РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Русе, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20224520104595 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от
„Първа Инвестиционна Банка“ АД против Д. А. Т..
Ищецът претендира установяване на задълженията по Заповед за незабавно
изпълнение № 1615/13.06.2022 год. по ч. гр.д. № 3183/2022 г. по описа на РРС, като в
исковото производство претендира частично присъдените в заповедното суми, след
като е съобразил разпоредбата на чл. 110 и чл. 111, б.“б“ от ЗЗД и претендира
установяване на задължението на ответника за главница в размер на 2200 лева, за
възнаградителна лихва, съгласно т. 6 от Анекс от 22.11.2007 год. и Бюлетина за
лихвите на ПИБ АД за периода от 09.06.2019 г. до 05.04.2022 г. включително в размер
на 1174.42 лева, законова лихва за периода 06.04.2022 г. до 08.06.2022г. включително в
размер на 39.11 лева и разноски за връчване на покана и уведомително писмо в размер
на 120.00 лева.
Ищецът основава вземането си на сключен с ответника Договор за издаване на
кредитна карта № ......../16.05.2006 г., в размер на 1500 лева, като твърди, че неразделна
част от договора е Анекс от 19.12.2006 год., съгласно който размрът на предоставеният
овърдрафт е увеличен на 2200.00 лева и Анекс от 22.11.2007г., съгласно който на
титуляра е издадена револвираща международна кредитна карта с чип MasterCard
Standart. Предоставеният кредитен лимит (овърдрафт) е усвояван многократно по
1
сметка с IBAN: BG..........., която е открита на името на кредитополучателя в Банката.
Усвоеният кредитен лимит (овърдрафт) е погасяван многократно частично по
главница и лихви по банкова сметка с IBAN: BG............, открита на името на
кредитополучателя, като кредитът е в просрочие, считано от 19.10.2009 год.
Срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит /овърдрафта/ съгласно т.3
от договора за кредит е 16.05.2008 г., но на основание т. 2 от Анекса към договора за
кредит от 22.11.2007 г., във вр. с т.36.1 от Общите условия на ПИБ АД за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa
/Общите условия/, е продължаван автоматично многократно с нов едногодишен
период. Въпреки поетите задължения, титулярят не е извършвал плащания за
погасяване на кредита, съгласно договора и общите условия. Кредитът не е бил
обслужван, като не е изпълнявано задължението за внасяне на минималната вноска, но
не по-малко от 10 лева и целия размер на кредитния лимит, ако е по-малък от 10 лева,
поради това банката е изпратила уведомително писмо изх. № 287-127/21.03.2022 г., с
което поканила длъжника да извърши плащане на просрочените си задължения. Тъй
като плащане не последвало, кредитът е обявен изцяло за предсрочно изискуем на
06.04.2022 г., за което длъжникът е бил уведомен с писмо изх.№ 287-149/07.04.2022 г.,
което е породило правния интерес на ищеца за принудително събиране на вземането, а
подаденото от него възражение по повод издадената заповед за незабавно изпълнение
обосновава правния му интерес да предяви настоящия установителен иск за вземането
си.
Ответникът Д. А. Т., чрез проц.си представител адв.Ф.М. е депозирал отговор,
оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Изразява съображенията относно нищожност на анекс от 22.22.2007г. и моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
Страните не спорят, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК е образувано
ч.гр.д. №3183/2022 год. на Русенски районен съд е издадена заповед № 1615/13.06.2022
год. за изпълнение на парично задължение, с която се разпорежда длъжникът Д. А. Т.
да заплати на кредитора ПИБ АД сумата 2200.00 лева, представляваща главница, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 09.06.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 10099.91 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
19.10.2009 г. до 05.04.2022 г., сумата 5336.99 лева, представляваща обезпечение за
забава на просрочени плащания за период от 19.10.2009 г. до 20.07.2015 г., сумата от
39.11 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.04.2022 г. до 08.06.2022
г., сумата 120,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана и уведомително
писмо, държавна такса в размер на 355.92 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150.00 лева. Длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед с
вх. № 18004/18.07.2022 год. Подаденото възражение обуславя правния интерес на
2
ищеца да предяви настоящия иск за установяване на вземането си.
Предмет на иска е установяване дължимостта на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което в това производство могат да
се направят всякакви възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането,
по които съдът дължи произнасяне по съществото на делото.
Като писмени доказателства по делото са приети: извлечение от счетоводните
книги на ПИБ АД за установяване на вземането по чл. 417, т. 2 от ГПК към 08.06.2022
г. г.; копие от Анекс от 09.12.2006 г.; копие от Анекс от 22.11.2007 г.; копие от
Общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MasterCard и Visa; извлечение от Бюлетин за лихвите
начислявани от ПИБ АД по банкови сметки в национална и чуждестранна валута,
неразделна част от Договора за кредит и Общите условия на банката; извлечение от
Тарифата на ПИБ АД; копие от уведомително писмо - покана с документи за
извършено плащане; копие от уведомително писмо за настъпила предсрочна
изискуемост с документи за извършено плащане, заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, изх.№245/09.06.2022г., заповед за
незабавно изпълнение №1615/13.06.2022г. на РРС, изпълнителен лист
№1133/13.06.2022г. на РРС. По делото е изготвена и приета съдебно- икономическа
експертиза.
Страните не спорят, че е сключен Договор за издаване на кредитна карта №
......../16.05.2006 г., Анекс от 19.12.2006 год. и Анекс от 22.11.2007г., по силата на
които на ответника е предоставена международна кредитна карта с чип MasterCard
Standart с кредитен лимит 2200 лева под формата на банков кредит овърдрафт по
картова разплащателна сметка, който може да бъде усвояван с използване на картата за
извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от
терминално устройства АТМ (банкомат) или ПОС.
Уговорено е, че кредитната карта се издава със срок на валидност до 16.05.2008
год., който е и краен срок за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако срокът
на договора не бъде продължен. Картодържателят се задължава да погасява
предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, уговорен в общите условия. На
основание т.2 от анекса към договора за кредит от 22.11.2007 г., във връзка с т. 36.1 от
общите условия на ПИБ АД за издаване използване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MasterCard и Visa, банката е продължавала автоматично
многократно срока на договора с нов едногодишен период. Съгласно т.4 от договора,
титулярят се е задължил да погасява овърдрафта в сроковете и по начина, посочени в
общите условия. Съгласно т.18, във връзка с т.1., б."к" от тях, той е длъжен да погасява
ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период до датата на падежа,
минимална погасителна вноска, представляваща 5% от дебитното салдо по сметката
3
(сумата за пълно погасяване) към последния ден от отчетния период, но не по- малко
от 10 лева или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по- малък от 10 лева.
Уговорката за автоматично продължаване на договора за нов едногодишен срок
съдът намира за нищожна, като квалифицира тази клауза като неравноправна. Макар и
да няма отношение към възражението за погасяване по давност, съдът намира че
следва да обсъди и настоящото с оглед пълнота на изложението. Съгласно чл. 20, ал. 1
от Закона за потребителския кредит правата, предоставени на потребителите по този
закон, не могат да се ограничават. Всяка уговорка, с която предварително се изключват
или ограничават правата на потребителите, е недействителна. Разпоредбата на чл. 24
от същия закон препраща към чл. 143- 148 от Закона за защита та потребителите.
Според чл. 143, т. 8а от ЗЗП неравноправна е клаузата, която предвижда автоматично
продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за
прекратяването му, и срокът, в който трябвада направи това, е прекалено отдалечен от
датата, на която изтича срочният договор. В този смисъл посочената клауза е нищожна
и поради това неприложима. Следователно срокът да договора е изтекъл на 16.05.2008
год.
Срокът на договора обаче не влияе на преценката на съда относно датата, от
която започва да тече погасителната давност по отношение на вземането на банката.
Това е така, защото неизплатените задължения по договора са изискуеми не с
изтичането на договора, а на съответната падежна дата.
Основният спор между страните касае датата, от която е започнала да тече
погасителната давност по отношение на вземането на банката. Ищецът счита, че това е
06.04.2022 год., т.е. датата, на която е обявена предсрочната изискуемост на
овърдрафта, а ответникът- 19.10.2009 год., датата на която е настъпила изискуемостта
на вземането. Според приетата по делото съдебно- икономическа експертиза към
19.10.2009 год. непогасеното задължение по договор за кредитна карта
№.........../16.05.2006г. е в размер на 2200.00 лева, като след тази дата няма извършвани
транзакции от ответника. Установено е, че последно издадената кредитна карта
(пластика) на Д. Т. по посочения договор е връчена на ответника на 22.11.2007г., като
валидността й е била до 31.08.2010г.
На основание чл. 18 от общите условия оправомощеният държател се
задължава всеки месец на падежа или на следващия работен ден, ако падежът е
неработен ден, да внася минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. В
глава „Определения“ е посочено, че падеж (б.“з“) е датата, на която държателят е
длъжен да погаси изцяло задължението си или минималната погасителна вноска; за
дата на падеж се счита всяко 5- то число на месеца, а ако то е неработен ден, дата на
падежа е следващият работен ден.
Обстоятелството, че оправомощеният държател не е получил извлечението по
4
карта, не го освобождава от задължението да внесе в срок до падежа минималната
погасителна вноска.
Според чл. 21 от ОУ за погасяване на задължение по сметка е необходимо
сумата на погашението да бъде внесена на каса или преведена по сметката. Банката
няма задължение служебно да удържа суми от други сметки на държателя до или на
падежа, и наличието на суми по други сметки в банката не представлява погасяване,
освен ако изрично не е уговорено друго.
Следователно и тъй като към 19.10.2009 год. е бил усвоен целият кредитен
лимит, по отношение на това задължение погасителната давност започва да тече от
05.11.2009 год. Аргумент в подкрепа на горното са и уговорките на страните в
процесния договор. Установява се, че той е сключен на 16.04.2006 год. със срок на
действие две години, т.е. до 16.05.2008 год.
В случая се прилага петгодишната давност, тъй като плащането не е
периодично. На основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, от
който вземането е станало изискуемо.
За всички предишни плащания и тегления в брой тече погасителна давност от
5- то число на месеца, следващ съответното действие по усвояване на суми и всички те
са погасени преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение от страна на банката. Следователно правото на иск на банката е погасено
по давност и претенцията й за главница се явява неоснователна.
Дори и да не се приеме като дата на изискуемост на задължението падежът на
първата непогасена минимална вноска, както е уговорено в договора, а последната
дата, на която е усвоена главницата- 19.10.2009 год. задължението също е погасено по
давност, тъй като заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено почти пет години след
изтичането на петгодишния срок за предявяването му и 12 години след изтичане на
договора.
След като е погасено главното вземане, на основание чл. 119 от ГПК, се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, дори давността за тях да
не е изтекла.
Поради това са неоснователни претенциите и по отношение на
възнаградителната лихва за периода 09.06.2019 год.- 05.04.2022 год. включително в
размер на 1174.42 лева и начислената законова лихва за периода 06.04.2022 год.-
08.06.2022 год. в размер на 39.11 лева, както и разноски за връчване на уведомително
писмо в размер на 120.00 лева.
По изложените съображения предявените обективно съединени искове за
дължимост на сумата 2200.00 лева- главница по Договор за издаване на кредитна карта
№ 1........../16.05.2006 г., Анекс от 19.12.2006 год. и Анекс от 22.11.2007г., както и
5
приложимите общи условия, сумата 1174.42 лева - възнаградителната лихва за периода
09.06.2019 год.- 05.04.2022 год. включително, сумата 39.11 лева- законова лихва за
периода 06.04.2022 год.- 08.06.2022 год. и сумата 120.00 лева- разноски за връчване на
уведомително писмо, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК, са неоснователни и недоказани, поради което следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски по делото в размер на 480.00лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Цариградско шосе“,
№ 111П против Д. А. Т., ЕГН **********, от гр. Русе, ул. Б., с които се претендира да
бъде признато за установено, че Д. А. Т. дължи „Първа Инвестиционна Банка“ АД
следните суми: 2200.00 лева- главница по Договор за издаване на кредитна карта №
12РКО-А-3466/16.05.2006 г., Анекс от 19.12.2006 год. и Анекс от 22.11.2007г., както и
приложимите общи условия, сумата 1174.42 лева - възнаградителната лихва за периода
09.06.2019 год.- 05.04.2022 год. включително, сумата 39.11 лева- законова лихва за
периода 06.04.2022 год.- 08.06.2022 год. и сумата 120.00 лева- разноски за връчване на
уведомително писмо, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК- 09.06.2022 год., и за които е издадена Заповед №
1615/13.06.2022 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 3183/2022 год. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Цариградско шосе“, № 111П да заплати на Д. А.
Т., ЕГН **********, от гр. Русе, ул. Б..... сумата от 480.00 лева - разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6