РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Ямбол, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Георги Димитров_ Георгиев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212300600210 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано по
протест на прокурор при РП – Ямбол, ТО – Елхово, срещу Присъда № 260011
от 29.04.2021 г., постановена по НОХД № 572/2017 г. по описа на ЕРС.
С протестираната присъда, на основание чл.304 от НПК, подсъдимите
Г. Н. Т. и И. Г. Б., двамата от гр. ******, са оправдани по предявените им
обвинения за престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК от НК, като са
признати за невиновни в това, че:
На **.**.**** г. в гр. ******, обл. *****, в кафе-аперитив „*******“,
находящо се на ул. „*********“ № **, действайки в съучастие, като
извършители, са отнели чужди движими вещи – пари в банкноти на стойност
220 лева, от владението на собственика им – А. А. М. от с. *******, обл.
*******, с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за
това сила – нанасяне на многобройни удари с юмруци в лицето и главата на
А.М., хващане за якето, държане на ръцете и заплашване с думи: „Ще те
ударя, давай парите“.
Съответно, с присъдата предмет на проверка, като неоснователен и
недоказан, е отхвърлен и предявения от въззиваемия - граждански ищец и
частен обвинител солидарно против двамата подсъдими граждански иск за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 220
1
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
**.**.****г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.190, ал.1 от НПК, е постановено разноските по делото
общо в размер на 607,11 лева, от които 281,01 лева в досъдебна фаза и 326,10
лева в съдебното производство, да останат за сметка на държавата.
По въпроса за веществените доказателства по делото, а именно, 2 броя
марлени тампона с обтривки, поставени в запечатан плик на л.105 от ДП; 1
бр. сметка с изписана на нея сума за изплащане 45,80 лева, поставена в
запечатан плик на л. 106 от ДП и 1 брой обтривка от устната кухина на А. А.
М., поставена в запечатан плик на л. 145 от ДП, е взето решение да останат
приложени към делото.
В протеста и в допълнението към него се изразява несъгласие с извода
на районния съд за недоказаност на обвинението. Оспорва се направения
доказателствен анализ и се твърди за наличие на достатъчно безспорни
доказателства в подкрепа на обвинителната теза. По тези съображения се
претендира за отмяна на присъдата и за постановяване на нова осъдителна
такава.
Въззиваемите подсъдими и гражданският ищец и частен обвинител не
са депозирали възражение срещу простеста.
В с.з. представителят на ЯОП поддържа изцяло протеста по изложените
в него съображения. Изводите на районния съд относно причината за
нанасяне на побоя и относно наличните у пострадалия към този момент
парични средства намира за необосновани, като счита, че същите се
опровергават от последователните показния на самия пострадал и са резултат
на превратно тълкуване на показанията на св. М. – крупие в казиното.
Относно оценката на показанията на постр. М. излага, че по отношение
причината за извършване на деянието същите са последователни и
кореспондират както с показанията на негови близки, на които
непосредствено след деянието споделил подробности около инцидента, така и
с данните, съдържащи се в приложеното по делото СМУ и със заключението
на назначената СМЕ. В заключение прокурорът поддържа становище за
доказаност на обвинението, пледира за отмяна протестираната оправдателна
присъдата и за постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат
признати за виновни по предявените им обвинения. По отношение на
наказанията предлага на всеки от подсъдимите да се наложи наказание от по
една година лишаване от свобода, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
чието изтърпяване да се отложи за минимален тригодишен изпитателен срок.
Гражданският иск намира за основателен и доказан и счита, че следва да бъде
уважен така, както е предявен.
Въззиваемият граждански ищец и частен обвинител, редовно призован,
участва лично в с.з. Напълно споделя доводите на прокурора за отмяна на
присъдата и моли за позитивно произнасяне по гражданския иск.
Въззиваемите подсъдими, редовно призовани, не се явяват в съдебно
2
заседание. Служебните им защитници адвокати изразяват становище за
неоснователност на протеста, като споделят изцяло направения от районния
съд доказателствен анализ и извода му за недоказаност на обвинението.
Постановената присъда намират за правилна и законосъобразна и пледират да
бъде потвърдена.
След като обсъди доводите в протеста и в допълнението към него,
съобрази становищата на страните и прецени изцяло атакуваната присъда
съобразно правомощията по чл.313 и чл.314 от НПК, ЯОС прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Протестът е допустим – подаден е в срока по чл.319, ал.1 от НПК, от
надлежна страна и при наличие на право и интерес от обжалване.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Решаващият съд правилно е установил релевантните за делото факти.
В съответствие с разпоредбата на чл.13 от НПК е проявил дължимата
процесуална активност и е изследвал задълбочено спорните обстоятелства.
Анализирал е прецизно всички събрани доказателства, обсъдил ги е
поотделно и в тяхната съвкупност, и е изложил убедителни мотиви кои
доказателствени източници кредитира и защо.
Настоящият състав, като споделя напълно възприетите от районния съд
фактически положения, извърши самостоятелен анализ на доказателствената
съвкупност, при което намери, че районният съд с основание е приел за
установено следното:
Към месец март ****г. пострадалият А. М. живеел в с. *******, обл.
*******, а подсъдимите Г.Т. и И.Б. живеели в гр. ******. Тримата се
познавали и поддържали добри взаимоотношения.
Познанството между подс. Т. и пострадалия датирало от ****-****г. по
повод честите им срещи в игралните зали в гр. ******, а познанството на
двамата с подс. Б. възникнало при посещенията им в заведение „*******“,
находящо се в гр. ****** на ул. „*********“ № **, в което Б. работел като
барман.
М. страдал от конгенитална глаукома, довела до практическа
дефинитивна слепота, и с решение на очна ТЕЛК – Пловдив от **.**.****г.
му били определени 100 % загубена работоспособност с чужда помощ
пожизнено. Поради това виждал трудно, а вечер – само с едното око и на
около метър-два.
На **.**.****г. М. пристигнал в гр. ****** с родителите си и с чичо си
св. Д. К.. Около 14:00 часа, докато близките му пазарували, същият посетил
игралната зала на ул. „*********“ № **, където по същото време се намирал
и подс. Т.. При залог на игрален автомат М. спечелил 220 лева, които
крупието в залата - св. В. М., му изплатило в банкноти от по 10 и 20 лева. По
повод печалбата пострадалият оставил на крупието и на едно лице (момче със
собствено име Ж.) по 5-10 лева за почерпка, след което закупил две бири и
3
цигари, за да се почерпят с подс. Т.. После двамата излезли пред заведението
да си изпият бирите и да изпушат по цигара, при което М. поискал да
телефонира на приятел от мобилния телефон на подсъдимия. Последният му
казал, че телефона му е без ваучер и М. му дал 6 лева да го зареди. При
провередия разговор от телефона на Т. разбрал, че приятелят му е на работа
до около 22:00 - 22:30 часа и се уговорил с него да се видят след работно
време.
Понеже било рано, около 17:30 часа на същата дата, М. и подс. Т.
посетили заведението „******* *******“, находящо се в центъра на града,
където се почерпили отново, вкл. и с алкохол. М. поръчал порция пилешки
хапки и пилешки дроб, както и по три бири за всеки, за които при напускане
на заведението платил около 20 лева.
След това М. и Т. отишли до хранителния магазин „*******“, находящ
се на ул. „*** ****“ № * в града, където продължили да се черпят. От
магазина пострадалия закупил две бири, две кутии цигари и една щафета
салам „Камчия“, за които платил сметка над 20 лева, и които изконсумирали
на място пред магазина.
Около 20:30 часа решили да продължат с почерпката в кафе-аперитив
„*******“ на ул. „*********“ № ** в гр. ******, където като барман работел
другият подсъдим И. Б., и за целта на тръгване М. купил от магазина шпеков
салам и суджук за около 10 лева.
При пристигането им заведението било затворено и подс. Т.
телефонирал на Б., като му казал, че го чакат да отвори. Малко след това
последният дошъл и тримата влезли вътре. М. дал колбасите на Б. да ги
нареже за мезе и с Т. се настанили на масата пред бара. Отново си поръчали
алкохол, като М. консумирал бира, а Т. ракия и безалкохолно. М. почерпил с
ракия и Б.. В последователност за кратко към компанията се присъединили
първо свидетелят Н. С., а след това и сина на стопанина на заведението – св.
М. Ч.. М. почерпил и тях, съответно с безалкохолно и с уиски и безалкохолно.
След като последните си тръгнали М. платил сметката на Б., възлизаща на
45,80 лева, и отново поръчал по една ракия и безалкохолно за всеки от
тримата. Поръчвал и конкретни песни, за да танцуват с Т., за което на
няколко (поне два-три) пъти дал на Б. по 10 лева.
След полунощ, вече на **.**.****г., М. решил да си тръгва. Поискал
сметката от Б., възвлизаща на 28,40 лева, но установил, че не са му останали
пари и обещал да я плати на следващия ден. Вследствие на употребеното
количество алкохол в един момент М. неволно бутнал масата и разлял питие
върху мобилния телефон на Т.. Пострадалият казал, че ще заплати ремонта,
но Т. се ядосал и настоял да му плати телефона. По повод повредата на
телефона двамата влезли в пререкание, при което, под влияние на емоциите и
на употребения алкохол, Т. нанесъл няколко удара с ръце в областта на
лицето и главата на пострадалия, при което му причинил контузия на главата
с оформена разкъсно-контузна рана /тип аркада/ на лявата вежда с дължина
4
около 2 см., с оточност и болезненост; кръвонасядане с умерено изразен и
болезнен травматичен оток на тъканите на долната половина на лявата
очница; лентовидно охлузване тип драскотина, с дължина 4-5 см. и ширина
около 5 мм. в областта на лявата лицева половина; умерено изразени
кръвонасядания по устните с умерен болезнен травматичен оток на същите и
блезненост на предните зъби. Опитвайки да се предпази, М. вдигнал ръце
пред лицето си и следващите удари попаднали в областта на гръбната
повърхност на лявата му ръка. В резултат на това му били причинени и
повърхностни охлузвния в областта на гръбната повърхност на пръстите на
лявата ръка и в областта на лявата длан с размери по 1-2 см., със задебеляване
на епидермиса на кожата. Подс. Б. опитал да преустанови конфликта, като
казал на подс. Т. да спре. Възползвайки се от това, М. успял да избяга от
заведението. Излизайки навън, поради заболяването си и вследствие на
употребения алкохол, се блъснал с рамо в скелето, монтирано на съседната
сграда, залитнал и паднал по колене, при което му били причинени
охлузвания по предните повърхности на коленете с размери 4-5 см. и умерено
изразена болезнена оточност на тъканите. После се изправил и
последователно отишъл в дома на свои роднини и в полицейското
управление. На дежурния полицай – св. А. М. съобщил, че подсъдимите са му
нанесли побой и са му взели парите.
Непосредствено след като дал сведения за инцидента, пострадалият бил
откаран от чичо си – свидетелят Д. К., в ЦСМП – Елхово, където за времето
от 02:13 до 02:40 часа му била оказана медицинка помощ и същият бил
освободен.
Междувременно подс. Т. посетил пиано-бара на ул. „*********“ № * в
гр. ******. Там си поръчал кафе и безалкохолно, които заплатил с банкнота
от 10 лева. След това управителят на заведението – св. А. Г., му развалил
банкнота от 20 лева на четири от по пет, една от които подсъдимият дал на
дисководещия. После Т. почерпил с уиски майката на св. Г. и на два пъти
поръчал по 100 гр. уиски за себе си.
Около 01:30 часа Т. бил установен в пиано-бара от органите на реда и
бил отведен в РУ – Елхово, където в 02:00 часа бил задържан за 24 часа по
реда на ЗМВР. При извършения обиск в него били устнановени една банкнота
от 20 лева и три банкноти от 5 лева, или банкноти с общ номинал 35 лева
(видно от приложения на л.118 от ДП протокол).
Подс. Б. бил установен от органите на реда в заведението „*******“ при
започване на работната му смяна около 09:00 часа на **.**.****г. и бил
отведен в сградата на полицията.
За времето от 12:10 до 12:50 часа в заведението бил извършен оглед,
при който в коша за отпадъци била намерена и иззета сметка на стойност
45,80 лева. На теракотения под под сепарето срещу бар-плота били
установени отпечатъци от обувки, оцветени в червено-кафяв цвят, от които
били иззети 2 бр. обтривки с 2 бр. тампони, напоени с физиологичен разтвор.
5
Видно от заключенията на назначените биологична и ДНК експертизи,
иззетите обтривки реагирали за наличие на кръв, чийто ДНК профил напълно
съвпада с ДНК профила на постр. М..
Към момента на извършване на деянието, а и към **.**.****г., откогато
датира последно приложената по делото справка за съдимост с рег. № *** от
същата дата, подс. Б. е с безупречна съдебна биография – не е осъждан, нито е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от
НК.
Подс. Т. е осъждан пет пъти с влезли в сила присъди за умишлени
престъпления от общ характер по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК, по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, по чл.198,
ал.1 от НК, по чл.325, ал.1 от НК, по чл.209, ал.3 вр. чл.20, ал.2 от НК, по
чл.144, ал.3 от НК и по чл.325, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК – с присъдите
по НОХ дела № ***/****г. на ЕРС, № ***/****г. на ЕРС, № ***/****г. на
ЕРС, № ***/****г. на ЕРС, № ***/****г. на ЕРС и № ***/****г. на ЕРС, като
за осъжданията по първите четири горепосочените дела е реабилитиран, на
основание чл.86 и чл.88а от НК.
С присъдата по НОХД № ***/****г. на ЕРС, влязла в сила на
**.**.****г. (за която не е настъпила реабилитация), му е наложено наказание
пробация за престъпление по чл.325, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, което
същият е изтърпял на **.**.****г.
Така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства.
Настоящият състав споделя напълно направения от районния съд
доказателствен анализ, поради което намира за ненужно да го повтаря в
детайли. В допълнение към изложеното от първата инстанция счита, че при
установяване на фактическите обстоятелства по делото следва да се изхожда
основно от неутрални доказателствени източници, каквито са фишът за
спешна медицинска помощ от **.**.****г., СМУ № ***/**.**.****г.,
издадено от д-р Ч., заключенията на биологичната и съдебно-медицинските
експертизи, една от които по метода на ДНК-профилиране, и обективните
находки, отразени в протокола за оглед то **.**.****г. и приложения към
него фотоалбум, като се даде вяра на тези от останалите доказателства, и то в
частта им, в която кореспондират с тях, а при оценката на гласните
доказателства следва се държи сметка и за обстоятелствата, при които е
възприето случващото се, за състоянието на възприемащия, за това на коя
част от събитията процесния ден е присъствал, за заинтересоваността му към
изхода на делото и за отношенията му със страните. В конкретния случай
следва да се отчете и обстоятелството, че към момента на извършване на
деянието подс. Т. и постр. М. са били под влияние на употребеното
значително количество алкохол, което безспорно рефлектира върху
адекватността на реакциите и възприятията им.
6
Имайки предвид изложеното, ЯОС счита, че решаващият съд с
основание е кредитирал показанията на свидетелите Н. С., В. М., А. М., Е. Б.,
П. И., Н. К., Д. К., М. Ч., А. А., А. Г., А. *******, И. М. и П. М., дадени по
време на съдебното следствие и по време на досъдебното производство в
приобщените им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, предл.2 от НПК части, и
е подходил критично към обясненията на подсъдимите и показанията на
постр. М., отчитайки особеното качество на последния и заинтересоваността
на всеки от тях от изхода на делото.
По отношение на спорните обстоятелства, свързани с реализирана от
пострадалия друга печалба в игралната зала процесния ден и с действията на
всеки от подсъдимите след разливането на питие върху телефона на подс. Т.,
районният съд детайлно е аргументирал решението си да не даде пълна вяра
както на показанията на М., така и на обясненията на двамата подсъдими,
доколкото безспорно установените по делото факти не могат да бъдат
обяснени в пълнота само с показанията на пострадалия или само обясненията
на подсъдимите.
Относно реализирането на две печалби от страна на М. процесния ден
решаващият съд прецизно е анализирал показанията му в хода на
наказателното производство, съпоставил ги е с останалите доказателствени
източници, които съдържат информация относно това обстоятелство, в
резултат на което напълно обосновано е заключил, че показанията му, дадени
пред съдия по време на ДП и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК,
както и показанията му, депозирани по време на съдебното следствие, в
частта им за реализирана друга печалба в игралната зала, са
непоследователни, вътрешнопротиворечиви и изолирани, и затова не следва
да се кредитират. Както е отбелязано в мотивите към протестираната
присъда, в показанията си от досъдебното производство, депозирани на
**.**.****г. непосредствено след извършване на деянието, М. посочил, че е
спечелил само една сума в размер на 220 лева. Три месеца по-късно – на
**.**.****г., по време на разпита си пред съдия поддържал друго, че е
реализирал две печалби, съответно в размер на 160 лева и в размер на 227
лева, като в хода на съдебното следствие отново променил версията си,
посочвайки значително завишен размер на първата печалба от 360 лева. Или,
в показанията му, депозирани в различните етапи от наказателното
производство, действително се наблюдава тенденция към увеличаване
размера на паричните средства, налични у него към момента на извършване
на деянието, което обстоятелство, само по себе си, силно дискредитира
тяхната достоверност. Изключая показанията на М., единственото
доказателство, което съдържа обективна информация за броя и размера на
печалбите процесния ден, са показанията на крупието - св. В. М., според
които пострадалият е спечелил около 200-250 лева и след изплащане на
печалбата не се е връщал в игралната зала. Поради това, районният съд
правилно е преценил, че именно първоначално депозираните от М. показания
са тези, които следва да се ползват с кредит на доверие, не само защото
7
датират от деня след инцидента, когато възможността за даване на
целенасочена информация по отношение на това обстоятелство е минимална,
и към който момент няма данни пострадалият да е бил под въздействието на
алкохол, но главно защото само те намират опора в останалия доказателствен
материал.
Съобразявайки непоследователността и вътрешната противоречивост на
показанията на М. и в частта им относно поведението на всеки от
подсъдимите след разливане на питие върху телефона на подс. Т. -
обстоятелство, което според всички доказателствени източници, е
провокирало възникването на конфликта, решаващият съд с основание не се е
доверил изключително на показанията му и в тази им част. Преди да
аргументира в детайли становището си за дейността на първата инстанция,
настоящият състав намира за удачно да отбележи, че конкретните действия на
всеки от подсъдимите от този момент нататък, включително съдържанието на
употребените изрази, е изключително важно за правната оценка на деянието,
а установяването им е значително затруднено от противоречивите
доказателствени източници – от една страна показанията на пострадалия,
който твърди, че подсъдимите му нанесли побой и му взели парите, а от
друга, обясненията на подсъдимите, които отричат да са реализирали такова
поведение и сочат, че след напускане на заведенито М. се блъснал в скеле и
паднал по лице. При това, както двамата подсъдими, така и пострадалия са
заинтересовани от изхода на делото.
В тази връзка ЯОС счита, че районният съд правилно е кредитирал
показанията на пострадалия само в частта им относно механизма на
причиняване на уврежданията и с основание е оценил като недостоверни и
ненадеждни показанията му в частта им, касаеща действията на всеки от
подсъдимите преди, по време и непосредствено след това.
По отношение механизма, времето и мястото на причиняване на
уврежданията на пострадалия правилно е прието, че за състоянието му
непосредствено след напускане на заведението „*******“ са налице беспорни
писмени и гласни доказателства – фиш за спешна медицинска помощ от
**.**.****г., СМУ № ***/**.**.****г., издадено от д-р Ч., показанията на
свидетелите полицаи А. М., Е. Б. и П. И., както и показанията на св. Д. К.,
който откарал пострадалия за оказване на медицинска помощ.
Интерпретирани от вещото лице, изготвило назначената СМЕ,
констатираните увреждания са с травматичен произход и по давност и
характеристики добре отговарят да са получени от удари с умерена сила с
твърди, тъпи и тъпоръбести предмети, каквито характеристики притежават
човешките крайници. Разположението им по различни анатомични
повърхности и различни области на главата говори за няколко удара и
изключва описания в обясненията на подсъдимите механизъм на причиняване
– удар в скеле с последващо падане по лице, поради липсата на съответни
съпътстващи увреждания в областта на ръцете и предвид невъзможността
както за падане по лице без инстинктивно поставяне на ръцете пред главата,
8
така и за нараняване и на двете лицеви половини. Уврежданията, установени
по гръбната повърхност на пръстите на лявата ръка и на лявата длан,
експертът е определил като типчини защитни такива, получени при вдигане
ръце пред и над главата с цел предпазване, а уврежданията в областта на
коленете са съответни на реализиран удар и/или притискане върху твърди
тъпи предмети или повърхности, каквито характеристики притежава уличната
настилка. Наред с това, обстоятелството, че телесните увреждания на
пострадалия са причинени именно в заведението „*******“, се потвърждава и
от обективните находки, отразени в протокола за оглед от **.**.****г. и
приложения към него фотоалбум, както и от заключенията на биологичната и
съдебно-медицинската експертиза по метода на ДНК-профилиране, видно от
които, обтривките, иззети от пода под масата, на която са седели подс. Т. и
пострадалия, представляват кръв, чийто ДНК профил напълно съвпада с ДНК
профила на М.. При това положение, след като показанията на М. в частта им
относно механизма, времето и мястото на причиняване на уврежданията се
подкрепят от писмените и от гласните доказателства, и същевременно
кореспондират със заключенияна на съдебномедицинските и биологигна
експертизи, решаващият съд с пълно основание ги е оценил като достоверни.
Съответно, доколкото обясненията на подсъдимите в частта им относно
обстоятелството, че никой от тях не е удрял пострадалия в заведението,
остават изолирани, правилно е преценено, че в тази им част същите
представляват израз на защитна позиция и не следва да се кредитират.
Правилно се явява решението на ЕРС да не даде вяра на показанията на
пострадалия в частта им относно действията на всеки от подсъдимите преди,
по време и непосредствено след нанасяне на побоя, и по-конкретно
показанията му от досъдебна фаза, дадени пред органа на ДП и пред съдия, в
частта им относно съпричастността на подс. Б. към причинените му
увреждания, относно употребените от подсъдимите изрази, и относно
обстоятелството, че подс. Т. му взел парите, които спечелил в игралната зала
в размер на 220 лева. В тази връзка решаващият съд е съобразил, че
показанията на пострадалия са основното доказателствено средство, на което
се основава обвинителната теза, поради което ги е подложил на внимателен
анализ. Проследил е развитието им в хода на наказателното производство,
съпоставяйки ги както с останалите доказателствни източници, така и с
житейската логика, и отново напълно обосновано е направил извод, че в тези
им части същите не следва да се кредитират, тъй като са вътрешно
противоречиви, нелогични и неподплатени с други доказателства.
Действително, информация относно авторството на побоя се съдържа и в
показанията на свидетелите неочевидци – А. М., П. И. и Е. Б., но те нямат
съществен принос за разкриване на обективната истина, тъй като по същество
представляват преразказ на споделената от пострадалия версия за случилото
се непосредствено след инцидента. А тя, както е отчел и районният съд,
впоследствие търпи съществена промяна – от задружно участие на двамата
подсъдими, през липса на съпричастност на подс. Б. към причинените му
9
увреждания, до намеса в конфликта с цел преустановяване действията на Т.
по нанасяне на удари (по време на очната ставка помежду им). Наред с това,
съществено разминаване в показанията на пострадалия се наблюдава и по
отношение съдържанието на твърдените заплашителни изрази и техния автор,
както и относно поведението и местонахождението на всеки от подсъдимите
към момента на напускане на заведението, които са изложени подробно и
обсъдени детайлно в мотивите към присъдата. Ето защо, поради наличието на
фрапиращи противоречия в показанията на пострадалия по отношение на
горепосочените обстоятелства, свързани с участието на подс. Б., и липсата на
други източници на информация за това, районният съд с основание ги е
оценил като недостоверни и в тази им част.
По отношение участието на подс. Т. в нанасянето на ударите позицията
на М. е стабилна и остава непроменена във всички етапи на наказателното
производство. Същевременно, тя кореспондира в пълна степен с установения
по безспорен начин механизъм на причиняване на телесните му увреждания, а
с оглед възникналия непосредствено преди това конфлкт между двамата,
провокиран от разливането на питие върху телефона на Т., се явява и
житейски правдива. Затова решението на районния съд да се довери на
показанията на М. в тази им част е напълно обосновано.
Изолирани се явяват показанията на М. и в частта им относно
обстоятелството, че подс. Т. е взел парите му от печалбата в размер на 220
лева. Това е така първо, защото при липсата на доказателства за налични у
пострадалия други пари, освен безспорно доказаната една печалба в
игралната зала в размер на 220 лева, и установените по несъмнен начин
последващи разходи за почерпки, за закупуване на ваучер, хранителни
продукти, цигари и алкохол и за поръчки на конкретни песни, в общ размер
от минимум 156,80 лева (без да се имат предвид наличните данни за почерпка
с бира на всички лица в игралната зала и за дадена на заем сума на подс. Т.),
се налага категоричен извод, че към момента на нанасяне на побоя същият не
е разполагал със сочената от самия него за отнета сума, ако изобщо е
разполагал с някакви парични средства. Отделно, от показанията на св. А. Г.
и от данните, съдържащи се в протокола за личен обиск на подс. Т., се
установява, че след извършване на деянието последният също не е разполагал
със сума в такъв размер, доколкото непосредствено след това в пиано-бара е
разходвал пари за кафе, безалкохолно, четири питиета от по 100 гр. уиски и 5
лева за дисководещ, и впоследствие при задържането му е разполагал общо с
35 лева - една банкнота от 20 лева и три банкноти от 5 лева (последните
вероятно остатък от заменената от св. Г. една 20-левова банкнота за четири от
по пет лева, една от които подсъдимият дал на дисководещия). Действително,
след напускане на заведението „*******“ подс. Т. е разпорагал с пари, но в
значително по-малък размер, поради което и с оглед липсата на каквито и да
било доказателства за противното, следва да се приеме, че се касае за негови
лични средства.
На следващо място, данни относно обстоятелството, че побоят над
10
пострадалия от подс. Т. е бил съпроводен с отнемането на пари и е нанесен с
такава цел, се съдържат единствено в неговите показания и във
възпроизвеждащите версията му непосредствено след деянието показания на
свидетелите А. М. и П. И., които, както се посочи по-горе, не допринасят
съществено са изясняване обективната истина, тъй като представляват
преразказ на дадена им от пострадалия, и то в състояние след употреба на
значително количество алкохол, твърде обща информация, а именно, „Каза,
че са го набили и са му взели парите“, сочи св. А. М., като същевременно
излага, че към този момент пострадалият видимо бил под въздействието на
алкохол и не бил много адекватен, както и че имало противоречие и часови
разлики в съобщеното. Т.е., налице са обективни данни, че към този момент,
вследствие на емоциите и уплахата от неочаквано нанесения му побой от
лице, което е възприемал като приятел, а също и в резултат на употребеното
през деня значително количество алкохол, самият пострадал не е бил добре
ориентиран както за наличните му средства към момента на нанасяне на
ударите, така и за причините за побоя, и това ясно проличава от очевидните
противоречия в показанията му, депозирани в хода на наказателното
производство, в които се наблюдава невъзможност за логично
възпроизвеждане на случилото се, и по-конкретно на действията на
подсъдимите непосредствено преди, по време и след нанасяне на побоя.
Същевременно, по делото са събрани доказателства, които изключват
твръденията на М. относно причината за побоя. Така например, според
свидетеля Б., пострадалият се оплакал, че са го били, но не си спомня дали се
е оплаквал, че са му взели парите. Спомня си обаче, че по данни от
пострадалия подсъдимият Т. му е искал пари, за да му плати повредения
телефон, като не се сеща дали ги е взел. Данни само за побой пострадалият
съобщил и на чичо си свидетеля К., който непосредствено след инцинента го
откарал за оказване на медицинска помощ, като му казал, че са пили, че уж
били приятели, а са се сбили. При това положение, с оглед
непоследователността, вътрешната противоречивост и изолираността им
останалия доказателствен материал, както и поради житейската им
неправдивост, районният съд с пълно основание е счел, че не следва да се
доверява на показанията на пострадалия и в частта им относно
обстоятелството, че побоят е бил съпроводен с отнемането на пари и е
нанесен с такава цел. Впрочем, тази версия не намира солидна опора и в
собствените му показания, депозирани по време на съдебното следствие, от
които безспорно се установява, че конкретната причина за възникването на
конфликта, респ. и за нанасяне на ударите е повреждането на телефона на
подсъдимия - „ ... Г. се ядоса, като видя, че телефона му е намокрен и ме
попита „Знаеш ли колко струва?“. Аз му казах „Колкото струва ще го
оправим“. След това Т. започна да ме налага с юмруци по лицето“.
Относно твърдяното от подсъдимите и от св. Ч. самонараняване на
пръста на пострадалия с капачка от бира настоящият състав счита, че това
обстоятелство не изключва, нито опровергава беспорно установените по
11
делото механизъм и място на причиняване уврежданията в областта на лицето
на пострадалия, сред които и разкъсно-контузната рана /тип аркада/ на лявата
вежда, характеризираща се с обилно кръвотечение. Затова го намира за
правно ирелевантно, поради което счита за ненужно да обсъжда обясненията
на подсъдимите и показанията на свидетеля Ч. в тази им част. Още повече, че
поради значително по-голямата кръвоснабденост на главата в сравнение с
пръстите на ръката и естеството на евентуалното увреждане в областта на
пръста, в случая обилно кръвотечение и от тази част на тялото изглежда
трудно осъществимо.
ЯОС не споделя единствено решението на първоинстанционния съд да
не даде вяра на показанията на свидетелите Ат. М., Н. К., М. Ч., Д. К., П. М. и
И. М., в частта им относно осъществените след извършване на деянието
контакти между пострадалия и св. Ч. и причината за това, но това не
рефлектира върху правилността на възприетите за установени фактически
положения, които имат отношение към обективните и субективни признаци
на вмененото престъпление. По отношение на обстоятелствата, че такава
среща е осъществена, че при срещата е обсъждано заплащането на пари, с
оглед оттегляне на жалбата против подсъдимите, както и че М. поискал за
това сума в размер на 1500-2000 лева, с която Ч. не се съгласил,
горепосочените доказателства са взаимнодопълващи се и кореспондират
помежду си, поради което няма основание за бъдат дискредитирани. Но след
като те установяват факти без правно значение за предмета на делото, следва
да се вземат предвид дотолкова, доколкото допринасят за всестранното му
изясняване от фактическа страна.
При тази правилно изяснена фактическа обстановка районният съд
законосъобразно и обосновано е заключил, че в случая не е налице
категоричността, необходима за приемане на обвинението за доказано, тъй
като:
Против подсъдимите е повдигнато и се поддържа обвинение за
престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК – грабеж, извършен в
съучастие. Признаците на основния състав на престъплението са очертани в
разпоредбата на чл.198, ал.1 от НК, която определя грабежа като отнемане на
чужда движима вещ от владението на другиго и с намерението тази вещ да
бъде противозаконно присвоена от дееца, като за целта той употребява сила
или заплашване спрямо владелеца на отнетата вещ. Или, касае се за
класическо съставно престъпление, включващо два взаимносвързани акта,
осъществени въз основа на едно решение и насочени към една и съща цел,
всеки от който поотделно представлява друго престъпление, съответно
принуда по смисъла на чл.143 НК и кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК.
Единият акт се изразява в употребата на сила или заплашване (физическа или
психическа принуда), а другият - в отнемането на вещта, като е необходимо
между двата акта да е налице типичната за съставните престъпления
функционална връзка, т.е., употребената принуда да е начин за сломяване
съпротивата на владелеца и в този смисъл необходимо условие за отнемането
12
на вещта. Поради това се приема, че за обективната съставомерност на
престъплението е необходимо отнемането на вещта да съвпада по време с
упражняването на принудата или да следва веднага след нея. За да покрива и
субективните признаци на престъплението, деянието следва да е извършено с
пряк умисъл. Не са възможи други форми на вина. Пряк умисъл е налице,
когато деецът знае за съществуването на всички обективни признаци, а
именно, че вещта се намира във владение на другиго, че владелецът не е
съгласен тя да му бъде отнета, както и че това несъгласие се преодолява чрез
упражнената принуда. Затова, няма да е налице умисъл за грабеж, ако е била
упражнена принуда с друга цел, включително и в случаите, когато след
упражняване на принудата у дееца възникне решение за отнемане на вещта.
А за да се постанови осъдителна присъда, следва да се докажат по несъмнен
начин всички обективни и субективни признаци на престъплението,
съобразно изискванията на чл.303 от НПК. Това означава, че ако след
изчерпване на всички необходими и възможни процесуално-следствени
действия по събиране и проверка на доказателствата, все още е налице
съмнение по отношение съществуването на някое съставомерно
обстоятелство, това съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимия.
Той се признава за виновен само тогава, когато анализа на
доказателствената съвкупност прави извода за виновността му единствено
възможен и същевременно, когато този анализ изключва всички други
възможни версии.
В контекста на извършения доказателствен анализ и на гореизложените
законодателни решения, свързани с изискванията към степента на доказаност
на обвинението при постановяване на осъдителна присъда, за безспорно
доказано следва да се приеме единствено това, че на **.**.****г. в
заведението „*******“, находящо се в гр. ****** на ул. „*********“ № **,
подс. Т. е употребил физическа сила по отношение на пострадалия,
изразяваща се в нанасяне на удари в областта на лицето и главата, в резултат
на което на последния са причинени телесните увреждания, подробно
описани по-горе в изложението, съставляващи лека телесна повреда и
престъпление по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, което съгласно разпоредбата
на чл.161 НК, се преследва по тъжба на пострадалия. Поради това, и след
като пострадалият, който е конституиран в качеството на граждански ищец и
частен обвинител и е участвал в процеса с упълномощен повереник, не е
направил изрично искане за осъждане на подс. Т. за това престъпление, ЕРС
правилно и законосъобразно не се е произнесъл с присъда по този въпрос в
хипотезата на чл.287, ал.5 НПК.
Изключая факта на упражнената от подс. Т. спрямо постр. М. физическа
принуда, по делото липсват категорични доказателства за всички останали
обективни и субективни признаци на вмененото престъпление по чл.198, ал.1
от НК - за наличие на пари у пострадалия към момента на нанасяне на
ударите, за знание у Т. за наличието на такива, предвид установеното
съвместно разходване на средствата от печалбата, както и за това, че
13
упражнената физическа принуда е била с цел отнемане на пари. Нещо повече,
дори с много условности да се приеме, че у пострадалия е имало наличен
някакъв минимален остатък от паричната печалба и Т. е предлопагал това, в
случая са налице са доказателства, вкл. и показанията на самия пострадал, от
които обосновано може да се заключи, че причината за физическото
посегателство не е била насочена към противозаконно отнемане на вещи, а е
била от личен характер, доколкото е била пряко свързана и реализирана по
повод засягане правото му на собственост върху повредения от пострадалия
телефон. Затова, поради липсата на доказателства относно съставомерните
обстоятелства на вмененото на подс. Т. престъпление, решението на ЕРС да
го оправдае по предявеното му обвинение се явява правилно и
законосъобразно.
В контекста на доказателствения анализ на първата и на проверяващата
инстанция и приетите за установени фактически положения, правилно се
явява решението на районния съд да оправдае и подс. Б. по предявеното му
обвинение, с оглед липсата на категорични доказателства същият да се
извършил действия, насочени срещу телесната неприкосновеност на
пострадалия с тази цел, както и такива, които непосредствено да го
застрашават с деяние, излагащо на опасност живота и здравето му. Данни за
това се съдържат единствено в показанията на свидетеля М. и в показанията
на свидетелите М. и Б., на които решаващият съд с основание не се е доверил,
по съображенията, подборно изложени в мотивите към протестираната
присъда и тези, развити по-горе в изложението, налагащи извод за
недостоверност и ненадеждност.
Не могат да бъдат споделени доводите в протеста и в допълнението към
него за доказаност на обвинението от показанията на пострадалия и
становището, че по основните факти неговите показания изцяло
кореспондират с показанията на свидетелите А. *******, А. Г., Н. С., В. М., Г.
В., Е. Б., А. М. и П. И.. Това е така първо, защото, както вече се посочи,
поради своята непоследователност и съществуващите фрапиращи
противоречия в показанията му в хода на наказателното производство по
отношение на съставомерните обстоятелства, а и в детайли, както и поради
невъзможността за логично възпроизвеждане на събитията по време на
конфликта, предвид употребеното значително количество алкохол, същите не
могат да послужат като надеждна доказателствена основа за изграждане на
обвинителната теза, след като не са сериозно подплатени с други
доказателства. А показанията на свидетелите *******, Г., С. и М. не касаят
спорните обстоятелства, тъй като установяват развоя на събитията до
възникването на конфликта, който е безспорно установен, и в този смисъл
кореспондират в еднаква степен както с показанията пострадалия, така и с
обясненията на подсъдимия Т.. Показанията на свидетелите полицаи М., В., Б.
и И. също не представляват надежден ориентир за оценка достоверността на
показанията на М. по отношение причината за нанасяне на побоя, защото на
практика същите възпроизвеждат получената от последния (в не много
14
адекватно състояние, както сочи св. М.) твърде обща информация относно
случилото се, която обаче дори самият пострадал не поддържа изцяло в
показанията си, дадени впоследствие в съдебна фаза, вкл. и по време на
извършените очни ставки с подсъдимите. Освен изложеното, допълнително
съмнение в достоверността на показанията на М., а оттам и в достоверността
на споделеното с горепосочените свидетели, внася и обстоятелството, че към
момента на възникване на конфликта и по време на разговорите с органите на
реда същият е бил под въздействието на употребеното през деня значително
количество алкохол, което безспорно рефлектира и върху преценката му за
правно значимите обстоятелства.
Не намират опора в доказателствата по делото и доводите на прокурора,
изтъкнати по време на съдебните прения, че показанията на пострадалия
кореспондират с показанията на негови близки, на които непосредствено след
деянието съобщил подробности около инцидента. Касае се единствено за
показанията на св. Д. К., негов чичо, които обаче по никакъв начин не
подкрепят твърдяното от М., че побоят е бил съпроводен с отнемане на пари.
Напротив, посоченото от този свидетел, че пострадалият и подсъдимите „са
пили“, че, „уж били приятели, а са се сбили“, е в подкрепа повече на версията,
че побоят е нанесен с личен мотив, а не с користна цел. Още повече, че и
наличието на пари у пострадалия към този момент също остава в сферата на
предположенията. В тази връзка не може да бъде споделено и разбирането за
превратно тълкуване на показанията на крупието св. М. в частта им, че не си
спомня дали пострадалият е печелил друга сума, освен тази от около 200-250
лева. Действително, обстоятелството, че М. не си спомня за реализирана от
пострадалия друга печалба същия ден, не означава непременно, че той не е
реализирал такава. Същественото в случая обаче е друго, че тези й показания
по никакъв начин не доказват наличието на друга печалба и нейния размер. А
доказването по несъмнен начин на тези факти е от съществено значение за
установяване на съставомерно обстоятелство, каквото е наличието на пари у
пострадалия към момента на причиняване на телесните му увреждания, а
оттам и знание у подс. Т. за това. При това положение, тъй като съгласно
разпоредбите на чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК, присъдата не може да почива на
предположения, и подсъдимият следва да бъде признат за виновен само
когато обвинението е доказано по несъмнен начин, ЕРС правилно е счел, че в
случая не са налице предпоставките за постановяване на осъдителна присъда,
поради което и на основание чл.304 от НПК законосъобразно е оправдал
подсъдимите по предявеното им обвинение.
С оглед изхода на делото и правилното разрешаване на въпроса за
невиновността на подсъдимите, не се налага промяна в негативното
произнасяне на първата инстанция по предявения граждански иск и по
въпроса за разноските по делото, по отношение на които, в съответствие с
разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, законосъобразно е постановено да
останат за сметка на държавата.
Поради изложеното, и тъй като при извършената проверка на
15
протестираната присъда не се установи същата да страда от пороци,
представляващи основание за нейното изменение или отмяна, на основание
чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260011 от 29.04.2021 г., постановена по
НОХД № 572/2017 г. по описа на ЕРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16