№ 3783
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110208733 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. М. И., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №22-4332-009595 от 30.05.2022г., издадено от Г В Б - на длъжност Началник
група към СДВР, ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП
са наложени кумулативно административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 точки след влизане в
сила на наказателното постановление.
В депозираната жалба се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство, изразяващи се в неясно
описание на мястото на извършената проверка, където е констатирано нарушението и
неточност на ангажираната правна квалификация на извършеното деяние, с което била
накърнена нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази връзка се излагат съждения, че при
поднасянето на фактите наказващият орган е смесил хипотезите на неизпълнение на
задължението за регистрация на моторно превозно средство, чийто субект може да бъде
единствено собственикът на същото и управлението на такова превозно средство, в които
случаи се различавали и датите на деянията. Отправено е и възражение за недоказаност на
адресираните към жалбоподателя в санкционния акт фактически положения от обективна и
субективна страна. В тази връзка се сочи, че дерегистрацията на МПС се извършва по
силата на конкретна заповед, която не е цитирана в АУАН и НП, както и че водачът не е бил
1
собственик и поради това не е знаел, нито е можел да предположи, че превозното средство
не е регистриано по надлежния ред предвид и наличните върху него регистрационни табели,
прикрепени на обозначените за целта места, както и обстоятелството, че върху тях липсва
обозначение за срока им на валидност. Алтернативно са изложени и аргументи за
маловажност на деянието по смисъла на чл.28, б.“А“ от ЗАНН, доколкото срокът на
валидност на временните табели на автомобила бил изтекъл два дни преди констатирането
на нарушението. Формулирана е молба за цялостната отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от своя процесуален представител – адв. Т, който поддържа жалбата
с изложените в нея аргументи и настоява за отмяна на издадения санкционен акт.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от аргументите, изложени в нея.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Лек автомобил марка „ХХХ”, модел „520Д”, бил собственост на „ХХХ“ЕООД, с
едноличен собственик на капитала и управител В Т И.а. На 23.02.2022г. по заявление на В.
М. И., подадено от името на собственика, било издадено разрешение за временно движение
на превозното средство по пътищата, отворени за обществено ползване. В тази връзка били
монтирани на съответните места върху автомобила транзитни табели с номер „ХХХ“, със
срок на валидност до 25.03.2022г. Тези факти били удостоверени в съответен документ,
назован „Разрешение за временно движение“ с №*********.
На 27.03.2022 г., около 21:15 часа, в гр. София, по бул. „В В“, с посока на движение
от бул.”ХХ” към ул.“61-ва“, В. И. управлявал горепосочения лек автомобил.
Непосредствено преди кръстовището на бул.“В В“ и ул.“61“ превозното средство било
забелязано и спряно от полицейски екип в състав свидетелите А. М. К. и С. Д. С.,
изпълняващи в района служебните си задължения по контрол върху спазване правилата за
движение. След като се легитимирали, служителите изискали документи на превозното
средство и водача, който предоставил личната си карта, свидетелство за управление на
МПС, контролен талон към него и разрешението за временно движение. След запознаване с
книжата те придобили информация за изтеклия два дни по- рано (към 25.03.2022г.) срок на
валидност на поставените върху автомобила транзитни табели.
При така установените факти свид. К. преценил, че е извършено административно
2
нарушение, поради което съставил АУАН срещу В. И., като отразил в него, че е накърнена
материалната разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил изготвен в присъствието на
нарушителя и един свидетел – вторият полицейски служител С. С., а след подписването му
бил връчен на жалбоподателя.
Събраните по преписката материали били докладвани в Софийска районна
прокуратура, където били заведени под пр.пр.№16977/2022г. С постановление от
04.05.2022г., изведено деловодно на 05.05.2022г., прокурорът отказал образуването на
досъдебно производство. Изложил аргументи, че установените факти сочат единствено
евентуалното наличие на административно нарушение на правилата за движение по
пътищата, поради което разпоредил и материалите да бъдат изпратени на ОПП – СДВР с
оглед преценка ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача И..
Въз основа на получения прокурорски акт и материалите по пр.пр.№16977/2022г.
било издадено атакуваното наказателно постановление №22-4332-009595 от 30.05.2022г., с
което на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП, на И. били наложени кумулативно наказание
„Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 месеца за неизпълнено правно задължение чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание
Наредба № Із-2539 на МВР следвало да му бъдат отнети 10 точки след влизане в сила на
наказателното постановление. НП е връчено на санкционираното лице на 13.06.2022г.,
видно от разписка, инкорпорирана в бланката на документа. Жалбата срещу него постъпила
на 17.06.2022г. чрез наказващия орган.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите
А. К. и С. С., писмените доказателства по делото: разрешение за временно движение
№*********, приемо- предавателен протокол, справки от АИС – КАТ – Регистрация,
справка – картон на водача И., заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, заповед рег.№8121к-13140/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните
работи, заповед рег.№513з-1224/10.02.2021г. на Министъра на вътрешните работи, отговори
от СРП, вх.№155044/25.07.2022г. и вх.№180778/30.08.2022г., писма от ОПП – СДВР, вх.
№162889/04.08.2022г., вх.№178097/26.08.2022г. и вх.№170077/15.08.2022г. с приложения,
сред които и извлечение от ежедневна разстановка на патрулите на ОПП – СДВР, ежедневна
форма на отчет, разпечатка от GPS- система на служебен автомобил, справка от ТД на НАП
– София, писмен отговор от „Баумакс България“ООД, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от
НПК.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите К. и С., като ги
намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за иницииране и
провеждане на проверката спрямо водача И. и съставянето на акт за установяване на
административно нарушение. Свидетелите споделят, че при изясняване на обстоятелствата
около наличието на надлежна регистрация на моторното превозно средство са се водили от
подадената им от дежурната част към ОПП – СДВР информация и личните си наблюдения
върху поставените върху транзитните табели, които разпознали като такива с изтекъл срок с
3
оглед служебно известната им информация за поредицата от номера и представените от
водача документи, описани в АУАН. Категорични са, че водачът е спрян за проверка при
движението му по пътното платно на бул.“В В“, а единствено оформянето на иницииращия
административнонаказателното производство акт се е случило на близко разположения
паркинг на търговски обект, за да не се затруднява движението. Изложеното от тях намира
косвено потвърждение и в приобщените по делото ежедневна форма на отчет на патрулите
на ОПП – СДВР и извлечения от GPS- система, поради което и съмнение не следва да бъде
породено. Двамата свидетели ангажират и данни, касаещи момента на изтичане валидността
на транзитните табели, съответстващи по съдържанието си на приобщените по делото
документи. Пропуските и липсата на подробни спомени в показанията на свидетелите съдът
отдава на изминалия период от време и естеството на работата им (установяване на
множество нарушения почти ежедневно, попълване на документация и т. н.). Същите не са
от естество да препятстват установяването на фактите, като се отличават с нужната
информативност относно обективните характеристики на нарушението.
Гласните доказателствени средства напълно кореспондират и с приобщените по
надлежния ред писмени доказателства, в частност справки от ОПП - СДВР, видно от които
транзитен номер, ползван за обозначение на процесния автомобил – ХХХ, е бил издаден на
23.02.2022г., за срок до 25.03.2022г., на името на „ХХХ“ЕООД, но към момента на
извършваното управление – вечерта на 27.03.2022г., превозното средство марка „ХХХ
520Д”, означено с този номер, не е било пререгистрирано, респ. не е било подадено ново
заявление за разрешаване на временното му движение – последното видно и от
представеното от самия водач на контролните органи по време на извършената проверка
разрешение за временно управление с №*********. Битието на тези факти не се оспорва и
от въззивника.
От приложените по делото копия на заповеди на министъра на вътрешните работи
съдът извежда данни за компетентността на наказващия орган към момента на издаване на
санкционния акт.
Съвкупният анализ на гласните и писмените доказателствени средства и писмените
доказателства формира у съдебния състав еднозначни и категорични изводи относно
фактическите обстоятелства по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
4
наказателното постановление (НП).
Съдът след извършена проверка на санкционния акт прие, че не се откриват
процесуални нарушения относно компетентността на длъжностното лице, което е издало
документа. Изрично с приложената по делото заповед на министъра на вътрешните работи
№ 8121з– 1632/02.12.2022г. е делегирана компетентност на началниците на група
„Административна дейност“ към ОПП – СДВР да издават наказателни постановления за
административни нарушения по ЗДвП. Втората приложена заповед от своя страна указва на
конкретно изпълняваната към момента на издаване на НП длъжност от наказващия орган.
Административнонаказателното производство е образувано при спазване на
давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
Съдът констатира, че са съобразени императивните процесуални правила при
издаването и на правораздавателния акт – неговата форма и задължителни реквизити.
Описанието на фактите удовлетворява изискванията за пълнота на обвинителната теза
съобразно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Отразени са дата, място и конкретни действия на
жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му „административно обвинение”. Не е
накърнена пълнотата на изложението и не се обосновава извод за липса на задължителен
елемент, която да отнема възможността на нарушителя да разбере фактическите параметри
на предявената му отговорност. В тази връзка не се споделя възражението за неяснота на
ангажираните пространствени параметри на нарушението, респ. за несъответствието им с
действителността. Законът не поставя изискване за цитиране на точен административен
адрес. Достатъчно е приблизително очертаване на мястото, на което е проявено едно
поведение, с белези позволяващи еднозначната му индивидуализация – в случая това е
постигнато в нужната степен чрез назоваване кръстовището, където е спрян водачът. От
анализа на събраните и проверени гласни доказателствени средства – показания на
свидетели, съчетан с прочита на извлеченията от GPS- система на патрулния автомобил и
ежедневната форма на отчет на патрулите, се налага категорично извод и за правилното
определяне местоизвършването на нарушението, доколкото версията превозното средство
на жалбоподателя да се е намирало в покой на паркинг покрай пътя към момента, в който е
пристъпено към проверката му, е напълно отхвърлена. Ясно изразена е и волята на органа да
насочи държавната принуда срещу водача И. за това, че е управлявал автомобил,
нерегистриран по надлежния ред, обосновано с факта на изтичане срока на валидност на
транзитните табели, монтирани на обозначените върху него места. Противоречие в
обвинителната теза не се разкрива, доколкото отсъствието на валидно временно разрешение
за движение към 27.03.2022г. безспорно попада под хипотезата на липса на надлежна
регистрация, а управлението на превозно средство в този случай изпълва обективните
признаци на състава на нарушението на чл.175, ал.3, вр.чл.140, ал.1 от ЗДвП. Лаконичното
описание на относимите към нарушението обстоятелства не отнема логическото единство на
възпроизведените в НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите
признаци на неговия състав, в каквато насока са релевираните в жалбата доводи. В този
смисъл краткото, но ясно извеждане на относимата фактология напълно удовлетворява
5
изискванията за достатъчно съдържание на наказателното постановление.
Не се наблюдават и съществени пропуски в процедурата по установяване на фактите
и издаване на правораздавателния акт. Изрично в документа е цитирано прокурорското
постановление за отказ да се образува досъдебно производство, послужило като основание
за ангажиране административнонаказателната отговорност за това на въззивника.
Предвид изложеното, наказателното постановление относно нарушението на
материалноправната норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП, издадено в производството, е съставено
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
му на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на водача В. И. е ангажирана за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като му е вменено, че е управлявал моторно превозно
средство, нерегистрирано по надлежния ред, доколкото е било обозначено с транзитни
табели с изтекъл срок на валидност.
Позитивното правило, въведено с нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, гласи: "По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места…". Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в
нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Режимът за регистрация на
моторните превозни средства е разписан в нормите на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
/Наредбата/, издадена на основание делегацията в чл.140, ал.2 от ЗДвП. Хипотезите, в които
се издават транзитни табели с регистрационен номер са установени в нормата на чл.27 от
Наредбата, част от които, в т.1 от текста, се явяват и случаите на придвижване на
„нерегистрирани превозни средства в страната“. Съгласно чл.27, ал.4 от Наредбата „След
изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер по искане на собственика
може да бъдат издадени нови по реда на чл. 14 – 17. Срокът на валидност на транзитните
табели с регистрационен номер се посочва в разрешението за временно движение.“, а според
ал.5 от същия текст „След изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер
същите не могат да се използват“. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредбата, касаещ оформлението
на табелите, „Графичните знаци се нанасят с черен цвят на бял фон. В крайната дясна част
се обозначават месецът и годината на валидност на червен фон.“ Субект на
административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е водачът на
МПС, който е длъжен да познава ЗДвП и да е наясно със законовата последица от
неизпълнението на императива на правната норма в предвидените от законодателя срокове.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което
6
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Общото
материално правило въвежда изискване за наличие на кумулативна даденост на обективните
и субективните параметри на проявата, за да се коментира въобще простъпка. За
изпълването в конкретния случай и на субективна страна на нарушението на чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, противно на възраженията на жалбоподателя, не е необходимо деецът да е
действал умишлено, тъй като нормата не изисква изрично конкретна форма на вина, за да се
счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така
и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП
не се изключва наказуемостта при тази форма на вината.
По делото е установено по несъмнен начин, че на 27.03.2022г., около 21:15 часа, в гр.
София, по бул. „В В“, с посока на движение от бул.“ХХ“ към ул.“61“, непосредствено преди
кръстовището с ул.“61“ Враждебна, жалбоподателят е управлявал посочения в
постановлението лек автомобил, обозначен с транзитни табели с регистрационен номер,
чийто срок на валидност е изтекъл към 25.03.2022г. Съдът не споделя аргументите на
жалбоподателя, че случаят не можел да се приравни на липса на регистрация на превозното
средство. Транзитната регистрация предоставя възможност на моторно превозно средство да
участва в движението по пътищата именно когато то все още не е регистрирано по
установения ред в страната (арг. от чл.27, ал.1, т.1 от Наредба № I-45). След като
валидността на разрешението за движение е ограничено със срок и съгласно чл.27, ал.5 от
Наредбата след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер същите не
могат да се използват, то към 27.03.2022г., при липса на предприети постъпки по реда на
чл.14- 17 от Наредбата от страна на собственика или упълномощено от него лице, се налага
единствен извод, че конкретното моторно превозно средство не е било регистрирано по
надлежния ред, както изисква законът.
Убедително доказано е и обстоятелството, че жалбоподателят, в качеството си на
водач, е съзнавал към момента на извършваното от него управление категорично
отсъствието на регистрация на превозното средство. Изводът се обосновава върху анализа
на доказателствения материал, приобщен по делото, който не разкрива съществени
противоречия. Доводи се черпят от обстоятелството, че след като е бил спрян за извършване
на проверка, в хода на последната, въззивникът лично е представил "Разрешение за
временно движение" №********* (видно от частта на съставения от контролните органи акт
за установяване на административно нарушение, описваща предадените и приети като
доказателства документи), в което ясно и четливо е било отразено, че същото важи от
23.02.2022 г. до 25.03.2022 г. Този факт, ведно с обстоятелството, че именно В. И. е
представлявал (според справката от АИС – КАТ-Регистрация) собственика на автомобила
пред административните органи в процедурата по депозиране на заявление за транзитна
регистрация на 23.02.2022г., обосновава и знанието на субекта, че след 25.03.2022г.
автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред. Следва да се акцентира и върху
7
обстоятелството, че незнанието на закона не води до извод за несъставомерност на
нарушението от субективна страна.
Независимо обаче че административната простъпка, за извършването на която е
издадено наказателното постановление, е формална по своя характер и за нейната
съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последици, настоящият съдебен
състав намира, че установените фактически констатации следва да се субсумират под
разпоредбата на 28 ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле с оглед
вида на нарушенията: резултатни или формални. В този смисъл, не може да се обоснове
извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва
настъпване на общественоопасни последици, извършването му не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Безспорно визираният нормативен регламент е
относим към неизпълнението на всички задължения на лицата, произтичащи от норми, с
които се обезпечава редът на управление. Аргументи в противната насока не следва да се
споделят, доколкото елементът обществена опасност, като обективен такъв, винаги подлежи
на обсъждане. Преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за
дефинирането на института на маловажността са свързани с естеството на засегнатите
обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – засегнатите от деянието обществени отношения,
както и всички обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната
действителност: време, място, обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни за
други извършени нарушения и т.н. Административнонаказателният процес е строго
нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага
съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма,
във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност
освобождава от административнонаказателна отговорност, а този институт не може да
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при
"оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена
компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а
именно - при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да
отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Преценката
за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на същата. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
8
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с
който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г., по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на Върховния касационен съд.
В конкретния случай, по несъмнен начин е установено, че при реализирано
управление на МПС жалбоподателят е нарушил правилата за движение, в частност нормата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Непренебрежимо обаче е обстоятелството, свързано с изминалия
едва двудневен период от датата, до която транзитните табели, обозначаващи превозното
средство, са били валидни. Последното, ведно с липсата на съществени пречки пред
неговата идентификация в случай на нужда, доколкото все пак то е разполагало с
регистрационни табели, макар и с изтекъл срок, обстоятелството, че И. не е собственик, а
само водач на автомобила, както и данните от АИС – КАТ - Регистрация за стриктно
спазване на изискването за последващи регистрации на конкретното превозно средство,
придава по- ниска степен на вредност на очертаните обективни и субективни измерения на
извършеното спрямо обичайните простъпки от вида. Непренебрежими се явяват и данните
за личността на В. И., изводими от приобщената по делото справка – картон на водача. Не са
налице доказателства за множество други нарушения от негова страна в качеството му на
адресат на нормите на специалния закон за движение по пътищата, като отсъстват и такива,
засягащи конкретно нормата на чл.140 от ЗДвП. Видно от картона на водача, последното
влязло в сила срещу него наказателно постановление е даденост две години по- рано, а по-
ранните му простъпки отстоят във времето между 10 /десет/ и 18 /осемнадесет/ години,
спрямо конкретно обсъжданото деяние, което явствува на значителна способност у него да
контролира поведението си и да го поставя в съответствие с действащите законови
изисквания. Последното значително занижава интензитета на проявление на извършеното и
придава инцидентен характер на конкретно констатираното поведение. В резултат на така
упоменатите обстоятелства, като смекчаващи такива, не следва да се приеме, че
охраняваните с нормите на ЗДвП обществени отношения са засегнати в степен, оправдаваща
приложението на административнонаказателната принуда спрямо въззивника. Независимо
от обстоятелството, че нарушението се явява формално, в случая липсват ангажирани
доказателства и за настъпили допълнителни, макар и несъставомерни последици.
Извършеното не засяга сериозно обществото и реда на управление, нито повлиява
съществено върху защитените с конкретната правна норма обществени отношения, поради
което и не мотивира извод за създадени предпоставки за несигурност в последните. Поради
изложеното съдът намира, че разкриващите се по делото обстоятелства налагат извод за
надценяване на обществената вредност на обсъденото неизпълнение на правно задължение
при определяне на „Глоба”, при това кумулативно с „Лишаване от право да управлява
МПС“, дори и в минимален размер от наказващия орган, маловажност на случая и
необходимост от приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
9
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28,
б. "а" ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не ги е приложил, това е
самостоятелно основание за отмяна на НП. В този случай съдът с решението си
предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Този подход следва да бъде приложен и в конкретния казус.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.2 ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
2-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-009595/30.05.2022г. , издадено от
Г В Б – Началник група в СДВР, ОПП - СДВР, с което на В. М. И., ЕГН **********, на
основание чл. 175, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени „Глоба“ в
размер на 200,00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/
месеца за неизпълнено правно задължение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като неправилно и
незаконосъобразно, поради маловажност на случая на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателя В. М. И., ЕГН **********, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10