№ 2818
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20231100512132 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Л. Т. срещу Решение №10843/23.06.2023 г. по
гр.д. № 25634/2021 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 91-ви състав в частта,
относно определения по реда на чл.127, ал.2 СК режим на лични отношения на въззиваемия
Л. Ц. П. с детето Л.Л.П., родена на **** г., в частта, в която е отхвърлена претенцията за
месечна издръжка на малолетната Л. за бъдеще време за разликата над присъдените 300 лева
до пълния предявен размер от 400 лева, както и в частта на определения начален момент, от
който тази издръжка е дължима.
В жалбата са развити оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт, който
се твърди да е постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и при игнориране на част от събраните по делото писмени
доказателства. Желае се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго
такова, с което да бъде определен по – стеснен режим на лични отношения на въззиваемия с
детето съгласно посочения във въззивната жалба и присъждане на месечна издръжка на
малолетната в размер на 400 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба
(07.05.2021 г.) до настъпване на законна причина за изменение на размера или за нейното
прекратяване.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Л. Ц. П. е подал отговор, с който
оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Желае потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваните части.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С Решение №10843/23.06.2023 г. по гр.д. № 25634/2021 г. по описа на СРС, ГО, 91-ви
състав в частта, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по
отношение на детето Л.Л.П., родена на **** г. е предоставено на неговата майка М. Л. Т.,
при която е определено то да живее, разписан е режим на лични отношения на бащата Л. Ц.
П. с малолетната (всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17:00 часа в петък, а
ако детето посещава детско/учебно заведение – след приключване на занятията до 18:00 часа
в неделя; всяка четна година за Коледните празници, считано от 10:00 часа на 24.12. до 18:00
часа на 26.12.; всяка нечетна година за Новогодишните празници, считано от 18:00 часа на
31.12. до 18:00 часа на 02.01. на следващата календарна година; всяка четна година на
Великденските празници от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Велики
понеделник; един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск
на майката, като бащата следва да взима и връща детето от и в дома на майката) и същият е
осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от влизане в
сила на решението в частта за местоживеенето, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за присъждане на издръжка за
бъдеще време за разликата над 300 лева до пълния претендиран размер от 400 лева, както и
иска по чл.149 СК за присъждане на издръжка за минало време.
От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане от
22.12.2020 г. се установява, че страните са родители на родената на **** г. Л.Л.П..
Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не
съжителстват заедно и понастоящем детето живее при неговата майка.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът М. Л. Т.
поддържа искане за определяне на преходен период в режима на лични отношения между
бащата и детето, през който срещите помежду им да се провеждат в присъствие на социален
работник или в контактен център и да бъде намален периодът на престой на малолетната
при въззиваемия през лятото до два пъти по десет дни, доколкото детето отказвало да
тръгне с баща си, не е живяло с него, двамата са се срещали около десет пъти и Л. е
приспивала в дома му не повече от четири пъти. Счита, че преходният период ще спомогне
за адаптацията на малолетната. Споделя притесненията си за чувствата на детето в случай,
че узнае за медийните изяви на бащата, в който същият публично заявява, че Л. не е била
желано дете, но я е приел, тъй като е врярващ. Посочва, че малолетната посещава частна
2
детска градина в гр.Плевен по воля на майката, месечната такса за която възлиза на 760
лева. Детето участва и в занимания по плуване и танци. Понастоящем малолетната живее с
нея и родителите й в гр. Плевен, поради заболяване на бащата на въззивника. Декларира
желание детето да се вижда с баща си, когато то има нужда от това.
При изслушването от въззивния съд въззиваемият П. споделя, че живее с партньорка
в жилище в гр.Кнежа, в което е обособена и оборудвана детска стая за дъщеря му Л., но
детето не я ползва, тъй като от 01.04.2023 г. не е тръгвало с него, поради създавани от
майката спънки. Постановените от първоинстанционния съд привременни мерки твърди да
не се спазват. Въззиваемият посочва, че детето познава партньорката му и двете има добри
отношения. Заявява увереност, че може да разчита на партньорката си при отглеждане на
дъщеря му, но при посещенията на детето сам полага грижи за него. Намира определеният
от първоинстанционния съд режим на лични отношения между него и Л. за достатъчен.
Заявява желание да изпълнява пълноценно ролята си на родител и да взема и вижда детето
два пъти месечно от 17:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, както и един месец през
лятото. Споделя месечен доход от 2 000 лева, както и възможност да организира трудовите
си ангажименти, съобразно грижите за детето. Сочи, че закупува на малолетната дрехи и
обувки наред с предоставяната месечна издръжка. Изказва опасение, че майката има
поведение, което отчуждава детето от него.
Въз основа на заключението на изготвената за нуждите на въззивното производство
Съдебна психологична експертиза (СПЕ) се установява, че страните по делото са с добър
родителски капацитет и еднакъв приемащ стил на родителско отношение към детето, в
състояние са да му осигурят адекватни на нуждите му грижи, контрол и условия за развитие.
При нито една от страните експертизата не е констатирала наличие на неблагоприятни
фактори, които да поставят дъщеря им в риск. Детето е изградило емоционална връзка с
двамата си родители, като по – силна е тази с майката, която го отглежда. Последното
обстоятелство е основание за по – голяма лоялност на детето към майката, но не в степен на
конфликт на лоялност. При малолетната не са установени индикации за отчуждение от
бащата. След постановяване на привременните мерки по делото, когато Л. и Л. П. са имали
възможност да прекарват повече време заедно, е започнал процес на изграждане на връзка
дете - баща, която не може да бъде заздравена и утвърдена след прекъсване на контактите
помежду им. Доизграждането и поддържането на връзката им следва да се осъществява през
срещи и консултиране на двамата родители, не толкова през специализирана помощ за
детето. Вещото лице е направило извод за липсата на необходимост от преходен период в
контакта между бащата и дъщерята. Експертизата е приела, че с оглед наличната връзка
помежду им, установения родителски капацитет на бащата и възможността му да полага
адекватни грижи за детето подходящ за съхраняване на психо – емоционалния комфорт на
подрастващата и за доизграждане и съхраняване на връзката баща и дъщеря е разширен
режим на лични отношения.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена, не е оспорена от страните и се
възприема от съда.
3
При изслушването си вещото лице уточнява, че не е наблюдавало нежелание у детето
да общува с баща и проява на негативно отношение към него, но търси подкрепата на майка
си, което е присъщо за възрастта на Л.. Не следва двамата родители да въвеждат сложна
система на предаване на малолетната чрез трето лице, тъй като това би попречило на
доброто свързване на малолетната с родителите и възприемане на техните роли. Желанието
на бащата да родителства следва да срещне подкрепата на другия родител, което да бъде
възприето от детето, а последното не следва да е свидетел на конфликти между страните.
Въпреки краткото време, което са прекарали заедно въззивникът и дъщеря му, те са съумели
да изградят много добра емоционална връзка, която не следва да се нарушава чрез
прекъсване на контакта помежду им, а е нужно да се осигури възможност бащата да е с
детето самостоятелно.
Изводите на приетата във въззивното производство СПЕ са в унисон с тези на
изслушаната такава от първоинстанционния съд. Изготвеното от вещото лице доц.А.А.
заключение е закрепило изводи за формирана привързаност на детето към бащата, която е
характерна за възрастта и пола на малолетната. Несъответно на реалността въззивникът
предполага по – голяма степен на зависимост на Л. от нея, което е било характерно за по –
ранен етап от развитието му, но понастоящем детето може да се разделя с майката като
прекарва време с бащата, което неправилно М. Т. счита за травмиращо детето преживяване.
При разпита си това вещо лице също е посочило, че детето не среща проблем да контактува
с баща си и не се нуждае от посредничеството на майката или трето лице, за да осъществява
тези контакти. Единственият проблем експертът открива в редките срещи между
въззиваемия и малолетната и липсата на подготовка от страна на майката за провеждане на
тези срещи.
От изготвените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на
въззивното производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ – Кнежа е установено, че
бащата живее в собствено жилище, в което са създадени отлични условия за отглеждане на
детето Л.. Средата на въззиваемия е подходяща за малолетната и не представлява опасност
за живота, здравето и развитието й и същият разполага с необходимия родителски капацитет
за отглеждането и възпитанието на детето. Бащата е трудово ангажиран като земеделски
производител и е заявил месечен доход в размер на 2 000 лева.
Въз основа на възложения от въззивния съд социален доклад на АСП, Д „СП“ –
Плевен се установява, че основните грижи за детето се полагат от неговата майка, която
задоволява потребностите му в пълен обем. Майката и малолетната живеят понастоящем в
гр.Плевен в жилище, собственост на родителите на въззивника, в което се поддържат много
добри хигиенно – битови условия и за детето е обособена самостоятелна, оборудвана
съгласно нуждите му стая. Майката работи на график като лекар в здравно заведение в
същия град и получава доходи, които и позволяват да покрива потребностите на
семейството. Детето посещава частна детска градина, месечната такса за която възлиза на
670 лева. При разговор със социалния работник детето е показало нежелание да отговаря на
въпроси за своя баща. Наблюдавана е силна емоционална връзка между детето и неговата
4
майка. Последната е заявила, че не препятства контактите между баща и дъщеря, но
отношенията между двамата родители са силно влошени и липсва комуникация помежду
им.
От приетите от въззивния съд справки от Национален осигурителен институт се
установява, че осигурителният доход на бащата в периода месец 01.2023 г. – месец 12.2023
г. средният осигурителен доход на бащата е в размер на 739,17 лева, а този на майката -
3 412,28 лева.
С оглед установените по делото факти и съобразявайки критериите, залегнали в
разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, съдът приема, че липсват преки или косвени фактори при
бащата, които да поставят в риск детето и да застрашават неговото благополучие. Такива не
са констатирани от вещите лица по приети на двете съдебни инстанции без възражения на
страните експертизи.
Установено бе в производството, че бащата има добър родителски капацитет,
преценен през призмата на добрите му възпитателски качества (установени със
заключението на приетите на двете съдебни инстанции експертизи), полаганите от него
грижи за детето (при осъществяване на личните си отношения с малолетната, в който
смисъл приетите в двете инстанции експертизи, изслушванията на вещите лица и
показанията на свидетеля Д.И.Д.), желанието, отношението и връзката с детето, изградена
въпреки краткото време прекарано заедно (констатирани въз основа изслушването на
бащата и заключението на приетата от въззивния съд без възражения на страните
експертиза). Доказва се в производството, че бащата може да полага адекватни грижи за
детето. При него не се установява наличие на неблагоприятни фактори, които да поставят
детето в риск (виж СПЕ), средата му е подходяща за малолетната и не представлява
опасност за живота, здравето и развитието на Л. (виж констатациите в изготвения за
нуждите на въззивното производство социален доклад на АСП, ДСП - Кнежа). Несъмнено е,
че той изразява желание и готовност за разширен режим на лични отношения с дъщеря си,
което гъвкавата му трудова ангажираност позволява. П. разполага с подходящи жилищни
условия за престой, вкл. с преспиване, на Л. при него и може да разчита на подкрепата на
своята партньорка при отглеждането на детето през времето, когато то ще пребивава в
неговия дом. Въз основа на закрепените констатации в изслушаните пред двете съдебни
инстанции експертизи и изслушванията на вещите лица се установява положително
отношение на детето към въззиваемия, доколкото при виждането си с него детето се втурва,
гушка и целува бащата, а двамата се наслаждават на времето заедно (виж разпита на вещото
лице доц.А.). Единственият детерминиран проблем в отношенията им е липсата на
подготовка на детето за срещите с бащата, рядкото провеждане на такива и нуждата Л. да
почувства подкрепата на своята майка за контакта с баща й.
С оглед заключението на приетите от двете съдебни инстанции експертизи, разпита
на вещите лица, изявленията на бащата и констатациите на социалните доклади на АСП,
ДСП - Кнежа няма основание за ограничаване на режима на лични отношения на
въззиваемия и детето, спрямо определения такъв с атакувания първоинстанционен акт, нито
5
за въвеждане на преходен период, включително за провеждане на медиирани срещи или
такива в детски контактен център, каквито искания заявява въззивника при изслушването
си.
Въззивният съд следва да ревизира решението на първата инстанция в частта на
режима на лични отношения на детето с бащата, доколкото определеният такъв в
атакувания съдебен акт предвижда през четните години детето да прекарва почивните дни,
свързани с честването на двата най – значими християнски правници (Рождество Х.о и
Възкресение Х.о) при бащата, като в частта за Великденските празници същият е
непрецизен – предвидено е бащата да вижда и взема детето за времето от 10:00 часа на
Разпети петък до 18:00 часа на Велики понеделник, който е първият ден от страстната
седмица, която завършва според православния календар в навечерието на Великден.
Режимът следва да включва възможност на бащата да вижда и взема детето от 10:00 часа на
Разпети петък до 18:00 часа на Светлия понеделник (първият ден от седмицата, следваща
Възкресение Х.о). Режимът следва да предвижда възможност на бащата да прекарва време с
детето на своя рожден ден при отчитане на разстоянието между населените места, в които се
намират жилищата на двамата родители. Следва да бъде включен период през лятото, когато
режимът на лични отношения на детето с бащата няма да се прилага, в противен случай
майката би била лишена от възможността на свой ред на пътува и почива в компанията на
дъщеря си съгласно посоченото в диспозитива на съдебното решение.
Съблюдаването на този режим ще позволи П. да участва пълноценно в живота на
дъщеря си, да получава актуална информация за развитието на детето от неговите
преподаватели, възпитатели и треньори и така ефективно да подпомага прогреса на Л.. Този
режим би предостави оптимална възможност детето да продължи изграждането и да
съхрани връзката с баща й, да расте под грижата и с подкрепата и на двамата й родители и
би предоставил възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между
малолетната и неотглеждащия родител. Режимът ще позволи на бащата пълноценно да
родителства без да се чувства изолиран от живота на детето си. С оглед да се избегне
въвличането на детето в конфликт между родителите, същите следва да положат
максимални усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията помежду си като осъзнаят,
че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и благополучието на собственото
им дете. За това е необходимо и двамата родители да спазват точно предписанията на съда
за упражняване на родителските права и за личните отношения, като при разногласия следва
да търсят първо пътя на диалога помежду си. Режимът е в съответствие с установените от
вещите лица потребности за контакт на детето с бащата (виж разпита на вещите лица) и
липсата на фактори, пораждащи необходимост от преходен период и опосредстване на
контакта.
Началният момент на определената в тежест на бащата месечна издръжка следва да
бъде датата на депозиране на насрещната искова молба, тъй като не се въвежда промяна в
местоживеенето на детето и издръжката не се присъжда служебно, а във връзка с въведена с
насрещна искова молба претенция за присъждане на такава, считано от датата на
6
предявяване на претенцията на 25.06.2021 г. По делото са налице доказателства за
извършени плащания с основание издръжка на детето Л. в периода месец 08.2021 г. – месец
02.2022 г., които следва да бъдат съобразени в хода на изпълнението.
Относно нейния размер съдът съобразява, че малолетната е на пет навършени
години, нуждите й са обичайни за дете на нейната възраст и са свързани с разходи за храна,
дрехи, обувки, медицински грижи, културни потребности, развлечения. По делото се
установява от изслушването на въззивника и изготвеното от АСП, ДСП – Плевен социално
проучване, че подрастващата посещава Частна детска градина „Първите седем“, месечната
такса за която възлиза на 670 лева. Липсва спор в производството, че изборът на детско
заведение е осъществен от майката във връзка с преместване на местоживеенето на същата и
на детето в гр.Плевен. По делото не се твърди и установява съгласие на въззиваемия дъщеря
му Л. да посещават частно детско заведение, таксата за което възлиза на 33,5% от
установения месечен доход на бащата. Нуждата от средства за заплащането на такса в
частно детско и учебно заведение е изключителна и тя може да бъде удовлетворена само
доколкото родителят може да я осигури без особени затруднения /Определение № 166 от
5.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6571/2014 г., IV г. о., ГК/, което не се установява да е налице.
По делото не са ангажирани доказателства за допълнителни разходи за посещение от
малолетната на плуване и танци. В последното открито съдебно заседание по делото
въззиваемият е заявил възможност да заплаща на детето месечна издръжка до размера от 350
лева, което следва да бъде съобразено от въззивния съд. С тези мотиви обжалваното
решение следва да се отмени в частта, в която искът за присъждане на месечна издръжка на
детето Л. е отхвърлен за разликата над 300 лева до 350 лева, като бащата бъде осъден да
заплаща месечна издръжка дъщеря си от още 50 лева.
С въззивната жалба Т. е претендирала присъждане на сторените във въззивното
производство разноски, но в последното открито съдебно заседание изрично е посочила, че
не желае присъждане на такива.
Въззиваемият на свой ред е претендирал сторените пред въззивния съд разноски,
които възлизат на 1 810 лева, включващи 250 лева депозит за вещо лице и 1 560 лева
адвокатско възнаграждение с включено ДДС. С оглед изхода от спора относно размера на
дължимата на детето месечна издръжка, то върху въззивникът следва да се възложи
тежестта на половината от тези разноски или сумата от 905 лева.
Върху присъдените от настоящата инстанция издръжки въззиваемият дължи
държавна такса в размер на 72 лева по сметка на СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №10843/23.06.2023 г. по гр.д. № 25634/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 91-ви състав, в частта, с която на основание чл.127, ал.2 СК е
7
определен режим на лични отношения на бащата Л. Ц. П., ЕГН **********, с детето Л.Л.П.,
ЕГН **********, в частта, в която е отхвърлен искът на М. Л. Т., ЕГН **********, за
присъждане на месечна издръжка на детето Л.Л.П. за разликата над 300 лева до размера от
350 лева и в частта относно началната дата на присъдената месечна издръжка на детето
Л.Л.П. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Л. Ц. П., ЕГН **********, с
детето Л.Л.П., ЕГН **********, през който бащата има право да вижда и взема детето, както
следва:
- всеки първи и трети петък, събота и неделя на месеца от 17:00 часа в петък, а ако
детето е на детско заведение или училище – след края на занятия в съответното заведение
до 17:00 часа в неделя с преспиване, с изключение на тридесет дни през лятото, когато
майката е в платен годишен отпуск и за времето от 10:00 часа на двадесет и четвърти април
до 10:00 часа на двадесет и пети април на всяка година (за рождения ден на майката);
- тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката М. Л. Т., ЕГН **********, които могат да бъдат разделени на два пъти по
петнадесет дни;
-всяка нечетна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 18:00 часа на
двадесет и шести декември;
- всяка четна година от 10.00 часа на тридесети декември до 18.00 часа на първи
януари на следващата нечетна година;
-всяка четна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия
понеделник;
- всяка година за времето от 10:00 часа на тринадесети юли до 10:00 часа на
четиринадесети юли (за рождения ден на бащата).
ОСЪЖДА Л. Ц. П., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Л.Л.П.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. Л. Т., ЕГН **********,
още 50 лева месечна издръжка (или общо 350 лева). Присъдената на детето Л.Л.П., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на общо 350 лева е дължима от 25.06.2021 г. до
настъпване на законни причини за изменение на размера или за нейното прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №10843/23.06.2023 г. по гр.д. № 25634/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 91-ви състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Л. Т., ЕГН **********, да заплати на Л. Ц. П., ЕГН **********,
сторените във въззивното производство разноски в размер на 905 лева.
ОСЪЖДА Л. Ц. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 72 лева
държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9