Определение по дело №413/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 369
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20217240700413
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 369                                                                                  

 

гр. Стара Загора, 15.07.2021 г.

 

 

 

          СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, първи състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОЙКА ТАБАКОВА

 

като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА частно адм. дело № 413 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.41, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е жалба от „България Импорт експорт 99“ ЕООД гр.София чрез пълномощника адвокат М.Т. и от „Изток Инвест 3000“ ЕООД гр.София чрез пълномощника адвокат Пламен Тотев против действия по обезпечаване на доказателства, изразяващи се в запечатване на обект, наложени от органите по приходите с Протокол сер.АА №0004929/ 01.07.2021г., продължени с Определение № 73/ 02.07.2021г по ЧНД № 684/ 2021г на Районен съд Казанлък, за което е съставен Протокол сер.АА №0004888/02.07.2021г. В жалбите се сочи, че всички действия по обезпечаване на доказателствата са нищожни, тъй като са извършени от органите по приходите без да имат нужната компетентност поради неспазването на изискванията на чл.111 от ДОПК за представяне на заповед за оправомощаване на служителите, извършили действията, а също така тази заповед не е описана в съставените протоколи по време на проверката. Обосновава се,  че обезпечителните мерки, изразяващи се в запечатване на обекта и продължили след приключване на действията на органите по приходите по преброяване на стоките в склада, са незаконосъобразни, тъй като действията по опис и преброяване на стоките са приключили към 17:30ч на 01.07.2021г, видно от съставения протокол за извършена проверка сер.АА № 0106788/ 01.07.2021г. Подателите твърдят, че изначално липсва обезпечителна нужда, поради което запечатването на склада и удължаване срока на действието му от Районен съд Казанлък са незаконосъобразни, особено като се има предвид, че предходни такива действия по запечатване на обекта са били отменени със съдебен акт, че се засягат права на трети лица и не са извършвани никакви последващи действия в склада от органите по приходи. Молят съда да прогласи нищожността или алтернативно да отмени наложените обезпечителни мерки. Претендират за присъждане на направените разноски по делото.

 

Ответникът – орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, с представено писмено становище от пълномощника главен юрисконсулт Тодорова оспорва жалбата  на „България Импорт експорт 99“ ЕООД гр.София като неоснователна, а на „Изток Инвест 3000“ ЕООД гр.София - като недопустима поради липса на правен интерес. Изтъква, че проверката за установяване на складовата наличност в наетия от жалбоподателя обект е извършена от органи по приходи без да е необходимо изрично писмено възлагане, но в случая са издадени Заповед № ЗЦУ-1149/ 25.08.2020г на Изпълнителния директор на НАП и резолюция № О-16002421114767-ОРП-001/ 29.06.2021г на Началник сектор при ТД На НАП-Пловдив за извършване на проверки. Започнала е на 29.06.2021г и предвид невъзможността стоката да бъде изброена в рамките на деня, действията на органите по приходите са продължили през следващите дни. Не са представени счетоводни документи, нито са се явили управител или служители на дружеството, поради което са предприети действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.1 и ал.2 от ДОПК чрез запечатване на склада с цел да се запази текущото състояние в обекта и да се установи реално извършваната търговска дейност в него. Обосновава, че е невъзможно запечатване на част от обекта, в който няма обособени части за ползване от отделните наематели, липсва фактическо разделение на стоките и не е оказано съдействие от проверяваното лице. Моли жалбата на „България Импорт експорт 99“ ЕООД гр.София да бъде отхвърлена като бъде прието от съда, че обжалваните действия са извършени от компетентен орган съгласно правомощията му, при спазване нормите на ДОПК, а жалбата на „Изток Инвест 3000“ ЕООД гр.София - да бъде оставена без разглеждане. Претендират се разноски по делото. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

От събраните по делото доказателства безспорно се установява следната фактическа обстановка:

 

Жалбоподателят „България Импорт експорт 99“ ЕООД гр.София е наемател от 30.12.2019г на склад с площ от 440 кв.м., склад с площ 640 кв.м. и склад с площ 1070 кв.м. с административен адрес гр.Николаево, ул.“Освобождение“ №2, видно от представените договор за наем на недвижим имот от 30.12.2019г и допълнителни споразумения към него.

 

Жалбоподателят „Изток Инвест 3000“ ЕООД гр.София е наемател на склад с площ от 160 кв.м., склад с площ 570 кв.м. и склад с площ 1550 кв.м.  с административен адрес в гр.Николаево, ул. „Освобождение“ №2, съгласно договор за наем от 31.07.2020г и допълнителни споразумения към него.

 

С постановление от 26.05.2021г. на прокурор от Специализираната прокуратура, на основание чл.145, ал.1, т.3 от Закона за съдебната власт е възложено на служители на Националната агенция за приходите, да извършат на 27-28.05.2021г. (ако е необходимо и за по-дълъг период) проверка на складовите наличности (инвентаризация) в посочени в постановлението търговски обекти,  ползвани от жалбоподателя „България Импорт експорт 99“ ЕООД гр.София, и съпоставка с данните от счетоводните регистри на съответните данъчни служби.

 

С определение № 313/ 17.06.2021г по ч.адм.д.№ 341/2021г по описа на Административен съд Стара Загора са отхвърлени като неоснователни жалбите на „Изток Инвест 3000“ ЕООД гр.София и „България Импорт експорт 99“ ЕООД гр.София против действия по обезпечаване на доказателства, изразяващи се в запечатване на обект, наложени от органите по приходите с Протокол сер.АА №0023615/27.05.2021г., потвърдени с Решение №150/03.06.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив. От мотивите на съдебния акт е видно, че се касае за запечатване на склад за врати, находящ се в гр.Николаево, ул.“Освобождение“ №2, като целта е извършване на инвентаризация, възложена  с постановлението на прокурор от Специализираната прокуратура.

 

На 29.06.2021г.  Началник сектор при Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП е възложил с Резолюция за извършване на проверка на обект от проверка за установяване на налични активи (инвентаризация) на склад в гр.Николаево, ул.“Освобождение“ №2, която да завърши в срок до 16.07.2021г.

 

При извършване на проверката на 29.06.2021г. за извършване на инвентаризация е присъствал адвокат Пламен Тотев – пълномощник.  От органите по приходите е съставен Протокол сер.АА №00330264, в който е отразено, че не е възможно приключване на дейностите. Проверката е продължена на следващия ден, за което е съставен Протокол сер.АА №0106785/ 30.06.2021г, както и на 01.07.2021г, за което е съставен Протокол сер.АА № 01067788/ 01.07.2021г.

 

На същата дата в 17:30ч са предприети действия за обезпечаване на доказателства. В Протокол сер.АА № 0004929  е посочено, че за обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.1 от ДОПК при извършване на инвентаризация и поради липса на документи за произход, липса на документална индивидуализация на стоката, стопанисвана от дружеството, както и поради липса на МОЛ, е запечатан обект – склад за врати в гр.Николаево, ул. „Освобождение“ №2 чрез залепване на обезпечителни стикери на 14 бр входно-изходни места.

 

На 02.07.2021г. до Районен съд Казанлък от орган по приходите е отправено искане за удължаване срока на запечатване на основание чл.40, ал.4 от ДОПК. С Определение № 73/ 02.07.2021г по ЧНД № 684/ 2021г съдът е удължил срока на запечатване до 03.08.2021г, 17.30ч.

 

С жалба вх.№70-00-6898/ 02.07.2021г. от „ „България Импорт експорт 99“ ЕООД, гр.София до Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив са оспорени действията по обезпечаване на доказателства, извършени от органите по приходите, изразяващи се в запечатване на обект – склад в гр.Николаево, ул.“Освобождение“ № 2, обективирани в Протокол сер.АА №0004929/ 01.07.2021г. С Решение № 190/ 05.07.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна.

 

С жалба вх.№ 70-00-7040/ 08.07.2021г от Изток Инвест 3000“ ЕООД гр.София са оспорени действията по обезпечаване на доказателства, извършени от органите по приходите, изразяващи се в запечатване на обект – склад в гр.Николаево, ул.“Освобождение“ № 2, обективирани в Протокол сер.АА №0004929/ 01.07.2021г . С Решение № 197/ 09.07.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив жалбата на дружеството е оставена без разглеждане.

 

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

 

Жалбата на „България Импорт експорт 99“ ЕООД гр.София и на „Изток Инвест 3000“ ЕООД гр.София са процесуално допустими като подадени в законоустановения 7-дневен срок по чл.41, ал.3 от ДОПК от произнасянето на териториалния директор и от лица с правен интерес, за които оспорваният административен акт /действия по обезпечаване на доказателства/ е неблагоприятен. Изразеното с действие волеизявление на органите по приходи засяга права и интереси на двете дружества, доколкото обезпечаването на доказателства е предприето чрез запечатване на всички входно-изходни на обект - склад с административен адрес гр.Николаево, ул.“Освобождение“ №2 , а всяко от дружествата е наемател на площи, които не са обособени и това обстоятелство изрично се признава от ответника. Правният интерес от обжалване следва да се преценява не само спрямо адресата на проверката, но и с оглед неблагоприятното разпростиране на последиците от предприетите обезпечителни действия върху трети лица. Обратен извод не следва от приложимата нормативна уредба, тъй като чл.41, ал.1 от ДОПК не ограничава по никакъв признак кръга от правни субекти с право на жалба срещу действията по обезпечаване на доказателства. Единственото поставено условие за допустимост на съдебния контрол е непроизнасяне на органа в установения срок или отхвърляне на жалбата като в настоящия случай е налице втората хипотеза.

 

Разгледани по същество, жалбите се явяват основателни.

 

Съгласно разпоредбата на  чл.41, ал.1 от ДОПК, действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 14-дневен срок от извършването им пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата. С решението териториалният директор може да отхвърли жалбата или да я уважи, като разпореди преустановяване на обжалваните действия. За решението жалбоподателят следва да бъде уведомен същия ден. Съгласно ал.3 от същата разпоредба, при непроизнасяне на органа по ал.1 в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал.1, съответно от получаване на решението, пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция по отношение на тяхната законосъобразност.

 

 С оглед представените по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че Протокол сер.АА №0004929/ 01.07.2021г  за обезпечаване на доказателства е издаден от органи без компетентност за предприемане на действия по обезпечаване на доказателства по смисъла на чл.40 от ДОПК. Представената Заповед №ЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е възложено на органите по приходите от Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да извършат проверки на всички подлежащи на контрол лица и обекти на територията на Република България, независимо от регистрацията на лицата, не съдържа волеизявление за оправомощаване за извършване на действия по обезпечаване на доказателства по чл.40, ал.1 от ДОПК и извършваното във връзка с тях запечатване по реда на чл.40, ал.2 от ДОПК, които представляват принудителен способ за доказване. Освен това компетентността за оправомощаване за извършване на действията по чл.40 от ДОПК е предоставена на териториалния директор на Националната агенция за приходите или упълномощено от него лице, а не на Изпълнителния директор на НАП. Издадената Резолюция №О-16002421114770-0РП-001 за проверка за установяване на налични активи (инвентаризация) и Резолюцията на промяната й от 30.06.2021г., издадени от Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив също не представляват актове за оправомощаване за извършване на действия по чл.40 от ДОПК, тъй като липсват доказателства самият издател на тези резолюции да е упълномощен от териториалния директор на Националната агенция за приходите по реда на чл.111 от ДОПК.

 

Тези съображения обуславят извод, че действията, обективирани в оспорения протокол са порочни до най-високата степен на незаконосъобразност, а именно нищожност, която следва да бъде обявена.

 

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че обжалваните действия са формално и материално незаконосъобразни. В оспорения протокол не са посочени доводи и доказателства, въз основа на които органите по приходи са направили преценка защо се налага запечатването на целия склад. Действията по обезпечаване на доказателства и извършено във връзка с тях запечатване на обект, обективирани в Протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства сер.АА №0004929 /01.07.2021г., са обосновани с извършване на инвентаризация, липса на документи за произход, липса на документална индивидуализация на стоката, стопанисвана от дружеството, както и поради липса на МОЛ. По смисъла на §1, т.5 от ДР на Закона за счетоводството инвентаризация е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. В случая по време на проверката е установявана фактическата наличност на стоките, за което са съставени описи към протоколите. Но такава е била целта и на проверката, разпоредена с резолюция от 28.05.2021г., във връзка с която отново е било предприето обезпечаване на доказателства чрез запечатване от склада. По делото няма данни кое е наложило нова проверка на складовите наличности, нито защо между двете проверки не са изискани по надлежния ред на ДОПК счетоводните документи за тази стока. Връчването на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лица № О-16002421114767-040-001/ 29.06.2021г на пълномощник на „България Импорт експорт 99“ ЕООД гр.София, с което е даден 7-дневен срок за изпълнение също не обосновава твърдяната от органите по приходи обезпечителна нужда, нито става ясно кои доказателства се обезпечават. Стоките са описани, а в склада не е установена наличност на счетоводна документация, видно от отразеното в Протокол сер.АА №00330264 от 29.06.2021г. Действията на приходната администрация следва да са мотивирани. Това е необходимо условие за да могат впоследствие и контролните административни или съдебни органи в хипотезата на чл. 41, ал. 3 от ДОПК да установят дали при налагането на обезпечението са спазени принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК, наред с принципите за обективност по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 и добросъвестност по чл. 6, ал. 1 от ДОПК, т.е. дали не се търси и постига  друг ефект, неприсъщ на производството по обезпечаване на доказателства.

 

При този изход на делото основателна се явява претенцията на жалбоподателите за заплащане на разноски по делото, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Относно искането на „България импорт експорт“ ЕООД  гр.София за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лева е направено възражение за прекомерност от ответника, което съдът намира за неоснователно. Съгласно § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. В чл.7, ал.1, т.5 от наредбата е предвидено по гражданските дела, за охранителни производства и производство за обезпечение на доказателства, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. В нормата на чл.8 от наредбата, касаещ административни дела, не е предвидено възнаграждение в хипотезата на обезпечаване на доказателства, поради което на основание § 1 от ДР следва да се приложи разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5 от наредбата като да се  присъди целия размер на претендираното възнаграждение.

 

Жалбоподателят „Изток Инвест 3000“ ЕООД  гр.София не е представил доказателства за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което следва да му се присъди само сумата от 50лв, представляваща държавна такса за образуване на съдебно производство.

 

Водим от горното и на основание чл.41, ал.3 от ДОПК, Административен съд  Стара Загора

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ по жалба на „България Импорт експорт 99“ ЕООД гр.София и на „Изток Инвест 3000“ ЕООД гр.София действията по обезпечаване на доказателства, изразяващи се в запечатване на обект – склад в гр.Николаево, ул.“Освобождение“ № 2, наложени от органите по приходите с Протокол сер.АА №0004929/ 01.07.2021г.  

 

ОСЪЖДА ТД на НАП гр.Пловдив да заплати на „България импорт експорт“ ЕООД  гр.София, ЕИК204161138, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Инж.Георги Белов“ №1Б, ап.18 направените по делото разноски в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.

 

ОСЪЖДА ТД на НАП гр.Пловдив да заплати на „Изток Инвест 3000“ ЕООД  гр.София, ЕИК202576438, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Самоковско шосе“ № 7 направените по делото разноски в размер на 50 (петдесет) лева.

 

           Определението не подлежи на обжалване.   

                                     

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: