Р Е
Ш Е Н
И Е № 744
09.11.2022 г.,
гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на двадесети октомври през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм. дело № 738 по описа на съда за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Постъпила е жалба от Г.Н.Г. с ЕГН : **********,
адрес: ***, подадена чрез процесуален представител – адв.Г.Г., против Решение №
259/15.07.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е отменено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С210026-022-0039807/08.06.2021
г. на В. А. - главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП -
Пловдив, в частта на наложения запор на 1/2 идеална част от лек автомобил
VOLKSWAGEN, модел ФОЛКСВАГЕН ШАРАН, peг. № *******, рама № *****************,
година на производство 1988 г., със застрахователна оценка 0.00 лв. и 1/2
идеална част от лек автомобил VOLKSWAGEN, модел ФОЛКСВАГЕН ВЕНТО, peг. № *******,
рама № *****************, двигател № ********, година на производство 1994 г.
със застрахователна оценка 0.00 лв., и постановлението е потвърдено в
останалата му част.
В жалбата се излагат доводи, че решението е
незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. С постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№ С210026-022-0039807/08.06.2021 г. на
Главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково бил наложен
запор върху следните МПС:
-1/2 идеална част от лек автомобил марка
Фолксваген Шаран, рег.№ *******, рама № *****************, година на производство
1998 г. мощност 81 кв., със застрахователна оценка 0.00 лева за съответната
част.
-1/2 идеална част от лек автомобил марка Мазда
Премаци, рег.№ *******, рама № *****************, двигател № ******, година на
производство 2004 г. мощност 74 кв., със застрахователна оценка 0.00 лева за
съответната част.
-1/2 идеална част от лек автомобил марка
Фолксваген Венто, рег.№ *******,
рама № *****************, двигател № ********, година на производство 1994г.
мощност 66кв., със застрахователна оценка 0.00 лева за съответната част.
-1/2 идеална част от лек автомобил марка Опел
Рекорд рег.№ ******,
рама № **********, двигател № ********,
година на производство 1981 г.
със застрахователна оценка 0.00 лева за съответната част.
-1/2 идеална част от туристическо ремарке
марка I-PTC, рег.№ *******,
рама № ****, година на производство 1993 г. мощност 74 кв., със застрахователна оценка 0.00 лева за съответната част.
Срещу постановлението била подадена жалба с
твърдение, че вземането по ИД № *********/2021 г., за което било наложено
обезпечение, не е установено и изискуемо, доколкото административният акт, въз
основа на който било образувано изпълнителното дело - Акт за установяване на
публично държавно вземане № 26/04/1/0/02497/3/01/04/1 на ДФ „Земеделие“ не бил
влязъл в законна сила, както и не било допуснато предварително изпълнение на
същия, още повече, че с Определение № 7471 от 21.06.2021 г. по адм.дело № 6043/2021
г. на ВАС изпълнението на административния акт било спряно до решаването на
въпроса относно законосъобразността на административния акт.
С обжалваното решение Директорът на ТД на НАП -
Пловдив отменил постановлението за налагане на обезпечителни мерки в частта на
наложения запор върху:
-1/2 идеална част от лек автомобил марка
Фолксваген Шаран, рег.№*******, рама № *****************, година на
производство 1998 г. мощност 81 кв., със застрахователна оценка 0.00 лева за
съответната част. и
-1/2 идеална част от лек автомобил марка
Фолксваген Венто, рег.№*******, рама №*****************, двигател № ********,
година на производство 1994 г. мощност 66 кв., със застрахователна оценка 0.00
лева за съответната част.
В останалата част обжалваното постановление било
потвърдено като законосъобразно.
Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите
на административния орган, като сочи, че на обезпечение подлежат само
установените и изискуеми публични вземания, а в случая вземането не било
изискуемо. Без значение било обстоятелството, че с налагането на обезпечителни
мерки собственикът не бил лишен от правото си на собственост върху вещите, а
единствено от правото си да се разпорежда с тях. Правото на разпореждане с
вещта не можело да бъде ограничено на основание публични задължения, които не били
изискуеми и били издадени въз основа на административен акт, който не бил
влязъл в законна сила, нито подлежал на предварително изпълнение, тъй като
същото било отменено от съда. Спирането на предварителното изпълнение на един
административен акт означавало, че срещу длъжника не могат да бъдат
предприемани нито действия по принудително изпълнение на публичните вземания,
нито действия по обезпечаването им.
Законодателят уредил отделна възможност на
публичния изпълнител да налага предварителни обезпечителни мерки за публични
задължения, които не били установени и изискуеми, в чл. 121 и чл. 121а от ДОПК в
различни хипотези, като в случая такива предварителни обезпечителни мерки не можело
да бъдат наложени.
Друго нарушение на материалния закон,
допуснато от страна на административния орган, било налагането на обезпечителна
мярка - запор върху лек автомобил, който не бил собственост на длъжника, а
именно: 1/2 идеална част от лек автомобил марка Опел Рекорд peг.№ ******, рама № **********, двигател № ******, година на производство 1981 г. със
застрахователна оценка 0.00 лева за съответната част. Процесният автомобил от
много години не бил собственост на длъжника и най-вероятно бил бракуван и даден
за скраб. Тоест не бил налице годен обект на обезпечителната мярка, поради
което същата се явявала незаконосъобразно издадена.
С оглед на така изложеното, оспорващият моли
съдът да постанови решение, с което да бъде отменено Решение № 259/15.07.2022 г.
на Директора на ТД на НАП - Пловдив като незаконосъобразно, както и обжалваното
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С210026-022-0039807/08.06.2021
г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, като претендира
ответната страна да бъде осъдена да му заплати направените съдебни разноски.
С влязло в сила на 21.09.2022 г. определение,
постановено по делото, жалбата на Г.Н.Г. против Решение № 259/15.07.2022 г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив е оставена без разглеждане в частта, с която е
отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С210026-022-0039807/08.06.2021 г. на В. А. - главен публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, в частта на наложения запор на 1/2
идеална част от лек автомобил VOLKSWAGEN, модел Фолксваген Шаран, peг. № *******,
рама № *****************, година на производство 1988 г., със застрахователна
оценка 0.00 лв. и 1/2 идеална част от лек автомобил Volkswagen, модел
Фолксваген Венто, peг. № *******, рама № *****************, двигател № ********,
година на производство 1994 г. със застрахователна оценка 0.00 лв., и производството
по адм.дело № 738/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково е
прекратено в тази му част.
Ответникът по жалбата – Директор на Териториална
дирекция на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски
от насрещната страна.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните в настоящото производство доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с изх. № 01-262-6500/1000#8 от
10.03.2021 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
гр.София, по отношение на Г.Н.Г. е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 53 319,89 лева за установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г.
Във връзка с оспорването на акта за
установяване на публично държавно вземане е образувано адм. дело № 421/2021 г. по описа на Административен
съд - Хасково, като с решение по
същото дело жалбата на Г.Н.Г. срещу АУПДВ е уважена. По касационна жалба на административния
орган е образувано адм. д.
№ 2190/2022 г. по
описа на ВАС, по
което към момента не е постановен съдебен акт. По молба на Г.Н.Г., депозирана в
хода на делото, е направено искане на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК съдът да спре предварителното изпълнение на обжалвания пред Административен
съд - Хасково акт за установяване на публично държавно вземане. С Определение №
7471/21.06.2021 г., постановено по адм.дело № 6043/2021 г. по описа на ВАС,
допуснатото по силата на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП предварително изпълнение на акта
за установяване на публично държавно вземане е спряно.
Междувременно АУПДВ е изпратен в ТД на НАП
- Пловдив от Държавен
фонд „Земеделие“ за събиране на
установените с него публични държавни вземания и е образувано изпълнително дело № *********/2021 г. по описа на ТД на НАП
- Пловдив, офис
Хасково. Във
връзка със същото, до жалбоподателя е изпратено съобщение за доброволно
изпълнение с изх. № С210026-149-0004957/26.04.2021 г., с което същият е
уведомен, че е образувано изпълнително дело, като е посочено кой е взискателят,
видът на задължението, изпълнителният титул и е поканен да заплати посочените в
него публични задължения - главница в размер на 53 031.83 лв. и лихва в размер
на 458.62 лв. (изчислена към дата 26.04.2021 г.).
С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С210026-022-0039807/08.06.2021
г., издадено от В. А. - главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 201,
ал. 3, във връзка с чл. 195, ал. 1 - 3 от ДОПК, по образуваното изпълнително
дело е наложен запор върху ½ идеална част от лек автомобил
Volkswagen, модел Фолксваген Шаран, peг. № *******, рама № *****************,
година на производство 1988 г., със застрахователна оценка 0,00 лв., ½
идеална част от лек автомобил Volkswagen, модел Фолксваген Венто, peг. № *******,
рама № *****************, двигател № ********, година на производство 1994 г.,
със застрахователна оценка 0.00 лв., ½ идеална част от лек автомобил
Mazda, модел Мазда Премаци, peг. № *******, рама № *****************, двигател
№ ******, година на производство 2004 г., мощност 74kw, със застрахователна
оценка 0.00 лв. за съответната част; ½
идеална част от лек автомобил Opel, модел Опел Рекорд, peг. № *******,
рама № **********, двигател № ******, година на производство 1981 г., със
застрахователна оценка 0.00 лв. за съответната част; ½ идеална част от туристическо ремарке марка
І-РТС, модел Ремарке, peг. № *******, рама № ****, двигател № ******, година на
производство 1993 г., със застрахователна оценка 0.00 лв. за съответната част.
От страна на длъжника е подадена жалба,
входирана с вх. № ВхК-4336/05.07.2022 г. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив,
офис Хасково (вх. № 66-22-1169/05.07.2022 г. по описа на ТД на НАП - Пловдив).
С Решение № 259/15.07.2022 г. Директорът на ТД
на НАП - Пловдив е отменил Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № С210026-022-0039807/08.06.2021 г., в частта на наложения запор на
½ идеална част от лек автомобил Volkswagen, модел Фолксваген Шаран, peг.
№ *******, рама № *****************, година на производство 1988 г., със
застрахователна оценка 0,00 лв. и ½ идеална част от лек автомобил
Volkswagen, модел Фолксваген Венто, peг. № *******, рама № *****************,
двигател № ********, година на производство 1994 г., със застрахователна оценка
0.00 лв., и е потвърдил постановлението в останалата му част, с която е наложен
запор върху следните МПС – ½ идеална част от лек автомобил Mazda, модел
Мазда Премаци, peг. № *******, рама № *****************, двигател № ******,
година на производство 2004 г., мощност 74kw, със застрахователна оценка 0.00
лв. за съответната част; ½
идеална част от лек автомобил Opel, модел Опел Рекорд, peг. № *******,
рама № **********, двигател № ******, година на производство 1981 г., със
застрахователна оценка 0.00 лв. за съответната част; ½ идеална част от туристическо ремарке марка
І-РТС, модел Ремарке, peг. № *******, рама № ****, двигател № ******, година на
производство 1993 г., със застрахователна оценка 0.00 лв. за съответната част.
Решението е връчено на оспорващия на
20.07.2022 г., видно от Известие за доставяне
ИД PS 6320 003JOE S.
Жалбата срещу решението е депозирана в Административен съд – Хасково на
26.07.2022 г.
С оглед цялостното изясняване на делото от
фактическа страна, по същото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетел, посочен от жалбоподателя. В показанията си пред съда свидетелят Н. С.Г.,
съпруга на жалбоподателя, заяви, че съпругът й притежавал лек автомобил Опел
Рекорд, син на цвят, по времето, когато още нямали сключен брак. Автомобилът
започнал да се разваля често, правел му ремонти, но в един момент – през 1993 -
1994 г. не успял да го отремонтира и го спрял от движение, след което го предал
за скрап.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, от лице, имащо
правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда
административен акт и след като е осъществено обжалване по административен ред,
съобразно изискванията на чл. 197, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно нормата на чл. 195 ДОПК,
предварителните обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичния
изпълнител. Същите се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. На основание чл.
197, ал. 2 ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в
производството пред настоящата инстанция, е решението на директора на ТД на НАП
– Пловдив. По аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът извършва
преценка и на законосъобразността на постановлението за налагане на
обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна
служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по реда на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата
административни акта (постановлението за налагане на предварителни
обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП – Пловдив,
постановено по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК) са спазени всички изисквания за
законосъобразност - наличие на компетентност на органа; спазване на
материалноправните и процесуалните правила при издаването им; изискването за
форма и съобразяване с целта на закона.
В случая постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган, съгласно чл.
167, вр. чл. 195, ал. 3 от ДОПК. Спазена е формата, установена в нормата на чл.
196, ал. 1 от ДОПК. Директорът на ТД на НАП - Пловдив, като компетентен
горестоящ административен орган, е постановил решение в срока по чл. 197, ал. 1
от ДОПК, съобразено с изискванията за форма, установени в същата правна норма.
Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя
обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. Тоест законът
поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в зависимост от наличието на
предвидените в ал. 3 на чл. 197 от ДОПК условия. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2
от ДОПК, от своя страна, поставя като изискване за допускане на обезпечението
наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събиране
на публичното задължение. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно
защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане,
следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на
обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за
налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не
следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и
представлява проявна форма на един от основните принципи в административното
производство - принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото
производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква
упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В тежест на административния орган е да
установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на
обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена
в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че
съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно
или значително затруднено следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за
налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията, визирани
в чл. 196, ал. 1 от ДОПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат
посочени фактическите и правните основания за издаването му.
В процесното постановление за
налагане на обезпечителни мерки са изложени мотивите, обосновали нуждата от обезпечение, основани на
събраните доказателства по преписката, с оглед изискването, съдържащо се в чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Разпоредбата на чл.
196, ал. 1, т. 3 не съдържа подробни изисквания досежно минимален обем и
съдържание на фактическите и правни основания, които трябва да са задължителна
част от съдържанието на постановлението. Необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че са изпълнени
законовите изисквания за наличие на задължителни реквизити - фактически и
правни основания, е от съдържанието на
обстоятелствената част на акта да става ясно какво е приел за установено от
фактическа страна административният орган, издател на акта, и какви са правните основания за издаване на акта. В обжалваното постановление тези изисквания за наличие на фактически и правни основания на акта са
изпълнени, поради което съдът счита, че не е налице порок, обуславящ незаконосъобразността и налагащ отмяната му.
Процесната обезпечителна мярка е наложена на основание
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ДОПК, регламентираща случаите на налагане на
обезпечителни мерки на установено по размер и изискуемо публично задължение. В
настоящия случай, противно на твърденията на жалбоподателя, тези предпоставки
са били налице при налагане на обезпечителните мерки, а именно било е налице
установено и изискуемо публично вземане на длъжника
с Акт за установяване на публично държавно вземане № 26/04/1/0/02497/3/01/04/01
от 10.03.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който
по отношение на Г.Н.Г. е установено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 53 319.89 лева, представляващо безвъзмездна
финансова помощ по мерките от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г.
Разпоредбата на чл. 165 от ДОПК предвижда, че
събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа
на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден
от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Съгласно чл. 27,
ал. 8 от ЗПЗП, обжалването на издадените от Изпълнителния Директор на ДФ
"Земеделие" или оправомощени от него длъжностни лица актове за
установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им.
Задължението, произтичащо от публично държавно вземане по смисъла на чл. 162,
ал. 1, т. 8 от ДОПК, подлежи на принудително събиране. Съгласно чл. 195, ал. 1
от ДОПК, подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания.
Към датата на издаване на процесното постановление е било налице годно
изпълнително основание, поради което правилно решаващият орган е приел за
неоснователни възраженията, свързани с липсата на изпълнително основание. В
случай на отмяна на акт, от който произтичат задълженията, е налице самостоятелно
производство по прекратяване на образувано изпълнително производство. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съгласно която
производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява
с разпореждане на публичния изпълнител, когато актът, с който е установено
публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по
установения ред.
В този смисъл неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че вземането, във връзка с което е издадено оспореното
постановление за налагане на обезпечителна мярка, не е установено с влязъл в
сила административен акт и по тази причина не подлежи на принудително
изпълнение. Процесното вземане е установено с Акт за установяване на публично
държавно вземане № 26/04/1/0/02497/3/01/04/01 от 10.03.2021 г. на Изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие", който действително не е влязъл в сила,
тъй като е предмет на неприключило съдебно обжалване. Но в случая, както вече
бе посочено, разпоредбата на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП предвижда изключение от
правилото за изискуемост на публичните вземания след влизане в сила на
административния акт, с който са установени и следователно обжалването на
процесния административен акт няма суспенсивен ефект и същият подлежи на
принудително изпълнение преди влизането му в сила.
Спирането на предварителното изпълнение на
акта, постановено в хода на съдебното производство по оспорването му, не
променя този извод, доколкото то не представлява пречка за обезпечаване на
задълженията, а само за пристъпване към тяхното принудително изпълнение. В тази
връзка следва да бъде отбелязано, че обезпечаването на вземанията като етап
предхожда действията по принудително изпълнение и има за цел да гарантира
евентуалното последващо събиране на вземанията.
По отношение на доводите на оспорващия във връзка с
налагането на запор върху МПС, което не е притежавано от него, следва да бъде
отбелязано следното:
Запорът върху движими вещи на
длъжника по изпълнителното дело, каквито по естеството си представляват и моторните
превозни средства, е допустим обезпечителен
способ, който изрично е предвиден в чл. 198, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Изключенията
от приложното поле на тази разпоредба са посочени в чл. 198, ал. 3 от ДОПК,
където изрично е регламентирано, че запор и възбрана за публични вземания не
могат да се налагат върху имуществата по чл. 213 от същия нормативен
акт, наличието на които предпоставки в случая не се установяват.
Съгласно чл. 197, ал. 5 от ДОПК, трети лица могат да обжалват обезпечителната мярка, наложена от публичния
изпълнител, само когато той я е наложил върху вещи, които в деня на запора или
възбраната се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се
установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагането на запора или
възбраната. По аргумент за противното на изр. 2 на ал. 5 от чл. 197 от ДОПК,
когато вещта в деня на запора или възбраната не е собствена на длъжника, то
наложените върху такава вещ обезпечителни мерки са незаконосъобразни. Тоест обезпечителната мярка следва да бъде отменена при административно или съдебно обжалване, ако се докаже,
че вещта не е била собственост на длъжника при
налагане на възбраната.
В случая от
изисканата и представена по делото писмена справка от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково се
установява, че жалбоподателят е собственик
на процесното МПС марка "Опел", модел "Рекорд" с рег. №
******, което превозно средство от 20.12.1993 г. е спряно от движение. В
справката е посочено също, че прекратяването на регистрацията на ****** е
извършено служебно поради това, че регистрационните табели не отговарят на БДС след
01.06.2006 г.
В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства
(МПС) и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Условията и реда за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната
(чл. 143, ал. 2). В изпълнение на това си правомощие министърът на вътрешните
работи е издал Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. В Раздел III "Прекратяване регистрацията на моторни
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях", в нормите на чл. 18 - 19
законодателят е описал подробно процедурата по прекратяване регистрацията на
МПС. Предвидени са две групи хипотези за прекратяване на регистрацията – чл.
18, т. 1 – по писмено заявление на собственика и т. 2 – служебно. В случая
жалбоподателят твърди, че процесното моторно
превозно средство е с прекратена регистрация и унищожено. По този повод следва
да бъде отбелязано, че при унищожаване на МПС то се снема от отчет в КАТ (дерегистрира
се), което се извършва при специфичен режим по ЗДвП (чл. 143, ал. 6, 7 и 8) и
по раздел ІІІ на глава ІІ от Наредба № І-45/24.03.2000 г. на МВР. Съгласно условията
за прекратяване на регистрацията на МПС, при прекратяване на регистрацията се
представят табелите с регистрационен номер и свидетелството за регистрация,
като табелите се изземват и унищожават, а върху свидетелството за регистрация
се правят съответни отбелязвания. Част първа от свидетелството за регистрация
се маркира като невалидна и след това се връща на собственика, а част втора се
прилага към заявлението за прекратяване на регистрацията. Копие от
свидетелството за регистрация се прилага към заявлението за прекратяване на
регистрацията. В случая обаче не са налице данни за провеждането на тази
процедура – действително по отношение на процесното МПС служебно е прекратено
действието на табелите с регистрационен номер, неотговарящи на изискванията на
БДС, но на практика не е прекратена регистрацията на автомобила. С нормата на §
3 от ПЗР на наредбата е определен срокът, до който продължава действието на
старите регистрационни номера и в който собствениците на превозни средства
следва да извършат подмяна на същите, а с ал. 3 от текста е регламентирана
принудителна административна мярка при неизпълнението на това задължение.
Следователно с § 3 се определят сроковете, в които следва да бъдат изпълнени
задълженията за собствениците на МПС, създадени по силата на чл. 10 от
наредбата, респективно въвеждат се мерки за обезпечаване на изпълнението им.
При неспазване на указаните срокове следва служебно прекратяване на действието
на табелите с регистрационен номер, неотговарящ на изискванията на БДС, а не
прекратяване на регистрацията на ППС. Липсата в случая на доказателства за прекратена регистрация на процесното МПС сочат на извод, че наложеният запор върху лекия автомобил е законосъобразен.
В този смисъл, потвърждавайки частично процесното постановление, директорът на ТД на НАП - Пловдив е постановил правилен и законосъобразен индивидуален
административен акт, жалбата срещу който е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Предвид изхода на правния спор
и направеното своевременно искане на ответника следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, във
връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ,
и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и
правна сложност, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Н.Г. с ЕГН : **********, адрес: ***, против Решение № 259/15.07.2022 г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, в оспорената част, с която е потвърдено Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210026-022-0039807/08.06.2021
г., издадено от В. А. - главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково.
ОСЪЖДА Г.Н.Г.
с ЕГН : **********, адрес: ***,
да заплати на ТД на НАП – Пловдив, сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на страните посредством
изпращане препис от същото, съобразно чл. 138 от АПК.
СЪДИЯ: