№ 602
гр. Перник, 30.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА В. И.А-СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. И.А-СТОЙЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500241 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1272 от 07.12.2023 г., постановено по гр. д. № 2087/2023 г. Районен съд
– гр. Перник е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетната Е. И.
Т., ЕГН **********, родена на *** г., на майката И. В. В..
Съдът е определил местоживеенето на Е. И. Т. при нейната майка И. В. В., на адрес
***, както и на всеки друг адрес, на който майката се премести да живее, за което
обстоятелство следва да уведоми бащата в срок от 1 месец, считано от настъпването на
промяната.
С решението си Районен съд гр. Перник е определил режим на лични контакти
между бащата И. Г. Т. и детето Е. И. Т..
И. Г. Т. е осъден да заплаща издръжка на детето Е. И. Т., чрез нейната майка и
законен представител И. В. В., в размер на 300,00 лева до 20-то число на месеца, за който се
отнася, считано от депозиране на исковата молба на 15.05.2023 г. до настъпване на
основания за нейното изменение и прекратяване, по банкова сметка на майката.
Съдът е дал разрешение, заместващо липсващото съгласие на И. Г. Т. за пътувания на
детето Е. И. Т. в държавите членки на Европейския съюз и Обединеното кралство
Великобритания, Конфедерация Швейцария, Турция, Сърбия, Северна Македония и
Албания, както и през държавите, през които се преминава за достигането на посочените
държави – с изключение територията на Украйна, без ограничения на броя и
продължителността на всяко пътуване, за период не повече от сумарно 3 /три/ месеца всяка
календарна година, като при пътуванията детето бъде придружавано лично от своята майка
или посочено от нея лице с цел екскурзия и почивка, за срок до навършване на пълнолетие
на детето – на 16.04.2037 г.
Съдът е дал разрешение, заместващо липсващото съгласие на И. Г. Т. за издаването и
получаването на паспорт по реда на ЗБЛД на Е. И. Т., като е допуснал на осн. чл. 242 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка, както и в
частта относно заместващото съгласие за пътуване в чужбина и издаване на задграничен
1
паспорт.
В тежест на И. Т. са възложени и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от И. Г. Т., с която се
изразява несъгласие с постановеното от първата инстанция решение в частта относно
определения размер на присъдената издръжка. Твърди се, че в тази му част решението е
неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено, като се излагат
съображения в тази насока. С жалбата се твърди, че решаващият съд неправилно е
определил размера от 650,00 лв. за минималния доход, който да позволява на детето да
задоволява своите потребности. Допълва, че структурата и размерът на разходите на децата
са различни в зависимост от тяхната възраст. Сочи, че по делото е установено, че детето
посещава детска градина, за която не се заплаща такса, няма специфични образователни
потребности, няма специфични заболявания, които да изискват извършването на регулярни
разходи за лечение, въз основа на което намира, че размерът на определеният минимален
доход от 650,00 лева е силно завишен. На следващо място се излагат твърдения, че при
определяне на възможностите Т. да дава издръжка, първоинстанционният съд неправилно се
е позовал на статистически данни за средната работна заплата в област Пазарджик, като
допълва, че възможността за даване на издръжка следва да се преценява конкретно, а не на
база статистически данни. Въз основа на изложените аргументи за неправилност на
решението в атакуваната му част се моли съда за неговата отмяна и постановяване на ново, с
което да бъде отхвърлена претенцията за издръжка за сумата над 233,25 лева месечно. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. В. В., чрез адв. Н. Хаджийска
– Й., с която се оспорва въззивната жалба и се иска същата да бъде оставена без уважение.
Намира изложените в жалбата твърдения за неоснователни, като излага, че при липсата на
каквито и да било доказателства, че Т. е нетрудоспособен, решаващият съд правилно е
приел, че същият е във възможност да осигурява поне среден доход. Счита, че правилно
първата инстанция е преценила, че нуждите на детето, имащо право на издръжка биха се
задоволили с месечна издръжка в размер на 650,00 лева, от което следва, че присъдената
месечна издръжка от 300 лева е правилно определена и напълно отговаря на нуждите на
детето. Въз основа на изложените съображения за правилност на атакуваното решение се
моли съда да бъде постановено решение, с което акта на първата инстанция да бъде
потвърден като правилен и зъконосъобразен. Прави се искане за присъждане на сторените
пред въззивната инстанция разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима (подадена е против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл.
261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея не е поискано събиране на нови доказателства
във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението
по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не представят и не сочат
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае
оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер
на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 30.05.2024 г. от 11:15 часа , за която дата и час страните да се
призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния жалбоподател –
и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора,
което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са
важни за тях или се налага да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза
е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и
на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4