Р Е Ш Е Н И Е № 112
гр.Бургас, 13.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А :
БУРГАСКИ АПЕРАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Румяна Манкова
Членове: Албена Зъбова
Росица Стоева
секретар П. Шивачева, като разгледа докладваното от съдия Р. Манкова в.гр.д.№ 380 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Г. Т. Ж. от гр. Б. против решение №291 от 19.07.2019г. по гр.д. №1971/2015г. на Бургаския окръжен съд, с което частично е уважен срещу него иск за неоснователно обогатяване от съсобствен имот, поради неуважено изцяло направеното от него възражение за прихващане за размера от общо 64 881,70 лв. от заявените 77 177лв., а поотделно към всеки ищец, както следва: за И. А. Щ. – от претенция за прихващане 25 725,67 лв., при уважен размер 4 918,12 лв., не е уважен размер е 20 807,55 лв., за А. Ч. А. и Т. Ч. К. – от по 12 862,83 лв., при уважен размер от по 2 459,06 лв., неуваженият е по 10 403.77лв. и за С. Т. Г.– от претендираните 25 725,67 лв., при уважен размер от 2459,06 лв., неуваженият е 23 266,61лв.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност. Оспорва се изводът на решаващия съд, че облигационните отношения между страните във връзка с извършени от Ж. подобрения в съсобствен имот, следва да се уредят съобразно разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗЗД, като ищците отговарят само до размера на реалните разходи, а не за увеличената стойност на имота. Налице е позоваване на съдебна практика, според която заплащане на подобренията се дължи до размера на обогатяването, т.е. до размера, с който се е увеличила стойността на съсобствената вещ. Претендира се отмяна на решението в атакуваната част и уважаване изцяло на направеното възражение за прихващане, в едно с присъждане на съдебните разноски.
Постъпил е отговор от ищците И. , А. А. , Т. К. и С. Т. Г., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Изложили са съображения в подкрепа на постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваната част, като се претендира същото да бъде потвърдено, като обосновано от събраните по делото доказателства и съобразено със закона. По отношение на цитираната в жалбата съдебна практика е заявено, че същата не е задължителна, а и не сочи на противоречие с приетото в обжалваното решение, тъй като се касае за различен от разглеждания казус.
Г. Т. Ж. е подал въззивна жалба и против допълнително решение №779 от 02.09.2019г. по гр.д. №1917/2015г. на БОС, с което върху присъдените главници в полза на въззиваемите ищци е присъдена и законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 23.11.2015г. до окончателното изплащане на сумите. Съобразно обжалваното основно решение, въззивникът оспорва и уважената претенция за лихви, като претендира отмяна и на допълнителното решение.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащи на обжалване съдебни актове, което сочи на допустимост.
По същество, след съвкупната преценка на наведените от страните доводи, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
С решението на първоинстанционния съд ответникът Г. Ж. е осъден да заплати на ищците суми, както следва: на И. Щ. – 23 499,55 лв., на А. А. , Т. К. и С. Г. – по 11 749,77 лв., получени без основание от ответника като обезщетение за правото на прекарване на енергиен обект и ограничаване ползването на засегнат от сервитута съсобствен на страните земеделски имот №040008 по КВС в м. „Д“, землище с. С., Б. област, като размерът е определен след извършено прихващане с насрещно вземане на Ж. за сумата от 4 018,12 лв. по отношение на И. Щ. и на сумата от по 2 459,06 лв. по отношение на А. А. , Т. К. и С. Г. . С допълнителното решение са присъди и съответни лихви към посочените главници. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заявеното възражение за прихващане на насрещно вземане на ответника общо от 77 177 лв., представляващо стойността на извършени в съсобствения имот подобрения, изразяващи се в създадени трайни насаждения – черешова градина и изградена ограда от стоманени колове и бодлива тел, е основателно до размера от общо 14 754,36 лв., разпределен на ищците съобразно квотите им в съсобствеността, който е определен съобразно чл.61, ал.2 ЗЗД за предприета работа и в свой и в чужд интерес – до размера на обогатяването, равняващо се на извършените от ответника разходи, които ищците са си спестили.
Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо, като постановено от законен състав на компетентния съд в надлежно развило се исково производство по допустим иск.
Безспорно е от фактическа страна, че страните са съсобственици по наследство от А. Ч. А. , починал през 1990г., на процесния възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение №13/09.05.1997г. на ПК- А. земеделски имот №040008 – нива с площ от 11,281 дка в м. „Д“, с. С., при дялове 2/6 за И. Щ. и по 1/6 за А. А. , Т. К. , С. Г. ева и Г. Ж. , в какъвто смисъл е влязлото в сила на 24.01.2019г. решение по иск за собственост по гр.д. №742/1016г. на Районен съд – К. През 1998г. съсобствениците към онзи момент постигнали неформална уговорка за разпределение ползването на възстановените им няколко земеделски имота, като процесният получила за ползване И. Ж. , починала на 14.05.2011г., майка на ответника Ж. на ищцата С. . Страните не спорят и за това, че ответникът, заедно със съпругата си, започнали да обработват имота срещу заплащан на Ж. наем, като в периода 1998-2001г. засадили черешови дръвчета и до момента стопанисват овощната градина. С протокол №4/8.10.2012г. на комисия към Община А., за процесния съсобствен имот е определено за изплащане на собствениците обезщетение в размер на 85 253 лв. за правото на прекарване на енергиен обект и ограничаване ползването на имота, засегнат от сервитута. През м.02.2013г. са изпратени съобщения на съсобствениците за необходимите за представяне документи, включително удостоверяващ собствеността, за изплащане на съответното обезщетение. В последствие Г. Ж. се снабдил с нотариален акт №105, т. II, рег. №1656, д. 244 от 04.04.2013г. за собственост на имота по давност, като нотариалният акт е отменен с посоченото по-горе влязло в сила съдебно решение. Видно от писмо на Община –. от 03.11.2015г., отмененият нотариален акт е послужил като основание за издаване на заповед от 23.04.2013г. за изплащане на цялото обезщетение на Ж. , който признава, че е получил сумата от 85 253 лв. Във въззивната жалба не се оспорва дължимостта на претендираните от въззиваемите ищци суми, като обезщетение за неоснователно обогатяване, тъй като въззивникът се е обогатил с получено обезщетение, което се следва на ищците, съобразно техните дялове в съсобствеността на имота, засегнат от сервитута, а именно: И. Щ. , собственик на 2/6 ид.ч. – 28 417,67 лв., А. А. , Т. К. и С. Г. , собственици на по 1/6 ид.ч. – по 14 208,83 лв.
Няма спор между страните и за наличие на насрещно вземане на Ж. по направеното от него възражение за прихващане за извършените от него подобрения в съсобствения имот чрез създаване на черешова градина и изграждане на ограда, но до размера от общо 14 754,36 лв., признат от първоинстанционния съд.
Спорен в настоящото въззивно производство е въпросът за размера на насрещното вземане над посочената сума от 14 754,36 лв. до предявените 77 177лв. Въззивникът счита, че отговорността на ищците следва да е не до стойността на реално извършените от него разходи за засаждане на черешовата градина и изграждане на оградата, както е приел първоинстанционният съд, а за увеличената стойност на имота в резултат на направените подобрения.
Настоящата инстанция намира тезата на въззивника за несъстоятелна.
Ж. е извършил процесните подобрения в периода 1998 – 2001г. в качеството си на държател на процесния имот, предвид обстоятелството, че е заплащал наем на получилия го за ползване съсобственик И. . Във въззивната жалба липсва оспорване в тази насока и позоваване на качеството на владелец. Държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползва от разпоредбите на чл.71 и 72 ЗС /ТР №85/1968г. на ОСГК/, т.е. размерът на обезщетението за подобрения не следва да се определя от сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Неговите отношения със собствениците по повод извършените подобрения се уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В процесния случай, тъй като подобрителят е действал и в свой интерес, налице е хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД, при която другите съсобственици отговарят, но само до размера на обогатяването им, т.е. отговорността им се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот /вж. решение №487 от 30.11.2011г. на ВКС по гр.д. №1503/2010г., I г.о., ГК/. В разглеждания казус обогатяването на въззиваемите ищци по смисъла на чл.61, ал.2 ЗЗД се изразява в спестените средства за разходите по направените от въззивника подобрения, съобразно дела им в съсобствения имот.
Неоснователно е позоваването във въззивната жалба на определение №692/29.06.2010г. по гр.д. № 454/2010г. на ВКС, II г.о. Същото се отнася до недопуснато до касационно обжалване въззивно решение и няма задължителен характер, а и касае различен от настоящия казус.
Като е стигнал до същите изводи и е уважил иска в посочения по-горе размер, извършвайки прихващане общо със сумата от 14 754,36 лв., представляваща направените от въззивника разходи за извършени подобрения в процесния съсобствен имот, разпределени съответно според дела на всеки от въззиваемите ищци в съсобствеността, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което е обосновано от доказателствата и съобразено със закона. Поради това, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид горния резултат, като правилно - обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено и постановеното в първоинстанционното производство допълнителното решение №779 от 02.09.2019г., с което е присъдена законната лихва върху главниците по основното решение, считано от предявяване на иска – 23.11.2015г. до окончателното изплащане на сумите.
В съответствие с изхода на спора пред въззивната инстанция, в полза на въззиваемите ищци следва да бъдат присъдени съдебни разноски за настоящата инстанция. Представен е списък по чл.80 ГПК на разноски, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения, както следва: от С. Г. – 890 лв., от И. Щ. – 1150 лв., от А. А. – 500 лв. и от Т. К. – 500 лв. Процесуалният представител на въззивника-ответник е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност. Предвид защитавания интерес, минималният размер на адв. хонорар, определен по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС, възлиза на 1 154,23 лв. за И. Щ. /при интерес от 20 807,55 лв./, 842,11 лв. за А. А. и Т. К. /при интерес от 10 403,77 лв./ и 1 227,99 лв. за С. Г. /при интерес от 23 266,61 лв./. Платените от въззиваемите адв. възнаграждения са под предвидения в наредбата минимален размер, поради което възражението за прекомерност е неоснователно и искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено изцяло, съобразно представените списъци по чл.80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №291 от 19.07.2019г., постановено по гр.д. №1971/2015г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. Т. Ж. от гр. Б. да заплати на И. А. Щ. от с. С., Б. област сумата от 1 150 лв., на А. Ч. А. от с. С., Б. област и на Т. Ч. К. от гр. Б. сумата от по 500 лв. за всяка една от двете и на С. Т. Г. от гр. Б. сумата от 890 лв., представляващи направени от тях съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: