Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

16.12.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

30.11

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

104

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв. М.К., действаща в качеството си на пълномощник на „ИвеЛина 2015“ ЕООД ***, с ЕИК ***, против Решение № 130/14.06.2022 г., постановено по АНД № 397/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-2200031/11.03.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „ИвеЛина 2015“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и необосновано.  

Счита процесното НП за незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка твърди, че районният съд не бил взел предвид допуснатите процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство, изразяващи се в това, че при издаване на АУАН било допуснато нарушение в частта на т. 3 от чл. 42 от ЗАНН, тъй като визираната дата на извършване на нарушението била неправилно посочена, което нарушение било пренесено и в НП, т.е. нарушена била разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В случая безспорно било установено в производството пред районния съд, че датата, посочена както в АУНН, така и в НП, била изцяло погрешно, тъй като на визираната такава - 10.01.2022 г., процесното нарушение на чл. 415 ал. 1 от КТ било обективно несъставомерно.

Релевира доводи, че първоинстанционният съд бил изградил неправилен извод, че се касаело за издадени АУАН и НП при спазване на всички изисквания на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като напълно бил игнорирал и не взел предвид обективно съществуващия и установен факт по делото, че дадените от контролните органи предписания е следвало да се изпълнят най-късно до 07.01.2022 г., с изтичането на който срок, т.е. от следващия ден - 08.01.2022 г., работодателят вече бил в нарушение. Сочи, че всеки ден след изтичане на срока за изпълнение на предписанието/след 07.01.20022 г./ работодателят безспорно е бил в нарушение, но предвид изискването на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН била налице нередност при издаване на санкционния акт, предмет на обжалване.

Въвежда твърдения, че независимо от изложените доводи от  жалбоподателя, че не е осъществил процесното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, защото е изплатил трудовото възнаграждение на работника, то районният съд отразявайки в решението си, че е налице спор относно осъществено така нареченото от закона продължено нарушение, извършено чрез бездействие, неправилно е определил момента на започване на това бездействие и кога е констатирано като осъществено нарушението. Счита, че така направеният извод за момента на отпочване на бездействието и момента на осъществяване на нарушението, категорично не е съобразен с разпоредбата на чл. 183, ал. 2 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН. В случая крайният срок, до който предписанието е следвало да бъде изпълнено е в присъствен ден и на следващия ден 08.01.2022 г. нарушението се считало за реализирано. С оглед това, било несъмнено, че както наказващият орган, така и съдът в случая не се е съобразил с разпоредбата на чл. 183, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съответно неоснователно е приел, че следва да бъде приложена разпоредба та на чл. 183, ал. 4 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН.

Излага съображения, че районният съд не е съобразил при постановяване на решението си с наведените оплаквания за неточно посочване на датата на извършване на нарушението, за което е наложена имуществената санкция, което било равнозначно на липсващ реквизит по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Оспорва изцяло и мотивите, с които е отхвърлено като неоснователно наведеното в жалбата оплакване за липса на компетентност на органа при издаване на процесното НП, поради промяна на нормативната уредба на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ към момента на издаване на обжалвания акт, в сила от 22.12.2017 г., като счита, че и в тази част решението е неправилно и е постановено в противоречие на материалния закон. В тази връзка излага подробни съображения спорът по делото, свързан с това доколко е налице осъществено неизпълнение на дадени задължителни предписания от контролен орган, както и дали в случая работодателят дължи на работника договореното трудово възнаграждение за месеца. Счита, че спорът относно задължението за изплащане на трудово възнаграждение представлява „трудов спор“ по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ, поради което и по силата на чл. 360, ал. 1 от КТ следвало да бъде разрешен по исков ред пред общите съдилища. Дирекция „Инспекция по труда“ не била компетентна да разрешава трудови спорове между работници и служители и техните работодател.

Предвид изложеното се налагал изводът, че съдът неоснователно е приел за достатъчен законен повод само факта на съществуване на разпоредбата на т. 12 от чл. 404, ал. 1 от КТ, като неоснователно не е счел за необходимо да обследва въпроса за тази правна възможност, че съществуват законови предпоставки ,които възпрепятстват издаването на такива предписания, когато е налице спор между работодател и работник относно дължимостта на трудово възнаграждение или обезщетение. С други думи, служителите на ДИТ освен, че имали право да издават предписания на основание чл. 404, ал. 1 ,т. 12 от КТ, то не можели да  издават такива задължителни предписания, когато бил налице спор между страните по трудовото правоотношение за неизплатено възнаграждение.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 130/14.06.2022 г., постановено по АНД № 397/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови съдебен акт, с който да отмени наказателното постановление. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание се представлява от адв. М.К., която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. 

Ответникът по касация – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Н. К., който оспорва депозираната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано. Счита, че районният съд е извършил цялостна преценка на събраните доказателства, от които се установявало извършването на процесното административно нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.     

 Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали намира касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното Решение № 130/14.06.2022 г., постановено по АНД № 397/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, е потвърдено Наказателно постановление № 09-2200031/11.03.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „ИвеЛина 2015“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, състоящо се в неизпълнение на влязло в сила задължително предписание по т. 8 от Протокол № ПР2139583/ 10.12.2021 г., с което на „ИвеЛина 2015”ЕООД - *** е било дадено задължително предписание да изплати в установените срокове трудовото възнаграждение за месец август 2021 г. в размер на *** лв. на С. М. С., назначена с трудов договор № **/*** г., прекратен на 29.11.2021 г. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение  се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Извършил е преценка на релевантните по делото доказателства, при което е изложил мотиви, кои от тях възприема като обективни и отговарящи на обективната истина и кои не кредитира, излагайки доводи за наличието на изолираност на съответното доказателствено средство и противоречие с останалите доказателства.

Относно доводите на жалбоподателя за погрешно приета от АНО дата на нарушението е посочил, че процесното нарушение е констатирано при извършена на 10.01.2022 г. последваща проверка по повод изпълнение на дадени предписания, като именно при тази проверка е установено неизпълнение па предписанието, обективирано в т.8 от Протокол № ПР2139583/10.12.2021 г., обвързано със срок за изпълнение до 07.01.2022 г. Приел е за доказано, че към тази дата, а и към датата на проверката, предписанието не е изпълнено. Счел е, че това описание на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. В конкретния случай работодателят е бездействал от 10.12.2021 г. до 07.01.2022 г., тъй като точно в този период е следвало да изпълни даденото задължително предписание, с което бездействие е осъществил състава на вмененото му нарушение. Районният съд е посочил, че се установява фигурирането на две различни дати на нарушението  - в акта и наказателното постановление. Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателя, че с издаването на предписание да се изплати трудово възнаграждение на работник по прекратено трудово правоотношение, ДИТ - Кърджали е излязла извън рамките на своята компетентност. В тази връзка е посочил, че приетата през 2017 г. норма на чл. 404 ал. 1, т. 12 от КТ изрично указва на работодателите, че задължението за заплащане на трудовите възнаграждения не отпада с прекратяване на трудовото правоотношение. Цитирал е и разпоредбата на чл. 399, ал. 1 от КТ. Предвид това е потвърдил НП.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „ИвеЛина 2015“ ЕООД *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е доказано, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ/в действащата редакция на нормата с ДВ, бр. бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г./, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.

По силата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат като принудителна административна мярка, да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.

За неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, в чл. 415, ал. 1 от КТ е предвидено налагането на имуществена санкция от 1 500 лв. до 15 000 лв.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано осъществяването на процесното административно нарушение.   

Видно от събраните в производството пред Районен съд – Кърджали писмени и гласни доказателства, на 10.12.2021 г. с т. 8 на Протокол № ПР21 39583, служителите на ОИТ са издали предписание на „ИвеЛина“ ЕООД *** в срок до 07.01.2022 г. да изплати начисленото във ведомостта за заплати за месец август 2021 г. трудово възнаграждение за месец август 2021 г.  в размер на *** лв. на С. М. С., назначена с трудов договор № **/ *** г., прекратен на 29.11.2021 г. При последваща проверка на 10.01.2022 г. е констатирано, че това предписание не е изпълнено, което обстоятелство е безспорно по делото и се установява по несъмнен начин релевантните писмени и гласни доказателства – Протокол № ПР2139583; Протокол № ПР2200550, Обяснения от законния представител на дружеството - К. А. Т., предоставени на 11.02.2022 г.; Декларация от С. М. С.;  АУАН № 09-2200031/11.02.2022 г.; показанията на свидетелите Е. Ю., Н. Н. и И. С., които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи по между си.

С оглед така наличните доказателства, след като е приел за установено в съдебното производство процесното административно нарушение, а именно, че „ИвеЛина“ ЕООД не е изпълнило даденото от служители на ДИТ – Кърджали с т. 8 на Протокол № ПР2139583, задължително предписания за изплащане на трудово възнаграждение,  районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Е. Ю., Н. Н. и И. С., като  последователни, взаимно допълващи се и във връзка със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви за неоснователност на релевираните от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на АУАН и НП, изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, препраща към тях.

Във връзка с гореизложеното и въведените в касационната жалба доводи, настоящият състав намира за необходимо да посочи, следното:

Съдържанието на релевантната административна преписка не установява твърдяното от касатора посочване на две дати на административното нарушение. Визираната в НП дата – 10.01.2022 г., изрично посочена като такава, на която е била извършена проверка на „ИвеЛина“ ЕООД *** относно изпълнение на даденото предписание със срок на изпълнение 07.01.2022 г.

На следващо място, посоченият от административнонаказващия орган период от 10.12.2021 г. до 07.01.2022 г. очевидно касае бездействието на дружеството да изплати трудовото възнаграждение на лицето, което бездействие е с начална дата издаването на предписанието и крайна дата, посочената като краен срок за изпълнението му.  Процесното задължителното предписание, за неизпълнение на което е санкциониран касатора, е дадено с т. 8 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2139583, връчено на 13.12.2021 г., с определен срок на изпълнение – 07.01.2022 г. Предвид това, считано от 08.01.2022г. започва да тече 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. В тази връзка отново следва да се отбележи, че нарушението по  чл. 415, ал. 1 от КТ – неизпълнение на задължително предписание, се осъществява чрез бездействие. Това бездействие представлява продължено нарушение. Началният момент, от който започва да тече срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е датата, от която бездействието на нарушителя е в противоречие със задълженията, вменени със задължителните предписания. Т.е. след като крайният срок за изпълнение на задължителното предписание е 07.01.2022 г., на следващия ден – 08.01.2022 г. започва да тече срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН и образуване на административно-наказателно производство, който тримесечен срок изтича на 08.04.2022 г. включително. В случая процесният АУАН № 09 – 2200031 е издаден на 11.02.2022 г., т.е. в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. С други думи пределно ясно е кога е осъществено процесното нарушение от страна на касатора, поради което доводите за нарушено право на защита се явяват неоснователни.

В конкретния случай акта за нарушение е съставен от И. С., в качеството и на инспектор при Д „ИТ“ – Кърджали, респ. в съответствие с разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ. Процесното наказателно постановление е издадено от директора на Д „ИТ“ – Кърджали, явяваща се ръководител на съответния орган по чл. 399 от КТ, поради което НП се явява издадено от лице, посочено в чл. 416, ал. 5 от КТ. Акта за нарушение и НП съдържат необходимите реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е конкретизирано в достатъчна степен.

Изцяло ирелевантни са доводите за наличието на трудов спор между  „ИвеЛина“ ЕООД *** и работника С. М. С. В конкретния случай, както вече бе посочено по-горе, се касае за административнонаказателно производство, при което дружеството е санкционирано за неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Конкретната ПАМ е наложена с т. 8 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2139583/10.12.2021 г., който протокол представлява ИАА, същият не е оспорен от адресата му по реда на чл. 145 и сл. от АПК и съответно е породил своето действие. В случай, че работодателят по трудовото правоотношение счита, че дължимите възнаграждения на съответния работник или служител са изплатени от него, то той би могъл да реализира правата си по общия исков ред пред граждански съд, като административния съд, произнасящ се като касационна инстанция по обжалвано решение на районния съд в производство по обжалване на НП, не дължи произнасяне по доводи на работодателя за погасени парични задължения, произтичащи от дължимо трудово възнаграждение, още повече, че същият не е оспорил релевантната принудителна мярка по установения ред.

Във връзка с горното изцяло неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на обжалваното решение, обосновани с наличието на прекратено трудово правоотношение между страните и наличието на трудов спор между работника и работодателя. Районният съд е изложил мотиви относно приложимостта на разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ в конкретния случай, които изцяло се споделят от касационния съд и не следва да се преповтарят.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „ИвеЛина“ ЕООД *** има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на управителя на санкционираното дружество и надлежно връчен на представителя на ЮЛ, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт.

В случая категорично не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид. 

По изложените съображения и изводи, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на „ИвеЛина“ ЕООД ***, за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „ИвеЛина“ ЕООД ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 130/14.06.2022 г., постановено по АНД № 397/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА „ИвеЛина“ ЕООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К. А. Т., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                  

                                                                                      

                                                                                        2.