Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 21.03.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, в публичното съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1059 по
описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове от «ЧЕЗ
Електро България» АД, гр. София, р-н Средец, ул. Г. С. Раковски № 140, ЕИК
*********, чрез адв. Р.Д., преупълномощена от Адвокатско сдружение «С., Д. и
патньори», срещу М.М.К., ЕГН **********,
с ИТН 300253000641, за неизпълнени задължения по договор за доставка на
електроенергия.
Ищецът
«ЧЕЗ Електро България» АД, гр. София, посочва, че с ответника
се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото
дружества, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за
енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е
необходимо изричното им приемане.
Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на
електрическа енергия на ответника за процесния период. Дружеството е доставяло
на ответника ел.енергия за посоченият период, като е издавало за това отделни
фактури, с посочени в тях конкретни дължими суми.
От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
доставената ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са
станали ликвидни и изискуеми.
Сумите са станали
изискуеми по силата на чл. 19, ал. 2 ОУ на „ЧЕЗ Електро България” АД, ведно с
дължимата лихва за забава.
От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
начислената ел.енергия, като така посочените задължения в описаните в и.м.
фактури са станали ликвидни и изискуеми.
За това, по искане на ищеца, по ч.гр.д.
355/2014 год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, по която ответникът
се възползвал от правото си на възражение. За ищеца е налице интерес от
предявяването на настоящите искове.
Иска
се: да бъде признато от съда за установено, че ищецът има спрямо ответника
валидно и изискуемо вземане в размер както следва:
1. сумата от 1388,03 лв. – главница за използвана и незаплатена ел.енергия
за периода 14.11.2012 – 13.11.2013 год.;
2. сумата от 113,98 лв. – законна лихва за забава, считано от 12.01.2013
год. до 19.03.2014 год., съгласно приложената справка за възникналото
задължение;
Ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /28.03.2014 год./ до
окончателното плащане на главницата.
Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото
производство.
Ответникът е
подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си, тя оспорва иска, както и фактическите твърдения в и.м.
Твърди, че имотът, на който е абонатният номер посочен в и.м. е бил нейна
собственост, но е продаден на трето лице на 26.05.2006 год. и същия ден е
предала владението. От тогава третото лице-купувач на имота – В.С.Г., не
ответницата е потребителят на ел.енергия
за битови нужди и е заплащала съответната й цена.
За това счита, че не тя дължи сумите за потребена ел.енергия, които
ищцовата страна претендира.
Спорно е дали след като вече не е
собственик на имота, ответницата дължи сумите за изразходвана ел.енергия.
С отговора на исковата молба,
ответницата е направила и искане, на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК като трето
лице-помагач на страната на ответника да бъде привлечена и конституирана В.С.Г.,
с постоянен и настоящ адрес:***. С Определение от 02.12.2015 год. съдът е
приел, че не са налице условията за конституиране на трето лице-помагач
в настоящия процес и е оставил искането без уважение.
В съдебно заседание
страните са редовно призовани.
Ищцовата страна не
изпраща процесуален представител. С писмена молба пълномощника, адв. Р. Д., САК
не възразява делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като предвид въведените
от ответната страна възражения се отказва от допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза. Поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена, като излага
съображения за нейната основателност и доказаност. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответницата се
представлява от адв. Н. К., МАК, който оспорва исковете и моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният установителен иск е допустим.
По ч.гр.д. № 355/2014 г. по описа на Ломският
районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, от 31.03.2014 г. в полза на заявителя-настоящ ищец,
против ответника – М.М.К., ЕГН **********, за сумата от 1502,01 лв., за ползване на
електрическа енергия за периода 14.11.2012 год. – 13.11.2013 год., от които главница
в размер на 1388,03 лв., лихва за периода от 12.11.2013 год. до 19.03.2014 год.
– в размер на 113,98 лв. и законната лихва върху главницата от 28.03.2014 год.
до изплащане на вземането, както и сумата 94,04 лв. – разноски по заповедното
производство.
Заповедта е връчена на третото лице Вера Георгиева
и на 23.04.2014 год. е издаден в полза на заявителя изпълнителен лист.
В производство по чл. 423 ГПК, с определение по
в.ч.гр.д. № 130/2015 год. на МОС, е прието възражението на ответницата и
изпълнението на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 355/2014 год. на ЛРС е
спряно.
Съобщението по чл. 415 ГПК е получено от заявителя
на 10.06.2015 год.
Искът е предявен на 08.07.2015 год. и е
процесуално допустим.
Между страните не е спорно, че ответницата е била
собственик и ползвател на имот, находящ се в гр. Л., с Клиентски №
300253000641.
Не е спорно, че с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 10, т. ХІІІА, рег. № 8375, д. № 1171/26.05.2006
год., на Нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, ответницата и
съпругът й са продали имота на Г.С.Г. и В.С.Г., двамата от гр. Л.
С Фактура № **********/19.12.2012 год. ищецът е
осчетоводил доставена ел.енергия за периода 14.11.2012-11.12.2012 год., на обща
стойност 138,88 лв., като във фактурата е посочена и сума за плащане за минал
период – 102,46 лв.
Приложени са още 10 фактури: от 24.01.2013 год. за
242,15 лв. /сума за плащане за минал период 138,88 лв./, от 23.02.2013 год. –
за 180,64 лв. /сума за минал период 381,04 лв./, от 22.03.2013 год. а 194,94
лв. /за минал период 561,68 лв./, от 20.04.2013 год. за 145,67 лв. /за минал
период 756,62 лв./, от 21.05.2013 год. /и сума за минал период 902,29 лв./, от
19.06.2013 год. – за 50,50 лв. /за минал период 902,29 лв./, от 16.07.2015 год.
/и за минал период 1012,77 лв./, от 17.08.2013 год. – за 70,32 лв. и 1044,64
лв. за минал период, от 20.09.2013 год. – за 58.87 лв. и 1114,96 лв. за минал период,
от 18.10.2013 год. – за 69,02 лв. /и 1173,83 лв. за минал период, от 19.11.2013
год. – за 28.34 лв. /и 1242,85 лв. за минал период/ и от 17.11.2013 год. – за
118,84 лв., като сумата на неплатени задължения за минал период е същата –
1242,85 лв.+68,83 лв. лихви/.
По всички фактури титуляр на задължението е
ответницата.
Приложени са Общи условия за продажба на
електрическа енергия на ищеца, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 год., изм. и доп. Р. № ОУ-03/26.04.2010
год.
В чл. 4,
ал. 2 и 3 от тези ОУ е дадена дефиниция на „потребител на електрическа
енергия за битови нужди“, а в чл. 13.5
е регламентирано задължението на потребителя да уведоми продавача /на
ел.енергия/ в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с
личните му данни или със собствеността или другите основания, на които
продавачът доставя ел.енергия на обекта.
При
така установеното се налагат следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановеният срок.
Предявеният иск с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за
които е издадена заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че
ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на
вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ.
факта на плащането.
В конкретиката на настоящия случай, съдът намира,
че ищецът не е доказал качеството си на
кредитор по договора.
От ангажираните от ищеца писмени доказателства се
установява, че в дружеството има открита партида с Клиентски № 300253000641,
чиито титуляр/задължено лице е ответницата М. М.К..
Във връзка с консумирана ел.енергия по партидата,
ищцовото дружество е издало фактурите, описани /макар и не подробно/ по-горе, за
периода 14.11.2012- 17.11.2013 год., на обща стойност 1388,03 лв.
От представеното
от ответника с отговора му копие от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 10, т. ХІІІА, рег. № 8375, д. № 1171/26.05.2006 год., на
Нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС се установява, че на
посочената дата ответницата, М.К. и нейният съпруг са продали на трети лица, В.С.Г.
и Г.С.Г., подробно описан в акта недвижим имот с административен адрес: *********.
Не е спорно между страните, че преди 26.05.2006 год., страните са били
обвързани от договорни отношения, регламентирани от тогава действащи Общи
условия.
Общите условия /ОУ/ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД,
които са в сила и в момента са общоизвестни, публикувани са в редица издания на
периодичния печат и съгласно чл.98а, ал. 4 от Закона за енергетиката обвързват
всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителя.
Аналогично е уреден въпроса и в чл. 53 от сега действащите ОУ,
според който „Продавачът публикува одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в
един централен и един местен всекидневник и интернет страницата на продавача,
както и ги поставя на видно място във всички служби на продавача.
Те влизат в сила след публикуването им,
без да е необходимо изрично писмено приемане от титулярите на сметки на битови
потребители и от стопанските потребители по силата на сключени договори с
продавача. В срок до 30 (тридесет) дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при продавача
писмено заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
потребителите и приети от продавача специални условия, различни от
публикуваните Общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения.
Тези споразумения не могат да предвиждат и да поставят условия, различни от
нормативно регламентираните, които поставят потребителите в неравноправно
положение.
Тези
Общи условия са одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ
– 056 от 07.11.2007 г. и са изменени
с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР.
Към този
момент, 07.11.2007 год., категорично
предхождащ публикуването и съответно влизането в сила на сега действащите ОУ, процесният
имот вече не е бил собственост на
ответницата.
В тогава /към момента на отчуждителната сделка/ и
сега действащият Закон за енергетиката, ред. ДВ, бр. 18 2005 г., на понятието „потребител” е дадена легална дефиниция
в § 1, т. 42 ДР, а именно: "Потребител
на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Едва с
ред., ДВ, бр. 54/2012год., §1, т. 42 ЗЕ е отменен и е приет § 41б., в сила от 17.07.2012 г.), съгл. който "Потребител на енергийни услуги" е: а)
(изм. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или б) ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Налага се изводът,
че към датата на влизане в сила на Общите условия от които ищецът претендира
правата си, ответницата не е била нито собственик, нито ползвател на имота, за
който се претендират вземанията, нито е ползвала електрическа енергия за домакинството
си на този адрес.
Тъй като не е имала
качеството на „потребител” по см. §1, т. 42 ДР на ЗЕ, тя не е и страна по
договора.
Вярно е,
че ответницата не е изпълнила задължението по чл.13, т.5, от ОУ на на „Чез
Електро България”АД/ от 07.11.2007г./, съгласно който, потребителят е длъжен в
30-дневен срок да уведоми в писмена форма продавача /на ел.енергия/ за всяка промяна, свързана с
личните му данни или със собствеността или другите основания, на които
продавачът доставя електрическа енергия на обекта.
В случая обаче
за ответницата не е имало въведено такова
задължение, т.к., към момента в който тези условия са влезли в сила, тя вече
не е притежавала качеството «потребител».
Какви са
били реалните задължения на ответницата съгласно ОУ, действали между нея и
ищеца към датата на отчуждителната сделка, чиито предмет е имота на ******** не
се установява от доказателствата по делото.
С оглед на горното, съдът намира, че в случая остана недоказано
наличието на облигационна връзка между
страните по делото, поради което искът
следва да се отхвърли като недоказан.
По предявения положителен установителен
иск за мораторна лихва, доколкото той се явява акцесорен на иска за
установяването на дължимостта на конкретните вземания по договора за периодични
доставки, съдът намира, че така предявения иск ще следва да се отхвърли като
неоснователен, тъй като не се доказа в настоящото основателността на основния
иск.
За пълнота следва да се отбележи, че представеното от ищцовата страна
Решение от 01.08.2014 год. по в.гр.д. № 2474/2013 год. на СГС, ГО, не
представлява задължителна съдебна практика, още повече, в случая липсва
идентичност между казусите.
При този изход на делото на ищцовото дружество не следва да се
присъждат разноски.
Съгл. чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 500 лв.,
представляваща разноски за процесуално представителство и защита пред тази
инстанция.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от «ЧЕЗ Електро България» АД, гр.
София, р-н Средец, ул. Г. С. Раковски № 140, ЕИК *********, срещу М.М.К., ЕГН **********, с ИТН
300253000641, искове с правно основание чл. 422 ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че ищецът има спрямо
ответницата валидно и
изискуемо вземане в размер както следва: 1./ сумата от 1388,03 лв. – главница за използвана и незаплатена
ел.енергия за периода 14.11.2012 – 13.11.2013 год.; 2./ сумата от 113,98 лв. – законна лихва за забава, считано от
12.01.2013 год. до 19.03.2014 год., съгласно приложената справка за
възникналото задължение, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 355/2014 год. /28.03.2014
год./ до окончателното плащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА «ЧЕЗ
Електро България» АД, гр. София, р-н Средец, ул. Г. С. Раковски № 140, ЕИК
********* да заплати на М.М.К., ЕГН **********,
с ИТН 300253000641, сумата от 500
лв. – разноски за разглеждане на делото пред тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: