№ 3762
гр. Варна, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Г.ева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Г.ева Гражданско дело №
20243110104692 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от И. Н. С., ЕГН **********, адрес: град
В., ул. "З." ** №** срещу „Л. И.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: град С., район С., бул. "С. ш." № ** * осъдителен иск с правно основание чл.
432 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1010.60 лева /след допуснато
изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща оставащо дължимо обезщетение за
причинените на имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, преден
ляв калник, преден ляв страничен мигач, лява врата, лява предна лайсна предна броня и ляво
външно огледало на собствения му л.а. „П. **“ с рег. № В **** НК, причинени в резултат на
реализирано на 09.02.2024 г. ПТП по вина на водача на автобус ZH. T. с рег. № ЕА ***** АА,
застрахован по договор гр. о. при ответното дружество ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 17.04.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 09.02.2024 г. собствения на ищеца л.а. „П. **“ с рег. № В **** НК е блъснат от
автобус марка ZH. T. с рег. № ЕА ***** АА. Лекият автомобил е бил паркиран на паркинга
до фирма Aqua Light, на горепосочената дата, около 12 часа като водачът на автобуса, при
извършване на маневра, блъска л.а., за което е попълнен двустранен протокол за ПТП. За
виновен за настъпилото ПТП е посочен водачът на автобуса като последният е застрахован
по застраховка „гр. о.“ при ответника, като същата е със срок на действие 04.01.2024 г. до
03.01.2025 г., действаща към датата на ПТП. На 13.02.2024 г. е уведомил застрахователя на
виновния водач и е изготвен снимков материал и съставен опис заключение по щета ****-
****-**-******, в който като увредени детайли са посочени - предна броня, преден ляв
калник, преден ляв страничен мигач, лява врата, лява предна лайсна предна броня и ляво
външно огледало. Като застрахователно обезщетение получил сумата от 473.26 лева, но
сумата необходима за възстановяване на автомобила възлиза на 1500 лева. След приспадане
на заплатеното, оставащото дължимо обезщетение възлиза на 1026.74 лева. Моли за
уважаване на претенцията и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова претенция, с
1
който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва заявената
претенция по основание и размер като твърди, че е заплатено размер, равен на
действителния размер на вредите. За настъпилото ПТП е образувана застрахователна
преписка щета – ****-****-**-****** като същата е приключила с изплащане на
обезщетение в размер на 473.28 лева. Не оспорва, че по отношение автобусът е налице
валидна застраховка „гр. о.“, действаща към датата на ПТП от 09.02.2024 г. между автобус
„Х. Т.“ с рег. № ЕА *****АА и л.а. „П. **“ с рег. № В **** НК. Не е депозирано възражение
във връзка с определеното обезщетение от страна на ищцата, нито е отправяна нова покана,
поради което правото да търси обезвреда по съдебен ред е преклудирано. Оспорва
претендирания размер на оставащо дължимото обезщетение.
С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на относимите
правни норми, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:
Съдът е обявил за безспорни между страните следните обстоятелства, че е налице
валидно сключен договор за застраховка „гр. о.“, сключен между собственика на автобус „Х.
Т.“ с рег. № ЕА ***** АА и ответника, валиден към датата на ПТП – 09.02.2024 г., със срок
на действие 04.01.2023 г. до 03.01.2025 г.; че на 09.02.2024 г. собствения на ищеца л.а. „П.
**“ с рег. № В **** НК е блъснат от автобус марка ZH. T. с рег. № ЕА ***** АА като л.а. е
бил паркиран на паркинга до фирма Aqua Light, на горепосочената дата, около 12 часа като
водачът на автобуса, при извършване на маневра, блъска л.а., за което е попълнен двустранен
протокол за ПТП и за виновен за настъпилото ПТП е посочен водачът на автобуса; че на
13.02.2024 г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП като е
извършен опис на автомобила и е съставен опис заключение по щета № ****-****-**-
******, в който като увредени детайли са описани - предна броня, преден ляв калник, преден
ляв страничен мигач, лява врата, лява предна лайсна предна броня и ляво външно огледало;
че като застрахователно обезщетение получил сумата от 473.28 лева.
Като писмени доказателство по делото е прието свидетелство за регистрация част I,
издадено от МВР, от която се установява, че л.а. „П. **“ с рег. № В **** НК е собственост на
И. Н. С..
От констативен протокол за ПТП се установява, че на 09.02.2024 г. в 12.00 часа е
настъпило ПТП между л.а. П. ** с рег. № В **** ННК и автобус ZH. T. с рег. № ЕА *****
АА, в град Варна, ул. „Девня“. Като виновен водач е отбелязан този на ZH. T. с рег. № ЕА
***** АА като е отразено, че настъпва при излизане от паркинг. Отбелязано е, че увредените
детайли са предна броня, ляв калник и лява врата. Отразено е, че водачът на автобус ZH. T. с
рег. № ЕА ***** АА има действаща към датата на ПТП застраховка „гр. о.“ при ответника.
На 13.02.2024 г. е изготвен опис от страна на застрахователя, в който са отбелязани
увредените детайли по автомобила – предна броня, преден ляв калник, преден ляв страничен
мигач, лява врата, лява предна лайсна предна броня и ляво външно огледало, приет като
писмено доказателство по делото.
Прието по делото е заключение по назначената САТЕ, от която се установява, че
механизмът на настъпване на ПТП е удар/съприкосновение от извършващия маневрата
автобус ZH. T. с рег. № ЕА ***** АА на паркирания л.а. марка „П. **“ с рег. № В **** НК в
предната му и лява външна част. Налице е причинно – следствена връзка между настъпилото
ПТП и получените увреждания на автомобила. Стойността на ремонта на процесния
автомобил, ако бъдат използвани алтернативни части е 1396.86 лева, а стойността на
ремонта по средно пазарни цени с оригинални части и при проверка в сервизи притежаващи
сертификат за качество и такива непритежаващи сертификат за качество е в размер на
1483.86 лева. Увредените детайли са предна броня, преден ляв калник, преден ляв страничен
мигач, лява врата, лайсна лява предна броня, външно огледало ляво. Стойността на нормочас
на труд е 31 лева. Процесният лек автомобил не е в гаранционния срок като действителната
стойност е 2600 лева, а уврежданията по процесния автомобил не надвишават 70% от
2
действителната му стойност, поради което не е налице тотална щета.
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за застраховка "гр. о.". Същата
обезпечава неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
на увреденото лице, обхваща следните материални предпоставки (юридически факти):
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «гр. о.» между
собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което
ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото
застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно размер на
разходите нужни за тяхното отстраняване.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства и приетата и
приобщена към доказателствения материал съдебно автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото
доказателствен материал, както и предвид обявените за безспорни факти, съдът приема за
доказани следните обстоятелства: че е налице валидно сключен договор за застраховка „гр.
о.", сключен между собственика на автобус ZH. T. с рег. № ЕА ***** АА и ответника,
валиден към датата на застрахователното събитие; че ответникът е заплатил сумата от 437.26
лева като обезщетение за причинените имуществени вреди; че на 09.02.2024 г. около 12.00
часа в град Варна, на ул. „Девня“, е налице удар/съприкосновения между извършващия
маневра водач на автобус ZH. T. с рег. № ЕА ***** АА и л.а. „П. **“, че за настъпилото ПТП
е съставен двустранен констативен протокол от 09.02.2024 г. като виновен водач е посочен
водачът на ZH. T. с рег. № ЕА ***** АА, който при извършване на маневра удря паркирания
процесен автомобил. На 13.02.2024 г. уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП като е извършен опис на автомобила и е съставен опис заключение по
щета № ****-****-**-******/13.02.2024 г., в който като увредени детайли са описани –
предна броня, преден ляв калник, преден ляв страничен мигач, лява врата, лява предна
лайсна предна броня и ляво външно огледало. От приетата по делото експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че е налице причинно –
следствена връзка между настъпилото ПТП и реализираните увреждания по процесния
автомобил.
Виновността на водача на ZH. T. с рег. № ЕА ***** АА се доказва и от приетия като
писмено доказателство констативен протокол, който не е оспорен от страна на ответника.
Ответникът, на който се противопоставя този протокол, може на основание чл. 193 ГПК в
срока за отговор на исковата молба, да оспори истинността му. В случай, че не го направи
той губи възможността да стори това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Такова оспорване
от страна на ответника в настоящото производство не е направено. Поради обстоятелството,
че не е оспорена материалната доказателствена стойност на двустранния констативен
протокол за ПТП, същата не е оборена, тя следва да бъде зачетена. В този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на
Върховен касационен съд, решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение №
711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012 г. по търг. д. № 750/2011 г.
на Върховен касационен съд и др.
Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените вреди на чуждо имущество.
Спорният въпрос в настоящото производство е относно обема на отговорността на
застрахователя. Щетата съответства на разходите, необходими за възстановяване на
увреденото имущество, по средни пазарни цени - тоест по цените, за които вместо
3
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество или увреденото
такова да се отремонтира до състоянието му при събитието. Смисълът е да бъде реализирана
обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване
на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск, но същевременно да
не се достигне и до необосновано увеличаване на правната му сфера. В този смисъл
решение № 209/30.01.2012г по т.д. № 1069/2010 г. на 2-ро ТО на ВКС.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими и след
приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по
вид, година на производство и характеристики нови оригинални или алтернативни части,
които имат същото или подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в
състоянието й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза, сред които такива притежаващи ISO и такива непритежаващи ISO. Само така ще се
постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без същевременно да се
стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия. Неоснователно се явява
възражението на ответника, че правото на иск е преклудирано, след като не е подадено
възражение пред застрахователя във връзка с определеното обезщетение, нито е отправяна
нова покана, доколкото същото противоречи на действащата нормативна уредба.
На основание изложените мотиви и при съобразяване на заключението дадено от
вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, която настоящата
инстанция приема като компетентно изготвена, следва да се приеме стойността на ремонта
по средно пазарни цени за оригинални части към датата на събитието като за цената на труда
се съобрази, средно пазарната цена в няколко независими сервиза – такива притежаващи
сертификат за качество и такива непритежаващи сертификат за качество, а именно в размер
на 1483.86 лева. Предвид признатия неизгоден факт от страна на ищеца и ответника,
последният обявен за безспорен между страните, от тази сума следва да се приспадне
заплатената сума от страна на ответника в размер на 473.26 лева като оставащото дължимо
застрахователно обезщетение на причинените имуществени вреди е в размер на 1010.60
лева.
Мотивите, изложени по-горе, водят до извода, че предявения осъдителен иск се явява
основателен и доказан, поради което подлежи на уважаване в претендирания размер. На
уважаване подлежи и искането за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 17.04.2024 г.
По отношение на разноските:
Отправено е искане за присъждане на разноски и от двете страни, но предвид изхода
на спора, такива се следват само на ищцовата страна, която претендира – 50 лева внесена
държавна такса, 150 лева – за изготвяне на експертиза и 480 лева адвокатско възнаграждение
с ДДС. По делото се съдържат доказателства за заплащането на претендираните суми и
затова, че процесуалният представител на ищеца е регистриран по ДДС. В тежест на
4
ответника следва да се възложат разноски в размер на 680 лева, на основание чл. 78, ал.1
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, основание чл. 432 КЗ, „Л. И.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: град С., район С., бул. "С. ш." № ** * да заплати на И. Н. С., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. "З." ** №** сумата от 1010.60 лева /след допуснато
изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща оставащо дължимо обезщетение за
причинените на имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, преден
ляв калник, преден ляв страничен мигач, лява врата, лява предна лайсна предна броня и ляво
външно огледало на собствения му л.а. „П. **“ с рег. № В **** НК, причинени в резултат на
реализирано на 09.02.2024 г. ПТП по вина на водача на автобус ZH. T. с рег. № ЕА ***** АА,
застрахован по договор гр. о. при „Л. И.“ АД, ЕИК *********** ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 17.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА „Л. И.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: град
С., район С., бул. "С. ш." № ** * да заплати на И. Н. С., ЕГН **********, адрес: град В., ул.
"З." ** №** сумата от 680 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК
УКАЗВА на „Л. И.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: град
С., район С., бул. "С. ш." № ** *, че може да заплати присъдените в полза на И. Н. С., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. "З." ** №** суми по следната банкова сметка – BG ** ****
**** **** ****** –специална сметка с титуляр адвокат Й. А.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5