Р
Е Ш Е
Н И Е №
260281
гр. Пловдив, 08.09.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на пети август през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Величка Динкова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 21205 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК от „Кредит Инс” ООД – гр. София против С.Т.П. ***
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600 лв.
–получена без правно основание и подлежаща на връщане сума, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.10.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 9183/21.10.2019 г. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен от разстояние
договор за потребителски кредит „Екстра” № ...../07.10.2015 г. с предоставена
заемна сума в размер на 600 лв. Заемната сума била преведена чрез системата e-pay и получена от него на каса на партньорски офис на ......
Излагат се твърдения, че ответникът не погасил нито една от вноските по кредита.
Затова на 24.03.2016 г. ищцовото
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 3853/2016 г., по което била
издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал възражение. След
предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, било образувано гр. д. № ..../2016
г. по описа на ПРС, ХІІ гр. с. С постановеното Решение ..../12.05.2017 г.,
потвърдено с Решение № .../15.03.2018 г. по в.гр.д. № .../2018 г. по описа на Окръжен
съд – ......, ....състав, иска бил отхвърлен поради липса на валидно сключен
договор за потребителски кредит „Екстра” № ...../07.10.2015 г., при доказано по
безспорен начин получаване от ответника заеманата сума. Поради това той
неоснователно се е обогатил с нея след като до 17.10.2019 г. не я е върнал. За
същата е подадено заявление по чл. 410 ГПК, -ч. гр. д. № 16947/2019 г. по описа
на ПРС. Срещу заповедта за изпълнение ответникът е подал възражение.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който признава иска. Твърди, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, защото не е канен за заплащане на притендираната сума. Моли разноските
да бъдат възложени на ищцовото дружество. В съдебно заседание на 05.08.2020 г.
твърди плащане на сумата.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства- разписка ............/07.10.2015 г.
е видно, че на 07.10.2015 г. ответника е получил от ищеца сумата от 600 лв. по
договор за кредит от 07.10.2015 г.
От представените решение № ..../12.05.2017 г. на ПРС и решение № .../15.03.2018
г. ...... е видно, че с влязло в сила съдебно решение от 15.03.2018 г. е
отхвърлен предявен от ищеца против ответника иск за признаване за установено
задължението за сумата от 600 лв. –главница по договор за потребителски кредит
от 07.10.2015 г.
От представената вносна бележка от 04.08.2020 г. е видно, че на 04.08.2020
г. ответника е платил по банков път на ищеца сумата от 300 лв.
От приложеното ч. г. д. 16947/19 г. на ПРС е видно, че ищеца е подал
заявление по чл. 410 ГПК за притендираното
вземане,
въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу нея в срок е постъпило възражение от длъжника,
поради което са дадени указания на заявителя за предявяване на установителен
иск.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради депозираното възражение от длъжника срещу издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 16947/19 г. на ПРС е налице правен интерес от
предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
страна на заявителя –ищец „Кредит Инс” ООД.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ответника е получил от ищеца на 07.10.2015 г. сумата от 600 лв. и
дължи на същата.
Доколкото се представят доказателства за погасяване на това задължение само
до размера на 300 лв., за който е извършено плащане от ответника на ищеца на
04.08.2020 г. то иска се явява основателен и следа да се уважи за сумата от 300
лв., като за разликата над нея да се отхвърли.
Касае се за задължение, по което не е установено основание за пораждане и
съответно срок за изпълнение, не се представят и доказателства за покана на
ответника от ищеца за изпълнение на задължението му и за определяне на срок,
поради което следва да се приеме, че П. е изпаднал в забава от момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-18.10.2019 г.,
от който момент следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 300 лв.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски за настоящето
производство съразмерно за уважената част от иска или за сумата от 25 лв. -
държавна такса и 150 лв. - адвокатско възнаграждение. На ответника следва да се
присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част или сумата от 50 лв. за
адвокатско възнаграждение. За проведеното заповедно производство на ищеца
разноски не се дължат, тъй като не са налице данни за поведение на длъжника
обосноваващо подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. На
ответника следва да се присъдят разноски за проведеното заповедно производство съразмерно
на отхвърлената част или сумата от 150 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО че С.Т.П. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „Кредит
Инс” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
Цар Борис ІІІ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6 сумата от 300 лв. (триста лева) ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.10.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 9183/21.10.2019 г. по ч. г. д
16947/19 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Кредит Инс” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 19, вх. В, ет.
1, ап. 6 против С.Т.П. с ЕГН ********** с адрес *** за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над 300 лв. (триста лева) до 600
лв. (шестстотин лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
9183/21.10.2019 г. по ч. г. д 16947/19 г. на ПРС.
ОСЪЖДА С.Т.П. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Кредит
Инс” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
Цар Борис ІІІ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6 сумата от 175 (сто седемдесет и пет ) лв.
за разноски за настоящето производство.
ОСЪЖДА „Кредит Инс” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6 да
заплати на С.Т.П. с ЕГН ********** с адрес *** (петдесет ) лв. за адвокатско
възнаграждение по настоящето производство и сумата от 150 (сто и петдесет) лв.
за заповедното производство по ч. г. д. 16947/19 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
/п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с оригинала!
ММ