№ 15274
гр. С., 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110147737 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от З. срещу А. П. Й..
Предявен е иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 2 КЗ.
Ищецът твърди, че на 18.04.2016г. в гр. С., ул. „Д.”, на изхода от магазин „Ф.” А. П.
Й., управлявайки лек автомобил „К.” с рег. № ., неспирайки на знак „стоп”, станал причина
за настъпване на ПТП, удряйки лек автомобил „П.” с рег. № .. На виновния водач бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. За настъпилото ПТП
бил съставен Протокол за ПТП №./18.04.2016г , в който било отразено, че виновният водач
А. П. Й. не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, тъй като към момента
на ПТП, същото му било временно от него. При ПТП били причинени материални вреди на
лек автомобил „П.” с рег. № .. Към датата на събитието гражданската отговорност на
виновния водач А. П. Й. била застрахована в З. по застрахователна полица № . със срок на
валидност от 24.03.2016г. до 24.03.2017г. След предявена претенция от собственика на „П.”
с рег. № . към ищеца, била образувана щета №., извършен оглед и съставен опис на вредите
от увреденото ППС. Било определено застрахователно обезщетение в размер на
1405,66лева, която сума била изплатена на собственика на увредения автомобил с платежно
нареждане №..
ЗК „Ле И.” АД депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, във връзка с което по ч.гр.д. № 6575/2021г., по описа на СРС, 61 състав била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца били
дадени указания за предявяване на установителен иск. Поради това предявява настоящия
1
иск. Моли съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът А.
П. Й. дължи на З. сумата от 1405,66 лева, представляваща платено застрахователно
обезщетение за настъпило на 18.04.2016г. застрахователно събитие – ПТП между лек
автомобил „К.” с рег. № . и л.а. „П.” с рег. № ., за което е образувана щета № ., поради
неспазване правилата за движение по пътищата от водача на лек автомобил „К.”, чиято
гражданска отговорност е застрахована в „ЗК Л. И. със задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите по застрахователна полица № ., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.12.2020г. до
окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. П. Й. чрез особения си представител – адв. Й. Т.
депозира отговор на исковата молба, в която оспорва иска по основание и размер. Оспорва
наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” относно водача на
лек автомобил „К.” с рег. № . и плащането на застрахователни премии по него. Възразява
представеният протокол за ПТП да установява нарушение на ЗДвП на нейния доверител,
както и обстоятелството, същият към датата на ПТП да е бил с отнето свидетелство за
управление на МПС /СУМПС/. Оспорва механизма на ПТП. Прави възражение за
съпричиняване на уврежданията от страна на другия водач – липсвали доказателства
относно скоростта, с която се движил автомобил „П.”. Моли искът да бъде отхвърлен, при
условията на евентуалност претендираната сума да бъде намалена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становището на
страните, прие за установено следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 2 от КЗ:
В тежест на ищеца предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ е да докаже
следните релевантни факти и обстоятелства: наличие на валиден договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между ищеца-застраховател и ответника; противоправно
поведение на ответника при управление на МПС /деликтно поведение/, от което са
произлезли вреди; временно отнето свидетелството за управление на моторното превозно
средство на виновния водач; плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение на увреденото лице или на обезщетилия го застраховател за причинени от
застрахования вреди; вид и размер на вредите.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
От представения от ищеца протокол за ПТП № . от 18.04.2016г., както и от показанията
на свидетелката Х. Б. А. се установява, че на 18.04.2016г. около 10.05ч. в гр. С., ул. „Д.”, в
района на изхода от магазин „Ф.” е настъпило ПТП между лек автомобил „К.” с ДК № .,
управляван от А. П. Й. и лек автомобил „П.” с ДК № СА ., управляван от свидетелката.
Както от приобщения протокол за ПТП, така и от свидетелските показания се установява, че
вина за ПТП има А. Й., който излизайки от крайпътна територия - паркинга на магазин „Ф.”
на бул. „Д.”, не спазил правилата за движение по пътищата - не пропуснал движещия се по
пътя лек автомобил „П.”, и реализира ПТП с него. С поведението си водачът нарушил чл.
37, ал. 3 ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна
2
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е
длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този
път”.
Съдът кредитира изцяло представения от ищеца протокол за ПТП, като съобрази, че
същият е съставен от трето лице – младши автоконтрольор към ОПП-СДВР въз основа на
сведенията, получени от двамата водачи, участници в ПТП, които са подписали протокола
без възражения. Подписите върху протокола не са оспорени от страните по делото.
Този състав кредитира изцяло и показанията на свид. Р., като съобрази, че същите са
логични, последователни и вътрешно безпротиворечиви, като намират подкрепа в протокола
за ПТП и в заключението на АТЕ, приета по делото. В тази насока съдът съобрази, че
свидетелката е и трето, незаинтересовано от изхода на делото лице. От значение е и
обстоятелството, че същата потвърди подписа си, положен в протокола за ПТП в графата за
„участник 2”.
Противоправното поведение на А. Й. се установява и от приобщеното по делото НП №
. от 26.06.2016г., видно от което на виновния водач във връзка с процесното ПТП, за
нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150 лева на основание чл.
179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП. Видно от НП, върху него е направено отбелязване за
връчването му на А. Й. на дата 25.01.2017г. и влизането му в сила на 02.02.2017г.
Видно от приобщената по делото и неоспорена от ответника застрахователна полица
№ BG/22/. от 24.03.2016г., на посочената дата е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност” между собственика на лек автомобил „К.”, управляван към датата на ПТП от
виновния водач – А. Й. и З.. Периодът на застрахователно покрие е бил от 24.03.2016г. –
13:24ч. до 24.03.2017г. – 23:59ч. Горното обуславя извода, че към датата на настъпване на
процесното ПТП – 18.04.2016г. гражданската отговорност на виновния водач, управлявал
лек автомобил „К.”, е била застрахована при ищеца. Изводите в тази насока намират
подкрепа и в приобщената по делото справка от ..
Видно от представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника:
уведомление по щета по полица, доклад по щета № ./1, експертна щета, сравнителна
експертиза по щета, 2 бр. опис – заключение, СУМПС на Х. Р., контролен талон на водач и
свидетелство за регистрация на лек автомобил „П.” с рег. № . /л. 11-17 от делото/, във връзка
с настъпилото ПТП била образувана щета при ищцовото дружество.
Най-сетне, видно от представеното от ищеца платежно нареждане /л. 18 от делото/, на
05.08.2016г. З. е превело по сметка на Х. А. – Р. застрахователно обезщетение в размер на
1405,66 лева.
Съдът, обаче, счита, че събраните по делото доказателства не водят до безспорен извод
- към датата на ПТП виновния водач А. Й. да е управлявал лек автомобил „К.” с рег. № . при
временно отнето СУМПС /на каквото основание в настоящото производство от страна на
ищеца се претендира заплащане на обезщетението от ответника/.
За да направи горния извод, съдът съобрази следното:
3
Видно от НП № . от 25.06.2016г., с което на виновния водач А. П. Й. е била
ангажирана административно-наказателната отговорност във връзка с процесното ПТП, на
същия е била наложена и глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП
/”Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство”, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП /”Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него”. Т.е., по пункт 2 от НП
административно-наказателната отговорност на виновния водач е била ангажирана и за
това, че същият е управлявал МПС без да носи в себе си СУМПС, а не за това, че към този
момент е бил с временно отнето СУМПС, какъвто е съставомерният елемент на чл. 500, ал. 2
КЗ.
По делото не са ангажирани други доказателства, от които да се установява, че към
момента на ПТП виновният водач да е бил с временно отнето СУМПС, като в тази връзка
съдът ще посочи, че приобщения по делото АУАН, съставен срещу А. Й., не е документ, въз
основа на който се ангажира административно-наказателната отговорност на водача. Този
документ е НП, в което изрично е посочено, че тази отговорност е ангажирана, за това, че
водачът е управлявал МПС без да носи в себе си СУМПС, а не за това, че го управлява, след
като е бил лишен от право да управлява МПС временно.
В този смисъл, отразеното в АУАН, че водачът е неправоспособен, както и отразената
като нарушена норма на чл. 150 ЗДвП не обвързва по никакъв начин съда, за разлика от
наказателното постановление, с което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на лицето, но за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно за това, че към
момента на управление на МПС, същият не е носил СУМПС.
Що се отнася до приетата по делото ЗППАМ № . от 19.04.2016г., съдът ще посочи
следното:
Видно от ЗППАМ, с нея на собственика на лек автомобил „К.” с рег. № . е била
наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС
за срок до 1 месец на основание чл. 171, т. 2, б. „и” ЗДвП /ред. ДВ бр. 13/16.02.2016г.,
действаща към датата на ПТП/, съгласно който – „За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: …т. 2 – „временно спиране от
движение на пътно превозно средство”:….б. „и” – „на собственик, който допуска или
предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава
съответното свидетелство за управление и/или е употребило алкохол с концентрация в
кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество - за срок до един месец”.
ЗППАМ, обаче, подлежи на административен и съдебен контрол, доколкото подлежи
на обжалване. Видно от ЗППАМ, за нея липсва отбелязване на връчването й на
заинтересованото лице, нито е налице отбелязване относно влизане в сила на наложената
принудителна мярка. При липса на безспорни доказателства относно влизане в сила на
4
наложената ЗППАМ, съдът не би могъл въз основа на този документ да направи изводи за
това, че към датата на ПТП виновният водач А. П. Й. е управлявал МПС след като временно
му е било отнето СУМПС. Още повече при наличие на влязло в сила НП, с което
административно-наказателната отговорност на А. П. Й. е била ангажирана не за
управление на МПС след временно отнето СУМПС, а за това, че същият управлява МПС без
да носи в себе си СУМПС.
Що се отнася до приетата по делото авто-техническа експертиза /АТЕ/, съдът
кредитира същата, като съобрази, че вещото лице е отговорило в пълнота на поставените
въпроси. Съгласно заключението:
Механизмът на ПТП е следния: на 18.04.2016г. около 10.05ч. лек автомобил „К.” с рег.
№ . се движи в района на паркинга на магазин „Ф.”, при което водачът предприема маневра
за излизане към кръстовището с ул. „Д.”, вследствие на което не пропуска движещия се с
предимство лек автомобил „П.” с рег. № . и реализира ПТП с него.
От представения механизъм на ПТП в отговора на първа задача, сравнението на
щетите в описа на застрахователя и отразените в Протокола за ПТП видими увреждания, се
налага извода, че щетите по лек автомобил „П.” са намират в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „П.” с рег. № ., изчислена
на база пазарни цени към датата на ПТП, е 3113,39 лева – сума, надхвърляща значително
претенцията на ищеца. Обичайните ликвидационни разходи към датата на ПТП са в размер
на 15 лева.
При така установеното съдът счита, че искът по чл. 500, ал. 2 КЗ се явява недоказан и
неоснователен, доколкото ангажираните по делото доказателства не водят до извод – към
настъпване на ПТП, виновният водач – А. Й. да е управлявал МПС, след като временно му е
отнето СУМПС.
С оглед на това искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Пи този изход на делото право на разноски има ответникът. Същият не е сторил
разноски нито в исковото, нито в заповедното производство, доколкото по делото е бил
представляван от назначения по делото особен представител.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„С. срещу А. П. Й. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „Л. иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 2 КЗ за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът А. П. Й. дължи на З. сумата от 1405,66 лева, представляваща
5
платено застрахователно обезщетение за настъпило на 18.04.2016г. застрахователно събитие
– ПТП между лек автомобил „К.” с рег. № . и лек автомобил „П.” с рег. № ., за което е
образувана щета № ., поради неспазване правилата за движение по пътищата от водача на
л.а. „К.”, чиято гражданска отговорност е застрахована в „ЗК Л. И. със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по застрахователна полица № .,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 14.12.2020г. до окончателното плащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6