РЕШЕНИЕ
№…….………
13.02.2020 г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесет
и първи януари две хиляди и двадесета година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от мл.
съдия Йорданова в. гр.дело № 5590
по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
36064/11.02.2019 г., постановено по гр.д. №
55305/2018 г. по описа на СРС, 128 състав всеки един от ответниците П.И.С. и Д.Г.С.
е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД по
½ от следните суми: 1.05 лв., представляваща непогасен остатък от
стойността на доставена топлинна енергия за имот, отчитан под абонатен № 286408
за м.април 2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
17.08.2018 г., до окончателното плащане на дължимото, сумата от 122.71 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 15.09.2016 г. до
19.02.2018 г., сумата от 15.70 лв., представляваща лихва за забава върху
погасената в хода на производството главница от 843.65 лв., за периода от
подаване на исковата молба – 17.08.2018 г., до датата на плащането – 22.10.2018
г.. Отхвърлени са исковете за разликата над уважения размер на главницата до
пълния предявен размер от 2054.66 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до
31.03.2016 г. и за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
418.43 лв. на иска за обезщетение за забава и за периода от 15.09.2015 г. до
14.09.2016 г. Отхвърлени са предявените искове от „Т.С.“ ЕАД за осъждане на
всеки един от ответниците да заплати на ищцовото дружество по ½ от
следните суми за дялово разпределение в имот, отчитан с абонатен № 286408, а
именно главница от 46.01 лв. за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. и 11.58
лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2015 г. до 19.02.2018 г.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Въззивното производство е образувано
по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу посоченото решение в отхвърлителните му
части. В осъдителната част решението е влязло в сила, като
необжалвано.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното
решение е постановено при нарушение на материалния закон. Поддържа се, че вземанията
на ищеца обективирани във във фактура №
**********/31.07.2015 г., съгласно общите условия на дружеството са били със
срок за плащане до 15.09.2015 г., от който момент е настъпила изискуемостта им
и съответно давностния срок за вземането, който е три години не бил изтекъл към
датата на депозиране на исковата молба на 17.08.2018 г. Изложени са доводи за
материалната легитимация на дружеството да претендира от клиените на топлинна
енергия заплащането на сумите дължими за предоставената услуга „дялово
разпределение“, съобразно разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Общите
условия (ОУ) на ищеца. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от ответниците П.И.С. и Д.Г.С. чрез адв. С.. В
отговора се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като
претендираните вземания по фактура №
**********/31.07.2015 г. са погасени по давност, доколкото фактурата не е
изравнителна, а представлява сбор от сторнирани фактури, за вземания, чиято
изискуемост е настъпила във връзка с първоначално издадените за тях фактури /в
по-ранен момент/. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане
на разноски.
Третото лице-помагач не е изразило
становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество,
първоинстанционното решение е частично неправилно, поради следните съображения.
Предмет на разглеждане са кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 149 ЗЕ и чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца по иска за главница
е да проведе пълно и главно доказване на наличие на обвързваща страните
облигационна връзка и количеството и цената на доставената на насрещната страна
топлинна енергия за процесния период. По иска за лихва ищецът следва да докаже
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
Районният съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото. С оглед спорния във въззивното производство
предмет, между страните не е спорно, че ответниците П.И.С. и Д.Г.С. имат
качеството на клиенти на топлинна енергия (ТЕ) и страните са обвързани от
валидни облигационни отношение по договор за доставка на топлинна енергия.
Между страните не е спорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата
– етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена
към топлопреносната мрежа.
По делото са събрани доказателства
(съобразно заключението на изслушваното по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, на което след преценка съгласно изискването на
чл. 202 от ГПК съдът дава вяра), че за процесния период е постъпило плащане на
част от дължимите суми – на 23.10.2018 г. е погасено частично задължение в
размер на 843,65 лв. по фактура № **********/31.07.2016
г., обективираща вземания за отоплителен сезон
м.05.2015 г. – м.04.2016 г. Районният съд правилно е взел предвид
плащането в хода на процеса и е приспаднал заплатените суми от задължението на
ответниците.
Настоящият състав, намира извода на
районния съд, че вземанията отразени във фаткура №
**********/31.07.2015 г. са погасени по давност за правилен по следните
съображения:
Действащата през процесния период
нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета
изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след изменението
на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска; и 3/ по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител са уредени в действлата през исковия период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна
уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията
на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни / не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на
разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в
по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При
всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни
или прогнозни /, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява
за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл.
114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т. е за
процесиите главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети
през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното
задължение е възникнало, т. е. от деня, следващ изтичането на съответния месец.
Съгласно ОУ за продажба на ТЕ,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014 г., чл.
32 и чл. 33 дават следната регламентация: В чл. 32, ал. 2 от ОУ е посочено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Според чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 за потребено количество ТЕ за отчетния период в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. Според чл. 33,
ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Издаването на изравнителната сметка не
променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и
момента, от който започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по
аргумент от чл. 155 ЗЕ и цитираните по-горе разпоредби от общите условия, вземанията
на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Следователно и вземанията на ищеца към потребителите за заплащане на цената на
използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на
3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б.
"в" ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане
е станало изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения, прогнозните
месечни вноски за периода м. 05.2014 г. - м.06.2015 г. се явяват погасени по
давност, като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо
издаване на нова обща/и фактура/и. Издаването на такава фактура/и не променя
настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски.
С оглед изложеното, поради погасяване
на част от претендираните от ищеца суми за топлинна енергия за процесния период
по давност и погасяването на друга част чрез плащане, крайният извод на
районния съд за дължимост единствено на сумата от 1,50 лв. за топлинна енергия за периода м.април 2016
г. от страна на ответниците / всеки дължи по ½ част/ е правилен. Съдът
коректно, при приложение на чл. 162 от ГПК е определил е дължимия размер на
лихвата за забава за периода 15.09.2016 г. до 19.02.2018 г. върху главницата и
размера на лихвата за забава върху платения размер от 843,65 лв. за периода от
подаване на исковата молба 17.08.2018 г. до датата на плащането 22.10.2018 г. В
тези части първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Настоящият въззивен състав не споделя
извода на първоинстанционния съд за недължимост на таксата да дялово
разпределение от ответниците в полза на ищеца „Т.С.“ ЕАД, поради липсата на
основание за претендирането им.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.
2 от ЗЕ дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в
сгради-етажна собственост, се извършва от топлопреносно предприятие или от
доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публични
регистър по чл. 139а от ЗЕ. На основание чл. 139б от ЗЕ клиентите в
сграда-етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ за
извършване на услугата дялово разпределение, като изборът се извършва с писмено
съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата-етажна собственост, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл. 149б,
ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика
самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на
чл. 139а, а на основание чл. 36 от ОУ от
2014 г. сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача („Т.С.“ ЕАД), който от своя страна заплаща цената на услугите на
дружествата за дялово разпределение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ от
2014 г. на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за
отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и
начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява
по подходящ начин на клиентите.
Ищецът твърди, че за процесния имот е
била изготвена изравнителна сметка от третото лице-помагач след края на
процесните отоплителни сезони – м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г. и м.05.2015 г. –
м.04.2016 г., въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото – индивидуална
справка за отопление и топла вода, списък на етажните собственици, който е
подписан от ответника и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била
реално осъществена. При действието на така изложената нормативна уредба и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че е налице основание за
ищеца да претендира присъждане на суми представляващи такси за извършване на
услугата дялово разпределение.
При определяне дължимия размер на
таксата дялово разпределение, съдът намира, че следва да отчете направеното от
ответниците възражение за погасителна давност, като намира се по давност да
погасени вземанията начислени до юни 2015 г. вкл. при съображенията изложени и
относими за погасяване на вземанията за топлинна енергия за същия период, за
отчитането на които са направени разходите за дялово разпределение. Съгласно
приетата съдебно –счетоводна експертиза размерът на таксата за дялово
разпределение за непогасения по давност период м.07.2015 г. – м. 04.2016 г.
възлиза на сумата от 20,00 лв., която следва да бъде присъдена в полза на ищеца
/всеки от ответниците следва да бъде осъден за заплати сумата от 10,00 лв/. За
разликата до пълния предявен размер от 46,00 лв. и за периода м.05.2015 г. – м.
06.2015 г., искът следва да се отхвърли като погасен по давност. Съразмерно с
уважената част на главницата, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и
общо сумата от 4,94 лв. /всеки от тях по 2,47 лв./, пресметната чрез използване
на онлайн калкулатор от съда на основание чл.162 от ГПК, представляваща лихва
за забава за периода 15.09.2015 г. – 30.04.2016 г., като до пълния претендиран
размер и за периода 01.05.2014 г. до 15.09.2015 г. искът следва да бъде
отхвърлен.
Поради изложените изводи,
първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за
заплащане на такса дялово разпределение и лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение до посочените размери следва да бъде отменено и следва да
постанови решение, с което ищците да бъдат осъдени да заплатят всеки от тях
сумата от 10,00 лв. –главница за дялово разпределение период м.07.2015 г. – м.
04.2016 г. и 2,47 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2015 г. – 30.04.2016 г.
По разноските
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни съобразно уважената съответно отхвърлената част от
исковете.
Първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдено за заплати на всеки от
двамата ответници сумата над 59,16 лв. до пълния присъден размер от 61,15 лв. –
разноски в първоинстанционното производство.
Всеки от ответниците П.И.С. и Д.Г.С.
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество по още 5,01 лв. разноски
в първоинстанционното производство.
Във въззивното производство въззивникът е направил разноски в размер на
300,00 лв. /200 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37,
ал. 1 ЗПП вр. чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ/. Съразмерно в
уважената част на въззивната жалба ответниците следва да заплатят на
дружеството сумата от 5,00 лв. – разноски във въззивното производство /всеки от
тях по 2,50 лв./
От друга страна въззиваемите са направили
разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение /приложени са надлежни
доказателства за заплащането му/, като съразмерно с отхвърлената част от
исковете „Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъдено да им заплати сумата от 295,00 лв. –
разноски във въззивното производство.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
36064/11.02.2019 г., постановено по гр.д. №
55305/2018 г. по описа на СРС, 128 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявения от „Т.С.“ ЕАД. ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:*** срещу всеки един от ответниците П.И.С., ЕГН: ********** и Д.Г.С.
и двамата с адрес: *** искове, чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за сумата в размер на 10,00 лв., представляваща главница за дялово
разпределение период м.07.2015 г. – м. 04.2016 г. и 2,47 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2015 г. – 30.04.2016
г., както и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД. ЕИК: ******* е осъдено да заплати
всеки от ответниците П.И.С., ЕГН: ********** и Д.Г.С. сумата над 59,16 лв. до пълния присъден размер от 61,15
лв – разноски в заповедното и първоинстанционното производство и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА всеки един от ответниците П.И.С.,
ЕГН: ********** и Д.Г.С. и двамата с адрес: ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 149 ЗЕ и чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на „Т.С.“ ЕАД. ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 10,00 лв., представляваща главница
за дялово разпределение период м.07.2015 г. – м. 04.2016 г. и 2,47 лв. – лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2015 г. –
30.04.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
36064/11.02.2019 г., постановено по гр.д. №
55305/2018 г. по описа на СРС, 128 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА всеки от ответниците П.И.С.,
ЕГН: ********** и Д.Г.С. и двамата с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от още 5,01 лв. /пет лева и една
стотинка/ - разноски в първоинстанционното производство и сумата от 2,50 лв. /
два лева и петдесет стотинки/ - разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати общо на П.И.С., ЕГН: ********** и
Д.Г.С. и двамата с адрес: *** сумата от 295,00 лв./двеста деветдесет и пет
лева/ - разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.