Р Е Ш
Е Н И Е № 591
гр. Сливен, 30.12.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти
наказателен състав, в публично заседание на единадесети декември
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря И.Ж. и прокурорът …., като разгледа докладваното
от председателя АНД № 1130 по описа
за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по повод жалба на А.Г.К.,
ЕГН ********** против НП на Началник на сектор „Пътна полиция” към ОД-МВР
Сливен, с което на основание чл. 178 Д от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 98
ал.2,т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и моли за отмяна на НП .
Изпраща процесуален представител, който моли за отмяна на НП.
В съдебното заседание органа
издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител, който
да вземе становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 18.06.2019 г. в 15:00 часа в
гр.Сливен, на ул. „Ген. Столипин”,пред сградата на НАП – офис Сливен спрял
управляваното от него МПС на място предназначено за хора с трайни увреждания,
без да има право на това.
Въз основа на това на
жалбоподателя е бил съставен акта за установяване на административно нарушение
на жалбоподателят и е издадено обжалвано
наказателно постановление , с което на основание чл. 178 Д от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 98 ал.2,т.4 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви
и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Както в акта, така и в
наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и
законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО
правилно, след като е установил състава на конкретното
нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното
нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби,
които са били нарушени.
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес
от обжалването. Разгледана по същество е основателна.
Актът за установяване на
административното нарушение и издаденото, въз основа на него наказателно
постановление са редовни и не страдат от пороци, поради което съгласно чл. 189,
ал.2 от ЗДвП същите имат доказателствена сила до доказване на противното.Действително
е налице извършено от страна на жалбоподателя нарушение , което се доказа
безспорно както от гласните така и от писмените доказателства по делото , които
съдът кредитира напълно като безпротиворечащи и взаимно допълващи се .
В настоящия казус, обаче ,съдът счита ,че АНО неправилно е счел ,че
не са налице предпоставките
за приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното административно нарушение
като „маловажен случай“ като при съставяне на НП макар да е вписал ,че липсват
такива не е посочил каквито и да е съждения в подкрепа на този извод.
В разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г.
на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по
законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един
случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН
следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно
константната съдебна практика при преценката дали случаят е
маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен
случай.
При отчитане налице
ли е маловажен случай, съдът
извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства, а именно, че
се касае за кратковременно спиране на място за лица с трайни увреждания,
както и факта,че МПС е собственост на бащата на жалбоподателя ,който е лице с
трайно увреждане.
Това
обстоятелство,ведно с факта,че се касае за нарушение извършено за първи път мотивира ,съдът да счете ,че деянието за
което е ангажирана отговорността на дружеството представлява „маловажен
случай“.
Ето защо и на
основание чл.28 от ЗАНН, административно-наказващият орган не е
следвало да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при друго
такова нарушение ще бъде ангажирана отговорността му посредством издаване на
наказателно постановление. Действително обществените отношения, които
регулира посочения като нарушен текст от ЗДП , са от особена важност, но това
не означава, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е изобщо неприложима за този вид
нарушения и може да бъде основание административно-наказващия орган да
игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че следва да потвърди НП като законосъобразно и
правилно,поради което
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП №
19-0804-001562/05.07.2019 г. на Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Сливен, с
което на А.Г.К.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 178 Д от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева
за нарушение на чл. 98 ал.2,т.4 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр. Сливен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: