№ 77
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Галина Чавдарова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Николета Н. Николова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213100601332 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по
въззивна жалба подадена от СВ. ЯНЧ. Ш., чрез адв.Ж. против Присъда №
260150 от 21.09.2021 година, постановена по ч.н.дело № 204/2021 година по
описа на ВРС, с която е била оправдана подсъдимата Н. Б. АС. – Ш.А, за
извършено престъпление по чл.182 ал.2 от НК.
Във въззивната частна жалба се излага, че при постановяване на
присъдата са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и че акта е издаден, в нарушение на материалния закон.
С Допълнително уточнение от 25.11.2021 година, адв.Ж. намира, че в
случая е неприложима нормата на чл.9 от НК, като излага и нарочни
съображения в тази насока.
По делото отговор или възражения от подсъдимата не е постъпил.
В съдебно заседание пред ВОС, частния жалбоподател се явява лично и
с адв.Б.Ж. /ВАК/ и поддържа въззивната си жалба.
Подсъдимата Н. Б. АС. – Ш.а, редовно призована, не се явява, но чрез
адв.М.Г. /ВАК/ моли присъдата да бъде потвърдена.
След преценка на доводите, изложени в жалбата и след цялостна
служебна проверка на решението на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
настоящият състав намери за установено следното:
От събраните по делото доказателства и техния анализ се
установява, следната фактическа обстановка:
1
От материалите по делото става ясно, че на 09.06.2010 година
подсъдимата Н.А. и частният тъжител С.Ш. са сключили граждански брак, от
които имат родени две деца - Б.-М. С.Ш., роден на ******* година и Б.-Е.
С.Ш., родена на ********* година.Също е видно, че на 19.04.2019 година,
предвид влошените отношения между съпрузите ВРС е одобрил постигнато
между тях споразумение, основано на сериозно и непоколебимо взаимно
съгласи за прекратяване на брака им.С Решение № 1782 от 24.04.2019 година,
постановено по гр.дело № 15612/2018 година, състав на ВРС приел, че
споразумението между частният тъжител и подсъдимата удовлетворява
изискванията на СК, не противоречи на закона и морала, съблюдава и
защитава интересите на децата.Ето защо съдът, прекратил брачния съюз и
утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51
СК.Съобразно последното упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца било предоставено на майката Н.А.-
Ш.а. Бил определен и режим на лични отношения на бащата С.Ш. и родените
от брака деца Б.-М. С.Ш. и Б.-Е. С.Ш.. Режимът давал възможност на частния
тъжител да вижда и взема децата, както следва:
1. Всяка първа и трета събота от месеца, от 10:00 часа в събота до 16:00
часа в неделя, с преспиване;
2. 15/петнадесет/ дни през лятната ваканция на двете деца, без прекъсване,
съобразно училищния учебен план (неизменна част от Договора за
обучение на всяко дете), което обхваща периода от 17.07. на всяка
календарна година, когато приключва планираният училищен
Ваканционен клуб, до 01.09. на всяка календарна година, когато започва
новата учебна година в училище МФУ „Шарл Перо", където се обучават
двете деца; За осъществяването на този режим на лични отношения през
лятната ваканция майката следвало да уведоми писмено по имейл
бащата за дните, през които децата ще са при него и ако до 30-ти април
майката не е уведомила бащата в писмен вид по имейл, бащата има
право сам да определи дните, през които ще вземе децата като уведоми
писмено по имейл за това майката до 15-ти май;
3. По една седмица от всяка ваканция през учебната година, съобразно
календара на училищния учебен план в училище МФУ „Шарл Перо";
4. За всеки рожден ден на бащата 25 -ти юли - от 17:00 часа до 20:00 часа
на същия ден;
5. Всяка четна година от 9:00 часа на 24-ти декември до 19:00 часа на 28-ми
декември;
6. Всяка нечетна година от 9:00 часа на 29-ти декември до 19:00 часа на 1-
ви януари.
Не е спорно между страните още, че след развода подсъдимата А. - Ш.а
и децата заживели на адрес гр.******************
Разтрогването на брака между страните обаче не изправил отношенията
им, като последните продължили да се характеризират с напрежение и
взаимни обвинения.Практически комуникацията по между им била
прекратена, двамата общували основно изпращайки си е-меил съобщения.На
07.11.2020 година била първата събота от месец ноември 2020 година, като
съобразно съдебното решение следвало бащата да упражни родителските си
права и осъществи личен контакт с децата.Той е бил задължен да ги вземе в
2
10.00 часа и да ги върне в дома на подсъдимата до 16:00 часа в неделния
ден.На посочената дата частния тъжител отишъл до комплекс ********** и
т.к. никой не довел децата в 10.11 часа подал сигнал до местния полицейски
участък, чрез национален телефон № 112.На сигнала се отзовали свидетелите
С.Р. , Г.Т. и И.И.Същите се отправили към дома на подсъдимата и
осъществили разговор с нея, като тя отговорила, че не е бил осъществен
режима на свиждане поради празненство, което предстои и че за това
обстоятелство Ш. е бил уведомен от нея.
При тези доказателства ВРС е приел, че се касае за приложението на
чл.9 от НК, като оправдал подсъдимата А. – Ш.а, за извършено престъпление
по чл.182 ал.2 от НК.
Виждането на настоящата съдебна инстанция е следното:
Съобразно установената съдебна практика, от обективна страна,
престъплението по чл. 182, ал.2 от НК предпоставя да е налице влязло в
сила съдебно решение, уреждащо упражняването на родителски права
или личните контакти с дете; нужно е още родител или друг сродник да
не изпълни или осуети по какъвто и да било начин изпълнението на
постановените от съда мерки. Неизпълнение ще е налице, когато
субектът на престъплението бездейства, т.е. не изпълни конкретните
предписания на съда, а осуетяването е налице, когато деецът, с
действията си създаде каквито и да било обективни пречки за
упражняване на съответното право.От субективна страна, деянието е
умишлено, като може да бъде осъществено и при двете форми на тази
вина, а именно ако съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици свързани и е
искал или е допускал настъпването на тези последици.Отделно от
горното и в този ред на мисли с разпоредбата на чл. 182, ал. 2 НК са
създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на
съдебните решения относно упражняване на родителските права и
лични контакти между децата и родителите, които са разделени или са в
бракоразводен процес. Осигурена е още по-ефикасна наказателноправна
защита на интересите на децата с цел да се създадат възможно най-
благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание.
От друга страна, защитени са и правата на родителите за редовни
контакти с децата, оставени за отглеждане и възпитание на другия
родител. Законът изрично не изисква като задължителен признак на
престъплението наличието на изпълнително производство.В подкрепа
на това становище е обстоятелството, че наказателната отговорност по
3
чл. 182, ал. 2 НК носи не само родител, който не изпълнява съдебното
решение, но и сродници на детето - дядо, баба, братя, сестри и др., които
осуетяват изпълнението му. Следователно субекти на престъплението
могат да бъдат и наказателно отговорни лица, срещу които липсва
основание за образуване на изпълнително производство.
Основния спор между страните не е свързан с установяването на
фактите, а по скоро с правното им значение и конкретните изводи на
решаващия съд, досежно приложението на чл.9 от НК.Процесуалния
представител на частния жалбоподател визира доводи, според които
въпросния текст е неприложим в конкретната хипотеза и че ВРС е подходил
формално, без да изследва в дълбочина създалите се отношения.Също според
него мотивната част на атакуваната присъда съдържа непълноти, на база на
което не може да се направи съждение коя от двете хипотези на чл.9 от НК е
възприел съда – дали деянието е малозначително или явно незначително.От
друга страна, адв.Г., като процесуален представител на подсъдимата намира,
че деянието не попълва състава на чл.182 ал.2 от НК, т.е. то е
несъставомерно, а според него, ако съдът не възприеме този довод, се явява
малозначително, в която насока са мотивите на ВРС.
На първо място съдът приема, че с действията си подсъдимата
формално е осъществила състав на престъпление по чл.182 ал.2 от НК.В
подкрепа на горния извод са всички приложени по делото доказателства –
писмени и гласни.Факт е, че на въпросната дата – 07.11.2020 година същата
не е изпълнила съдебно решение, като е нарушила режима на свиждане на
частния тъжител с неговите деца.Отговаряйки по този начин на основното
възражение на подсъдимата за отсъствието на съставомерност, ВОС намира
за необходимо да поясни и друго:
В разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, законодателя е изразил виждането си
относно това, кое общественоопасно деяние (действие или бездействие) е
престъпление, обявявайки за такова виновното и е обявено от закона за
наказуемо.В нормата на чл.9 ал.2 от НК обаче е изключил от престъпните
посегателства онези действия и/ или бездействия, което макар формално и да
осъществяват признаците на предвидено в закона престъпление, поради
своята малозначителност не са общественоопасни или тяхната обществена
опасност е явно незначителна.Обществената опасност на деянието се
изразява в това, че то засяга /уврежда или застрашава/ обществените
отношения, които нормите на НК охраняват и именно тя е основанието за
криминализирането на деянието като престъпление. За да се позове на чл.9
ал.2 от НК, съдът следва да констатира, че деянието само привидно съдържа
признаците от състава на престъпление, и че при конкретните условия, при
които е извършено, то не е в състояние да засегне обществените отношения
или пък, че тяхното засягане е незначително. И в двата случая законът
свързва наличието им като определя деянието като "малозначително". В тази
връзка съдът дължи преценка на степента на отрицателно въздействие на
самото деяние над охраняваните от съответната норма обществени
отношения, конкретния престъпен резултат, настъпили ли са други
несъставомерни последици, начинът и средствата на извършване, личността
4
на дееца и др.Този извод следва да бъде споделен като съответстващ на
закона.
От една страна, както правилно е посочила контролираната инстанция,
отношенията между частния тъжител и подсъдимата са обтегнати от години,
като причина за това са действията, и поведението и на двамата. От друга
страна обаче, неприязънта им един към друг не може да заличи факта, че
подсъдимият е баща на родените от брачния съюз деца. Тук е мястото да се
отбележи неоснователността на доводите, че въззивният съд не е
конкретизирал коя от двете хипотези на чл.9 ал.2 от НК е приложима към
коментирания случай . На л.13 от мотивите изрично е посочено, че е
приложим чл.9 ал.2 пр.2 от НК, тъй като деянието осъществено от
подсъдимата А. – Ш.а е незначително т.е. изобщо не е обществено опасно.
След като деянието формално осъществява признаците на предвиденото
в закона престъпление по чл.182 ал.2 от НК, настоящия съд следва да провери
законосъобразността на извода на въззивната инстанция, че същото поради
своята незначителност, не е обществено опасно, следователно не е престъпно.
При тази преценка е необходимо да бъдат обсъдени съвкупно всички
елементи от състава на даденото престъпление. Тук е мястото да се отбележи,
че приложението на чл.9 ал.2 от НК / и мотивите на ВРС са изцяло правилни
и в тази насока/ не е ограничено само до някои престъпления, като за да бъде
приложена тази разпоредба е нужна преценка, че обществената опасност на
конкретното престъпление е малозначителна и / или незначителна.В този
смисъл не се споделят изложените съображения във въззвната жалба за
неприложение на чл.9 ал.2 от НК, поради завишената степен на обществена
опасност на престъпното посегателство по принцип, предвид обществените
отношения, защитени с него.Напълно допустимо е в случая да се приеме, че
липсва обществена опасност, стига конкретното деяние да не оказва
отрицателно въздействие върху обществените отношения като цяло, или това
въздействие да е до толкова ограничено, че да липсва реалното им
застрашаване.
По настоящото дело е установено, че макар на посочената дата
подсъдимата да е допуснала отклонение от режима на свиждане, то в
предходни дни децата често, ако не и многократно са посещавали частния
жалбоподател извън този режим, следователно не е пострадала връзката
между него и децата.Не са констатирани каквито и да било симптоми на
отчуждение между тях или на други обстоятелства, които да повлияят
отрицателно на връзката родител – деца.В тази насока мотивите на ВРС са
също правилни и почиват на задълбочен прочит на представените
доказателства.На следващо място, данните за личността на подсъдимата,
макар и не определящи също имат значение за преценката дали деянието е
малозначително и / или незначително, и тези данни не следва да бъдат
пренебрегвани. Подсъдимата е с висше образование, уважаван член на
обществото, не осъждана.Това обстоятелство, преценено в съвкупност с
останалите също дава основание да се приеме за законосъобразен извода на
решаващия съд за приложението на чл.9 ал.2 от НК.
Ето защо, настоящата инстанция приема, че в рамките на своите
правомощия първата е проверила изцяло събраните доказателства и е
постановила правилен и законосъобразен съдебен акт. Направените изводи са
5
обосновани и верни, като въз основа на напълно изяснената фактическа
обстановка, са направени също верни изводи за приложението на чл.9 ал.2 от
НК, или с други думи е разяснено защо стореното от подсъдимата А. – Ш.а не
съставлява престъпление. Така възприетите от въззивната инстанция
фактически положения съответстват на направените от първоинстанционния
съд фактически констатации. Решаващия съд е извел фактическите си изводи
въз основа на законосъобразна и правилна преценка на доказателствата по
делото, без да допуска съществени нарушения на процесуалните правила.
Преценката на доказателствата е подробна, като ВРС е положил процесуални
усилия за попълване на делото с необходимите доказателства, последните е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, и е аргументирал кои от тях
кредитира и защо.
В заключение е нужно да се обърне внимание на следното:
Зрялата възраст и житейски опит на двамата родители предполага, и
зряло / адекватно/ отношение към техните деца.В конкретния случай това
разбиране на съда, е задължавало родителите да подобрят комуникацията по
между си, да изчистят негативите в отношенията си и да общуват по
спокойно, и по интензивно.Тези обстоятелства биха се отразили благоприятно
и спрямо техните деца, които едва ли са положително повлияни от споровете
и нетърпимостта на техните родители.
Предвид изложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260150 от 21.09.20221 година,
постановена по НЧХД № 204, по описа на ВРС за 2021 година, двадесет и
седми състав.
ОСЪЖДА СВ. ЯНЧ. Ш., ЕГН ********** да заплати на Н. Б. АС. –
Ш.А, ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
направени пред въззивната инстанция съдебни разноски – адвокатски
хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6