РЕШЕНИЕ
№ 537
гр. Пловдив, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300500406 по описа за 2023 година
Въззивното производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на
ответниците по спора Р. К. Г. и Т. В. Г. срещу Решение № 3724 от 13.11.2022 г. пост. по
гр.д. № 15 284/2021 г. на РС – Пловдив в осъдителната му част, с която е Постановено:
Осъжда Р. К. Г. да заплати на Д. П. Х. сумата 218, 45 лв. и на М. Д. Х. - сумата 218,
45 лв., които суми съставляващи една втора от припадащата се на Р. К. Г. част от
разноските, направени за ремонт на покрив на сграда с адрес ******, с идентификатор по
КККР 56784.531.901, ведно със законната лихва върху сумите от предявяването на иска –
28.09.2021 г., до окончателното им изплащане;
Осъжда Т. В. Г. да заплати на Д. П. Х. сумата 218, 45 лв. и на М. Д. Х. - сумата 218,
45 лв., които суми съставляващи една втора от припадащата се на Т. В. Г. част от разноските
за ремонт на покрив на сграда с адрес ***, с идентификатор по КККР 56784.531.901, ведно
със законната лихва върху сумите от предявяването на иска – 28.09.2021 г., до
окончателното им изплащане.
Въззивниците поддържат решението в обжалваната му осъдителна част да е
неправилно и искат неговата отмяна и отхвърляне на иска с присъждане на направените за
двете инстанции разноски.
Въззиваемите са депозирали отговор за неоснователност на жалбата. Претендират
направените за въззивното производство разноски.
Съдът установи следното:
Иск с правно основание чл. 30 ал. 3 от ЗС във вр. с чл. 3 от ЗУЕС.
1
Ищците са претендирали за осъждането на ответниците да им заплатят сумата 2 207,
32 лв., представляващи една втора част от направените от тях разноски за текущ ремонт на
покрива на двуетажната с призем жилищна сграда в ***р.*** с идентификатор
56784.531.901, в извършването на който ответниците са отказали да участват, а след
извършването му от ищците са отказали да им заплатят разходите за него съобразно дела им
в съсобствеността на общите части.
Ответниците са оспорили иска с възражения че ищците са предприели и извършили
ненужен ремонт - текущ, тъй като от районната администрация е било издадено
предписание на собствениците да извършат основен ремонт, което ищците не спазили.
Възразили са относно вида, количеството и стойността на извършените СМР.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства районният съд е
уважил иска за част от претендираните СМР – действително извършените според
заключенията на приетите по делото СТЕ, и по установените от същите среднопазарни
стойности за направените за тях разходи, а в останалата част искът е отхвърлен.
В отхвърлителната част решението е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на настоящата въззивна проверка е решението в осъдителната му част.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Относно неговата правилност – във
връзка с възведените в жалбата оплаквания, се констатира следното:
Въззивниците поддържат неправилност на решението със следните доводи:
1/ Неправилно съдът приел че въззиваемите – ищци са извършили ремонт на обща
част на сградата – нейния покрив. Поддържа се, че от приетите по делото СТЕ се
установило, че същите са извършили ремонт в неизградения трети жилищен етаж на
сградата – между бетонната плоча и покривната конструкция, конкретно в северозападната
част в това подпокривно пространство, който съгласно приетия по делото договор за
доброволна делба от 28.06.2010 г. съставлява обект, именуван „ Таван № 1 „ с площ от 30,27
кв.м. и е собственост на ищците като прилежащо към самостоятелния им обект в сградата
таванско помещение. Този факт се потвърждавал и от приетия по делото „ Констативен
протокол за техническото състояние на покривната конструкция на сграда „ от 15.06.2018 г.
на комисията при Община Пловдив;
2/ Въззиваемите – ищци не доказали че всички претендирани от тях строително –
монтажни работи са действително извършени. В тази насока се поддържа да не е съобразено
от съда констатираните от вещите лица значителни несъответствия между претендираните и
извършените дейности. Налице била неяснота относно това кога е изпълнена тухлената
стена по западната фасада на сградата между плочата за третия етаж и покривната
конструкция – констатирана от комисията на 15.06.2018 г., не бил посочен вида на тухлите.
Напълно възможно и логично било тези тухли да са идентични с констатираната от вещото
лице Х. „ тухлената зидария с газобетонни тухли итош „ и това изпълнение да е
съществувало към 15.06.2018 г.;
3/ Неправилно съдът не подложил на обсъждане и преценка показанията на ищцовия
свидетел К., който в качеството му на управител на „ К. „ ЕООД е подписал на 02.03.2021 г.
„ Акт за установяване извършването на допълнителни натурални видове СМР“, извършени
от работници на дружеството и констатирани от свидетеля като управител на същото.
Показанията на свидетеля не били подробни, последователни и логични, същият не посочил
къде са изхвърлени строителните отпадъци предвид задължителната регламентация за
начина и местата за тяхното изхвърляне. Така този акт – според въззивниците, е с невярно
2
съдържание, тъй като установява СМР, които не са извършени в действителност;
4/ Съдът не отчел недобросъвестното поведение на ищците – подписали казания в т.
2 Акт, въпреки че значителна част от посочените в него строителни дейности не са
извършени и без да уведомят въззивниците за датата и часа на съставянето на акта с оглед
фактическото установяване на СМР от тяхна страна и възражения за неизвършени такива.
Ищците били недобросъвестни и защото не са изпълнили предписанията по чл. чл. 195 и 196
от ЗУТ, дадени от инженер Д.П. – *** на район ***, в негово Писмо с изх. №
48П577/15.10.2019 г.. Съгласно казаното писмо е следвало да се направи не текущ, а основен
ремонт на покривната конструкция и подпокривното пространство чрез пълно обследване
на фактическото състояние на сградата от правоспособни проектант – конструктори, които
да изготвят и съответната експертиза и инвестиционен проект и същите да се одобрят от
районната администрация. Вместо това ищците предприели текущ ремонт чрез оферта на
избрано от тях дружество – „ К. „ ЕООД за извършване на ремонта при неспазване на
дадените предписания.
Въззиваемите поддържат решението да е постановено в съответствие с материалния
закон и да не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Подпокривното
пространство вследствие нереализираното строителство на трети етаж на сградата
съставлява обща част на сградата и в разходите за неговата поддръжка и ремонт участват
всички съсобственици съобразно квотите си. Обсъдени са всички събрани по делото
доказателства, в т.ч. и показанията на свидетеля К. и на база съвкупната преценка на тези
показания и заключенията на приетите две СТЕ е правилно установен вида, обема и
стойността на извършените СМР, като заключенията и на двете СТЕ не са оспорени от
въззивниците. С Писмо изх. № 48 – П – 577/7 от 14.12.2018 г. страните са уведомени че е
тяхно задължение да поддържат сградата в добро техническо състояние и че ремонта, който
са длъжни да извършат съгласно Констативен протокол от 15.06.2018 г. е „ текущ ремонт „ и
за него не се издава разрешение за строеж съгласно чл. 151 ал. 1 от ЗУТ.
Безспорно е установено по делото, че страните са собственици на двуетажната с
призем жилищна сграда – с идентификатор по КККР на гр.*** 56784.531.901, като
въззиваемите – ищци са собственици на втори етаж, съставляващ самостоятелен жилищен
имот с идентификатор 56784.531.901.1, а въззивниците – ответници са собственици на
жилището, заемащо целия първи етаж на сградата.
Няма спор че за сградата е било предвидено застрояване и с трети жилищен етаж, но
със Заповед № СД – 1/13.01.1997 г. на Кмета на Община Пловдив е отменена Заповед № СД
– 13/9.2.1988 г., с която на третото лице Н.Е.К. като собственик на отчужден имот пл. № ***
в гр.***, *** е отстъпено право на строеж на едно жилище / апартамент / върху останалата
1/3 ид.ч. от държавен парцел V – 901 в кв. 53 и правото на трети жилищен етаж не е
осъществено.
Безспорно установено е, че въззиваемите са извършили през 2020 г. текущ ремонт на
подпокривното пространство на сградата поради лошото му състояние, довело до течове в
тяхното жилище. В тази насока / относно техническото състояние и течовете / е и
представения Констативен протокол на Комисия при Община Пловдив – район Южен от
15.06.2018 г. за техническото състояние на покривната конструкция на сградата. В същия е
отразено че сградата е построена като двуетажна с призем. По проектна документация в
същата е следвало да се изгради и трети жилищен етаж, който към датата на огледа не е
реализиран, поради което е поставен временен покрив над втори жилищен етаж. Покривът е
двускатен, скатовете са развити по северната и южната фасада. От източната фасада
сградата е в режим на свързано застрояване, от западната е с прозорци. При извършения
оглед на подпокривното пространство / тавана / и покрива е констатирано че оформените в
него отвори за прозорци и врати не са затворени, а разстоянията между зидовете и
3
покривната конструкция не са запушени, в резултат на което достъпът на дъжд, сняг и
градушка не е напълно ограничен. Отразено е от много добро до задоволително състояние
на ребра, столици и попове, със следи от теч по някои от тях, констатирано е лошо
състояние на летвената скара – изкривени летви и загниващи участъци, и липса на
противопожарен надзид.
Ищците са представили Акт обр. 19 от 02.03.2021 г. за извършен и приет от тях
ремонт от „ К. „ ЕООД. Разпитан като свидетел е управителя на фирмата Г. К., който е
подписал казания Акт обр. 19 за изпълнителя. Депозира показания да са извършени всички
посочени в същия СМР.
Назначени са по делото две СТЕ. И от двете заключения – изготвени след огледи на
място, се установява, че не всички описани в акта за приемане на работата СМР са
извършени. Описани са извършените и неизвършените такива, посочени са разходите за
извършените – съобразно вида и количеството и вложените материали и труд, определени
на база среднопазарните цени към момента на извършването, като стойностите им в двете
заключения са почти идентични.
Прието е от районния съд, че искът е основателен само за извършените СМР по
отстраняването, поправянето, поддръжката и запазването на общата част във връзка с
констатациите и предписанията на казаната комисия, необходими за привеждане на общата
част в състояние съгласно нейното и на цялата сграда предназначение и направените за тях
разходи се дължат. Те са присъдени в размерите, установени от повторната СТЕ, изключая
разходите за доставка и полагане на монтажна пяна за запушване на отвори – които са
присъдени в размера им по Акт обр. 19, който е по нисък от размера, посочен и от двете
СТЕ. Тоест искът е уважен за действително извършените СМР и разходите за тях към датата
на извършването.
С оглед така установеното жалбата е неоснователна.
Действително, според представения протокол за доброволна делба от 26.08.2010 г.
всяко от жилищата има като принадлежности освен мазета и тавански помещения. По
делото обаче липсват данни подпокривното пространство да съставлява обособени такива
помещения, респ. ремонтът да е извършван в помещението на ищците. Напротив – и
протокола на комисията при Община Пловдив, и от двете СТЕ – извършвали оглед на място,
се установява, че съществува едно цяло подпокривно пространство, в което не са обособени
отделни помещения посредством изпълнени преградни стени.
Съобразени са несъответствията между описаните в акт обр. 19 СМР и показанията
на свидетеля К. от една страна и от друга - действително извършените такива според
заключенията на приетите две СТЕ, в която насока вещите лица нямат различия. Искът е
уважен за действително извършените СМР и разходите към датата на извършването им.
Всички те са доказани по основание и размер от въззиваемите – ищци, в т.ч. и процесната
зидария с тухли итонг от 25 см.. Не са присъждани разходи за неизвършени СМР – противно
на поддържаното от въззивниците.
Действително с Писмо изх. № 48П577/15.10.2019 г., изпратено от Община Пловдив,
район Южен до въззивниците Г., са дадени предписания за предприемане на действия за
основен ремонт на подпокривното пространство и покривната конструкция - след
установяване на състоянието им от проектанти – конструктори, изготвяне на
инвестиционните проекти по съответните части и одобряване на проектите от районната
администрация и издаване на разрешение за строеж. Същевременно обаче до въззиваемите –
ищци е изпратено Писмо изх. № 48 – П – 577/7 от 14.12.2018 г., също от район Южен при
Община Пловдив, с което те са уведомени, че ремонта, който са длъжни да извършат
съгласно установеното с Констативен протокол от 15.06.2018 г. е текущ ремонт и за него не
се издава разрешение за строеж съгласно чл. 151 ал. 1 от ЗУТ. Тоест техническите
4
предписания от съответната районна администрация до тях са за извършване на текущ
ремонт. В този смисъл не са налице неправомерни действия на ищците, извършеният от тях
ремонт на подпокривното пространство и покривната конструкция не се явява „ ненужен „..
Дори и да се приеме че последните се нуждаят от основен ремонт, то извършения текущ
такъв от въззиваемите – явяващ се неотложен поради появилите се в сградата течове, не
освобождава въззивниците от отговорността за припадащата им се част от направените за
него разноски.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3724 от 13.11.2022 г. пост. по гр.д. № 15 284/2021 г. на РС
– Пловдив в обжалваната осъдителна част, с която е Постановено:
Осъжда Р. К. Г. да заплати на Д. П. Х. сумата 218, 45 лв. и на М. Д. Х. - сумата 218,
45 лв., които суми съставляващи една втора от припадащата се на Р. К. Г. част от
разноските, направени за ремонт на покрив на сграда с адрес ***, с идентификатор по КККР
56784.531.901, ведно със законната лихва върху сумите от предявяването на иска –
28.09.2021 г., до окончателното им изплащане;
Осъжда Т. В. Г. да заплати на Д. П. Х. сумата 218, 45 лв. и на М. Д. Х. - сумата 218,
45 лв., които суми съставляващи една втора от припадащата се на Т. В. Г. част от разноските
за ремонт на покрив на сграда с адрес ***, с идентификатор по КККР 56784.531.901, ведно
със законната лихва върху сумите от предявяването на иска – 28.09.2021 г., до
окончателното им изплащане;
Осъжда Р. К. Г. и Т. В. Г. да заплатят на Д. П. Х. и на М. Д. Х. разноски по
съразмерност в размер на 591,16 лева;
Осъжда Д. П. Х. и на М. Д. Х. да заплатят на Р. К. Г. и Т. В. Г. разноски по
съразмерност в размер на 355, 70 лева.
Осъжда Р. К. Г., ЕГН – ********** и Т. В. Г., ЕГН – ********** да заплатят на Д. П.
Х., ЕГН - ********** и на М. Д. Х., ЕГН – ********** деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 500 / петстотин / лв. – възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5