Решение по дело №151/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 210, ал. 3 във връзка с чл. 215, ал. 2 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на В.Д.В. *** и А.Д.К. ***, подадена от адв. пълномощник, против писмо изх.№ 1549/22.04.2019г. на Община Ружинци за оценка по чл.210,ал.1 от ЗУТ  относно имот с идентификатор №23672.207.57 в землището на с.Дреновец , обл.Видин с искане за обявяване на нищожност на обжалвания административен акт и отмяна на същия като незаконосъобразен по съображения, че същият има характер на административен акт и засяга техните права и законни интереси.

Съобразно указания на ВАС след отстраняване на нередовности на жалбата, предмет на оспорване в настоящето производство е Решение, взето с протокол  №1/15.04.2019г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 134 от 12.03.2019 г. на Кмета на Община Ружинци, в частта, в която комисията е определила обезщетение за учредяване на сервитутно право - право на преминаване за обект "Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД, паралелно на северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница", за недвижим имот в землището на с.Дреновец , бивша собственост на Д.В.З., с идентификатор №23672.207.57 в землището на с.Дреновец , обл.Видин, в размер на 1031,68 лв.

В жалбата се поддържа, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения в административно-производствените правила. Сочи се , че определеното обезщетение е твърде занижено и не съответства на реалната  цена на имота. Сочи се , че предвид постоянната съдебна практика пазарни цени са тези , които съответстват на действителните цени на имота и са установени при сделки на свободния пазар , извършени за имоти със сходни характеристики. Сочи се и че не е ясно и кой е изготвил оценката , по каква методика и критерии и дали изобщо е мотивирана.

Иска се от Съда да обяви нищожност на обжалвания административен акт, респ. да отмени същия като незаконосъобразен в частта на определеното им обезщетение. Претендират се и направените по делото разноски.

С определение , постановено в открито съдебно заседание , съдебното производство е прекратено по отношение на А.Д.К. поради извършено правоприемство в хода на производството , съобразно което изключителен собственик на процесния имот е жалбоподателят В.Д.В..*** не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна "Булгартрансгаз" ЕАД, гр. София, не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № РД 02 – 15 – 27 от 11.03.2014 г. на Министъра на МРРБ, е одобрен проектът на ПУП – парцеларен план за обект "Преносен газопровод "Южен поток" на територията на Република България" за част от общата дължина на газопровода на територията на Област Видин, Община Ружинци и други общини, посочени изрично в заповедта. Заповедта на МРРБ е публикувана в ДВ бр. 27/25.03.2014 г., като по делото не се представиха доказателства ПУП да е оспорван по какъвто и да било начин от страна на жалбоподателя, поради което е влязъл в сила по отношение на имота на жалбоподателя.

Със Заповед № 134/12.03.2019 г. на Кмета на Община Ружинци , във връзка с чл.64,ал.6 от Закона за енергетиката  относно учредяване на сервитутни права за обект „Разширяване на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ЕАД паралелно на северния  /магистрален газопровод до българо-сръбската граница“ е назначена комисия по чл. 210 от ЗУТ да разгледа и одобри изготвените от независи оценител пазарни оценки за обезщетение на собствениците на засегнатите имоти в землищата на с.Динково , с.Тополовец и с.Дреновец. С Решение , обективирано в протокол № 1 от 15.04.2019г. , комисията като е разгледала изготвените от лицензиран оценител, пазарни оценки, е приела същите като съобразени в максимална степен с пазарната конюнктура и отразяващи обективно пазарната цена на земеделските земи за учредяване на сервитут.

Видно от представеното решение № 7072/09.06.2000г. на ПК-Ружинци, на наследодателя на жалбоподателя-Д.В.З. е възстановено правото на собственост върху нива от 5,530 дка в м.Тополовски път в землището на с.Дреновец , като видно от скица на имота –имот с № 207507, същият  е с начин на трайно ползване нива и отбелязана категория при неполивни условия трета. Видно от доказателствата по делото наследственият на жалбоподателя имот попада в сервитута на газопровода и прилежащата му инфраструктура като площта , попадаща в сервитута, е 1,566 дка , а незасегната част е 3,965 дка. Горното е видно и от регистъра на засегнатите имоти в землището на с.Дреновец , с приложено копие от кадастралната карта за всеки от имотите, вкл. и процесния, който съгласно КККР представлява имот 23672.207.57 с НТП нива с площ 5531 кв.м.

Видно от експертната оценка, въз основа на която е определено обезщетението за имота на жалбоподателя с оспореното решение , в същата е посочено , че е изготвена в съответствие с Българските стандарти за оценяване от 01.06.2018г. Използвани са два метода на оценяване-сравнителен метод/метод на пазарните аналози/ и метод на капитализация на доходите.Оценката на земята по метода на пазарния аналог е изготвена въз основа на предлагани за продажба и реализирани продажби на земеделски земи в землищата на Община Ружинци. Конкретно за имота на жалоподателя е приета цена на дка по метода на пазарния аналог в размер на 1250 лв. Оценката на земята по метода на капитализация на доходите е изготвена при приета от оценителя годишна рента от 50 лв на дка и норма на възвращаемост 5% при ръст 1%.   При тези показатели оценката по този метод е определена на 1100 лв. При тегловни коефиценти 80% на 20% в полза на метода на пазарните аналози/водещ до по-висока оценка/ е определена окончателна пазарна стойност за имота в размер на 1220 лв.Размерът на еднократното парично обезщетение е определен въз основа на получената окончателна пазарна цена , коригирана с коефициент , отчитащ безсрочността на сервитута-0,9, и коефициент за вида на ограниченията , който е приет за 0,6. Получената пазарна стойност на сервитутното право на имота е в размер на 1031,68 лв.

По делото е назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза, която е установила , че частта , попадаща в сервитута на енергийния обект е 1,566 дка , а незасегната площ е в размер на 3,965 дка . От направената справка в СГКК-Видин за извършени сделки в землището на с.Дреновец вещото лице е установило цената на имотите , която през втората половина на 2018г се е повишила и в зависимост от категорията е от 960 лв на дка до 1100 лв на дка. Посочено е в заключението , че средната цена на имоти с показатели, близки до процесния, е 1200 лв , като от представените нотариални актове вещото лице е установило , че на всички е посочена категория при неполивни условия. Определянето на пазарната цена на имота вещото лице е извършило при прилагане на разпоредбите на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС №118/26.05.1998г.-чл.3 и чл.4 от същата, като е приета годишна рента от 50 лв/дка. След диференциране на началната цена по чл.3 от наредбата с коефициентите по чл.4 от наредбата е получена цена от 2000 лв/дка.

Чрез използване на сравнителен метод /метод на пазарния аналог вещото лице въз основа на  приетата от него средна цена за имоти, близки до процесния, от 1200 лв/дка, като е приложил коефициент за поливност от 0,6 , с оглед установената поливност на имота , за което е приложена справка от „Напоителни системи“ЕАД-клон Видин , е посочил цена на дка 1920 лв. При тегловни коефициенти 50% на 50% е получена цена на дка 1960 лв. Така получената пазарна стойност на имота е коригирана съобразно Наредба № 16 с коефициент, отчитащ срока на ограниченията/0,9/ , и с коефициент , отчитащ вида на ограниченията, което вещото лице е приело за 0,8 с оглед обстоятелството , че земите в сервитутната зона  могат да се ползват само за засяване на едногодишни култури с къса коренова система. Получената стойност на еднократното парично обезщетение е в размер на 2209,94 лв.

Вещото лице е установило от представеното копие на ПУП , че сервитутът заема терена до пътя като незасегнатата от сервитута земя отговоря на изискванията за самостоятелен имот.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна - собственик на имота, предмет на оспореното решение, чиито права и законни интереси са засегнати. Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.  

Оспореният административен акт е издаден от компетентен колективен орган, поименно назначен със заповед на Кмета на община Ружинци, съобразно предоставените му със закона правомощия, поради което доводите за нищожност на оспорения акт- в случая решението на комисията , са неоснователни. Решението е издадено в необходимата форма, надлежно подписано от всички членове на комисията, в състава, определен в заповедта на Кмета на община Ружинци и при спазване на реквизитите на съдържанието, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.

Същото е мотивирано, тъй като в него се съдържат както правните, така и фактическите основания за издаването му. Спазени са и административно-производствени правила при издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути.

Сервитутите, съгласно разпоредбата на ал. 2 на чл. 64 от ЗЕ, са следните: 1. право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; 2. право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1; 3. ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти.

С разпоредбата на ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ се урежда възникването на сервитутите по ал. 2, а именно: 1. когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти; 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

Съгласно ал. 6 определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и чл. 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител, като обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.

Безспорно е, че обекта "Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница" представлява енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че трасето на този обект преминава през процесния поземлен имот, находящ се в землището на с.Дреновец, като се установява по делото сервитутната площ от имота , попадаща в трасето на газопроводната линия. Предвид естеството на енергийният обект безспорно е че сервитутът се изразява в право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по чл. 64, ал. 1 от ЗЕ, право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по чл. 64, ал. 1 от ЗЕ и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти.  

Съгласно правилото на чл. 210, ал. 1 ЗУТ размерът на обезщетението, включително и за предвидения сервитут, следва да бъде определен от компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на действителната цена на имота, и са установени при сделки, извършени през процесния относим период, за имоти със сходно местоположение и характеристики. Приложими при определяне размера на обезщетението са и въведените с чл. 65, ал. 1 от ЗЕ критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения на ползването, както и справедливата пазарна стойност. По отношение на критерия справедлива пазарна стойност съдът възприема стойността , която е приета в експертната оценка , въз основа на която е определено обезщетението от Комисията, чието решение се обжалва. Съдът не кредитира заключението на вещото лице относно определената справедлива пазарна стойност на имота , предвид на следното: Вещото лице е използвало два метода за определяне на цената–нормативен и метод на  пазарния аналог. При използване на нормативния метод цената е определена по реда на Наредбата за реда за определяне цените на земеделските земи. В чл.1 от същата обаче изрично е очертано приложното поле на наредбата като определянето на обезщетението по ЗЕ не е в обхвата на наредбата и същата е неприложима в случая. Прилагането и за определяне на обезщетенията при сервитути е само между такива , възникващи между държавата и физическо лице/юричическо лице, а разпоредбата на чл.64,ал.1 от ЗЕ изрично предвижда възникването на сервитута по ЗЕ в полза на лицата , които ще изграждат и експлоатират енергийния обект- в случая „Булгартрансгаз“ЕАД. При използване на метода на пазарния аналог вещото лице е установило цената при покупко-прадажба на имоти , близки до процесния-1200 лв , но е коригирало цената с коефициент за поливност 0,6 за северна България/коефициента , установен в чл.4,ал.1,т.2 от Наредбата за реда за определяне на цените на земеделските земи/ , тъй като в н.а сделките са изповядани при условия на неполивност на имотите , а настоящият е поливен. Съдът не възприема така посочената стойност на имота по метода на пазарния аналог. Същият предпоставя установяване на реалната цена на имота при изследване цената на имоти със сходни характеристики чрез съпоставяне с реално извършени сделки на такива имоти. Видно от изложените обстоятелства в заключението, такива сделки има извършени/наличието на такива сделки изключва приложението на наредбата и по ЗДС/ , като в съдебно заседание вещото лице установява , че е установило цената изключително върху сделки , извършени в землището на с.Дреновец. Така установената от него цена е 1200 лв/дка. Съдът не възприема съображенията на вещото лице за увеличаване на стойността на имота , установена по метода на пазарния аналог, с коефициент за поливност, тъй като установената пазарна стойност от 1200 лв е реалната такава и за процесния имот. Единственото съображение за увеличаване на стойността е отбелязването в нотариалните актове на сравнените сделки , че имотите, които вещото лице е посочило в заключението като сходни на този на жалбоподателя, и това обстоятелство не се оспорва и при изслушването му в съдебно заседание, са посочени при категория с „неполивност“ на имотите. Видно обаче от писмените доказателства по делото-скица на имота , както и актуална сделка , извършена с процесния имот- договор за доброволна делба от 01.11.2019г., процесният имот е описан като „нива, трета категория при неполивни условия“/т.1.3 от договора за доброволна делба/.Предвид на горното липсва основание за увеличаване на цената на имота с коефициент за поливност на същия , тъй като процесният не се различава от другите имоти в района със сходни характеристики, въз основа на които вещото лице е установило средната пазарна цена, а именно 1200 лв. В случая видно от експертната оценка , изготвена в административното производство, приетата такава за имота е 1250 лв, която е по благоприятната за жалбоподателя и се възприема от съда. Горното сочи на обективност на приетата от експерта пазарна цена на дка по метода на пазарния аналог. Следва да бъде възприета и посочената от вещото лице приходна стойност , определена по метода на капитализация на доходите , въз основа на приета годишна рента 50 лв /дка , норма на възвращаемост 5% при ръст 1%, а именно в размер на 1100 лв/дка . Видно от заключението и на вещото по съдебно-оценъчната експертиза, това е именно стойността на годишна рента от дка, която е приета и от вещото лице по делото , което сочи на обективност на експертната оценка в административното производство. При тегловни коефициенти 80% на 20% определената справедлива пазарна стойност на имота от 1220 лв на дка следва да бъде възприета и от съда. Същото тегловно разпределение е по-благоприятно за жалбоподателя от възприетото от вещото лице по делото 50% на 50%.

Предвид гореизложеното следва да се възприеме посочената единична пазарна стойност на имота от 1220 лв и пазарна стойност на целия от 6748,22 лв. , съобразно изготвената в административното производство експертна оценка. Въз основа на същата съдът счита , че правилно е определена стойността на справедливото парично обезщетение за частта на имота, засегната от сервитута. Видно и от двете експертни заключения, същата се определя въз основа на установената пазарна стойност , коригирана с коефициенти за срочността на сервитута , който се възприема и от двамата експерта за 0,9 с оглед неговата безсрочност, и с коефициент , отчитащ вида на ограниченията , който следва да бъде определян от 0,5 до 1,0. В случая в експертното заключение при определяне на корекционния коефициент, отчитащ вида на ограниченията, от 0,6 , е отчетена разпоредбата чл.20,ал.2 от НАРЕДБА № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, съобразно която земеделската земя и предоставените поземлени имоти в горски територии (просеки) в сервитутната зона на газоенергийните обекти могат да се използват само за засяване с едногодишни култури с къса коренова система, като е отчетен коефициента при съобразяване на предназначението и начина на трайно ползване на имота/прието е че не се засяга значително/. Прилагането на по-голям от посочения коефициент с позоваване единствено на нормативните ограничения е необосновано. Нормативите ограничения , които са предвидени , следва да бъдат съобразени с конкретния имот , приложимостта им към същия . Действително разпоредбата на чл.20,ал.2 от Наредба №16 предвижда посочените ограничения за земеделските земи, но при конкретното определяне на приложимия коефициент за корекция следва да се установи по какъв начин се отразява тези ограничения на конкретния имот , именно въз основа на което да се определи справедливо обезщетение. В случая процесният имот е с начин на трайно ползване–нива , съгласно класификатора за начина на трайно ползване на поземлените имоти ,  и като такъв не може да се ползва за засаждане на трайни насаждения, което изисква промяна на предназначението на имота, поради което начинът на трайно ползване на имота не обосновава прилагането на по-висок коефициент за ограничение при ползването. Сервитутът не води до промяна на предназначението на земеделската земя в случая-нива, трета категория , като не е ограничена възможността за засяване и реализиране на продукцията и получаване на доходи от същия.

Предвид гореизложеното съдът намира , че така приложените в административното производство методи за определяне на обезщетение , дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта от имота, попадащ в границите на сервитута, като са съобразени частта, която се засяга, видовете ограничения на ползването , срока на ограничението , съобразно чл.65,ал.1 от ЗЕ.  Същото е изготвено от лицензиран изпълнител, обосновано е като дава възможност да се определят, компонентите , въз основа на което е определено обезщетението, поради което наведените доводи в тази насока в жалбата са неоснователни.

Като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собственика на посочения имот в землището на с.Дреновец е на съответната, посочена в експертната оценка,изготвена от лицензиран оценител, пазарна стойност, комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е постановила законосъобразен акт .

Предвид горепосоченото съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за постановено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма , в съответствие с административно - производствените правила и материалния закон .

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

 

                                 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.В. *** против Решение, взето с протокол  №1/15.04.2019г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 134 от 12.03.2019 г. на Кмета на Община Ружинци, в частта, в която комисията е определила обезщетение за учредяване на сервитутно право за обект "Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД, паралелно на северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница", за недвижим имот  в землището на с.Дреновец , бивша собственост на Д.В.З., с идентификатор №23672.207.57 в землището на с.Дреновец , обл.Видин, в размер на 1031,68 лв., като неоснователна и недоказана.

Решението е постановено с участието на заинтересована страна "Булгартрансгаз" ЕАД, гр. София.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: