Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 12374 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 421435 от 04.06.2018 г. по гр.д. № 2617/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 42 състав, е
признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че М.Р.М.
дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 3173, 58 лв.,
представляваща стойност на консумирана, но незаплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2013 г. – м. 04.2016 г. и сумата от 74, 30 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от 30.08.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 592, 60 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за незаплатена топлинна енергия
за периода 15.08.2014 г. – 21.08.2017 г., както и сумата от 16, 67 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
същия период, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60068/2017 г. на СРС, 42 състав. Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Б.“
ООД.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника М.Р.М.
чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. М., с която
първоинстанционното решение се обжалва в цялост. Изложени са доводи за
неправилност на извода на районния съд, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот, тъй като по делото не е представен нотариален акт съгласно
изискването на чл. 35, ал. 2 ЖСК, а обстоятелството кои са регистрираните
постоянен и настоящ адрес на лицето, въззивника намира за неотносими към
притежавано от него право на собственост. Посочва се, че в представените по
делото доказателства има данни за друг собственик. Направено е и оплакване за
неправилно приложение по време на общите условия на ищцовото дружество и във
връзка с началния момент, от който започва да тече погасителната давност. С
оглед на изложеното се моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените
искове отвхърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната
жалба от ищцовото дружество и третото лице-помагач.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по същество е неправилно по следните съображения.
Основното възражение във въззивната жалба е, че по делото не е доказано
ответникът да е собственик на процесния недвижим имот. По отношение на този имот
с абонатен номер 178050 – апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. „******,
по делото са приложени окончателен разделителен протокол за апартаментите,
ателиетата и гаражите в жилищната сграда на ЖСК „Наука“ при ГК на БПФК – София,
находяща се на ул. „******, гр. София, утвърден от общото събрание на ЖСК с
протокол № 30 от 28.01.1991 г., с който на ответника М.М. е предоставен
процесният апартамент, списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна
сграда ЖСК „Наука“ и списък на етажни собственици, приложение към договор № 737/25.10.2001
г., сключен между общото събрание на собствениците и „Б.Б.“ ООД, в които срещу
процесния апартамент е записано името Е.А.Р.. По делото са приети и два
формуляра за отчет, представени от третото лице-помагач, като в единия от тях
за отчет, извършен на 07.05.2015 г. има положен подпис за клиент без име, а в
другия, извършен на 12.05.2014 г., има положен подпис за клиент със саморъчно
изписано име Вера Микова.
С оглед на събраните доказателства въззивният съд намира, че по делото
не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в приложимата към процесния
период редакция след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., което качество
законът свързва с притежаване на право на собственост или вещно право на
ползване върху недвижим имот. В разглеждания случай не са събрани доказателства
за това М.М. да притежава право на собственост или вещно право на ползване върху
процесния апартамент № 21. Единственият документ, в който се споменава неговото
име, е разпределителният протокол, утвърден от общото събрание на ЖСК „Наука“ с
протокол № 30 от 28.01.1991 г., като направеното във въззивната жалба
възражение за липсата на нотариален акт, издаден по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК,
с който по изричната законова разпоредба се придобива правото на собственост върху имота и
идеалните части от общите части на сградата, е основателно. Такъв нотариален акт
не е представен. В останалите документи по отношение на апартамента са посочени
различни лица – Е.Р.в списък за броя на живущите по апартаменти и списък на
етажни собственици, приложение към договора, сключен с „Б.Б.“ ООД десет години
след изготвянето на разпределителния протокол, и В.М.в единия от отчетите,
представени от третото лице-помагач през 2014 г. Обстоятелството дали
регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответника съвпадат с адреса на
процесния недвижим имот, само по себе си не може да доведе до извод за
притежавано от него право на собственост или вещно право на ползване върху
апартамента.
В тежест на ищцовото дружество е било да установи, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия. При прилагане на неблагоприятните последици
от разпределянето на доказателствената тежест, въззивният съд приема, че
предявените искове са недоказани и неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени. Следователно обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, а
предявените искове изцяло отхвърлени.
При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените разноски в хода на заповедното, първоинстанционното и въззивното
производство. Съгласно приложените на л. 14 от заповедното производство и л. 45
от първоинстанционното производство договори
за правна помощ и съдействие ответникът е заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. за заповедното производство и 500 лв. за
исковото производство, като договорите имат характер на разписка. Във въззивното
производство ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. съобразно приложената на л. 30 разписка, както и държавна такса в общ
размер от 138, 47 лв., видно от платежните, приложени на л. 11 и л. 16 от
въззивното производство. Възражението на ищцовото дружество за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съобразено с
минималния размер, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, който е 500
лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 421435 от 04.06.2018 г.
по
гр.д. № 2617/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 42 състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
по реда на чл. 422 ГПК искове за признаване за установено, че М.Р.М., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата
от 3173, 58 лв., представляваща стойност на консумирана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. „******,
абонатен номер 178050, за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2016 г. и сумата от 74,
30 лв., представляваща главница за дялово разпределение за същия период, ведно
със законната лихва върху двете главници, считано от 30.08.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата
от 592, 90 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода 15.08.2014 г. – 21.08.2017 г., както и сумата от
16, 67 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за същия период, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60068/2017 г. на
СРС, 42 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Р.М., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лв. разноски за
заповедното производство, сумата от 500 лв. разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата от 638, 47 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.