Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 01 юни 2017год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 7 състав, в публично съдебно заседание на 14
март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря Ирена Апостолова ,като разгледа
докладваното от съдия Гигов гр.дело №20581/2014год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са от „М.”АД, *** частичен иск с правно
основание чл.282,ал.4 ГПК във вр. чл.45 ЗЗД против А.Г.Т. и П.Т.Т. за
заплащане на сумата от 40 000лв., представляваща
част от сумата от 56 000лв.,вреди от забавяне на изпълнението на решение по в.гр.дело №4150/2006год., по описа на СГС, които вреди
били съизмерими с пропуснатите от ищеца ползи да реализира среден месечен
пазарен наем в размер на 8000лв.,месечно на недвижими имоти, описани в исковата
молба, за посочен в исковата молба период,сумата от 15 000лв.,предявена, вреди
от забавяне на изпълнението на в.гр.дело
№4150/2006год.,по описа на СГС,които вреди били съизмерими с платена от ищеца
неустойка по договор за наем на недвижим имот от 31.03.2014год.,сключен между
ищеца и трето лице,ведно със законните лихви, считано от предявяване на исковете
до окончателното погасяване.
Твърди се в исковата молба,че ищецът е
признат с влязло в сила към момента съдебно решение за собственик на недвижими
имоти,подробно описани в исковата молба,като въз основа на въззивното решение
по делото досежно правото на собственост върху имотите се снабдил с
изпълнителен лист и било образувано изпълнително производство.По искане на
ответниците обаче ВКС спрял изпълнението на решението. Междувременно,след
снабдяването с изпълнителен лист по въззивното решение, ищецът сключил с трето
лице договор за наем на имотите, но поради спирането на изпълнението не могъл
да предаде на наемателя фактическата власт на имотите.Поради това претърпял
вреди-пропуснати ползи,изразяващи се в нереализирането на доход,в размер на
среден месечен пазарен наем от 8000лв. на месец за периода отм.май до
м.ноември,вкл.2014год. или обща сума от 56 000лв.,която сума претендира
частично – в размер на 40 000лв.Твърди също,че поради невъзможността да
изпълни задълженията си по договора за наем на имотите,сключен с третото лице,
платил и неустойка по договора, която била в общ размерна 15 000лв.
В хода на настоящото производство
първоначалната ответница Л.В.Т. е починала и на нейно място на основание чл.227 ГПК е конституирана,като ответница по делото – А.Г.Т., съгласно препис-извлечение
от акт за смърт от 17.01.2016год. на СО, район ”Триадица” и удостоверение за
наследници изх.№112/21.01.2016год. на СО ,район”Триадица”. Заличена, е като ответница по делото – Л.В.Т.,поради
настъпила смърт./ протокол от публично съдебно заседание на 16.02.2016год./.
Ответниците – А.Г.Т. и П.Т.Т. оспорват
исковете,навеждат възражение за
привидност/симулативност на договора за наем,сключен между ищеца и
третото лице,като съставен изцяло за нуждите на настоящия процес и сключен между свързани
лица,като излагат в отговора на исковата молба подробни съображения за това,
при условията на евентуалност спрямо горното възражение навеждат и такова за
привидност на клаузата относно наемната цена по договора,правят и възражение за
прихващане на исковите суми с вземанията на ответниците за подобрения на
недвижими имоти,подробно индивидуализирани в отговора на исковата молба.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото, с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение №1536 постановено на
05.03.2014год. СГС,ГО, ІІ-Гвъззивен състав по гр.дело №4150/2006год./влязло в
сила на 04.12.2014год./ е отменил решение от 17.07.2006год. на СРС,ГК, 43
състав по гр.д.№5210/2002год., в частта,в която са отхвърлени предявените от „М.”АД
против Л.В.Т. и П.Т.Т. искове по чл.108 ЗС за предаване на владението върху
следния недвижим имот,съставляващ поземлен имот с площ от 2000кв.м.,находящ се
в гр.София,ул.”*********,представляващ имот с пл.№13 от кв.5,по плана
гр.София,м.”НПЗ *********”, при съседи: от север – ул.”Сапунджийска”,от изток-
имот с пл.№24,от юг – ул.”Индустриална” и от запад ул. О. река,ведно с
изградените в имота сграда с площ от 126 кв.м.,триетажна централна сграда с
площ от 598кв.м.,двуетажно машинно отделение с площ от 748кв.м. и едноетажна
административна сграда с площ от 117кв.м.,както и в частта, в която са
отхвърлени предявените от „М.”АД против Л.В.Т. и П.Т.Т. искове по чл.59 ЗЗД и е
признал за установено, по отношение на Л.Т. и П.Т.,че „М.”АД е собственик на
основание чл.17а ЗППДОП/отм./ на гореописаният имот и е осъдил Л.Т. и П.Т. да
предадат на „М.”АД на основание чл.108 ЗС владението върху така описаните имоти
и е отменил на основание чл.431,ал.2 ГПК/отм./ нотариален акт от 04.02.1998год.
с №44, томІІ, дело 280/1998год. на І Нотариус при СРС.Със същото решение на СГС
на основание чл.59 ЗЗД е осъдил Л.Т. и П.Т.,всеки един от тях да заплати на „М.”АД
сумата от по 714лв.-обезщетение за неоснователно ползване на гореописаните
имоти за периода 01.01.1997год.-21.12.2001год.С решението на СГС е оставено в
сила решението на СРС, в частта,в която предявените от „М.”АД против Л.Т. и П.Т.
искове по чл.108 ЗС за признаване за установено,че „М.”АД е собственик на
едноетажна сграда –склад с площ от 40кв.м., сграда №5 от скицата на вещите
лица на л.493/ и на едноетажна фабрична
сграда с площ от 182кв.м./сграда №6 от скицата на вещите лица на л.493 от делото/
и за осъждане на Л.Т. и П.Т. да предадат на „М.”АД владението върху така
описаните сгради, са отхвърлени.
С определение №296 от 23.04.2014год. ВКС на
Р.българияа,Трето ГО по ч.гр.д. №2315/2014год. е спял изпълнението на решение
№1536/ 05. 03.2014год. по гр.д.№4150/2006год. на СГС,ГО, ІІ-Г въззивен състав,в
частта, с която Л.Т. и П.Т. са осъдени да предадат на „М.”АД на основание чл.108
ЗС владението върху следните недвижими имоти: поземлен имот с площ
2000кв.м.,намиращ се в гр.София, ул.”Индустриална” №5, с пл.№13 в кв.5 по плана
гр.София,ведно с изградените в него сграда с площ 126кв.м.,триетажна централна
сграда с площ 598кв.м.,двуетажно машинно отделение с площ 748кв.м.,едноетажна
административна сграда с площ 117кв.м.,означени
съответно на скицата на вещите лица поделото с №4,2,3 и 1.
С определение №435 от 04.12.2014год. ВКС на
Р.България,Второ ГО по гр.д.№4062/2014год. не е допуснал касационно обжалване
на въззивно решение №1536/05.03.2014год. по гр.д.№4150/2006год. на СГС.
Представени са протокол за въвод във владение
от 12.12.2014год., договори за наем на недвижим имот от 03.01.2012год.и от 31.03.2014год.
Съгласно заключението на вещото лице – инж.Й.
по извършената строително-техническа експертиза/СТЕ/ работите,които са
извършени са описани в съставени количествено стойностни сметки приложение
№1, към експертизата и са на стойност по
сграда №1/бл.А/ едноетажна сграда с идентификатор 68134.511.82.3 за периода
2009-2011год.,25911.78лв./ без вкл.ДДС/.по сграда №2/блок Б/ триетажна с
идентификатор 6.8134.511.82.1 по кад. карта
сградата е двуетажна/подобренията са извършени/ 2010г-2011год.,
47 443.50лв./ без включен ДДС/.Общо сгр.1 и сгр. 2 73 355.28лв.По
сграда №3/блок В/-двуетажна сграда с ид. 681134.511.82.4 в периода 1998-2001г.,
31 203.87лв./без вкл.ДДС/,като тази сума е действително по-висока,предвид,
че някои работи са извършени преди повече от 15 години и след тях са извършвани
други такива, като вещото лице посочва,че има готовност да допълни заключението
си след представяне на нови доказателства.
Съгласно заключението на вещото лице Д. по
извършената съдебно-икономическа експертиза/СИЕ/ на 24.09.2015гоад. въз основа
на фактура №**********/09.05.2014год. с доставчик „Ю.”ЕООД и получател „М.”АД-„М.”АД
заплаща сума в размер на 15 000лв. на „Юроестейт”ЕООД, като вещото лице
заключава,че плащането на неустойката е по фактура по договора за наем, както и
че счетоводството на „М.”АД по отношение на извършеното плащане на неустойката е водено редовно.
Съгласно заключението на вещото лице Д. по
извършената съдебно-оценителна експертиза/СОЕ/ поземлен имот с площ 2000кв.м.,находящ
се в гр.София,ул.”*********,представляващ имот пл.№13 от кв.5 по плана
гр.София,м.”НЗП *********”, при съседи от север-ул.”Сапунджийска”, от изток-
имот с пл.№24,от юг-ул.”Индустриална” и от запад- ул.”О. река”,ведно с
изградените в имота сгради, а именно:1.Едноетажна административна сграда с площ
117кв.м./означена като сграда №1 по скица към решение от 05.03.2014год. на СГС,
ІІ-Г въззивен състав по гр.д.№4150/2006год.2.Триетажна централна сграда с площ
598кв.м./означена ,като сграда №2 по скица към решение от 05.03.2014год. на
решение на СГС ІІ”Г” въззивен състав по гр.д.№4150/2006год. 3.Двуетажно машинно
отделение с площ 748кв.м. означена, като сграда №3на скица към решение от
05.03.2014год. на СГС, ІІ –„Г” въззивен състав по гр.д.№4150/2006год.Вещото
лице заключава,че средният месечен пазарен наем на имота,съгласно описание на
обекта на оценката възлиза на
8 200лв. и за периода от 01.05.2014год. – 30.11.2014год., или за 7
месеца общият месечен наем възлиза на 57 400лв. Ако се отчете факта, че имота
е бил спорен,това би довело до по-трудно отдаване под наем, но като цяло няма
да промени заключението и констатацията за средния пазарен месечен
наем.Отчитайки обаче това съображение,вещото лице допуска,че следва да се
направи разумен отбив от средната месечна наемна цена, с оглед затруднената
възможност за отдаване под наем,поради спорния характер на собствеността на
обекта, предмет на оценка на настоящата експертиза в размер на 15 %.Това би
означавало,че общият месечен наем за периода от 01.05.2014год.-30.11.2014год.,
възлиза на 48 800лв.
Съгласно заключението на вещото лице С. по
извършената техническа експертиза претендираните подобрения в трите
сгради,оценява по сегашни цени,както следва: сграда до ул.”Индустриална” –
блок”А” по приложената скица -20 635лв.,сграда по ул.”О.” – блок”Б” по
приложената скица -36529лв. и сграда
ъгъла на две улици – блок”В” по скицата-25 871лв. или общо за трите
сгради 83 035лв.В част от претендираните подобрения,извършени в имота –
като разваляне на стени, направа нови стени,преустройства,нова метална
ферма,нови ж.б. плочи и др.,съгласно разпоредбите на ЗУТ представляват основен
ремонт.
По делото са изслушани свидетелски показания.
И.В.С.посочва,че познава
ответниците.Г-н Т. имал нужда от майстори за извършване на строителна
дейност,първо трябвало да направят оградата в Бояна 1997год. Знае за имота му в
кв. ”Орландовци”, ул.”Индустриална”, който е със сгради и по негови думи е собственик заедно с леля му.Имало
нужда от ремонт,трябвало да се бутат стени,имало порутени стълбища една част и
започнали основен ремонт в общи линии – премахване на стар каратаван,усилване
на гредите на покрива,защото имало следи
от пожар по тях, направа на помещения.В тази част нямало
инсталация,ток,вода, канализация, като има предвид сектор В, който е на два
етажа.Сменили всичко-подови настилки.Спомня си,че итонга бил ново строителство
и доста помещения изградили с тези тухли.Фирма не е извършила самото
строителство.В известен период от време
предимно в петък се разплащали след извършване на определена дейност,като г-н Т.
плащал на ръка и не помни да се е разписвал някъде.Взимали бележки и фактури за
да се отчетат.Ремонтът приключил до 2000-2001год.Към 2009год. ремонтирали
другите сгради на г-жа Т.,трудно но събрали бригадата.В сградите на г-жа Т.
трябвало да се преправят магазините,защото не им вършили работа.Преправили
се,правили се нови сервизни помещения отпред,а във втората сграда мозайки, стълбище
дървено се махнало, направило се железобетонно,плочи се отливали. Втората
сграда станала на три етажа.От 2009 до 2011год.,г-жа Т. си ремонтирала
сградите, основно сградата, която станала на три етажа.
Свидетелката
Е.М.И.посочва,че познава
ответниците от 2000год.,общи приятели
са.Знаела,че на г-н Т. и г-жа Т. била върната по реституция фабриката,както я
наричали.В имота била ходила многократно,като от 2004год.- ходила
непрекъснато,като се поправя и казва, че от 2004год. работи с фирмата наемател,
а преди това била ходила с А. и П..Когато отишла за първи път имота не бил в
добро състояние и трябвало да се направи ремонт на сградата,защото била в
окаяно състояние.Те били няколко сгради
под буквата Г и периодично се превили ремонтите.Основен ремонт имало 2009-2010год.,тъй
като освен за склад на фирмата, която е наемател,в този период било и склад на
строителни материали във връзка с този ремонт.Основно се подменяли настилки,
замазки, покрива се правил,прозорци,асфалтирали входния двор от едната
страна,фасадата се направила,ограда се направила,стълбището било дървено,което
се заменило с ново бетонно,слагали се плочки, ламиниран паркет,обособила се
кухня с тоалетна,имало асансьор,който не
работил преди това.Сега се използва,като шоурум,т.е. частта на А.Т. или на Л.Т..
Предпоставките за уважаване на претенция по
чл.284,ал.2 ГПК във вр. чл.45 ЗЗД е предприето от ищцовата страна срещу ответниците
принудително изпълнение на невлязло в сила решение за въвод във владение,допуснато
спиране на изпълнението от касационната инстанция, неоснователност на
спирането,поради отхвърляне на касационната жалба и вреди.
В тежест на ищцовата страна е да установи и
докаже всички предпоставки,които обуславят основателност на исковите претенции.В
разглеждания случай в настоящото
производство от ищцовата страна не бяха ангажирана доказателства за реално претърпени
имуществени вреди, и по конкретно за
действително заплащане на помесечна наемна цена в размер на сумата от по
8 000лв., за процесния претендиран период от
м.05.2014год.-м.11.2014год.,по договорът за
наем на недвижим имот от 31.03.2014год., и не се установява ищцовата
страна да е претъпяла имуществени вреди съизмерими с пропуснатите ползи от имота, поради спиране на принудителното
изпълнение.
Приетата ССЕ, установява,че има плащане по
фактура в счетоводството на „М.”АД на сумата в размер на 15 000лв., като
неустойка, по договорът за наем на
недвижимия имот, но при
положение, че няма данни за заплащане на
месечна наемна цена, не се доказва,че реално са претърпени вреди, а СОЕ посочва,
само че общият месечен наем възлиза на 57 400лв.,като среден месечен
пазарен наем за имота,но без да посочва
има ли извършвани плащания ,като наемна цена за посочения исков период.
В настоящото производство ответниците
доказаха,че е налице разпоредбата на § 1 от ДР на ТЗ, във връзка заявеното,че
договорът за наем е сключен между ищеца
и трето лице,като между свързани лица.
Съгласно нормата на § 1,ал.1,т.1 от ДР на
ТЗ - „Свързани лица” по смисъла на този закон са съпрузите,роднините по права
линия-без ограничения.
В тази връзка са основателни доводите на
ответниците посочени в депозирания писмен отговор на исковата молба за
фиктивност, респ.симулативност на
договорът за наем от 31.03.2014год.сключен между „М.”АД, в качеството на наемодател
и „Ю.”ЕООД, в качеството на наемател,тъй като е сключен между свързани лица.
Представените данни от ТР/лист 90/ от
делото са,че „Ю.”ЕООД е с посочен
управител –П. С.К.и едноличен собственик
на капитала – В.П.В., който е един от
представителите и член на СД на ищцовото дружество „М.”АД,/лист 89/ от делото.
От протокол за учредително събрание на „Ю.”ЕООД, е видно,че
за управител на това дружество е избран П. С.К./лист 171/ от делото, а
от протокол от извънредно ОС на съдружниците н „АВЗ”ООД от 07.07.2014год. е видно,че се изкупува от П. С.К.дружествените
дялове на „Ю.”ЕООД/ лист 175/ от делото и се приема „АВЗ”ООД представлявано от
управителя И.И.В.за съдружник в „Й.”ЕООД,
като се прехвърлят 40 дружествени дяла
на „АВЗ”ООД/ лист 176/, като по протокол от ОС на съдружниците в „АВЗ”ООД от
20.08.2014год. е приет В.П.В. за съдружник в „Ю.”ЕООД, прехвърлени са му всички
дружествени дялове на „Й.”ООД, собственост на „АВЗ”ООД по номинална
стойност/лист 191/ и впоследствие е сключен договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от 21.08.2014год. между”АВЗ”ООД представлявано от управителя
Ирина Иванова В.а,ЕГН-*********** и В.П.В.,
ЕГН-**********, като приобретател/лист 195/,като И.И.В.е съпруга на В.П.В.,съгласно пълните данни от НБД Население от
19.10.2015год./лист 219/ от делото.
Предвид на изложеното се потвърждава,че е
налице нормата на §1,ал.1,т.1 от ДР на ТЗ,
с оглед наличието на договорът за наем
на недвижим имот между „М.”АД и „Ю.”ЕООД от 31.03.2014год. и настъпилите промени след 07.07.2014год., по
време на претендирания исков период от
ищцовата страна-„М.”АД, когато на В.П.В.,
който е един от представителите и член
на СД на „М.”АД - съпругата му – И.И.В.му
е прехвърлила всички дружествени дялове на „Ю.”ЕООД,което дружество е и
наемателя на процесния недвижим имот по договора от 31.03.2014год./лист 55/ от
делото.
Предвид на изложеното не е налице
фактическият състав на чл.284,ал.2 ГПК във вр. чл.45 ЗЗД, поради което както
частичната искова претенция в размер на 40 000лв., така и претенцията в размер на 15 000лв., следва да бъдат
отхвърлени изцяло,като неоснователни недоказани.
С оглед на това, че се отхвърля изцяло
частичната искова претенция не подлежи на обсъждане по делото възражението за
прихващане от страна на ответниците,
както и възражението за изтекла
погасителна давност от страна на „М.“АД,както
и СТЕ и свидетелските показания във връзка със заявените подобрения.
С оглед изхода на спора ищцовата страна
следва да бъде осъдена да заплати на ответниците на основание чл.78,ал.3 ГПК
сумата 1600лв., възнаграждение за един адвокат и сумата 800лв., за направени
разноски за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл.282,ал.4 ГПК във вр. чл.45 ЗЗД на М.”АД, ***,съдебен адрес:***
против А.Г.Т., ЕГН-**********,*** и П.Т.Т., ЕГН-**********,***, кв.Орландовци,
София и двамата със съдебен адрес:***
за солидарно осъждане за заплащане по частичният иск сумата 40 000лв., обезщетение
за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода м.05.
2014год.-м.11.2014год. при общ размер 56 000лв. формирани от сбора на
месечни наеми в размер на 8000лв., въз основа на договор за наем на недвижим
имот от 31.03.2014год., ведно със законната лихва считано от 22.12.2014год. до окончателното изплащане на
сумата, както и за солидарно осъждане за заплащане на сумата в размер на
15 000лв., обезщетение за имуществени вреди под формата на неустойка във
вр. чл.7.2 от договор за наем от 31.03.2014год.,ведно със законната лихва
считано от 22.12.2014год. до окончателното изплащане на сумата, във връзка забавяне изпълнението на решение
№1536/05.03.2014год./ впоследствие влязло в сила на 04.12.2014год./ по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ –Г
въззивен състав по гр.дело №4150/2006год.като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на
основание чл.78,ал.3 ГПК М.”АД, ***, съдебен
адрес:*** да заплати на А.Г.Т., ЕГН-**********,***
и на П.Т.Т., ЕГН-**********,***, кв. ”Орландовци”, София и двамата със съдебен
адрес:*** сумата 800лв., разноски направени за възнаграждение на вещо
лице и сумата 1600лв., възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: