Р Е Ш Е Н И Е №66
08.04.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на осемнадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
С участието на секретаря:Г. К., след като разгледа, докладваното от съдия Стамова гр.д.№616/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”***”, бул.”***”№** ет.* срещу решение №779/01.10.2019г. постановено по гр.д.№2117/2018г. на Кюстендилския районен съд.
С посоченото решение са отхвърлени, като неоснователни предявените от жалбоподателя ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”***”, бул.”****”№** ет.* искове за осъждането на Б.Ц.А., ЕГН ********** ***, настоящ адрес *** да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от договор за стоков кредит от 07.06.2014г. – 1016.17 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 182.70 лева – договорна лихва за периода от 07.01.2015г. до 10.12.2015г., 29.05 лева – надбавка за забава за периода от 15.01.2015г. до 10.12.2015г. и 120 лева заемни такси.Обезсилени са издадени за същите суми заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като в тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В жалбата е формулирано искане за отмяна на решението и уважаване на исковете.Изразено е несъгласие с извода на районния съд за нищожност на клауза от договора предвиждаща настъпване предсрочна изискуемост на кредита – т.12.1 на глава VІ „отговорности и санкции” и твърди наличие на доказателства с които цедентът е обявил предсрочната изискуемост на кредита – нотариална покана изх.№****/****.с рег.№**, том *, акт * по описа на нотариус М. Р..Изразява несъгласие с извода за недължимост на такси, поради липса на уговорка за плащане на конкретен вид такси и непредставяне на доказателства за дължимост на такива.Поддържа, че не се на му дадени указания за посочените факти, нито е указано да се допълнят фактическите обстоятелства за дължимостта на сумата 120.00 лева, претендирана, като заемни такси.Счита, че сумата е дължима, с оглед т.11 от договора за стоков кредит, съгласно който кредитополучателят заплаща такси, съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които „Банка ДСК” ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти, с която кредитополучателят е запознат, удостоверено с подписване на договора.Извода за неоснователност на иска поради липса на изрична уговорка за прехвърляне на вземането е оспорен, като неправилен.Излагайки разбирането си относно същността на цесията – каузален, с възможност да бъде сключен при различни правни основания, относно прехвърлими права, обстоятелствата при която тя би била недопустима – поради непрехвърлимост на вземания или права, тясно свързани с личността на потребителите, акцесорни права, фактът че страните не са ограничили правото на кредитора да прехвърли вземането, и такова не следва от естеството му, то извършената цесия е валидна.Становището за валидност на цесията независимо от липсата на индивидуално уговорена възможност за прехвърляне на вземането аргументира и с довода, че цедирането не може и не се установява да е довело, нито до неравновесия в правата на търговец и потребител, доколкото за длъжника е безразлично на кого ще плати.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна чрез особен представител – адв.Д..Писмен отговор не е подаден.
Жалбата е подадена в срока по чл.262, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При извършена служебна проверка съдът не констатира пороци обуславящи нищожност или недопустимост на решението.
Въз основа на
представените от страните писмени доказателства и заключение на в.л. районният
съд в обжалваното решение е приел за установено, че между „Банка ДСК“ЕАД и
ответникът е бил сключен договор за стоков кредит, по силата на който банката
като кредитор е отпуснала на ответникът като длъжник в заем сумата от 1299.00
лв.,която последният се задължил да върне при условията на кредита и
погасителният план на 24 равни месечни вноски,всяка в размер на 64.78
лв.,изключая последната която е в размер на 64.67 лв.Приел е за установено, че
Банката е изпълнила договорното си задължение да предаде реално в заем
уговорената сума, както и, че с нотариална покана банката известила
ответникът,че поради неизпълнение на договорните му задължения обявава цялото
си вземане за предсрочно изискуемо, като поканата е връчена при усл.на
чл.47,ал.5 ГПК.Въз основа на извлечение от сметка към дата 11.12.2015 год.
банката депозирала пред СРС заявление по чл.417 ГПК,което било уважено с
издаването на заповед № 195/10.03.2016 год. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по ч.гр.д. №
405/2016 год. КРС и изпълнителен лист на 10.03.2016 год.С договор за
покупко-продажба на вземания от 07.12.2016 год.банката цедирала вземането си по
изп.лист на ищецът.Няма доказателства преди предяването на исковете на
ответникът да е съобщено за извършената цесия.В мотивите на решението се
съдържа и констатация за това, че към момента на обявяването на предсрочната изискуемост с горепосочената нотариална покана са били налице основания
за това.
Съдът е отхвърлил иска, по съображения, че не е налице валидна уговорка
за заплащане на такси, липса на яснота относно размера на таксите и основанието
за дължимостта им, както и поради това, че в договора за кредит липсва изразено
от длъжника съгласие за прехвърляне на вземанията по договора за кредит от
кредитора, което обосновава нищожността на извършената цесия на основание чл.26 ЗПК, като съдържащото се в Общите условия съгласие според съда не отговаря на
посоченото законово изискване.
Независимо,
че в решението се съдържа констатация за нищожност на клауза от Общите
условия, предвиждаща автоматична предсрочна
изискуемост, предвид извода на съда, че са били налице основания за обявяването
на такава и, че това е станало с връчената по реда на чл.47, ал.5 ГПК
нотариална покана т.е доколкото решението си за отхвърляне на иска не е
обосновал със споменатата нищожност на клаузата на т.12.1 от Глава VІ
„Отговорности и санкции” от общите условия, следва, че спор по въпроса за
наличието на основание за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по
процесиня договор за кредит и факта, че такава е била обявена с нотариална
покана с изх.№****/****г. с рег.№***, том ***, акт.** по описа на Нотариус М. Р.
във въззивното производство липсва.Доводи за противното не са изложени от
ответника в отговора на исковата молба.Според удостоверяването на Нотариуса
връчването е осъществено на 20.11.2015г.след изтичане на законоустановения срок
от залепване на уведомление на входната врата по настоящия адрес на ответника..
Фактическите
констатации по този въпрос, както и останалите по горе не са оспорени, с
изключение на тези относно наличието респ. отсъствието на договорка за
заплащане на заемни такси, основано на оплакването, че на жалбоподателя не било
указано да представи доказателства за това обстоятелство, въззивният съд приема
установената фактическа обстановка в неоспорената и част, като не намира за
нужно да я преповтаря.
С
оглед на изложените в жалбата доводи,спорът в случая се концентрира по преценка
за наличие на респ. отсъствие на основание за дължимост на заемни такси,
относно валидността на договора за цесия с оглед нормата на чл.26 ЗПК.
По
аргумент от чл.22 ЗПК във вр. с т.1 от Тълкувателно решение №1/2013г.
въззивният съд извършва самостоятелна проверка относно съответствието на
представения договор за кредит с изискванията на чл.11 т.7 – 12 и т.20 ЗПК.
Във
връзка с така очертаните спорни моменти с оглед на предвиденото в чл.269 ГПК, предвид и новопредставените пред
въвзивния съд доказателства, съдът приема за установено и следното:
Съгласно
чл.11 от договора за кредит от 07.06.2014г. кредитополучателят заплаща такси,
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага
по извършени услуги на клиенти, описана, като приложение №3 към договора,
екземпляр от която е представен във въззивното производство.В т.5 от Общи
условя по договори за стокови кредити е предвидено, че при невнасяне на
дължимите суми, като такси и комисиони, определени съгласно действащата към
датата на събиране на съответното плащане Тарифа на Банка ДСК ЕАД за такси и
комисиони, и всички други разходи по обслужване на задължението и принудително
събиране на вземането, с размера им се увеличава дългът.
В
посочената Тарифа са посочени дължими такси за разглеждане на искане и
одобряване на кредит, за експресно разглеждане на искане до 2 часа, предоговаряне
на кредити по инициатива на клиента, обезщетение при предсрочно (частично или
пълно погасяване на кредита) и разходи при изискуем кредит в размер на 120.00
лева, като не е посочено какви услуги, действия покрива посочената сума.
В
представените Общи условия чл.16 е предвидено, че кредиторът има право да
прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.
Съгласно
пълномощно(л.26 от д.) ОТП”Факторинг България”ЕАД е упълномощено да уведоми от
името на „Банка ДСК” ЕАД всички длъжници по вземанията по кредити, които
Банката е цедирала с Договор за покупко – продажба на вземания, сключен на
07.12.2016г., с правото да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД от
името на Банката до длъжниците, и да преупълномощава своите служители с тези права.
На
л.27 -29 от делото е приложено писмо до А. – уведомяване на цесията, от
ОТП”Факторинг България” ЕАД,с описано в същото приложение по чл.20, ал.1 ЗЗЛД с
бар код PSFABG008N1LE,
известие за доставяне ИД „PSFABG008N1LE в
което липсва удостоверяване за получаване на пратката.Т.е от посочените
документи не се установява получаването от длъжника на уведомление за
извършената цесия.
В
писмото/ уведомление се съдържа информация за това, че ищецът е придобил по
силата на договор за цесия от „Банка ДСК” ЕАД вземанията й срещу
ответника, в неговата цялост заедно с
всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, за размерът на вземането
към 23.12.2016г. – 1016.17 лева – главница, 324.63 лева – лихви, 446.96 лева
разноски.Обективирана е покана за плащане на сумата в 14 – дневен срок и
предупреждение, че при неплащането и в срок ще бъдат предприети действия
по принудителното събиране.Посочени са дата на сключване на договора за цесия,
съответстваща на приложения по делото договор и датата на договора за кредит
07.06.2014г.
Липсва
уведомяване за цесията в приложеното уведомление по и.д.№20187430400025.
Няма
спор, че уведомлението е връчено на особения представител на ответника в
първоинстанционното производство, заедно с исковата молба и останалите
приложения към същото в това число и пълномощното в полза на цесионера за
уведомяване за извършената цесия.
Представения договор за кредит съдържа
в съответствие с посоченото в чл.11 ал.1 т.7 -12 и т.20 информация относно:
общия размер на кредита и условията за усвояването му; стоката или услугата и
нейната цена в брой - мобилен телефон IPHONE с цена 1299
лева, 1 брой, лихвения процент по кредита – 17.88% годишно или 0.0497% на ден,
годишния процент на разходите по кредита – 19.42%, с възможност за промяната
му, съгласно Общите условия.Част от договора е погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, като е посочен лихвен процент в размер на 17,88%
за целия срок на договора, размерът на погасителната вноска, дата на плащане,
каква част от същата представлява главница и каква лихва, посочени са общо
дължими вноски 1 554.61 лева, срокът на договора 24 месеца,общо дължима
лихва и размер на главницата.
Информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е
валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит – в договора се съдържа в чл.8 т.3 от
Общите условия – „ При еднократно погасяване извън месечната вноска на най-
малко 10% от размера на разрешения кредит, по писмено искане от
Кредитополучателя се извършва преизчисляване на дължимите месечни плащания по
лихва и по главница.Преизчисляването се извършва на първата месечна падежна
дата, следващо писменото искане, а екземпляр от изменения погасителен план се
предоставя на Кредитополучателя”.
В представените
Общи условия, се съдържа информация
относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, като не е посочен
различен от посочения в договор размер на лихвения процент на ден, а се
препраща към същия.
В чл.12 от Общите
условия е договорено плащането на неустойка за забава в размер на договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Към момента на
сключване на процесния договор за кредит не е било действащо изискването
относно изписването на договора със шрифт не по – малък от 12.Отговаря на
изискванията по чл.10 ЗПК.
В чл.12 от
договора, като неразделна част от същия са определени Общите условия по
договори за стокови кредити на физически лица, като е отразено получаването им
от кредитополучателя и приемането им с подписването на договора.Общите условия
са подписани от потребителя.
Видно от
заключението на в.л.Р. Й. е, че във връзка с погасяване на договора за кредит
по сметка IBAN № ****** е постъпила сума в
размер на 389.78 лева – погасени са част от главница съгласно погасителен план
и възнаградителна лихва, за периода от 07.07.2014г. до 11.12.2014г. и 1.10 лв
от дължимата лихва, към вноската по погасителен план за м.декември 2015г.Размерът
на начислената и неплатена възнаградителна лихва за периода от 07.01.2015г. до
20.11.2015г. – датата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита - респ. на изтичане на срока за получаване от
канцеларията на Нотариуса на съобщението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, след залепване на уведомление,
по погасителен план възлиза на сумата 122.07 лева.Вещото лице е
посочила, че непогасената главница за периода от 07.01.2015г. до 07.11.2015г. е
588.59 лева, а непогасена договорна лихва от 08.01.2015г. до 10.12.2015г. - 54.61 лева, а общата сума надбавка забава
от 15.01.2015г. до 10.12.2015г. – 29.05 лева.Съответно непогасената главница
след 07.11.2015г. е 427.50 лева,
договорната лихва върху тази сума за периода от 08.01.2015г. до
10.12.2015г. - 83.06 лева., надбавка за забава върху главницата 427.50 лева за периода от 08.01.2015г. до
10.12.2015г. – 45.03 лева.Обобщава, че размерът на договорната лихва за периода
от 08.01.2015г. до 10.12.2015г. е 182.70 лева.
С оглед на
установените обстоятелства се налагат следните правни изводи.
Съгласно чл.79,
ал.1 ЗЗД при неизпълнение на задължението
кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата
или обезщетение за неизпълнение.
Вземанията си в
случая ищецът основава на договор за цесия, относно вземанията на цедента
„Банка ДСК” ЕАД, произтичащи от договор за стоков кредит от 07.06.2014г. което
предполага доказване на валиден договор за кредит, размера на предоставената
сума, договорка за заплащане на възнаградителна лихва, „надбавка за забава”,
която по своята същност представлява клауза за заплащане на неустойка за забава,
за заплащане на такси в размер на 120 лева, и предоставяне на сумата – стоката
на длъжника, договор за цесия и уведомяване на длъжника за извършената цесия,
доколкото съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника
от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.С оглед
разпоредбата на чл.26 ЗПК за да е валидна цесията то възможността за
прехвърляне на вземането следва да е предвидена в договора за кредит.
Представеният
договор за кредит установява възникнало правоотношение въз основа на сключения
договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК между цедента и
ответника.Няма спор, че стоката е получена от длъжника.Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.Договорът отговаря на изискването по чл.11 т.7- 12 и 20 ЗПК.По силата на този договор в тежест на потребителя е възникнало задължение да върне
сумата от 1299 лева за срок от 24 месеца, както и да заплати възнаградителна
лихва в размер на 255.61 лева, като плащането става на части, в размери и падеж
съгласно погасителни план.
За да се приеме,
че в полза на ищеца е възникнало право да търси изпълнение по този договор, то
следва да бъде установено наличието на договора за цесия и предвидена в
договора за кредит възможност за прехвърляне на вземането от кредитора и
съобщаване на цесията.
Факт е наличието
на договор за цесия, относно вземанията на кредитора „Банка ДСК” ЕАД по
процесния договор за кредит.
С оглед
съдържанието на чл.16 от Общите условия, съдът намира, че е налице предвидена в
договора възможност за прехвърляне на вземането от кредитора.Съгласно чл.298,
ал.1 ТЗ - Търговецът може да установи отнапред общи
условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата
страна, когато тя: заяви писмено, че ги приема, а според ал.2 когато за
действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от
търговеца общи условия обвързват другата
страна само ако са й били предадени при сключването.На основание цитирания
законов текст, доколкото Общите условия са били предадени на потребителя и той
е заявил, че ги приема, то същите обвързват същия в равна степен и
представляват част от сключения между страните договор.
Доказателства
за съобщаване на цесията на длъжника преди образуване на съдебното производство
не са представени.Представените в първоинстанционното производство писмо и
обратна разписка, установяват отправянето на уведомление за цесията но не и
достигането му до длъжника преди образуване на производството.
В съдебната
практика към момента е възприето становището, че е възможно уведомяването да се
извърши и при връчване на препис от уведомлението заедно с исковата молба,
както и за възможността предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник в какъвто смисъл е постановеното по т.д.№12/2009г. на ВКС
решение.Въззивният съд приема, че е налице надлежно съобщаване за извършената
цесия с получаването на уведомлението, изходящо от ищеца, при изричното му
упълномощаване от цедента за това, от особения представител на ответника.С
прехвърляне на вземането в полза на цесионера преминават всички привилегии,
обезпечения и другите му принадлежност, в това число и изтеклите лихви – чл.99,
ал.2 ЗЗД.С връчването на преписи от исковата молба и приложения, сред които и
уведомление за цесията ( уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания от цедента чрез цесионера) и данните по делото за упълномощаване на
цесионера да уведомява всички длъжници на цедента за прехвърляне вземанията му към тях на цесионера,
ответникът е уведомена за извършената цесия. Фигурата на особеният представител
цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе участие
в него и не се различава от тази на упълномощения такъв.Особения представител
осъществява представителството при единствените ограничения съгласно чл.29,
ал.5 ГПК, като във вр. с чл.34, ал.3 ГПК получаване на отправено до
представлявания материално правно заявление не е сред тях.В решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО на ВКС е прието, че "връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител
и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици", т. е. следва да се приеме, че особеният
представител е овластен да приема
материалноправни изявления от страна на кредитора. Съобразявайки горното, настоящият
съдебен състав приема, че изходящото от цедента уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника по посочения начин, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.Липсата на
съответствие относно посочените в уведомлението лихви и разноски с
претендираните не е основание да са приеме съобщаването на цесия за невалидно
предвид съдържането му: посочване на прехвърлителя на вземането, датата на
договора за кредит от който произтича вземането, и отбелязването, че вземането
е прехвърлено в неговата цялост, с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности включително и изтекли лихви.Посоченото съдържание на
уведомлението дава информация на длъжника, че всичко дължимо по договора следва
да заплати на ищеца, което е смисъла и предназначението му.
С оглед на
изложеното доказан се явява предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД вр. с чл.9 и сл ЗПК за сумата от сумата от 1016.17 лева
- представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
С оглед
разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК и
чл.240, ал.2 ЗЗД уговаряне на възнаградителна лихва по договор за потребителски
кредит е допустимо.В случая е налице постигнато такова съгласие, размерът на
дължимата лихва е фиксиран на определен процент.За срока на действие на
договора постигнатата договореност обвързва длъжника със задължението за
плащане на възнаградителна лихва.Според Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането.За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.Пренасяйки даденото разрешение
в настоящия казус съдът определя, като дължима възнаградителна лихва, съгласно
отразеното в погасителния план или в размер на сумата 122.07 лева, дължима за периода
от 07.01.2015г. до датата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита 20.11.2015г.,
като не приема, заключението на в.л. сочещо дължима възнаградителна лихва в
размер на 182.70 лева.Искът се явява основателен за сумата от 122.07 лева и
неоснователен за разликата до 182.70 лева, както и за периода след 20.11.2015г.
до 10.12.2015г.
За да
уважи посочените искове съдът има предвид и, че в частта му за обезсилване на
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, решението не е обжалвано
и е влязло в сила.
|
Искът за заплащане на сумата от 29.05 лева, съдът квалифицира, като иск по чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.92 ЗЗД, за заплащане на неустойка,с оглед на изложените в исковата молба обстоятелства – вземането се основава на чл.12 от Общите условия съгласно който, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва целият остатък по кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорен лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта” а след тази дата със законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД.Съгласно чл. 33 ал.1 и ал.2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.Съгласно чл.20, ал.1 ЗПК правата предоставени на потребителите по този закон, не могат да се ограничават.Всяка уговорка, с което е предварително се изключват или ограничават права на потребителите е недействителна.С оглед разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК вр. с чл.20, ал.1 ЗПК клаузата за заплащана на неустойка съдът намира за недействителна, а искът за сумата от 29.05 лева, претендирана, като такава за неоснователен.Ищецът не е заявил претенция за присъждане на законна лихва за същия период поради което съдът не дължи произнасяне в този аспект. Съгласно чл.10а ал.1 ЗПК кредиторът може да събира такси и комисиони за допълнителни услуги по договора за потребителски кредит.Не може да се иска заплащането на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на договора за кредит( ал.2).Видът, размерът и действието,за което се събират такси и комисиони следва да бъдат ясно и точно определени в договора.В случая в представения договор, представляващите неразделна част от същия Тарифа и Общи условия, не се установи наличието на клауза за заплащане на такса в размер на 120 лева, в която да е посочено ясно и точно действието във връзка с което е предвидено заплащането на тази такса.По аргумент от чл.10а, ал.3 ЗПК това обосновава неоснователност на заявеното искане.От друга страна с оглед обосноваването на плащане на такава такса съгласно представената Тарифа, като разход при изискуеми кредит, следва, че не се касае за предоставяне услуга на потребителя.Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, откъдето следва, че договарянето на такси във връзка със събиране на вземанията е недопустимо.Това следва и от разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК съгласно която договарянето на такси за действия във връзка с управлението на договора за кредит – каквото представлява обявяването на предсрочната му изискуемост, е недопустимо. Нищожността на тези две клаузи според съда
не влече нищожност на целия договор, по аргумент на обратното от разпоредбата
на чл. 22 от ЗПК.Договорът би се сключил
между страните и без тези недействителни части /чл. 26, ал. 4 от ЗЗД/.
|
|
|
|
Поради несъвпадане на правните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да се отмени в частта
му, в която е отхвърлен иска за сумата от 1016.17 лева, дължима главница по
процесния договор за кредит и за сумата 122.07 лева дължима, неизплатена
възнаградителна лихва по същия договор.
Следва да се
отбележи, че районният съд е дължал произнасяне по евентуално съединения с този
иск, друг такъв за заплащане на исковите суми, на основание настъпил краен
падеж по договора.Липсва основание за произнасяне от въззивния съд тъй като не
е налице хипотезата на чл.271, ал.2 ГПК.
С оглед изхода
от спора ответникът дължи на ищеца съответна на уважената част от исковете част от сторените от последния по водене на
делото разноски.Сумата която следва да заплати ответникът, като деловодни
разноски е 990.38 лева, припадаща се част от заплатени разноски, както следва:
държавна такса, 623.22 лева – възнаграждение за особен представител, 150.00
лева възнаграждение за в.л. 100 лева – такса за въззивно обжалване и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК вр.
с чл.37 от НПП.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №779/01.10.2019г. постановено по гр.д.№2117/2018г. на Кюстендилския районен съд,в обжалваната му част, в която, е отхвърлен, като неоснователен предявения от жалбоподателя „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”***”, бул.”******”№** ет.*** срещу Б.Ц.А.,ЕГН **********, настоящ адрес *** иск за осъждането му да заплати на ищеца сумата 1016.17 лева, представляваща дължима невърната част от главница по договор за стоков кредит от 07.06.2014г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане, както и в частта му, в която е отхвърлен искът на ОТП”Факторинг България” ЕАД, ЕИК **** срещу Б. Ц. А.,ЕГН ********** за сумата до 122.07 лева – дължима по посочения договор за кредит, неплатена възнаградителна лихва за периода от 07.01.2015г. до 20.11.2015г. като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.Ц.А.,ЕГН ********** , настоящ адрес *** на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.9 и сл ЗПК да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”***”, бул.”****”№** ет.** сумата 1016.17 лева, представляваща дължима невърната част от главница по договор за стоков кредит от 07.06.2014г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане, както и сумата от 122.07 лева – неизплатена възнаградителна лихва по същия договор за кредит, дължима за периода от 07.01.2015г. до датата обявяване на предсрочна изискуемост – 20.11.2015г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №779/01.10.2019г. постановено по гр.д.№2117/2018г. на Кюстендилския районен съд,в обжалваната му част, в която, е отхвърлен, като неоснователен предявения от жалбоподателя „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”***”, бул.”*****”№** ет.** срещу Б.Ц.А.,ЕГН ********** иск за осъждането му да заплати на ищеца на основание договор за кредит от 07.06.2014г сумата над 122.07 лева до 172.80 лева – възнаградителна лихва за периода от 07.01.2015г. до 10.12.2015г., както и за сумите 29.05 лева – надбавка за забава за периода от 15.01.2015г. до 10.12.2015г. и 120 лева заемни такси.
ОСЪЖДА Б.Ц.А.,ЕГН ********** ***, настоящ адрес *** на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.9 и сл.ЗПК да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”***”, бул.”***”№** ет.* деловодни разноски за двете инстанции в размер на 990.38 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: