,
от друга страна. С подписване на договора страните са
се съгласили да поемат посочените в него задължения. Доказа се, че на 08.01.2008
г. кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя.
В хода на производството се установи, че
изискуемостта на договора за банков кредит е настъпила предсрочно поради липса
на плащания от страна на кредитополучателя и за това, след надлежното му
уведомяване на 19.11.2019 г., по инициатива на ищеца – Банката е образувано
заповедно производство пред СРС, издадена е цитираната заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за посочените по – горе суми. – главница, лихви и разноски.
От ответната страна в хода на
производството бе направено възражение,
че сумите не се дължат, пред вид постановеното решение по гр.д. №. 10378/2013
г. на СГС, 1-8 с-в и последвалите решение на САС, 11 - ти с-в по т.д.
6156/17 и определение на ВКС по т.д.1649/18 г.
Съдът, обаче, не приема тези
възражения, пред вид факта, че, както бе посочено по – горе през 2019 г.
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, за което ответницата е уведомена,
в съответствие със закона. В хода на настоящото производство вещото лице е
изчислило размера на дължимите вноски по кредита, след приспадане на признатите
с описаните съдебни решения вноски и се възлизат, както следва: дължим остатък по главница - 278 049,25 евро,
дължим остатък за просрочена възнаградителна лихва – 163 951,55 евро, дължим остатък за просрочена санкционираща лихва – 14 988,20 евро и дължими заемни такси - 2 139,26 евро.
С оглед на това съдът приема, че, при
липсата на плащания от страна на ответницата за погасяване на задълженията й по
кредита, установени от експертизата, законосъобразно ищецът е обявил кредита за
предсрочно изискуем поради неизпълнение от страна на кредитополучателката
и е поискал образуване на заповедно производство, което е приключило с издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми.
Досежно искането на ответницата за прекратяване
производството по настоящото дело като недопустимо, като по - късно заведено, и
за обезсилване на издадените заповед за незабавно изпълнение от 20.12.2019 г. и
изпълнителен лист по реда на чл. 417 и чл. 418 ГПК по ч. гр.д. 4091/19 г. на PC
гр. Ямбол:, поради образуваното гр.д. 6723/19 на СГС, I ГО с правно основание
чл. 124, вр. чл. 439 ГПК за недължимост
на вземанията по Договора за кредит:
Съдът намира
посоченото възражение за неоснователно и недоказано, пред вид факта, че от
страна на ответницата по настоящото дело, освен приложени копия от искова молба
и писмени доказателства, не бяха
представени никакви други доказателства,
доказващи евентуално развито гражданско производство на конкретно посоченото
правно основание, още повече, че посочените като недължими в исковата молба
суми, респ. фактите, визирани в обстоятелствената част на исковата молба, не са
идентични с тези по настоящото дело.
По възражението за изтекла
погасителна давност: Съдът приема тези възражения за
недоказани, пред вид провелото се съдебно производство за установяване дължимостта на вземането към 2012 г., приключило с
посочените решения на СГС, I-8
с-в и САС и определението на ВКС. След влизане на съдебните актове в сила и
последващото неизпълнение на ответната страна на съществените й задължения по
договора за кредит за заплащане на дължимите суми по главница и лихви, кредитът
е обявен за предсрочно изискуем и, в съответствие със закона, е проведено и
приключило заповедно производство, в резултат на което е предявена и настоящата
претенция.
По
възраженията за ответницата за наличие на неравноправни клаузи:
Ответницата моли съда да бъде обявена за нищожна клаузата
на чл. 22.3 от Договора за банков кредит да бъде обявена за нищожна, като се преизчислят действително дължимите суми за лихви, в
съответствие с първоначално договорения лихвен процент.
Според нормата на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съдът
не приема тази теза на ответната страна, пред вид факта, че по делото не се
доказа противоречие на цитираната разпоредба с императивните норми на чл. чл.
10, ал. 3 и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК към момента на сключване на договора.
Посочените законови текстове допускат договорка за променлива лихва между
страните, както и едностранно изменение на същата, при изрична уговорка в
договора за кредит /съвпадение на волята на кредитор и кредитополучател/ и при
спазване на одобрената и съществуваща към онзи момент Методика. В тази връзка
съдът приема тезата на ищеца, че променливата лихва характеризира по специфичен
начин предлагания банков продукт и е била избрана от ответната страна между
другите пазарни предложения, като най – съответстваща на интереса й и, в този
смисъл, тя не е била поставена в по – неблагоприятно положение.
По тези
съображения съдът намира предявения иск за основателен и и доказан за посочения
по – горе от експертизата размер и счита, че той следва да бъде уважен за тези
суми, като бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните
суми, посочени в заповедта за изпълнение и изпълнителен лист суми, произтичаща
от неизпълнено задължение по процесния Договор за банков кредит от
20.12.2007 г.:
дължим остатък по главница - 278 049,25 евро,
дължим остатък за просрочена възнаградителна лихва – 163 951,55 евро, дължим остатък за просрочена санкционираща лихва – 14 988,20 евро и дължими заемни такси - 2 139,26 евро, ведно със
законната лихва върху главницата.
С оглед изхода на делото ответницата
следва да бъде осъден да заплати на ищеца д. т. за
производството пред СГС в размер 9 182,50 лв. и ю.к. възнаграждение 150 лв.
Пред вид отхвърлителната
част от иска, на ответницата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер 150 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
за установено по иска,
предявен от „Б.Д.“ АД, ЕИК *******, чрез юрк.
М.К., съдебен адрес:***, против М.Х.Д., ЕГН **********,***, на основание чл.
422 ГПК, че М.Х.Д., като кредитополучател
по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 20.12.2007 г., дължи на „Б.Д.“ АД следните суми: - 278 049,25,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.11.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението, - 163 951,55
евро договорна лихва за
периода 20.01.2012 г. - 18.11.2019 г., - 14
988,20 евро - санкционираща лихва за периода 19.10.2012 г. - 18.11.2019 г.,
2 139,26 евро - заемни такси и
разноски, както следва: държавна такса
9 182,50 лв. и ю.к. възнаграждение 150 лв., за което вземане по образуваното
ч.гр.д. № 4091/2019 г. на Ямболски районен съд, 4-ти с-в са издадени заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата
до пълния предявен размер, съответно: - за главницата до 278 079,25
евро, - за договорната лихва за периода 20.01.2012 г. - 18.11.2019 г. – до
размер 164 026,88 евро и за 231,73 евро - обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода 19.11.2019 г. - 22.11.2019 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Х.Д.
да заплати на „Б.Д.“ АД д. т. за производството пред СГС в размер 9 182,50 лв. и ю.к. възнаграждение 150 лв.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ АД да заплати на М.Х.Д. адвокатско възнаграждение в размер 150
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: