Р Е Ш
Е Н И Е
№ 96, 10.10.2014 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА
ЙОСИФОВА
Секретар М.Н.,
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 128 по описа за 2014 г.,:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за заплащане
на сумата от общо 623,98 лв., или срещу всеки един от ответниците – по 124,80
лв., поради неизпълнение по двустранен договор и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – законни
лихви.
В
исковата молба, ищцовата страна излага, че между ищеца и наследодателя на
ответниците – К. Т. В., починал на 28.11.2010 г., е сключен договор за
потребителски кредит № ********** от 17.09.2008 г., по силата на който ищеца е
предоставил на наследодателя на ответниците кредитна карта с лимит 1 000
лв. Наследодателят на ответниците се е задължил да погасява кредита като
заплаща минимална месечна вноска която е променлива величина, върху която се
начислява договорна лихва. Поради неплащане на три месечни поредни вноски,
кредита е станал предсрочно изискуем съгласно чл. 4, ал. 3 от общите условия
към Договора за потребителски кредит. Ищецът твърди, че поради смърт на
кредитополучателя, неговите задължения се поемат от наследниците му –
ответниците по делото.
Предвид
гореизложеното се моли, съдът да осъди ответниците, в качеството им на
наследници на наследодателя им – кредитополучател, да заплатят на ищеца сумата
от общо 623,98 лв., или всеки един от наследниците по 124,80 лв., съобразно наследствения
си дял, ведно със законните лихви, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
В
подкрепа на предявените искове са представени писмени доказателства.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответниците не са подали отговори по исковата молба. Същите не
се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Не вземат становище по
иска.
Съдът, като прецени
изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна :
От
представения по делото Договор за потребителски кредит № ********** от
17.09.2008 г., се установява, че между ищеца и наследодателя на ответниците са
възникнали валидни облигационни отношения. По силата на договора, ищеца е
предоставил на наследодателя на ответниците кредитна карта с лимит 1 000
лв.
Съобразно
разпределената в доклада по чл. 146, ал.1 ГПК доказателствена тежест между страните, съдът е
вменил на ищеца, че следва да докаже следните факти : съществуването на Договор
за потребителски кредит № ********** от 17.09.2008 г., сключен между ищеца и
наследодателя на ответниците – К. Т. В., починал на 28.11.2010 г., по силата на който ищеца е
предоставил на наследодателя на ответниците кредитна карта с лимит 1 000
лв., - че е налице неизпълнение по договора – че наследодателя на ответниците
не е внесъл дължимата сума по договора за потребителски кредит, - размера на
вземането, - че ответниците са наследници на К. Т. Велков, починал на 28.11.2010 г. и че ответниците са приели наследството
на наследодателя си К. Т. В., починал на 28.11.2010 г.
Съдът
намира, че от страна на ищеца, по делото не се проведе пълно и главно доказване
на така предявените обективно и субективно предявени искове.
На
първо място, недоказано по никакъв начин се явява твърдението за наличието на
неизпълнение по договора. По делото е представен само и единствено така
сключения между страните договор. Не е ангажирано никакво друго доказателство
от което да е видно, че наследодателя на ответниците не е извършил плащане на
три поредни месечни вноски което обуславя изискуемостта на вземането на ищеца.
Не се
доказа по никакъв начин и друго вменено в тежест на ищеца обстоятелство –
размера на вземането. По делото липсва каквато и да било счетоводна
документация на дружеството ищец, от която да е видно какъв е размера на
неизплатения кредит.
По този
начин съдът не може да приеме, че е налице доказано неизпълнение по така сключения
между страните договор, а още по – малко
неговия размер.
Друг
основен аргумент на съда за недоказаност на иска е и факта, че ищеца не доказа
вмененото му в тежест на доказване обстоятелство – че ответниците в качеството
им на наследници на кредитополучателя, са приели наследството на последния.
Действително, от така представеното по делото Удостоверение за наследници №
1889 – 1/ 15.04.2014 г на Община – Белоградчик, се установява, че ответниците
са законните наследници на кредитополучателя по договора.
По
никакъв начин обаче не се доказа, че същите са приели наследството на починалия
си наследодател, за да възникне за тях задължението да отговарят за изискуемите
срещу праводателя им вземания. Въпреки вменената на ищеца доказателствена
тежест за доказване на това обстоятелство, въпреки указанията на съда дадени по
реда на чл. 146, ал. 2 ГПК – че за това обстоятелство не сочат доказателства, и
предоставената им възможност да предприемат съответните процесуални действия по
реда на чл. 146, ал. 3 ГПК /съдът отложи делото за друга дата/, ищеца прояви процесуална
пасивност и не представи никакви доказателства в тази насока.
Няма
данни да е проведено производство по реда на чл. 51 ЗН, в което наследниците да
са заявили, че приемат наследството на своя наследодател. Не са представени и никакви
доказателства от активната страна в процеса, че ответниците с конклудентни
действия са демонстрирали волята си да приемат наследството на своя
наследодател, като съвкупност от права и задължения. Според разясненията по този въпрос, дадени в т.14 на ППВС № 4/ 1964 г. на ВС, мълчаливо приемане е налице,
когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да
приеме наследството. Такива доказателства по делото не се събраха. Поради това, съдът не може да
приеме, че ответниците следва да понесат задълженията на своя наследодател към
ищеца – кредитор.
Провеждането на производство по
реда на чл. 51 ЗН в настоящото такова е недопустимо. Това е така, тъй като
производството по чл. 51 ЗН е охранително производство и е процесуално
недопустимо съединяването му с исков
процес, какъвто е настоящия.
При горните съображения, съдът
намира, че ищеца не е провел пълно и главно доказване на така предявените
обективно и субективно съедини искове, поради което съдът ги отхвърля.
След като съдът отхвърля главния
иск, то неоснователен се явява и акцесорния такъв – за законните лихви върху
главницата.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” – ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52 – 54, представлявано от Валентин Гълъбов –
изпълнителен директор, чрез ЮК В.С., против В.В.В., с ЕГН **********, Т.К.Т.
с ЕГН **********, Г.К.Т., с ЕГН **********,
Н.К.Т., с ЕГН ********** и Л.К.Т., с ЕГН ********** – всички от гр. Б., обл.
В., ул. „……………” № .., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за сумата от общо 623,98 лв. /срещу всеки от тях
за сумата от 124,80 лв./, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - законна лихва.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС-Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :