Мотиви
към Присъда от № 392 от 24.10.2013
година, постановена по НОХД № 559/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП-
Елхово обвинителен акт, с който против С.Ф. /S. F./, роден на *** година в гр.ххх, Сирийска арабска
република, живущ ***, без гражданство, със средно образование, студент,
неженен, неосъждан, Б.Ф. /B. F./, роден на *** година в гр.ххх,
Сирийска арабска република, живущ ***, без гражданство, електротехник, със
средно образование, женен, неосъждан, и Н.Ш. /N. S./, родена на *** година в гр.ххх,
Сирийска арабска република, живуща ***, без гражданство, със средно
образование, безработна, неомъжена, неосъждана, са повдигнати обвинения по чл.279, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, за това, че на 17.12.2012 година в района на 271 гранична
пирамида в землището на с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол,
действайки в съучастие като извършители, влезли през границата на страната от
Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на
властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор
поддържа повдигнатото против подсъдимите обвинение, като намира същото за
доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага за извършеното от подсъдимите престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК да
им бъде наложено наказание лишаване от свобода около предвидения в закона
минимален размер, предвид невисоката степен на обществена опасност на деянието
и личността на подсъдимите, чистото им съдебно минало, съдействието, което оказали в хода на разследването за разкриване
на обективната истина по делото, причините и мотивите за извършване на деянието.
Предлага също така на подсъдимите да бъде наложена и кумулативно предвиденото в
закона наказание глоба около предвиденият минимален размер. По отношение на
наказанието лишаване от свобода се предлага на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението му да бъде отложено за срок от три години. Алтернативно, в случай,
че съдът намери, че са налице предпоставките на чл.279, ал.5 от НК, прокурорът
пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото против тях
обвинение, на да не бъдат наказвани.
Производството по делото е протекло в отсъствието на
подсъдимите и с участието на служебен защитник. Защитникът на подсъдимите не
оспорва, че същите са осъществили от обективна страна съставът на престъпление
по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Според защитникът на подсъдимите не е
налице доказаност на обвинението от субективна страна, предвид на това, че
подсъдимите са действали с цел да защитят живота и здравето си, търсейки
закрила, поради ноторно известният факт, че в страната им се води гражданска война.
Пледира ненакзаване на подсъдимите на основание
чл.279, ал.5 от НК, а в случай, че съдът не намери основанията за приложението
на този текст от НК, защитникът пледира налагане на минимално предвиденото в
закона наказание лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК по отношение на всеки един от подсъдимите.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Ф. /S. F./ е роден на *** година в гр.ххх,
Сирийска арабска република, живущ ***, без гражданство, със средно образование,
студент, неженен, неосъждан. В
хода на ДП и в хода на съдебното производство подсъдимият не е представил
документ за самоличност, поради което същата е снета по негови данни. От
изисканата и приложена справка от ДАБ при МС се установява, че подсъдимият е
регистриран на 04.02.2013 година с ЛНЧ ********** като С. И. Ф..
Подсъдимият Б.Ф. /B. F./ е роден на *** година в гр.ххх,
Сирийска арабска република, живущ ***, без гражданство, електротехник, със
средно образование, женен, неосъждан. В хода на ДП и в хода на съдебното производство подсъдимият не е
представил документ за самоличност, поради което същата е снета по негови
данни. От изисканата и приложена справка
от ДАБ при МС се установява, че подсъдимият е регистриран на 21.01.2013г. като Б
С. Ф, ЛНЧ **********.
Подсъдимата Н.Ш. /N. S./ е родена на *** година в гр.ххх,
Сирийска арабска република, живуща ***, без гражданство, със средно
образование, безработна, неомъжена, неосъждана. В хода на ДП и в хода на съдебното производство
подсъдимата не е представила документ за самоличност, поради което същата е
снета по нейни данни. От изисканата и приложена справка от ДАБ при МС се
установява, че подсъдимата регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски
съвет от 21.01.2013г. като Н. С. Ш., ЛНЧ **********.
Подсъдимите Б.Ф. /B. F./ и Н.Ш. /N. S./ са съпрузи, а подсъдимият С.Ф. /S. F./ е
племенник на подсъдимият Б.Ф. /B. F./.
На 14.12.2012 година подсъдимите напуснали страната си
по произход – Сирийската арабска република и отишли в република Турция. От там
подсъдимите се насочили към Република България с цел преминаване на държавната
ни граница с Република Турция. На 17.12.2012 година подсъдимите са били
забелязани от граничните власти в района на 271 гранична пирамида в землището
на с. Лесово, като са били предприети действия по прикриване на държавната
граница. До момента на пристигане на място на граничните служители, сред които
и св. Р.Г., подсъдимите влезли през
границата на страната ни от Република Турция в Република България в района на
271 гранична пирамида в землището на с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол.
Непосредствено след това подсъдимите били задържани. Лицата не представили документи за
самоличност.
От приложените по делото справки за съдимост, издадени
от МП на РБ, се установява, че подсъдимите са осъждани.
От изисканата и приложена по делото справка от
Държавна агенция за бежанците при МС на Република България, се установява, че
подсъдимият С.Ф. /S. F./ е
регистриран на 04.02.2013 година с ЛНЧ ********** като С. И. Ф. и към настоящия
момент е в производство по предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут,
съгласно Закона за убежището и бежанците.
Подсъдимият Б.Ф. /B. F./ е регистриран в ДАБ при МС на 21.01.2013г. като Б С. Ф,
ЛНЧ **********. С Решение №645 от 07.05.2013 година на Председателя на ДАБ на
лицето е предоставен хуманитарен статут.
Подсъдимата Н.Ш. /N. S./ е регистрирана в ДАБ при МС на 21.01.2013 година като Н. С. Ш., ЛНЧ ********** и с Решение № 646 от
07.05.2013 година на Председателя на ДАБ при МС на същата е предоставен
хуманитарен статут.
От приетото като доказателство по делото Решение №645
от 07.05.2013 година на Председателя на ДАБ при МС, се установява, че
подсъдимият БИЛЯЛ С.Ф. е подал молба за закрила рег. № ЛМ -742/10.01.2013
година от 21.01.2013 година, като желанието за закрила е било потвърдено и пред
длъжностните лица на ТЦ – Пъстрогор към ДАБ с молба вх. №893/21.01.2013 година,
на която дата подсъдимият е бил регистриран. Личните данни на лицето, търсещо
закрила първоначално са били установени въз основа на подписана от него
декларация по чл.30, т.3 от ЗУБ, а на по – късен етап от представена от лицето
регистрационна карта на палестински бежанец, издадена от UNRWA към Близкия Изток, копие от паспорт и копие от
граждански регистър към UNRWA. С цитираното по – горе решение на подсъдимият БИЛЯЛ С.Ф.
е отказано предоставяне на статут на бежанец, като е предоставен хуманитарен
статут.
От приетото като доказателство по делото Решение № 646
от 07.05.2013 година на Председателя на ДАБ при МС, се установява, че
подсъдимата Н. С. Ш. е подала молба за закрила рег. № ЛМ -741/10.01.2013 година
от 21.01.2013 година, като желанието за закрила е било потвърдено и пред
длъжностните лица на ТЦ – Пъстрогор към ДАБ с молба вх. № 892/21.01.2013
година, на която дата подсъдимата е била регистрирана. Личните данни на лицето,
търсещо закрила са били установени въз основа на представен документ за
самоличност. Подсъдимата е поискала закрила и за двете си малолетни деца – ЯЗАН
БИЛЯЛ ФАТАИРДЖИ с ЛНЧ ********** и ХУСАМ БИЛЯЛ ФАТАИРДЖИ, с ЛНЧ **********. С
цитираното по – горе решение на подсъдимата Н. С. Ш. и двамата й малолетни сина
ЯЗАН БИЛЯЛ ФАТАИРДЖИ с ЛНЧ ********** и ХУСАМ БИЛЯЛ ФАТАИРДЖИ, с ЛНЧ **********,
е отказано предоставяне на статут на бежанец, като им е предоставен хуманитарен
статут.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства-
показанията на свидетеля Р.Г., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля
са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда
и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят
факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и останалите
събрани по делото доказателства.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимите С.Ф. /S. F./, регистриран в
ДАБ при МС на 04.02.2013 година с ЛНЧ ********** като С. И. Ф., Б.Ф. /B. F./, регистриран в ДАБ при МС
на 21.01.2013г. като Б С. Ф, ЛНЧ ********** и Н.Ш. /N. S./,
регистрирана в ДАБ при МС на
21.01.2013г. като Н. С. Ш., ЛНЧ **********, са осъществили с деянието си от обективна
и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК,
тъй като на 17.12.2012 година в района на 271 гранична пирамида в
землището на с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, действайки в
съучастие като извършители, влезли през границата на страната от Република
Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от
наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимите са извършили
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да са
получили разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гринично - пропусквателен
контрол. Подсъдимите не са имали необходимата виза, удостоверяваща правото им
за влизане в страната ни, както с оглед тяхното гражданство, така и държавата
от която идва - Р Турция. Действащият граничен режим и ред в Р България,
изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за
последното се съдържат в показанията на свидетеля Г., участвал при задържането
на лицата и който във връзка с изпълнение на служебните му задължения на
посочената дата е възприел фактите и обстоятелствата, свързани с мястото,
времето и начина на преминаване на държавната граница от подсъдимите. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимите са нарушили
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане”
в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са успели да
преминат държавната граница.
Деянието е извършено в съучастие от подсъдимите по
смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
От субективна страна инкриминираното деяние е
извършено виновно, при пряк умисъл, като всеки от подсъдимите е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е
целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимите са били
наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р България и в др.
държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Всеки от подсъдимите е съзнавал е, че ще
влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в
съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на
деянието му и за неговите общественоопасните последици, които е предвиждал, а
от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимите С.Ф. /S. F./, регистриран в ДАБ при МС на 04.02.2013 година
с ЛНЧ ********** като С. И. Ф., Б.Ф.
/B.
F./, регистриран в ДАБ при МС на 21.01.2013г. като Б С. Ф,
ЛНЧ ********** и Н.Ш. /N. S./, регистрирана в ДАБ при МС на
21.01.2013г. като Н. С. Ш., ЛНЧ ********** за виновни в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Съдът намери, че са налице основанията, предвидени в
разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимите. До този
правен извод съдът достигна, изследвайки мотивите на подсъдимите за
осъществяване на деянието, както и предприетите от тях действия след
незаконното им влизане на територията на Република България. Данни в тази
насока се съдържат в мотивите на приетите от съда като доказателства Решение № 645
и 646 от 07.05.2013 година на председателя на ДАБ при МС, както и от
приложената по делото справка от същия орган, от която се установява, че по
отношение на подсъдимият С. И. Ф. е открито производство въз основа на депозирана
от него молба за закрила, неприключило към настоящия момент. По отношение на
подсъдимите Б С. Ф, ЛНЧ ********** и Н.Ш. /N. S./,
регистрирана в ДАБ при МС на
21.01.2013г. като Н. С. Ш., ЛНЧ **********
производството по реда на ЗУБ, образувано по техни молби, е приключило към
настоящия момент. В хода на проведените интервюта с подсъдимите Б С. Ф, ЛНЧ **********
и Н.Ш. /N. S./, е било установено, че те са напуснали Сирия заедно с двете си деца на
14.11.2012 година, като влезли в Република Турция. В административното
производство по предоставяне на закрила двамата подсъдими посочили, че са
напуснали Сирия заради липсата на сигурност там и влошената обстановка, породена
от водещата се там гражданска война. Семейството живеело в лагера за палестинци
Ал Кобс, находящ се в гр. ххх.
Еднопосочно и безпротиворечиво двамата съпрузи
посочили, че срещу жилището им в този лагер се намирала сградата на Пионерски
лагер, който след започване на военните действия в Сирия се превърнал във
военна база на редовната сирийска армия. Водили се постоянни стрелби, хвърляни
били динамит и бомби, които довели до страх и несигурност за живота на
семейството. През месец октомври 2012 година лагера бил превзет от салафисти от Ал Кайда, които го
обявили за емирство, управлявано от емир. Започнали демонстрации от страна на салафистите, първоначално мирни, а в последствие прераснали
в открити престрелки, което принудило редовната сирийска армия да нахлуе с
танкове в лагера в резултат на което
всичко било унищожено. Семейството нямало възможност да напусне дома си дни на
ред. Подпомогнати от редовната армия, съпрузите и децата им успели да напуснат
дома си, като се установили за известно време при свои близки в район Ал Айсауйе. След това отново се върнали в лагера с надеждата,
че е възможно да бъде воден нормален живот. Установили, обаче, че в района конфликтът
се разраства, престрелките и убийствата били непрестанни, оцеляването на хората
било трудно. За да спасят собственият си и този на децата си живот, съпрузите
решили да напуснат Сирия. Като допълнителен мотив в административното
производство подсъдимата Н.Ш. посочила
и здравословни проблеми, които било невъзможно лечение в Сирия, предвид
обстановката там.
С цитираните по – горе решения, председателят на ДАБ
при МС е отказал да предостави статут на бежанец на подсъдимите Б С. Ф и Н. С. Ш.,
като е приел, че не са налице предпоставките, предвидени в ЗУБ за това.
По смисъла на чл.27 ал.2 от Конституцията на Р
България право на убежище се предоставя на чужденци, преследвани
заради техните убеждения или дейност
в защита на международно признати права и свободи. Правото на
убежище, визирано в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК не следва според
настоящия съдебен състав да се разглежда в тесния смисъл на понятието, което е
интерпретирано в Конституцията, а в аспекта на приложимото по силата на
препращащата норма на ал.3 от Конституцията, национално законодателство /ЗУБ/, оносимо към бежанците и убежището, и международноправните
актове като на международно ниво статутът на бежанеца е регламентиран в
Конвенцията за статута на бежанците от 28.07.1951г., допълнена с Нюйоркският
протокол от 1967г., която е ратифицирана с ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г., в сила за Р България от
10.08.1993г. Посочените два международноправни акта /Конвенция и Протокол/ са
одобрени в рамките на ООН и към момента 110 държави са страни по Конвенцията,
Протокола или и по двамата документа, в т.ч. е и държавата по произход на
подсъдимите – Сирийската арабска република. В цитираната Конвенция, в чл.31,
параграф 1, е залегнало относимото отпадане на
наказуемостта за извършено според националното ни законодателство престъпление
по чл.279, ал.1 от НК. Съгласно посочената разпоредба от Конвенцията, договарящите държави се задължават да не налагат
наказания заради незаконно влизане
и пребиваване на тяхна територия на бежанци, които пристигайки направо от територията, където са били застрашени животът и свободата им, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение
при условие, че те се представят незабавно на властите и приведат уважителни причини за незаконното
им влизане и пребиваване на
територията на страната. В приложимото национално законодателство – в чл.3 от
Закона за бежанците от 1999г. /отм. с
ДВ. бр.54 от 31.05.2002г./ законодателят е разгледал в по-широк смисъл
понятието „убежище“, включвайки в него като закрила и статута на бежанец,
хуманитарната закрила и правото на убежище по чл.98, т.10 във връзка с чл.27,
ал.2 и 3 от Конституцията на Република България. Действащият към момента Закон
за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година, определя условията и реда за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като по смисъла на чл.1, ал.2 от с. закон, особената закрила,
която Република България предоставя на чужденци по този
закон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила. Статут на бежанец
в Република България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се предоставя
на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия,
националност, принадлежност
към определена социална група или поради
политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход
и поради тези причини не може
или не желае
да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден
да напусне или да остане извън държавата
си по произход,
тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание
или екзекуция; изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи
срещу живота или личността му
като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Процедурата за предоставяне на закрила започва по
молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна,
писмена или друга форма. В настоящия случай се установи, че подсъдимите след
незаконното си влизане на територията на Република България са подали писмени
молби за закрила, във връзка с които е започнала процедура по реда на ЗУБ пред
компетентния орган, приключила към настоящия момент с предоставянето на
хуманитарен статут на двама от подсъдимите Б С. Ф и Н. С. Ш. и техните
малолетни деца. По отношение на другия подсъдими – С.Ф., производството не е
приключило, като към настоящия момент липсва произнасяне по молбата му за
закрила от компетентния орган – председателя на ДАБ при МС.
При преценката за приложимостта на материалноправната
норма на чл.279 ал.5 от НК, съществено е както установяването на подадена от
дееца молба за закрила, така и причините, мотивирали чуждия гражданин да
осъществи деянието по чл.279 ал.1 от НК. Въз основа на доказателствата по
делото съдът прие, че подсъдимите са напуснали страната си по произход –
Сирийската арабска република, поради това, че там са били изложени на реална
опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и
личността им като физически лица, поради насилие в случай на вътрешен въоръжен
конфликт. Ноторно известно на настоящият съдебен
състав е, че в Сирия се води гражданска война и е налице усложнена обстановка в държавата по произход
на подсъдимите. От изнесените данни на ООН, към началото на 2013 година броят
на загиналите надвишава 60 000 души, повечето от които цивилни, като в
тези данни не е включен броят на хилядите лица, които са изчезнали, след като
са били задържани. Ежедневно се съобщават за десетки нови жертви и ранени,
както и за множество напълно разрушени населени места. В тази връзка, в
препоръките си от месец декември 2012 година по отношение на бягащите от
Сирийската арабска република лица, са и дадените от ВКБООН препоръки държавите
да гарантират на същите достъп до международна закрила и свързаните с това
права, включително закрила срещу връщане.
Горното мотивира съда да приеме, че подсъдимите са извършили
деянието по чл.279, ал.1 от НК – незаконно влизане през границата на страната
ни, единствено с целта да потърсят закрила на територията на страната ни,
поради съществуващата в държавата им по произход реална опасност за живота и
здравето им, вследствие на съществуващият там военен конфликт. Показателно в
това отношение е обстоятелството, че се касае за съпрузи и техен пълнолетен
племенни, напуснало страна си по произход заедно с двете си малолетни деца,
родени през 2002 и 2005 година, търсейки сигурност за живота и здравето си в
Република България.
Предвид на гореизложеното, съдът, след като призна подсъдимите С.Ф. /S. F./, роден на *** година в гр.ххх,
Сирийска арабска република, живущ ***, без гражданство, със средно образование,
студент, неженен, неосъждан, с
регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от
04.02.2013г. като С. И. Ф., ЛНЧ **********, Б.Ф. /B. F./, роден на *** година в гр.ххх,
Сирийска арабска република, живущ ***, без гражданство, електротехник, със
средно образование, женен, неосъждан, с регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от
21.01.2013г. като Б С. Ф, ЛНЧ ********** и Н.Ш. /N. S./, родена на *** година в гр.ххх, Сирийска арабска
република, живуща ***, без гражданство, със средно образование, безработна,
неомъжена, неосъждана, с
регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от
21.01.2013г. като Н. С. Ш., ЛНЧ **********, за
виновни в извършване на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК,
на основание чл.279, ал.5 от НК вр. чл.27, ал.2 и ал.3 от Конституцията на
Република България, вр. чл.31, параграф 1 от Конвенцията за статута на
бежанците от 1951 година, допълнена с Нюйоркският
протокол от 1967г. /ратифицирана ДВ
бр.36/05.05.1992г., обн. ДВ бр
.88/15.10.1993г., в сила за Република България от 10.08. 1993г./, не ги наказа.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: