РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1623
гр. Пловдив, 23.07.2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
при секретаря Дарена Йорданова
и прокурора …, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1263 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производство по
чл.27, ал.6 от
Закона за закрила на детето.
Образувано
е по жалба на С.М.Б., ЕГН **********,***, баща и законен представител на М.С.Б.,
ЕГН **********, чрез адв.С., против заповед №
ЗД/Д-РВ-К-034/15.03.2019 г. на Директора на Дирекция“Социално
подпомагане“-Карлово, потвърдена с Решение № 16-РД06-0022/10.04.2019 г. на
Директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане гр.Пловдив.
Твърди се,
че описаната по заповедта фактическа обстановка не кореспондира с
действителната такава, като се оспорват изводите на АО, че съществува риск за
детето и че бащата С.Б. се опитва да вземе детето насила при себе си.
Сочи се, че
след смъртта на майката, детето живее при бабата и дядото от нейна страна,
които не позволяват на детето да се вижда с баща си, който пък от своя страна разполага
с битови условия и желание да отглежда сина си и никога не е подлагал детето на
рискове, докато е живяло при него преди смъртта на майката.
Заема се
тезата, че заповедта е в противоречие с установените в чл.3 от ЗЗДетето принципи за зачитане и уважение на личността на
детето, приоритетното му отглеждане в семейна среда и осигуряване на на-добрия
интерес за него.
В крайна
сметка се иска отмяна на заповедта.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения. Представя се
писмено становище. Не се претендират разноски.
За ответната
страна – Директора на ДСП Карлово, се заема становище за недопустимост на
жалбата, алтернативно – неоснователност. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид приетите по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на жалбата:
Предмет на процесното оспорване е Заповед № ЗД/Д-РВ-К-034/15.03.2019
г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ –Карлово, с която е нередено
временно настаняване на детето М.С.Б., ЕГН **********, настоящ адрес ***, с
родители майка – починала на 25.07.2018 г. и баща С.М.Б., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** в семейството на Е.М.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** и Т.А.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** до
произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.
Заповедта е
обжалвана пред горестоящия орган Директора на РДСП
Пловдив и той се е произнесъл с Решение
№ 16-РД06-0022/10.04.2019 г. като е отхвърлил
жалбата на С.М.Б..
Процесната заповед е издадена в производство по чл.27 от ЗЗД и е с предмет временно настаняване по административен ред до произнасяне на
РС Карлово в конкретния случай за настаняване на детето по съдебен ред.
Т.е. двете
производство са различни, първото има за предмет временно настаняване на детето
до приключване на второто производство със съдебно решение по чл.28 от ЗЗД.
Същите се
движат успоредно като зависимостта на едното от другото се ограничава със срока
на действието на заповедта – предмет на първото производство за временно
настаняване по административен ред. Действието на заповедта за временно
настаняване приключва с произнасянето на РС с решение за постоянно настаняване
по чл.28 от ЗЗД.
С оглед изложеното се явяват неоснователни
доводите на ответната страна за недопустимост на настоящото производство
предвид наличието на развиващо се производство пред РС Карлово.
Жалбата е
допустима и като подадена в преклузивния 14-дневен срок – видно от самото
решение № 16-РД06-0022/10.04.2019 г. на
директора на РДСП Пловдив, същото е с дата на издаване 10.04.2019 г., а самата
жалба е подадена на 24.04.2019 г. на 14-тия ден, в законоустановения
срок, от страна, чиито права и законни интереси са засегнати, в качеството на баща
и законен представител на детето М.С.Б..
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна предвид следното:
Каза се, предмет
на процесното оспорване е Заповед № ЗД/-Д-РВ-К-034/15.03.2019
г. на директора на ДСП Карлово, с която, на основание чл.25, ал.1, т.1 и ал.2 и
чл.4, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето и чл.33/1/ от ППЗЗДет., е наредено временното настаняване на детето М.С.Б.,
ЕГН **********, настоящ адрес ***, с родители майка – починала на 25.07.2018 г.
и баща С.М.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** в семейството на
Е.М.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Т.А.Д., ЕГН ********** с
постоянен адрес *** до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД. Заповедта
е обжалвана пред горестоящия орган Директора на РДСП
Пловдив и той се е произнесъл с Решение
№ 16-РД06-0022/10.04.2019 г. като е отхвърлил
жалбата на С.М.Б..
За да
издаде процесната заповед, АО, е констатирал, че след
смъртта на майката на М.С.Б. на 25.07.2018 г., която, заедно със съжителя
ѝ е полагала грижи по отглеждането и възпитанието на детето до този
момент, към настоящия момент за детето полагат грижи бабата и дядото по майчина
линия Е.М.Д. и Т.А.Д.. Едновременно с това, в резултат на проведено социално
проучване, е установено, че е прекъсната емоционалната връзка между дете –
родител с припозналия го и определящ се като биологичен баща С.М.Б.. С родителя
и детето работи психолог от ЦОП – Сопот, но към момента на издаване на
заповедта не е констатирано възобновяване на емоционалната връзка. М. отказва
да отиде да живее с баща си, самият той се опитва да вземе детето насила при
себе си.
Така
изложените факти по оспорената заповед
са спорни между страните в частта им за вземането насила на детето дотолкова
доколкото С.Б. твърди в жалбата си, че не е предприел насилствени действия за
вземане на детето при себе си, а е предприел действия да вземе детето при себе
си, защото неговата баба и дядо по майчина линия му отказват контакт с него.
За
изясняване на това обстоятелство, което именно по мотивите на Решение №
16-РД06-0022/10.04.2019 г. на Директора
на РДСП Пловдив е станало повод за обективираната в процесната заповед мярка за закрила на детето, по делото са разпитани като свидетели К. С. Д., директор на училището
в с.Христо Даново и А.Х.К., кмет на селото. И двамата свидетели не сочат да са станали свидетели на
насилствени действия от страна на С.Б. на 15.03.2019 г. Едновременно с това
свидетелстват, че действително на въпросната дата жалбоподателят и неговият
адвокат са посетили училището и кметството на селото. Св.Д. сочи, че пред нея
са заявили, че са дошли да си вземат М., но тя е посочила това да не става в
района на училището, те са подали молба (л.7)
по делото, но не са предприели пред нея насилствени действия. Кметът на
селото не помни при него да е имало някакъв инцидент. За наличието на някакъв
инцидент може да се извади извод от протокол за предупреждение на л.176, с
който от органите на МВР е предупреден Т.А.Д.да не създава пречки на С.Б. да
вземе от училище и да отглежда детето М.Б.. В крайна сметка от данните от
изслушването на самото дете става ясно, че С.Б. е идвал в училището, „за да го
открадне“, но не му е попречил да си влезе в час, а след това се е прибрал вкъщи с дядо си Т..
По делото
се изслушани като свидетели другият дядо на детето, М. А.Б., както и А.С.Я.,
съседка на жалбоподателя. И двамата сочат, че детето от 4 до 7 годишната си възраст
е живяло при бащата, който го е отглеждал. Показанията на св.Б. страдат от
вътрешно противоречие, тъй като той хем сочи, че те са отгледали детето до 7
годишна възраст, хем, че майка му го е отглеждала като не е възпрепяствяла
контакта с бащата макар и да са били разделени и тя да е живяла с друг мъж.
Като
доказателство по делото е приета и пълната административна преписка по
издаването на оспорената заповед като от данните по нея (заключителните доклади,
социалния доклад), съдът приема за безспорно установена прекъснатата
емоционалната връзка между дете – родител. Последното обстоятелство се
установява и при изслушването на детето М.Б., който, по собствените му думи не
приема жалбоподателя като свой баща и не желае да живее с него.
Предвид
гореизложеното съдът достигна до следните изводи:
Оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити,
визирани в чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за
издаването й.
В същата,
макар и лаконично, са посочени фактическите основания за нейното издаване, изразяващи
се в това, че детето М.Б. отказва да живее с баща си, а С.Б. се опитва да го
вземе насила при себе си.
Подробни
мотиви за издаване на оспорената заповед се съдържат в социалния доклад –
предложение за предприемане на спешна мярка за закрила на детето М.С.Б. – л.87.
Видно от
този доклад, на 15.03.2019 г. е постъпил сигнал
в отдел „Закрила на детето“ към „Дирекция социално подпомагане“ –
Карлово от вуйчото на детето М. Т.в Д., че в училището, в което учи детето, са
се явили бащата С.М.Б., неговия баща М.С.Б. и техен адвокат и са искали да
вземат детето насила със себе си.
В доклада
подробно е посочено, че ОЗД към ДСП – Карлово работи по случай с детето от
12.09.2018 г., при проведеното социално проучване се установява, че е
прекъсната емоционалната връзка между дете – родител, М. отказва да отиде да
живее с баща си, споделя , че иска да остане при баба си и дядо си по майчина
линия и да живее заедно с тях и по-голямата си сестра (дете от предишна връзка
на майката).
С.Б. е
консултиран за необходимостта да ползва
социална услуга в Център за обществена подкрепа за работа с психолог с цел
възобновяване и затвърждаване на прекъснатата
емоционална връзка между него и сина му. Не се отчита обаче положителен
резултат от работата. При общите срещи с детето бащата се държи нападателно и
заплашително по отношение на него. От междинен доклад от ЦОП –Сопот става ясно,
че детето проявява тревожност в присъствие на баща си и дядо си по бащина линия
и продължава да твърди, че не желае да живее с баща си и дядо си.
Предвид постъпилия
сигнал за насилствено отвеждане на детето и с оглед неговия висш интерес, е
направено и предложение за предприемане мярка за закрила – настаняване на М. в
семейството на бабата и дядото по майчина линия.
Административният
орган е спазил регламентираните в ЗЗДет и ППЗЗДет процесуални правила, като съобразно правомощията си
по чл. 26, ал. 1, изречение второ във връзка с чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет е издал заповед за временно настаняване на детето М.Б.
в семейството на неговата баба и дядо по
майчина линия. Всъщност детето живее при тях заедно със сестра си (видно от изслушаването му) и посещава училище именно в с.Христо
Даново още от предучилищна възраст (по свидетелските показания на директорката
на училището).
В тази
връзка съдът намира на нужно да посочи, че действително, в какъвто смисъл са и
твърденията по жалбата, по делото не се
установи да е проявено пряко физическо насилие от бащата за отвеждане на
детето да живее с него. Установи се обаче по безспорен начин неговата воля
детето да живее с него, която е изрично изразена и проявена в действията му на
15.03.2019 г. при посещението в училище с цел да го вземе. Тази негова воля е в
пряко противоречие с изричното желание на детето изразено и в хода на административното
производство, и при изслушването му от съда да живее с баба си и дядо си по
майчина линия и че не иска да живее със С.Б., когото дори не припознава като
баща.
Като е
отчел именно изричното желание на детето, обстоятелството, че С.Б. няма
необходимия родителски капацитет и
умения да полага грижи за сина си, както и факта, че при общите срещи с детето
бащата се държи нападателно и заплашително по отношение на него – социален
доклад-предложение за предприемане на спешна мярка за закрила, настоящият
състав на съда счита, че АО е процедирал правилно като е приложил оспорената
временна мярка за настаняване на детето М.Б. при бабата и дядото по майчина
линия. Детето е живяло в същото село с майка си и съжителя ѝ до нейната
смърт, посещавало е там училище още от предучилищна възраст, има по-голяма
сестра, с която живее при баба си и дядо си и изричното му желание е да
продължи да живее с тях. Детето, след смъртта на майката, живее при баба си и
дядо си по майчина линия, а видно от социалния доклад С.Б. не е поддържал
контакт с него. Отново по данни от социалния доклад и административната
преписка (протоколи от проведени срещи) С.Б. не се явява редовно на сесиите по
график в ЦОП – Сопот, провеждащи се с цел възстановяване на емоционалната му
връзка с детето.
Осигуряването
на най-добрия интерес на детето е посочен като един от основните принципи, на
които се основава закрилата на детето, съгласно
чл. 3, т. 3 ЗЗДет, а според определението в §
1, т. 5 ДР ЗЗДет, "най-добър интерес на
детето" е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В
конкретния случай желанията и чувствата на детето са изразени ясно и
категорично, включително при изслушването му от съда, и преценяйки
приоритетно тях, в съвкупност с останалите данни по социалния
доклад-предложение за предприемане на спешна мярка за закрила, АО е постановил
един законосъобразен акт.
По разноските:
При този изход на спора на ответника се следват претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в
АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казуса не се отличава с фактическа/правна сложност. Затова съдът
счита, че присъждането на юрисконсултско
възнаграждение към минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ би било обосновано. Така,
съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на
ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Ето защо, Административен съд Пловдив, І отделение, ХІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.М.Б., ЕГН **********,***, баща и законен представител на М.С.Б., ЕГН **********,
против заповед № ЗД/Д-РВ-К-034/15.03.2019 г. на Директора на Дирекция“Социално
подпомагане“-Карлово.
ОСЪЖДА С.М.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на Дирекция социално подпомагане Карлово, направените по делото
разноски в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: