Р Е Ш Е Н И Е
№….........../11.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 4093 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по молба с правно
основание чл. 51, ал. 4 СК, подадена от Р.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, за промяна на режима на лични отношения
на бащата с детето Р.Р.Д., ЕГН **********, определен
със споразумение между родителите, одобрено с решение № 690/25.02.2011 г. по
гр.д. № 16846/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, чрез определяне на
следния режим: всяка първа и трета седмица от месеца, от петък в 19:00 часа до
неделя до 19:00 часа, с преспиване в дома на бащата на адрес: гр. Варна, ж.к***;
всяка нечетна година: на рождения ден на детето – 22 август - от 10:00 часа до
19:00 часа на същия ден; на Коледа - от 10:00 часа на 25 декември до 19:00 часа
на 28 декември; всяка четна година: на деня, следващ рождения ден на детето –
23 август - от 10:00 часа до 19:00 часа на същия ден; от 10:00 часа на първия
ден до 19:00 часа на последния ден на Великден; всяка календарна година през
втората половина на зимна и пролетна ваканция, от 10:00 часа на първия ден до
19 часа на последния ден от съответната ваканция; както и един месец през
лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск.
По твърдения в молбата, страните
са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие по
силата на влязло в сила решение № 690/25.02.2011 г., постановено по гр.д. №
16846/2010 г. по описа на Районен съд – Варна. Със същото съдебно решение са
определени и мерките по отношение на роденото от брака им дете – Р., ЕГН **********,
като упражняването на родителските права е предоставено на майката и е
определен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка
първа и трета събота от месеца с преспиване, от 10:00 ч. в събота до 12:00 ч. в
неделя, както и три седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск. Ищецът твърди, че на 05.01.2019 г. е взел детето за осъществяване на
определения режим на лични отношения и на 06.01.2019 г. го върнал обрано в дома
на майката, като от тогава не е виждал Р.. Поддържа, че ответницата отказва да
му предаде детето, като на всяко негово позвъняване с цел уговаряне на среща за
това, тя намирала различни поводи за отказ, в това число, че детето е на тенис,
на урок по математика и т.н. Счита, че с това нейно поведение ответницата
вероятно цели да отдалечи детето от неговия баща и нарушава определения режим
на лични отношения, за което е сезирал и Районна прокуратура - Варна. Излага,
че освен да препятства срещите на бащата с детето, ответницата ограничава и
телефонните разговори помежду им и отказва да предостави на ищеца каквато и да
било информация за детето. Поддържа, че той стриктно изпълнява задължението си
за заплащане на издръжка на детето, като от юли 2017 г. заплаща такава в размер
на 225 лв., въпреки че е осъден на 100 лв. месечно.
По изложените съображения моли за изменение на определения режим на лични
отношения, като същият бъде разширен. Претендира и сторените по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание молителят лично и чрез процесуалния му
представител адв. С.С.
поддържа депозираната молба и формулираното искане по същество.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не
е депозирала отговор на исковата
молба. В представена писмена молба преди първото по делото съдебно заседание същата оспорва наведените от
молителя фактически твърдения. Излага, че до завършване на 5-ти
клас детето е посещавало частна занималня в близост до училището, както и че
тренира тенис на корт, като бащата му никога не е посещавал тези две места, за
да се информира за развитието на детето. Поддържа, че Р. не желае да посещава
баща си и след срещите с него винаги се прибирал разстроен и неспокоен. Детето
споделяло, че бащата обижда майката и
лицето, с което тя се намира във фактическо съжителство, с непристойни думи и
квалификации. Освен това по времето, когато вземал детето, бащата никога не е
бил вкъщи, все имал работа, никога не го извеждал на забавления или културни
мероприятия, а Р. стоял сам в дома на бащата или с децата пред блока. Излага,
че многократно е разговаряла с детето, но то отказва да се види с баща си. Не
оспорва, че ищецът предоставя издръжка на своя син, но твърди, че същият не
полага никакви други грижи за детето и не е в състояние да даде необходимата
психологическа среда и уют на Р. при осъществяване на режима на лични
отношения.
Счита, че не са налице нови обстоятелства, налагащи изменението на
определения режим, поради което по същество моли за отхвърляне на молбата.
В открито съдебно заседание ответницата лично и чрез процесуалния й
представител адв. Т.П.поддържа изложеното становище и
обективираното в него искане и претендира разноски.
Контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане“-Варна излага становище в депозирания по
делото социален доклад, според което детето следва да бъде изведено от наличния
конфликт между родителите и техните семейства. Същото поддържа и в открито
съдебно заседание чрез социалния работник Благовеста Бинева.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са
родители на детето Р.Р.Х., ЕГН **********, роден на ***
г. и малолетен към настоящия момент. Това обстоятелство се потвърждава и от
служебно извършената и приобщена към доказателствата справка в Национална база
данни „Население“ (л. 59).
От приложеното копие от влязло
в сила решение № 690 от 25.02.2011 г., постановено по гр.д. № 16846/2010 г. по
описа на Районен съд – Варна (л. 7-10), съдържанието на което се потвърждава от
извършената служебна справка в деловодната система на съда, се установява, че
със същото е прекратен с развод по взаимно съгласие бракът между М.Д.Ф.- Д.,
ЕГН **********, и Р.Д.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 50 СК, и е утвърдено постигнатото между тях споразумение, като
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Р. е
предоставено на майката, на бащата е определен режим на лични отношения с
детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца с преспиване, от
10:00 часа в събота до 12:00 часа в неделя, както и три седмици през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, и бащата е осъден да заплаща в
полза на детето месечна издръжка от 100 лв.
Приобщено е и представено от
молителя извлечение от негова банкова сметка, *** „Експресбанк“
АД (л. 11 и сл.), от което се установява, че в периода от м. януари 2018 г. до
м. февруари 2019 г. бащата редовно е изплащал издръжка в полза на детето Р. по
банкова сметка ***. месечно. Към доказателствата са приложени и разпечатки за
текущо потребление и телефонни разговори (л. 60 и сл.), видно от които в
периода от м. декември 2018 г. до м. април 2019 г. бащата е имал активно
поведение, насочено към осъществяване на контакт с детето.
Изготвен и приобщен по делото
е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна (л. 53-55), според
който основните грижи по отглеждането на детето Р. са поети от неговата майка и
лицето, с която тя се намира във фактическо съжителство – Дончо Чернокожев, с когото имат и общо дете на 6 години. Бащата
също има ново семейство, както и второ дете от друга жена – И.Г., което е на 5
години. И майката и бащата желаят детето да се отглежда в сигурна и стабилна
семейна среда, като и двамата разполагат с необходимите капацитет и ресурси, за
да задоволяват основните потребности на детето, и получават пълна подкрепа от
разширения семеен кръг. Детето е ученик в шести клас на ОУ „Цар Симеон“ и
посещава тренировки по тенис. Същото е общително и успешно се е адаптирало в
средата от съученици и учители. Според доклада Р. се чувства силно привързан към майката, нейния партньор
и близките му, тъй като по негови данни те споделяли интересите му и проявявали
интерес към неговите успехи. За роднините по бащина линия детето не изказало
положителни чувства. Споделило, че се е почувствало излъгано от тях по повод на
застраховка, която бащата направил за него, но те са изразходили за свои цели.
В разговора със социалния работник детето е изразило недоволство и от някои
постъпки на бащата, както и притеснение, че контактът им е непълноценен. По
негови думи баща му винаги „бил много ангажиран, имал много работа и нямал
реално време за него“; в режима за контакт го взимал, но си „действал по своите
задачи“, а на него се налагало да остава сам в дома му или да търси приятели, с
които да играе навън. Пред социалния работник разказало още, че баща му никога
не се е интересувал от образователното му развитие, както и от неговите спортни
постижения, което го натъжавало и мотивирало да не желае повече да се вижда с
него, освен ако не се промени. В заключение социалното проучване е установило, че е
налице изградена силна емоционална връзка между детето и майка му, но
емоционалната връзка между бащата и детето е нарушена. Констатирана е
необходимост от полагане на усилия в тази посока, като становище, че и двамата
родители имат капацитет да се справят с възникналата ситуация, но за
реализацията на един пълноценен контакт между детето и неговия баща е
необходимо родителят да бъде подкрепен в усилията си за промяна на отношението
на детето към него.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на служебно допуснатата съдебно-психологична експертиза (л.
77 и сл.) се установява, че детето има нужната емоционална връзка с майката, но
по отношение на бащата проекциите му са за негативна емоционална нагласа.
Според експерта употребените в интервюто изрази са необичайни за изказ и
мисловно съдържание на дете в неговата възраст („Имам лошо отношение към Р.,
сега имам по-важни неща“; „Нищо не е направил за образованието ми и за тениса.
Нищо не променя в себе си, достатъчно шанс му дадох“; „Ако живеехме заедно с
него нямаше да стана такъв човек, какъвто съм сега“; „Баба дядо, леля те не
стават и не търсят връзка с мен. Само питат как съм и толкова.“). Неблагоприятните взаимоотношения между родителите след
раздялата им и приемането в ранната възраст на детето на реалността за другия
родител, каквато му е представяна, е възможно да обърка детето и да повлияе
неговия избор. На интрапсихично ниво детето изживява фрустрация
и най-близкият му защитен механизъм е да продължава да отхвърля семейството на
баща си. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК (л. 200)
клиничният психолог Н.С. пояснява, че вегетативните дисфункции при
детето свидетелстват за тревожност и психичен дискомфорт,
които то изпитва в момента, въпреки заявеното удовлетворение в сегашното
семейство на майката. Детето страда и това води до неговата тревожност, невротичност и опозиционно поведение, която реакция е
нормална за възрастта му, но може да се структурира в неговия характер, ако не
настъпи обрат в отношенията между родителите, за което е необходимо да бъдат
положени усилия и от двамата, които да бъдат подпомогнати и от психотерапевт.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства посредством разпита на ангажираните от страните свидетели
(л. 67 и сл.).
От показанията на разпитаната
по инициатива на молителя св. М. Д. Д. (сестра на молителя и леля на детето) се
установява, че през последната година срещите на детето с бащата и неговите
роднини са ограничени. По данни на свидетелката Р. се чувства добре,
прекарвайки време с тях, забавляват се заедно и отношенията им се базират на
любов и разбирателство. През Коледните празници на 2018 г. бащата и сестра му
направили опит да се видят детето, вкл. като посетили неговия дом, но не успели
да открият Р..
В тази насока са и показанията
на св. И.Н.Г.(във фактическо съпружеско съжителство с молителя). Същата
споделя, че през последната година има проблем в комуникацията с детето, което
отказва да се вижда с нея и бащата или изобщо не си вдига телефона.
От показанията на ангажирания
от ответната страна свидетел Д.Д.Ч.(във фактическо
съпружеско съжителство с майката) се изяснява, че той, заедно с ответницата,
полага грижи за Р. от ранна негова възраст, като биологичният му баща само заплаща
издръжка на детето и го търси по телефона. Свидетелят излага, че детето няма
желание да се вижда с бащата и първоначално той се е опивал да го разубеждава и
да насърчава срещите им, но от началото на годината (2019 г.) е спрял да повдига
този въпрос. Заявява, че има силна емоционална връзка с детето, че той „го е
направил човек“. По отношение на биологичния баща на детето демонстрира
негативно отношение, изразяващо се в изразите: „Рости
няма кой знае какви отношения с човек, който по никакъв начин не участва в
неговото развитие“; „Бащата не го бива. Бащата не се грижи за него, освен една
издръжка и едно телефонно обаждане, аз друго не знам“.
Изслушани по реда на чл. 59,
ал.6 СК в съдебно заседание са и двамата родители (л. 65-66). Бащата изразява
желание да прекарва повече време с детето, както и съжаление за ограничените
към настоящия момент техни контакти. Майката, от друга страна, заявява, че не
забранява на детето да се среща с биологичния му баща, но то само отказва да се
вижда с него. Изтъква, че бащата търси детето само по телефона, но не и в дома,
където се отглежда то.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане е молба с правно основание чл. 54, ла. 1 СК за
изменение на режима
на лични отношения на бащата с детето Р., определен след прекратяване на брака
между родителите по взаимно съгласие и утвърждаване на споразумението между
тях, предвиждащо този режим. Според посочената правна норма, под чиято хипотеза
попада настоящият спор, изменението на
мерките по отношение на децата може да се поиска при изменение на
обстоятелствата, при които са определени те. Според задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в т. V във вр. с т. ІІ от ППВС №
1/12.11.1974 г., под „изменение на обстоятелствата” се разбират както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то
е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се
подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът преценката
на съда следва да изхожда изключително от интересите на детето.
При така очертаните
предпоставки, обуславящи основателността на молбата, в тежест на молителя е да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е налице промяна в обстоятелствата, настъпила след постановеното решение за развод
по взаимно съгласие от 25.02.2011 г., както и че изменението в режима е в
интерес на детето. С оглед релевираните от ответната страна възражения, в нейна
тежест е да установи, че запазването на определения режим на лични отношения
през 2011 г. кореспондира с интереса на детето.
От събраните по делото доказателства се установява, че и двамата родители
разполагат с необходимия родителски капацитет да отглеждат детето Р., като
полагат необходимите грижи, възпитание и надзор по смисъла на чл. 125 СК. Възраженията
на ответницата, според които бащата не проявявал интерес към развитието на
детето, не му обръщал достатъчно внимание по време на срещите им и грижите му
се изчерпвали с предоставяната издръжка, са недоказани и неоснователни. Същите
се опровергават от показанията на ангажираните от молителя свидетели, които
лично са присъствали на срещите между бащата и детето и възприели отношенията
им като хармонични, за което излагат и конкретни примери, установяващи опитите
на бащата да задоволи желанията на детето и да му осигури разнообразие и
забавления. Съдът отчита възможната заинтересованост на свидетелите, но
кредитира показанията им като достоверни, при условията на чл. 172 ГПК, тъй
като изложените от разпитаните лица факти са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Не кредитира, от друга
страна, показанията на ангажирания от ответницата свидетел, които са изолирани
от другите доказателства по делото и по-скоро съдържат лично мнение на
свидетеля, отколкото непосредствено възприети от него обстоятелства. Фактът, че
бащата не проявява явно изразен засилен интерес към спортните занимания на
детето, какъвто демонстрира майката и новото й семейство, не разколебава качествата
на молителя като родител, доколкото родителската грижа следва да покрива
цялостното развитие на детето, вкл. умствено, нравствено, социално и
образователно такова (арг. от чл. 125, ал. 1 СК). Освен
това от експертното заключение се изяснява, че различното отношение на двамата
родители към спортните занимания на детето се дължи на разликата в характерите им,
респ. на стила им на възпитание, който и при двамата е допустим и ефективен (л.
96). Проявяваната от бащата явна заинтересованост към неговия син се установява
още и от редовно изплащаната от него издръжка на детето в размер, двукратно
по-висок от първоначално определения такъв, което е безспорно между страните
обстоятелство. Опитите за контакт с детето преимуществено по телефон също не поставят
под съмнение родителските качества на бащата. Поведението му е оправдано,
предвид разделното му живеене с Р. и отношението на лицата, полагащи преките и
непосредствени грижи за детето. За последното свидетелства и изявлението на Дончо
Чернокожев (във фактическо съпружеско съжителство с
майката), присъстващ в съдебната зала в откритото съдебно заседание по делото,
проведено на 09.12.2019 г., според което
„Детето няма да дойде! В болнични ще е и няма да дойде!“ (л. 99).
По делото се установява също, че първоначално определеният в съдебното
решение от 2011 г. режим на лични отношения между бащата и детето е изпълняван,
но през последната една година контактите им са ограничени и сведени до минимум.
Една от причините за тази промяна, безспорно доказана от събрания
доказателствен материал, е поведението на самото дете, което отказва да се
среща с биологичния му баща. При това положение съдът намира, че е налице трайна
промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4 СК, настъпила след
определянето на мерките по отношение на детето в сключеното между родителите
споразумение, утвърдено от съда по реда на чл. 51, ал. 2 СК.
Спорен между страните е въпросът дали изменението на режима в посока неговото
разширяване е в интерес на детето. Съобразявайки събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че следва да се даде
положителен отговор на този въпрос, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК, режимът на лични отношения между
децата и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските
права, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда
и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и
личните празници на децата, както и по друго време. Според разясненията, дадени
в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, при определяне
на режима на лични отношения между децата и родителя, който не упражнява
родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен
случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет над
интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични
отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права следва да
се определят така, че да се създаде нормална обстановка за общуване между тях.
Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените обстоятелства
се отразяват положително на децата и на ефикасността на мерките на лични
отношения с родителя. Децата следва да общуват и с двамата родители и с
роднините им, за да се формират като пълноценни личности. Съдът в спора за
режима на лични отношения с децата не е обвързан от предложенията на
родителите, а следва да определи подходящ режим в интерес на децата.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза, което съдът кредитира
напълно като компетентно изготвено и обосновано, съответно на останалия
доказателствен материал – социален доклад и свидетелски показания, се установява,
че емоционалната връзка на детето с неговия баща е нарушена. Същевременно,
молителят изявява категорично желание и
готовност за възстановяване на контакта със сина си, като, с оглед пола и
възрастта на детето, нормалното общуване на Р. с неговия баща ще има занапред
все по-голямо значение за развитието и изграждането му като самостоятелен и
отделен индивид. Наличието на друга мъжка фигура в живота на детето в лицето на
фактическия съжител на майката не опровергава този извод, доколкото връзката
биологичен родител-дете е от съществено значение при формиране психиката на подрастващия
и неговата представа за отношенията в семейството и в обществото като цяло. Именно
в тази насока е и експертното заключение, според което нарушената връзка с бащата
се отразява негативно на психиката на Р. и това негово страдание вече има
външни проявления, изразяващи се в неговата тревожност, невротичност
и опозиционно поведение, което има реална опасност да се структурира и в
характера му, в случай че не настъпи обрат в отношенията. Затова именно
настоящият съдебен състав счита, че контактите на детето с неговия баща следва
да бъдат по-интензивни, за да може детето да опознае биологичния му родител и
да формира самостоятелна преценка за неговата личност, без да се влияе до
такава голяма степен от мнението на авторитетните за него лица, което мнение се
установява да има ясно изразен негативен характер. Безспорно, за да бъде
възстановена връзката на Р. с бащата му, са необходими целенасочени усилия както
от страна на семейството на майката, така и от това на бащата, но няма
съмнение, че същите биха били оправдани, с оглед на преследвана цел, а именно
защитата интереса на детето и неговото нормално развитие, която следва да е
приоритетна и за двамата родители. Съдът няма правомощия да принуди отговорните
лица за подобно съдействие, но счита, че определянето на разширен режим на
лични отношения би предоставило възможност за поставяне началото на този
процес. Отдалечаването на детето от биологичния му родител е не само морално укоримо, но и житейски недопустимо, предвид необратимите
травми за психиката на детето, до които би довело това. Запазването на добрите
отношения и честите лични контакти между бащата и детето следва да се
стимулират и подпомагат, включително от майката и нейния приближен кръг, за да
расте детето в нормална семейна среда и да получи необходимата подкрепа и
разбиране и от двамата родители, на които следва да има доверие и да уважава
еднакво, въпреки различията помежду им.
Доколкото молителят е общувал нормално със сина си до преди една година от
сезирането на съда с настоящата молба, не е необходимо да се определя поетапен
режим, осигуряващ период на адаптация на детето, тъй като бащата не е бил
отсъстваща фигура в неговия живот. Съобразявайки установените по делото факти,
възрастта на детето Р. и неговата ангажираност в училище и в извънкласните му
спортни занимания, съдът намира за подходящ предложения в молбата режим на
лични отношения, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца, от петък в
19:00 часа до неделя до 19:00 часа, с преспиване в дома на бащата; всяка
нечетна година: на рождения ден на детето – 22 август - от 10:00 часа до 19:00
часа на същия ден; на Коледа - от 10:00 часа на 25 декември до 19:00 часа на 28
декември; всяка четна година: на деня, следващ рождения ден на детето – 23
август - от 10:00 часа до 19:00 часа на същия ден; от 10:00 часа на първия ден
до 19:00 часа на последния ден на Великден; всяка календарна година през
втората половина на зимна и пролетна ваканция, от 10:00 часа на първия ден до
19:00 часа на последния ден от съответната ваканция; както и един месец през
лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск. Макар съдът да не е
обвързан от този режим, същият кореспондира с интереса на детето и осигурява на
бащата, при гарантирана от закона възможност за това, да вижда и взема Р.
регулярно два пъти в месеца, както и по време на училищните ваканции,
официалните празници и личните празници, като в същото време не ограничава
общуването му и с другия родител. Така определените по-чести контакти между
бащата и неговия син биха спомогнали за възстановяване на нарушената
емоционална връзка между тях и предоставили възможност на детето да расте и се развива под грижата и с
подкрепата и на двамата родители, което в крайна сметка е и естествената
потребност на всяко дете. Затова и настоящият съдебен състав намира, че промяната
би била ефикасна и би охранила в максимална степен интересите на детето.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора, в полза на молителя
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 955
лв., от които: 25 лв. за държавна такса, дължима на основание чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, 430 лв. за
депозит за вещо лице и 500 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 30.09.2019 г., ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение
е изплатено изцяло в брой (л. 106).
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение, предвид
фактическата и правна сложност на делото, извършените от упълномощения адв. С.С. процесуални действия в
хода на производството, броя на проведените открити съдебни заседания, както и
с оглед факта, че претендираното от самата
ответница възнаграждение за процесуално представителство по делото е в значително
по-голям размер от този, заплатен от молителя, срещу който възразява.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 51, ал. 4 СК, утвърденото с решение № 690/25.02.2011 г., постановено по гр.д. № 16846/2010 г. по описа
на Районен съд – Варна,
споразумение по чл. 50, ал. 1 СК в
частта относно режима на лични отношения между бащата Р.Д.Д.,
ЕГН **********, и детето Р.Р.Д., ЕГН **********, като
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между тях: всяка
първа и трета седмица от месеца, от петък в 19:00 часа до неделя в 19:00 часа,
с преспиване в дома на бащата на адрес: гр. Варна, ж.к***; всяка нечетна
година: на рождения ден на детето (22 август) - от 10:00 часа до 19:00 часа
на същия ден; за Коледните празници: от 10:00 часа на 25 декември до 19:00 часа
на 28 декември; всяка четна година: на деня, следващ рождения ден на
детето (23 август) - от 10:00 часа до 19:00 часа на същия ден; за Великденските
празници: от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на последния ден на
Великден; всяка календарна година: през втората половина на зимна и
пролетна ваканция на детето, от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на
последния ден от съответната ваканция, както и един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, като за осъществяване на определения режим бащата следва да взема детето от дома
на майката, където се отглежда то, и да го връща обратно там;
ОСЪЖДА М.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Р.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
955 лв. (деветстотин петдесет и пет лева), представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: