№ 346
гр. Смолян, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20225440100635 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ГД “*“ към * против М. И. Х., в
която се твърди от ищеца, че ответницата е назначена на служба в * (*) през 2005 г. и от
тогава до сега е назначавана и преназначавана на длъжности от юрисконсулт до гл.
юрисконсулт в различни структури на *. Считано от 01.04.2015 г. е заемала длъжност по §
86 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение
на Закона за * (ЗИДЗМВР) (обн. ДВ, бр. 14 от 2015г. ). По силата на § 69 от ПЗР на ЗИДЗ*
(обн. ДВ, бр. 81 от 14.10.2016г. в сила от 01.01.2017 г., а по отношение на параграфа в сила
от 01.02.2017г.) считано от 01.02.2017 г. правоотношението й е преобразувано в служебно
правоотношение по ЗДСл и същата е назначена със заповед на министъра на вътрешните
работи, издадена на основание чл.9 от ЗДСл и § 69 от ПЗР на ЗИДЗ* като държавен
служител със статут по ЗДСл (чл. 142, ал. т. 2 във връзка с чл. 142, ал. 4 от ЗМВР) на
длъжност главен юрисконсулт (Регионална дирекция „*“-Смолян) в сектор „Правно
обслужване’’ от отдел „Правно- нормативно обслужване’’ при Главна дирещия „*’’ (*),
която заема и към момента.
Твърди се от ищеца, че в съответствие с т. 5.15 от длъжностни характеристики per.
№ *г. и per. № *г., с които ответницата се е запознала, същата има задължения да
осъществява процесуалното представителство на структурата (*) пред съдилищата. На това
основание й било възложено да осъществява процесуално представителство и защита по
граждански дела, образувани от служители на Регионална дирекция ,,*" - Смолян (*) срещу
* с предмет на исковете заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143.
При осъществяване на процесуалното представителство ответницата е подавала
въззивни жалби срещу решенията, с които съдилищата са осъдили * или * да заплати на
1
ищците претендираните суми, както и въззивни частни жалби срещу разпореждания за
връщане на въззивни жалби по граждански дела по описа на *, * и *. Поради нередовност на
жалбите - непредставяне на документ за внесена държавна такса по чл. 18, ал. 1 от 1арифа
по ГПК, съдът е указвал на жалбоподателя да представя по делата в едноседмичен срок
доказателства за платена по сметка на окръжните съдилища държавни такси във връзка с
въззивното обжалване. Поради това ответницата е изготвяла докладни записки до директора
на * относно необходимостта от внасяне на държавните такси по сметка на окръжните
съдилища, както следва:
По сметка на *: ** ***. С посочените докладни записки ответницата е предлагала
сектор „Финансово осигуряване“ в * да предприеме действия по внасяне на дължимите
държавни такси за обжалване пред въззивната инстанция, като е посочвала и срок за
внасяне. Въз основа на тези докладни записки *, чрез подчиненото си териториално звено *
(чийто директор е третостепенен ръководител с бюджетни средства, съгласно т. 1.6 от
заповед рег.№ **., относно определяне на третостепенните разпоредители с бюджет в *,
издадена от министъра на вътрешните работи) е заплащала дължимите държавни такси по
съответните банкови сметки на съдилищата, като за всяка такса има отделно платежно
нареждане.
Твърди се от ищеца, че въпреки, че заплащането е извършвано в посочения от
ответницата в докладните записки срок, същата не е представяла пред районните съдилища
документите за платените държавни такси по делата в указания от съдилищата срок. Когато
дължимата държавна такса е внесена в указания от съда срок, но не е изпълнено изричното
указание за представяне на документ, удостоверяващ заплащането й в срок, обжалване не се
допуска. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК - Определение № * г. по ч. т. д. № * г. на ВКС, I т. о., съобразно която
нередовността на жалбата се счита отстранена не само с внасяне на държавната такса в
указания срок, но и с представяне в същия срок на документ за внасянето й. Последиците от
неизпълнението са били указани и във всеки един от цитираните съдебни актове.
Твърди се от ищеца, че в резултат на това незаконосъобразно бездействие при
условията на груба небрежност от страна на ответницата - непредставяне на документите за
внесени държавни такси по делата, по които е имало съответните разпореждания или
определения, районните съдилища са връщали въззивните жалби, подадени от * (чрез М.
Х.). По някои от делата подадените въззивни частни жалби от * (чрез М. Х.), са връщани от
районните съдилища поради неотстраняване в срок на допуснати нередовности по чл. 261, т.
4 от ГПК.
Отделно от горното, с докладни записки per. № *г. и per. № *г. относно
необходимостта от внасяне на държавните такси по сметка на *, ответницата е предлагала
сектор „Финансово осигуряване" в * да осигури средства за заплащане на държавни такси от
15,00 лв. за обжалване на разпорежданията за връщане на въззивни жалби по следните
граждански дела № *** г., като е посочвала и срок за внасяне. Въпреки, че държавните такси
са внесени от * (чрез *) по посочените граждански дела по сметка на Окръжен съд –
2
Смолян, ответницата не е подавала въззивни частни жалби по тези дела.
Твърди се от ищеца, че с гореописаните незаконосъобразни бездействия при
изпълнение на служебните си задължения, ответницата е причинила при груба небрежност
вреди на държавата, в частност на ищеца *, като основна структура на * по чл. 37, ал. 1, т. 1
от ЗМВР във връзка с чл. 4, т. 4 от Правилника за устройството и дейността на *, която
съгласно чл. 37, ал. 2 от З* е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. В
съответствие с трайно установената практика, небрежността като понятие в гражданското
право е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа, а служителят
действа при груба небрежност, когато не е положил грижа, каквато и най- небрежният би
положил в подобна обстановка (Определение № 1276 от 11.09.2009 г. по гр. д. № 872/2009
г., Г. К., IV Г. О. на ВКС).
В случая, ответницата не е положила дължимата грижа, каквато и най-небрежният
служител би положил в подобна обстановка, а именно - да представи по делата документите
за платените държавни такси, заплащането на които е инициирано от самата нея чрез
горецитираните докладни записки. Видно от обяснения per. № * г. от ответницата, дадени по
повод образувана дисциплинарна проверка срещу нея, във връзка с внасянето на държавни
такси по делата, същата е посочила, че с действията си се е стремяла качествено и в срок да
изпълнява служебните си задължения по длъжностна характеристика, свързани с
осъществяване на процесуално представителство по възложените й дела. Следователно,
описаните бездействия от страна на ответницата не са при форма на вината умисъл.
Непредставянето пред съдилищата на документите за внесени държавни такси за обжалване
пред въззивната инстанция в указания срок, довело до връщане на въззивните и въззивните
частни жалби, както и неподаването на въззивни частни жалби въпреки заплащането на
държавна такса за това, представляват незаконосъобразни бездействия от страна на
ответницата, с които същата е нанесла вреди на бюджета на *.
Бездействието от страна на ответницата, изразяващо в непредставянето пред
съдилищата на документи за внесени държавни такси за обжалване в указаните срокове е
незаконосъобразно, тъй като представлява нарушение на нормата на чл. 261, т. 4 от ГПК,
при което съдът е задължен да приложи императивната разпоредба на чл. 262, ал. 2 от ГПК
като остави жалбата без разглеждане, което окончателно препятства развитието на
производството. Разпоредбите на чл. 262, ал. 2, във вр. с чл. 261 т. 4 от ГПК са императивни.
Неизпълнението им е процесуално нарушение от категорията на абсолютните, за което
съдът следи служебно. В предоставения срок на дадени от съда указания при констатирани
нередности на подадената въззивна жалба, съгласно цитираните норми е основание за
нейното връщане. В този смисъл Решение № 156 от 22.06.2015 г. по гр. д. № 6841/2014 г., г.
к., III г. о. на ВКС. Бездействието от страна наответницата, изразяващо в неподаване на
въззивни частни жалби, въпреки заплащането на държавни такси за това, също е
незаконосъобразно, тъй като е в нарушение на разпоредбата на чл. 261, т. 4 от ГПК,
съгласно която само за подадена жалба се дължи държавна такса.
Съгласно чл. 101, ал. 1 от ЗДСл държавният служител отговаря за вредите, които е
3
причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез
незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните
му задължения. Според ответника са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 101, ал.
1 от ЗДСл за търсене на имуществена отговорност по съдебен ред съгласно чл. 102 от ЗДСл
от ответницата, тъй като същата в резултат на незаконосъобразни бездействия при
изпълнение на служебните й задължения и при формата на вина - груба небрежност е
причинила на * вреди възлизащи на стойност 11 187,68 лева.
Поради това, че ответницата е в забава от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, за ищеца възниква и правен интерес от
предявяването и поддържането на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД срещу нея.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което ответницата да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 11 187,68 лева (единадесет хиляди сто осемдесет и
седем лева и шестдесет и осем стотинки) - главница, представляваща нанесени вреди на *,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
датата на окончателното изплащане на сумата. Претендира и за разноски по водене на
делото.
Ответницата, в срока по чл.131 от ГПК е подала писмен отговор на исковата молба,
в който оспорва иска. Сочи, че действително по силата на служебно правоотношение, заема
длъжността „главен юрисконсулт“ (Регионална дирекция -„*“), в Отдел „Правно-
нормативно обслужване“ при * „*“, като мястото й на работа е Регионална дирекция „*“ гр.
Смолян. Длъжността е заемала в т.ч. през 2019г., 2020г., 2021г. и до днес.
Твърди, че поради здравословен проблем и настъпилото влошаване, през 2020г. й
било приложено оперативно лечение, възстановяване и рехабилитация. В периода от
27.07.2020г. до 18.05.2021г.е била в отпуск по болест. В тази връзка са й издадени и
болнични листове, както следва: Болничен лист№ * от 27.07.20г. за 5 дни, считано от
27.07.20г. до 31.07.20г., Болничен лист № * от 31.07.20г. за 15 дни, от 01.08.20г. до
15.08.20г., Болничен лист № * от 03.09.20г. за 37 дни, от 17.08.20г. до 22.09.20г„ Болничен
лист № * от 23.09.20г. за 30 дни, от 23.09.20г. до 22.10.20г., Болничен лист № * от 23.10.20г.
за 30 дни, от 23.10.20г. до 21.11.20г., Болничен лист№ * от 23.11.20г. за 30 дни, от 22.11.20г.
до 21.12.20г., Болничен лист№ * от 22.12.20г. за 28 дни, от 22.12.20г. до 18.01.21г., Болничен
лист№ * от 29.01.21г. за 30 дни, от 19.01.21 г. до 17.02.21г., Болничен лист№ * от 17.03.21г.
за 30 дни, от 18.02.21 г. до 19.03.21г., Болничен лист№ * от 22.03.21г. за 30 дни, от 20.03.21г.
до 18.04.21г., Болничен лист№ * от 17.05.21 г. за 30 дни, от 19.04.21г. до 18.05.21г.
Твърди се от ответницата, че още преди наложилото й се лечение, срещу ищеца
били образувани множество граждански дела, с предмет: искове за присъждане на
възнаграждение за нощен труд. В качеството си на „юрисконсулт“ тя е изготвяла
документи, във връзка със защитата на ответниците по тези дела * „*“ и Регионална
Дирекция „*“ Смолян, подпомагала е ответната страна при организиране на защитата им
пред Районните съдилища в градовете Смолян, Петрич, Девин , Гоце Делчев, Момчилград,
Крумовград, Свиленград, а след това и при обжалването на решенията.Документооборотът
4
бил с много голям обем, като системно е работила над 8 часа, в някои случаи и по 15-16 и
повече, като се има предвид, че освен обработката на документите по обсъжданите дела е
осъществявала функцията си и по други задачи. Последното е видно и от длъжностната й
характеристика и описаните там в т. 5 от 1 до 23 основни задължения за длъжността.
В максималния брой случаи, когато от Районните и Окръжни съдилища са
изпращани съобщения до ГД „*“ София, Регионална дирекция „*“ Смолян, в т.ч. съобщения
за изготвяне на решения, указания за внасяне на такси, разпореждания и въобще съдебни
книжа, те се регистрирали в деловодството на Регионална дирекция „*“ Смолян. По делата,
по които се твърди, че са платени държавни такси, без да са представени документите за
това в съда, ответник е била не само * „*“, но и Регионална дирекция „*“ Смолян.
Съобщенията в болшинството от случаите не се получавали от нея, а се завеждали в
деловодството на посочения съдебен адрес в гр. Смолян.
Според ответницата друг факт с правно значение в настоящото производство е, че
гражданските дела, във връзка с които се твърди, че са внесени държавни такси, без да са
представени в деловодството на съда документите за това са с различни ответници- * „*“,
така и Регионална дирекция „*“. Държавните такси са внасяни от Регионална дирекция „*“.
Разпоредбата на чл.101,ал.1 от Закон за държавния служител, която се сочи като правно
основание за заявената претенция предвижда отговорност за вреда причинена на
„държавата“. Ако внесената държавна такса в действителност представлява вреда /който
факт оспорва/, то тя не е причинена на ищеца по делото, тъй като страната в някои от
производствата е друг процесуално правоспособен субект. Казаното се отнася за по-
голямата част от делата , във връзка с които се твърди че е проявила бездействие.
Заеманата от нея длъжност е „юрисконсулт“. Съгласно чл. 32 от ГПК
Юрисконсултите могат да бъдат представители на страните по делата по пълномощие.
Подписването на пълномощно обаче не лишава от права упълномощителя. Той може да
извършва всички описани в пълномощното действия самостоятелно или наравно с
упълномощения, в случая с нея. Пълномощното дава определен кръг от права на дадено
лице-юрисконсулт, което може да ги упражнява наравно с упълномощителя.
Предоставянето на пълномощно не освобождава упълномощителя от задължението му да
организира и осъществява защитата. В тази връзка, моли да бъде съобразено, че във всички
случаи, в които до знанието й е било сведено Разпореждане на съда, с указание в него за
внасяне на такса и/или изпълнение на други действия, тя е изготвяла Докладна записка с
разяснение, предложение и искане държавната такса да бъде внесена. Към всяка докладна
записка, прилагала разпорежданията изрично описани в раздел „Приложение“. Казаното се
отнася за всички описани в исковата молба по настоящото дело граждански дела, като
докладните записки са приложени с исковата молба по настоящото дело. При съпоставка на
докладните записки и платежните документи се установява, че в болшинството случаи
таксите са внесени дори преди информирането от нея чрез докладна, което само по себе си
значи, че страната в производството е била наясно с разпоредените й процесуални
задължения.
5
Във връзка с казаното оспорва твърдението, че именно от нея са се изисквали
действия по администрирането на делата. Нейната дейност е свързана с изготвянето на
правна аргументация по оспорване на неблагоприятните за * „*“ и Регионална дирекция „*“
съдебни актове. Оспорва твърденията в исковата молба за проявена от нея груба
небрежност и бездействие. За да възникне в неяна тежест отговорност за увреждане на
ищеца е необходимо установяването на няколко предпоставки извън специфичната за
наличието на служебно правоотношение между нея и ищеца, а именно: да се установи
наличието на деяние - действие или бездействие, чийто автор държавния служител;
противоправност на деянието; обективно настъпил вредоносен резултат за претендиращият
вредата и наличие на причинна връзка между търпяната вреда и противоправно поведение.
Тежестта да докаже фактическия състав, от който възниква правото му да реализира
имуществена отговорност срещу нея е на работодателя, като описаните горе елементи
законът изисква едновременно.
В случая се претендира пълна имуществена обезвреда поради настъпило намаление
/загуба/ в имуществото на ищеца, което се твърди, че е породено от нейното бездействие.
Ответницата счита това твърдение за неоснователно, защото: Производствата по въззивните
и частни жалби, за разглеждането на които са внесени таксите не са се развили пред
Окръжен съд Смолян и Окръжен съд Благоевргад; Съгласно чл.4,б.“а“ от Закон за
държавните такси за искови молби, за граждански искове, жалби, молби за отмяна и др. се
дължат държавни такси, които съгласно чл.З от същия закон се дължат при предявяване на
искането. Чл. 46 от същият закон предвижда, че недължимо платени такси се връщат по
искане на заинтересованата страна. Това са такси, по които исково или охранително
производство не е било образувано, таксите са били събрани въпреки че ищецът е бил
освободен от заплащането на такива, както и надвзетите такси, т.е. таксите са платени без да
е налице основание за това по см. на чл.З и чл.4,б“А от Закона за държавните такси и като
недължимо платени следва да се върнат на вносителя. Случаят с таксите, които сега се
интерпретират като вреда е същия. Съдебни производства за разглеждане на жалбите , във
връзка с които таксите са внесени не са започнали, не са се развили въобще. Последното е
видно от разпорежданията, с които районните съдилища за разпоредили връщане на
въззивните жалби или на частните жалби. В болшинството от случаите, когато
разпорежданията за връщане на въззивните жалби са постановени или влизат в сила, тя вече
е била в отпуск по болест, съгласно описаните горе болнични листове. При това отсъствие
не е изготвила и депозирала докладна записка, с която да предложи да се направи искане за
връщане на недължимо платените такси пред Окръжен Съд Смолян и ОС Благоевград. Този
въпрос обаче е обсъждан. Ищецът не съобщава с исковата си молба, че през м.юни 2021г.
/възможно е и през друго време/са внесени пред Окръжен съд Смолян, респ. и пред
Окръжен съд Благоевград искания от * „*“ -* за възстановяване на недължимо платените
такси по обсъжданите дела. За това не може да се твърди, че вреда или намаляване на
имуществото на ищеца е настъпило, тъй като е налице валидно законно основание за
връщане на таксите чрез заявено искане. Не е наясно как е завършило производството по
молбата за възстановяване на държавните такси, но твърди, че доколкото е налице правно
6
основание за връщането и то независимо дали това е станало или не въпросът за
имуществена вреда е изключен! Вредата се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на благата, представляващи имущество или права. След като
такова смущаване няма, то липсва и вреда. Таксите подлежат на връщане, за което ищецът е
могъл и е предприел съответните действия.
В исковата молба се твърди, че ако се били развили производствата пред Окръжен
съд Смолян, което не е станало заради бездействието й, то за ищеца е било възможно да
настъпят благоприятни последици - да се постановят решения в полза на ГД“*“. Казаното е
напълно невярно. Служебно известен на съда е факта, че всички дела, водени от служители
за заплащане на нощен труд приключвали негативно за ответника. Нещо повече, във
въззивните производства се възлагали нови разноски за адвокатски възнаграждения. Така
може да се твърди, че ако са се били развили тези производства, то от това е щяло да
настъпи допълнително ощетяване за работодателя.
Поради липсата на предпоставката вреда, безпредметно е обсъждането на въпроса с
причинно следствена връзка между такава и нейно действие или бездействие. Независимо
от това моли да бъде съобразено, че дори хипотетично да се приеме, че е налице вреда, то
настъпването й не е производно от нейно действие или бездействие. За вменените
задължения на * „*“ и Регионална дирекция „*“ е била надлежно известена в т.ч. чрез
връчване на съобщенията, така и чрез нея чрез докладните записки. Предоставянето на
пълномощното не освобождава от процесуални задължения упълномощителя, като
изпращането на документацията в съда не е абсолютно задължение на пълномощника.
Оспорва като неверни твърденията за проявена от нея груба небрежност. Напротив, за
всички указания на съда тя е уведомявала работодателя си. Правните обосновки в исковата
молба, че бездействието й било процесуално нарушение е необосновано. Процесуално
нарушение в изложения от страните смисъл, би било относимо към страните в
процесуалното правоотношение - страните по делата , а не към техните пълномощници.
Макар да е без правно значение за настоящият случай посочва, че въпреки несъгласието й с
наложеното й дисциплинарно наказание, преценила да не обжалва същото. Към обсъждания
период е имала здравословни проблеми, решаването на които било приоритет за нея.
Предвид всичко изложено моли предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В съдебно заседание ищецът *- * гр. София чрез пълномощника си юриск. Т.*
поддържа предявените искове. Съображения излага и в писмени бележки.
Ответникът М. Х. се явява лично и чрез процесуалния си представител адв.В.*
оспорва исковете по дъображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и видно от представената кадрова справка / на л.417-
7
418 от делото/, че ответницата е на служба в * от 2005г. , като последователно е заемала
длъжността „Юрисконсулт“ в *Смолян при *, в * при *, в * при *, след това е заемала
длъжността „Старши юрисконсулт“ в * при *. Със Заповед №*г. на м-ра на вътрешните
работи е назначена на длъжност „Главен юрисконсулт“ в отдел „Правно нормативно
обслужване“, сектор „Правно обслужване“ в *-Смолян при *-*, считано от 01.02.2017г.,
която длъжност заема и към момента. По силата на § 69 от ПЗР на ЗИДЗ* / обн.ДВ
бр.81/14.10.2016г./, който е в сила от 01.02.2017г. правоотношението между страните е
преобразувано в служебно правоотношение по ЗДСл. , като статутът на държавните
служители на * по чл.142 ал.1 т.2 от З* се урежда от ЗДСл., съгласно чл.142 ал.4 от ЗМВР.
Съгласно чл.2 ал.2 от ЗДСл. длъжностите, които се заемат от държавни служители, се
определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от
Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник“. Заеманата от ищцата длъжност
„Главен юрисконсулт“ в *Смолян към * –структура на * по чл.37 ал.1 т.1 от ЗМВР е
посочена в т. 261а от Класификатора на длъжностите в администрацията.
Видно от Длъжностните характеристики от 01.02.2017г. и от 21.05.2020г. на
длъжността «Главен юрисконсулт» в *, заемана от ответницата / на л.419-427 от делото/ в
тях – в т. 5.15 е предвидено, че заемащият длъжността осъществява процесуално
представителство на структурата, на ръководителя на структурата, на ръководителя на
териториалното звено или подчинените му структурни звена пред съдилищата, пред другите
юрисдикции, Прокуратурата на Република България, следствените органи, органите на
централната и местната администрация. В т.15.6 е предвидено задължението на заемащият
длъжността да обобщава и анализира състоянието на заведенните съдебни дела, по които
осъществява процесуално представителство, а съгласно т.5.17 има задължение да изготвя и
заверява съответните процесуални документи в хода на съдебните и изпълнителните дела и
изисква необходимите сведения, доказателства и други материали.
Представено е пълномощно от 05.10.2017г., с което директора на *Смолян към * –*
е упълномощил ответницата – главен юрисконсулт в * -Смолян да осъществява процесуално
представителство на директора на * –Смолян по административни производства ,
образувани по повод издадени във връзка с функциите му административни актове до
приключването им във всички инстанции, както и да извършва съдопроизводствени
действия с изключение на тези, за които е нужно изрично пълномощно.
С Пълномощно от 21.11.2017г. ответницата, в качеството й на главен юрисконсулт
е упълномощена от директора на * при * да го представлява в качеството му на
административен орган, както и да представлява * пред съдилищата в РБългария, да
извършва съдопроизводствени действия по административни и граждански дела до
приключването им във всички инстанции и да извършва всички съдопроизводствени
действия с изключение на тези , за които е нужно изрично пълномощно.
Ответницата не оспорва, че по силата на посочените пълномощни е осъществявала
процесуално представителство по образуваните през 2019г. и 2020г. граждански дела от
служители в * –Смолян против * и *Смолян с предмет искове за заплащане на
8
допълнително възнаграждение за извънреден труд с правно основание чл.178 ал.1 т.3 във
вр. с чл.178 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. Не оспорва също, че по посочените в исковата молба –
стр.5 граждански дела, съответно по описа на РС-Смолян, РС-Гоце Делчев и РС-Петрич са
подавани в срок въззивни жалби, съответно до ОС-Смолян и ОС-Благоевград против
първоинстанционните решения. Видно от представените разпореждания и определения на
посочените районни съдилища по подробно описаните в исковата молба граждански дела
подадените въззивни жалби са били оставени без движение с указания в едноседмичен срок
от съобщението жалбоподателят да представи по съответното дело доказателство за платена
по сметка на ОС държавна такса , дължима за въззивно обжалване в посочения в
разпореждането размер.
След получаване на съобщенията за разпорежданията, с които жалбите са оставени
без движение ответницата е изпращала докладни записки, входирани със съответния входящ
номер в *, съответно на следните дати: 15.01.2020г., 24.01.2020г., 29.01.2020г., 31.01.2020г.,
18.02.2020г.,20.02.2020г., 28.02.2020г., 04.03.2020г., 09.03.2020г.,11.03.2020г., 13.03.2020г.,
19.05.2020г., 28.05.2020г., 02.06.2020г. и 10.07.2020г. Видно от докладните записки
ответницата, в качеството си на юрисконсулт е запознала упълномощителя си *, а по част
от делата *, че подадените от тях и въззивни жалби против решенията съответно на РС
Смолян, РС Петрич и и РС Гоце Делчев са оставени без движение за внасяне на дължимите
ДТ, посочила е каква ДТ се дължи по всяко дело и е поискала сектор "Финансово
осигуряване" в * да предприеме необходимите действия по превеждане на дължимите ДТ за
въззивно обжалване по гражданските дела, посочени в съответната докладна, като е
посочила, че ДТ по всяко дело следва да бъде платена с отделно платежно нареждане по
сметка на ОС / съответно Смолян и Благоевград/, след което ще представи молби за
прилагане на платежното нареждане по всяко дело. Към докладните записки ответницата е
прилагала разпорежданията, с които въззивните жалби за оставени без движение.
Ищецът *, чрез териториалното си звено *Смолян, чиито директор е третостепеннен
разпоредител с бюджетни средства към Директора на *, съгласно т.1.6 от Заповед № *г. / на
л.428-430 от делото/ по всяко от делата е внасял в срок дължимата ДТ за въззивно
обжалване, видно от представените по настоящото дело платежните нареждания.
Няма спор също, че ответницата след внасяне на ДТ не е представяла платежните
нареждания по делата, което е довело до връщане на въззивните жалби от районните
съдилища, поради неотстраняване на нередовностите с представените по делото
разпореждания. Същите са влезли в сила, видно от представените по делото съдебни
удостоверения от РС-Смолян, РС-Петрич и РС-Гоце Делчев / на л.519, 520 и 534 от делото/.
С докладни записки., входирани в РД“ГП на 11.06.2020г. и 15.06.2020г.
ответницата е уведоМ. ищеца, че от сектор „Финансово осигуряване“ в * следва да се
осигурят средства за заплащане на ДТ в размер на по 15,00 лв. за обжалване на
разпорежданията за връщане на въззивните жалби по посочените в докладните 11 бр.
граждански дела по описа на РС-Смолян. Ответницата не оспорва, че въпреки внасянето на
държавните такси от ищеца, не е подала въззивни частни жалби по тези дела.
9
Видно и от издаденото от РС-Смолян съдебно удостоверение, не са подавани
частни въззивни жалби срещу Разпорежданията за връщане на Въззивните жалби по
следните граждански дела по описа на РС-Смолян: ****г.
Ответницата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност за времето от
27.07.2020г. до 18.05.2021г., видно от представените 11 бр. болнични листове / на л.461-471
от делото/.
Ищецът е подал молби за връщане на внесените ДТ за въззивно обжалване / на
л.497 и л.507 от делото/, както следва : Молба до ОС-Благоевград от 18.12.2020г. по 5 бр.
дела по описа на РС-Петрич, които са оставени без уважение с влезли в сила определения и
Молба до ОС –Смолян от 16.06.2021г., с посочени в нея 116 бр. платежни нареждания, по
която не са образувани дела в ОС –Смолян и няма произнасяне към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е
оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се
установява, че ГД „*“ - * гр.София е заплатила чрез * по сметките на ОС Смолян и ОС
Благоевград държавни такси по посочените в исковата молба граждански дела, дължими за
разглеждане на въззивни жалби срещу първоинстуционните решения и въззивни частни
жалби срещу разпореждания за връщание на въззивните жалби в общ размер 11 187.68 лева,
в т.ч. 4 410.25 лева, преведени по сметката на Окръжен съд Смолян, подробно посочени по
дела и размер в приложената към настоящата експертиза Таблица 1 и 6 777.43 лева,
преведени по сметката на Окръжен съд Благоевград, подробно посочени по дела и размер в
приложената към заключението Таблица 2.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.101 ал.1 от ЗДСл.
Съгласно чл. 101, ал.1 от ЗДСл. , държавният служител отговаря за вредите, които е
причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез
незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните
му задължения.
Искът е неоснователен, по следните съображения:
В тежест на ищеца, съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, бе при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на всички
елементи от фактическия състав на имуществената отговорност на държавния служител,
предвидени в чл.101 ал.1 от ЗДСл. , а именно: настъпила вреда за държавата, че тази вреда
настъпила в следствие на незаконосъобразни действия на ответника при или по повод
изпълнение на служебните задължения, както и че вреда е причинена от ответника
умишлено или при груба небрежност.
Безспорно се установи, че ответницата е държавен служител в системата на *,
чийто статут се урежда от ЗДСл, съгласно чл.142 ал.4 от З*., като от 2017г. и към настоящия
10
момент по служебно правоотношение с ищеца заема длъжността „Главен юрисконсулт“ в
отдел „Правно нормативно обслужване“, сектор „Правно обслужване“ в *-Смолян при *-*,
която е включена в класификатора на длъжностите в администрацията, съгласно чл.2 ал.2 от
ЗДСл. и следователно може да бъде субект на имуществената отговорност по чл.101 ал.1 от
ЗДСл.
Искът е неоснователен, защото в настоящото производство от ищеца не се
ангажираха доказателства за наличието на всички елементи от фактическия състав на
имуществената отговорност на държавния служител по чл.101ал. 1 от ЗДСл. Не се установи,
че за ищеца е настъпила имуществена вреда от посочения характер и в претендирания
размер. Това е така защото, за да е настъпила за държавата имуществена вреда /под
формата на претърпяна загуба/ , следва да е налице неоснователно ощетяване на държавния
бюджет в размер на исковата сума. Посоченото не се установи по делото, поради следното:
Ищецът, като основна структура на *, съгласно чл.37 ал.2 от ЗМВР е юридическо
лице и е на бюджетна издръжка-чл.2 ал.2 от ЗМВР. С оглед възложените държавни функции
ищецът безспорно е държавно учреждение, което се финансира изцяло от държавния
бюджет, като съгласно чл.27 ал.2 от ГПК притежава и процесуална правоспособност т.е. с
призната от закона възможност да бъде субект на процесуални правоотношения като страна.
Процесуално правоспособни могат да бъдат и неправосубектни държавни учреждения,
които са разпоредители с бюджетни кредити – такива в случая са и съответните * , като
териториални поделения на ищеца, тъй като се установи, че с представената по делото
заповед на м-ра на вътрешните работи са определени за третостепенни разпоредители с
бюджет в *. Ето защо както *, така и * могат да бъдат страни по съдебни дела. Доколкото
таксите и разноските по делата се заплащат от тези структури на * от държавния бюджет, то
ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск, независимо от това коя от тях е
внесла таксите.
Представителството на държавните учреждения пред съдилищата се осъществява
от техните ръководители, според устройствените им правила- чл.30 ал.3 от ГПК., а по
пълномощие - представители на държавните учреждения могат да бъдат юрисконсултите
или други служители с юридическо образование в съответното учреждение-чл.32 т.3 от
ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че осъществяваното от ответницата процесуално
представителство по процесните граждански дела е по силата на притежаваното от нея, в
качеството й на юрисконсулт при ответника общо пълномощно да представлява ответника
пред съдилищата в РБългария, да извършва всички съдопроизводствени действия по
административни и граждански дела до приключването им във всички инстанции, с
изключение на тези, за които е нужно изрично пълномощно. В този смисъл
представителната власт на ответницата, като процесуален представител произтича от
упълномощаването, а не пряко от задължението й по т.5.15 от длъжностната характеристика
на заеманата от нея длъжност „главен юрисконсулт“. Следва да се отчете също, че за
разлика от законния представител, какъвто е ръководителя на учреждението,
пълномощниците черпят представителната си власт от волята на представлявания и в обема,
11
в който е предоставена от представлявания. Затова и представителството по пълномощие е
доброволно, за разлика от представителството от законен представител, което е правно
наложително. Процесуалният представител извършва процесуални действия от името и за
сметка на представляваната страна, като упражнява процесуалните права и изпълнява
процесуалните задължения на страната. Процесуалното действие, извършено от
процесуалния представител или прието от него въз основа и в пределите на предоставената
му представителна власт обвързва пряко представлявания. Спрямо последния настъпват и
последиците от допуснати от представителя процесуални пропуски.
В настоящото производство ищецът * основава иска си на твърдения, че
ответницата, при осъществяване на процесуалното представителство по образувани срещу
него през 2019г. и 2020г. пред РС Смолян, РС-Петрич и РС-Гоце Делчев граждански дела,
подробно изброени в исковата молба, с предмет искове с правно основание чл.178 ал.1 т.3
във вр. с чл.178 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД е проявила незаконосъобразни бездействия, като
въпреки, че от ищеца в срок са били внесени по сметки на ОС Смолян и ОС Благоевград
дължимите ДТ за въззивно обжалване на първоинстанционните решения, както и за
подадени въззивни частни жалби срещу разпорежданията за връщане на въззивните жалби,
ответницата не е представила по делата платежните нареждания за внесените ДТ в указания
от съда срок, което е довело до връщане на въззивните жалби респ. на частните жалби,
поради неотстраняване в срок на допуснатата нередовност, с които бездействия при груба
небрежност е причинила вреди на ищеца в размер на заплатените държавни такси.
Безспорно се установи, че ищецът след оставянето от първоинстанционните
съдилища на подадените въззивни , респ. частни жалби без движение е внесъл дължимите за
разглеждането им ДТ чрез РД “ГП“-Смолян по сметки на ОС-Смолян и ОС-Благоевград,
като след внасянето им ответницата не е изпълнила задължението си, като негов
процесуален представител да представи в срок по делата платежните нареждания за внасяне
на таксите, което е довело до връщане на въззивните жалби на осн. чл.262 ал.1 т.2 от ГПК.
Посоченото неизпълнение от ответницата обаче не е причина за намаляване имуществото на
ищеца в размер на внесените ДТ по въззивните жалби респ. по частните жалби по
процесните дела. Съдът намира, че не е налице претърпяна от държавата вреда, изразяваща
се в ощетяване на бюджета, тъй като внасянето на ДТ по подадените от ищеца въззивни
жалби е на конкретно правно основание, а именно чл.261 т.4 от ГПК във вр. с чл.18 ал.1 от
Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. По същия начин стои
въпроса и с внесените от ищеца ДТ по подадените частни жалби против определенията за
връщане на въззивните жалби. ДТ по тях се дължат на основание чл.275 ал.2 във вр. с чл.261
т.4 от ГПК във вр. с чл.19 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
Държавните такси при въззивно обжалване на решенията, респективно на определенията на
първоинстанционния съд се дължат за сезирането на съда с подадената жалба, поради което
и същите се дължат от страната още при подаване на жалбата. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.3 от ЗДТ. При подадена въззивна жалба, респ. частна жалба, ДТ е винаги
дължима в предвидения в чл.18 ал.1 респ. чл.19 от ТЗДКССРГПК размер, независимо от
12
това дали жалбата е допустима и дали е разгледана по същество от въззивната инстанция
относно нейната основателност. Не подлежи на връщане и внесената ДТ по нередовна на
друго основание жалба, ако последната бъде върната поради неотсраняване на
нередовностите. Предвид посоченото, дори ответницата да беше представила своевременно
по делата доказателство-платежните нареждания за внесените ДТ по подадените жалби,
имуществото на ищеца пак би намаляло в размер на исковата сума. Бездействието на
ответницата да представи документ за внесените от ищеца ДТ, представянето на какъвто е
едно от изискванията за редовност на жалбата, в случая е довело до връщане на жалбите,
като нередовни, т.е. препятствало е разглеждането им по същество относно тяхната
основателност, но не е причина за намаляване на имуществото на ищеца със стойността на
внесените дължими държавни такси.
При липса на вреда за държавата - претърпяна загуба, изразяваща се в
неоснователно разходване на средства от бюджета на ищеца, който е част от държавния
бюджет, не е налице основание за ангажиране имуществената отговорност от ответницата
по реда на чл.101 ал.1 от ЗДСл. . Бездействието на ответницата да представи по делата на
доказателство за внесените ДТ по подадените жалби следва да се възприеме като
неизпълнение на служебно задължение, ангажиращо дисциплинарната й отговорност, но не
са налице предпоставките за ангажиране на имуществена такава.
Що се отнася до внесените от ищеца по сметка на ОС-Смолян ДТ в общ размер на
165,00лв. за частни жалби по 11 бр. граждански дела против разпорежданията за връщане
на въззивните жалби, по които след внасяне на таксите частни жалби не са подадени от
ответницата, следва да се посочи, че тези ДТ се явяват недължимо платени, предвид липсата
на основание за внасянето им- подадена частна жалба. Посоченото е основание за отправяне
от ищеца на искане до ОС-Смолян за връщане на същите по реда на чл.4“б“ от ЗДТ. От
доказателствата по делото се установи, че на 16.06.2021г. ищецът *, чрез законния си
представител-Директора е подал молба до ОС-Смолян, получена в деловодството на съда на
18.06.2021г. за връщане на недължимо внесени ДТ, като в молбата фигурират общо 116
бюджетни платежни нареждания, сред които и 11-те платежни / на л.164-166 и л.169-170 от
делото/ за внесените ДТ за частни жалби, каквито в последствие не са подадени. Към
настоящия момент няма произнасяне по искането поради дадени указания на ищеца за
подаване на отделна молба за връщане на всяка от внесените ДТ. Предвид отправеното от
ответника искане за връщане на посочените ДТ, по което няма произнасяне към момента на
приключване на съдебното дирене, съдът намира че и по отношение на тези ДТ не се доказа
наличието на вреда за ищеца, за която да бъде ангажирана имуществената отговорност на
ответницата.
По изложените съображения искът по чл.101 ал.1 от ЗДсл следва да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан.
Поради неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния
иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане, който също следва да се отхвърли.
13
С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати разноските за осъщественото
от адв. * * процесуално представителство на ответника. Видно от представеното
пълномощно, пълномощникът на ответницата оказва на същата безплатна адвокатска
защита, на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, при безплатна
адвокатска помощ, ако насрещната страна дължи разноски, адвокатът, оказал безплатна
помощ има право на възнаграждение в размер не по-малък от минималния, който следва да
бъде заплатен от другата страна. С оглед предявеният иск, който е оценяем, минималния
размер на възнаграждението по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , определен съгласно чл.7 ал.2 ,т.3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / ред. ДВ бр.88/04.11.2022г./, дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 1 406,89 лв., която сума ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адв. * * от АК-Смолян.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от * „*“ –*, БУЛСТАТ: *, с адрес гр.София, бул.“*“
№46, представлявана от *- Директор против М. И. Х., ЕГН ********** с адрес гр.Смолян,
ул.“*“ №11, бл.34, вх.Б, ап.18 искове по чл. 101, ал.1 от ЗДСл. и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 11 187,68 лв. /единадесет хиляди сто осемдесет и седем лева и
шестдесет и осем стотинки/-главница, представляваща нанесени от ответника имуществени
вреди на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска- 01.07.2022г. до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА * „*“ –*, БУЛСТАТ: *, с адрес гр.София, бул.“*“ №46, представлявана
от *- Директор на осн.чл.32 ал.2 от ЗА да заплати на адв.* * от АК-Смолян адвокатско
възнаграждение в размер на 1406,89 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред * в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
14